събота, 28 април 2012 г.

"Математик ли е Бог" - Марио Ливио

Всичко около нас може да бъде представено чрез математически модели. Чрез математиката можем да формулираме теории за вселената, анализираме поведението на стоковите борси,  чрез нея статистиците оптимизират и прогнозират поведението на различни социални явления, невробиолозите създават модели за работата на мозъка и т.н. Може да кажем, че математиката е езика, граматиката на науката.

Но дали тя е плод на нашето въображение или тя е даденост в природата, нещо което просто откриваме? Иначе казано  - ние ли измисляме начин, с който да си обясним явленията около нас, или те са детерминирани, просто езикът на природата  (или на създателя) е математиката, а ние просто разкриваме тайните? Откриваме или измисляме?



Това са въпросите, които задава Марио Ливио в "Математик ли е бог" и за да отговори ни предоставя възможността да се отправим на пътешествие, с което да се запознаем с историите и постиженията на някои от най-великите умове. Като цяло книгата ми напомни на две други творби - "Върху раменете на гиганти" на Хокинг и "История на почти всичко" на Бил Брайсън.  Може да се каже, че Ливио проследява цялата история на математиката, развитието й, но без да се задълбочава с тежки математически съждения. Ето какво по-точно представлява книгата, ако се поразходим из отделните й глави:

Мистици: нумерологът и философът
Питагор и неговите последователи били сред първите, които открили чудесата на числата.  Те буквално потопили света в математиката. За тях не Бог е математик, а математиката е Бог. Да вземем броят на дните в годината - 365. Това число може да бъде представено като сбор от квадрати на три последователни числа: 10^2 + 11^2 + 12^2 или със следващите два члена: 13^2 + 14^2. Следвайки подобни съждения Питагор открил неговата прословута теорема: сборът на квадратите на катетите в правоъгълен триъгълник е равен на квадрата на хипотенузата. С това започнало господството на геометрията
Платон представя математиците като изследователи на чужди земи, те могат само да откриват независимо съществуващи математически истини, но не и да ги създават.  Понятията платонизъм и платонов свят следват идеята, че светът е изграден от математиката, това е даденост. Ние просто преоткриваме тези закономерности.

Магьосници: учителят и еретикът
Архимед преобръща разбирането за същността на математиката и нейното отношение към света. Чрез поразителна смес от неговите теоретични и практически занимания той осигурява първите емпирични, а не мистични свидетелства за математическото устройство на природата.  Той бил изпреварил с толкова много своите съвременници, че е било необходимо да минат 1700 години преди да се появи математик от неговия калибър. На неговия гроб е изобразена сфера, вписана в цилиндър. Вписаната сферата винаги има обем равен на 2/3 от обема на цилиндъра - едно от наистина многото му открития.
Галилео Галилей е следващият магьосник в науката. Неговите открития са толкова много, че ще трябват няколко тома да се опишат. Според него математиката е език на вселената и за да я разберем, трябва да говорим този език. Трябва да кажем, че за Галилей, математиката основно се свежда до геометрия. Той елегантно доказва хелиоцентричния модел, но това му носи неприятности и проблеми с църквата. Или както Ливио пише: "...Галилео не спира да вярва в победата на разума, а това е голяма грешка, когато става дума за предизвикателствата на религиозната вяра"

Магьосници: скептикът и великанът
Рене Декарт е друг титан, допринесъл за развитието на науката. Той въвежда т.нар. координатна система, чрез която всяка точка може да бъде изобразена като двойка числа (x; y). Тази точка удовлетворява равенството  x^2 + y^2 = a^2. Така изведнъж геометрията и алгебрата престанали да бъдат отделни дялове на математиката, а се превръщат в два различни начина да бъдат описани едни и същи истини. Така всяка крива или обект може да бъде алгебрично представен. Просто, но фундаментално откритие!
Исак Нютон няма нужда от представяне. Той поставя основите на механиката, а трудът му "Principia" е едно от най-големите и важни постижения на науката.Удивително е колко са точни изчисленията на Нютон.  Според неговия закон силата на гравитационното привличане намалява обратнопропорционално на квадрата на разстоянието. През негово време точността с която е можело да се провери този закон е не повече от 4%, а през 2007г. бе сметнато, че той важи и за разстояния от порядъка на 56 хилядни от милиметъра.  По-късно Айнщайн обяснява нещо, което Нютон не успява - как функционира гравитационното привличане.
Нютон е бил убеден, че едни и същи закони управляват процесите във вселената.

Статистици: науката за несигурното
Появата на статистиката и теорията на вероятностите (ТВ) разширява хоризонтите на математиката и тя навлиза в области, за които се смятало, че тя не влияе толкова - най вече в социалните науки. Ролята на статистиката и ТВ не е да даде точен резултат, а да предвиди най-вероятния такъв за дадено явление. Интересно е, че ако представим графично с крива резултатите от статистическите данни, тя почти винаги има камбановидна форма - тя се нарича крива на нормалното разпределение.
По-късно Грегор Мендел превръща теорията на вероятностите в инструмент на генетиката. Въвежда термина "алели", чрез който може приблизително точно се прогнозира бъдещите поколения даден вид. Математиката завладява нови светове. 
 
Геометри: Шокът на несигурното


През 19 век се появяват доказателства за неевклидовата геометрия, с което се разтърсва цялата основа на математиката. Математици като Николай Лобачевски, К.Ф. Гаус и Фаркаш Бояй откриват нови светове за математиката и доказват, че евклидовата геометрия не е единствена за всички случаи, т.е невинаги смятаните за абсолютна истина теореми са верни. Сборът на ъглите в триъгълника не винаги е 180 градуса. Появява се т.нар. хиперболична геометрия, в която сборът на ъглите е по-малък от 180 градуса, а на всичкото отгоре един от учениците на Гаус - Бернард Риман, открива че са възможни и други неевклидови геометрии. Той описва т.нар. елиптична геометрия (вж. снимката по-горе), където сборът на ъглите в триъгълника изобразен върху сфера е по-голям от 180. Това преобръща изцяло мнението за божествения статут на математиката и везната се накланя към формалистите (т.е. хората, които смятат, че математиката е творение на човека, а не език на природата)

Логици: размишления върху разсъждения
Една от най-трудните за четене глави, заради по-абстрактната материя. Появяват се спорове между математици и логици относно това, коя наука е основа на другата. Ключова фигура е Джордж Бул, който въвежда логическите операции, както и термини като класове, множества, пропозиция и т.н. Ако например х е класът на всички селски идиоти, а у е класът на всички хора с черна коса, то х.у е класът на всички идиоти с черна коса. В крайна сметка Бул успява да изрази математическите свойства логически конективи и, или, ако...то и не, които понастоящем са в основата на функционирането на компютрите. Ето защо той се смята за един от "пророците" на съвременната дигитална епоха.
Оказва се, че може да формулираме различни теории на множествата като просто избираме различни съвкупности от аксиоми - а това нанася сериозен удар върху платоновата математика. Това означава, че математиката е наше творение.
И тъкмо когато формалистите предвкусват своята победа, тогава на сцената се появява 24-годишния Курт Гьодел, който смъртоносно ги съкрушава с две прости теореми. Простичко казано, Гьодел доказва, че всяка формална система, която е достатъчно богата, за да представлява някакъв интерес, е или непълна, или противоречива. Платонистите отново водят в  резултата.

Необяснима ефективност
Дали математиката еизмислена от нас или тя е езикът на природата е спорно, но със сигурност ефективността й, когато трябва да опишем природни и социални закони, е впечатляващ. Тук е представена теорията на възлите, която се появява като грешна теория за атомите, но по-късно тя става ключова в разбиранията ни за ДНК спиралите, както и в Струнната теория, която се опитва да обедини квантовата механика с теорията на относителността и да се получи т.нар. "теория на всичко".

За човешкия ум, математиката и вселената
В тази глава Ливио обобщава казаното, дава интересни примери и прави заключения, които няма да казвам за да ви е интересно :р
---------------

Страхотна книга, материята не е за всеки, но със сигурност си заслужава обезателно четенето, ако човек проявява интерес. Професионалните математици може да я намерят за елементарна, лаиците - за твърде суха и скучна, но за мен е чудесна възможност за опресняване и обобщение на някои неща. Не вярвах, че ще я прочета за толкова кратко време, но снощи останах буден до 3 часа, докато не я свърших. Може и да не съм схванал всичко, но основната идея лесно може да се разбере и това е ценното на това произведение.

;)

21 коментара:

  1. Аве кога успя да ги обърнеш 300 страници - аз два дена чета "Гърдата", а тя е само 90, при това е художествена, а не научнопопулярна.

    Иначе много точно и изчистено си презентирал книжката. Коя ще четеш сега, че да ми я преразкажеш и да си спестя четенето? :P

    ОтговорИзтриване
  2. интересните книжки ги чета бързо :р И аз се изненадах от скоростта на четене, но има пасажи, които избягвах да ги чета подробно. Колкото и да се опитвам да ги разбера - не става:/ Иначе ти я препоръчвам, добре е написана. Има интересни случки от живота на гениите, а също така ти обяснява работата им, както и тяхното значение с прости думи. Напомня Бил Брайсън :)

    Иначе коя ми препоръчваш? :) :р Или коя ще ми подариш за да ти я прочета :р

    ОтговорИзтриване
  3. Откакто пекна слънцето, ме отнема... и мине се - не мине, си казвам, поне да мина да драсна един пост за математиката :))))), че съм оставила на стенд бай продължението, както и от кога съм обещала да постна за простите числа, Zета функцията и "Хипотезата на Риман"...

    Охххх, сега съвестта ми се прочисти... щом ти бдиш и не спираш да информираш, значи мога да продължа да си почивам на "Хаваите" :))))))

    п.с.
    иначе... да... някои неща, които си мислим, че сме открили като обективна действителност, са всъщност следствие от предварително заложена - създадена - изобретена от нас мисловна система(конструкция), но и голяма част, дори и от тези закономерности, могат да бъдат "разчетени" като природни, т.е забелязани като природни закономерности. Но това, за мен, би трябвало да е очаквано, първо защото сме в неразривна връзка с био-единството на земята, връзка добре защитавана и обслужвана от общата информационна система - РНК, ДНК, хуморална и нервна системи и т.н. и второ, защото се насъбират все повече втрещяващи доказателства за единността - системната цялост на вселената, от която сме част. Част, която изглежда нищожна, според човешките ни разбирания за време и размер, но която от качествена нечовешка гледна точка може да е достатъчно важна.
    В началото, когато първите учени лекари разбират връзката между бактериите и болестите, т.е разбират, че бактериите причиняват тежки инфекции и заболявания, срещат подигравки и недоверие в университетските среди и най-вече от колеги, които ги контрират с изглеждащия на пръв поглед логичен довод: "Не може нещо толкова малко и нищожно да "събори", да разболее тежко толкова голямо и силно нещо като човека"... Откакто Айнщайн премина и се опита да докаже, че гравитацията е по-скоро въпрос на геометрия, а не толкова на сили, поемайки и доразвивайки идеята на Риман, че вселената е единна система от пространство и време, междувременно, заедно с Планк отвори вратите на „новата физика”, така наречената квантова и физиката започна да прави чудеса, които до тогава бяха приоритет единствено на математиката.

    Чрез ОТО, Айнщайн опита да обясни, че времето е измерение, в което се случват всички останали явления, и във всеки момент вселената налага копие на себе си върху същата, но и предишна своя същност и че всички тези копия образуват пространство-времето и създават сложна геометрична фигура, в която правите линии се огъват под действието на гравитацията. /колко фрактално, нали? … пък и струннотеоретично :) /

    Често си мисля… ако една човешка клетка напр, трябва да обясни какво е човешкото тяло как ли би го направила… да речем, че има „способността” да наблюдава и да анализира себе си, както и мястото си в системата, която изгражда и от която е „нищожно малка, невидима” градивна единица” …
    От една страна, всяка клетка съдържа информацията на цялото (тяло) чрез РНК, ДНК и т.н – ИС,

    от друга, клетките са специализирани (различни) и всичките групи имат своите функции, както и предопределено „време” „живот”, но те не „умират”, защото „живеят” в „новите”, чрез предаваната информация. Клетките комуникират и са толкова важни за живота на цялото, колкото и за собствения живот, както и нямат смисъл, извън специфичната им функция и място в системното цяло :)

    За мен това, че че имаме способността (ние - хората) да улавяме, анализираме, подреждаме вселенските закони е важна наша функция, която трябва отговорно да използваме, макар към момента да нямаме достатъчно доказателства за смислеността й, във вселенски мащаб.(а всеки си има право да си вярва в нещо, докато то не се докаже или отхвърли категорично - емпирично)

    Чаровни вярвания имам, нали? :))))))))))))

    ОтговорИзтриване
  4. хахах, Светле :)))
    Представи си, че Земята е само един атом в тялото на огромно същество и представи си, че в тялото ни има милиарди светове като нашия :р

    Иначе наистина е доста интересен въпроса, който поставя Ливио - дали математика е езикът на Вселената, на Създателя (ако има), на преродата или математиката е просто само един създаден от нас начин с който да разбираме света наоколо. :)

    Това за клетките и предаването на информация е много близо до вярванията на будистите за прераждането и за кръговрата на веществата :) ако има религия, която ми понася най-много това е будизма :)

    А за Айнщайн, той е като Архимед, Галилей и Нютон - хора изпреварили времето с мисленето си :) Понякога се чудя как на този човек му е дошла идеята за изкривяванията на време-пространството :) Само че, според мен Айнщайн много не не е харесвал квантовата физика, тя разчита на случайности, а както той казва "Бог не си играе със зарове" :). Опитвал се е да намери "теорията за всичко" без нея, но не е успял.

    А вярванията ти са повече от чаровни :р ;) :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Не забравяйте и Лоренц и Анри Пуанкаре!

      Изтриване
  5. По дяволите, всеки път като чета ревюто намирам по някоя грешка :(

    ОтговорИзтриване
  6. Оооо, Оли :),
    Ща - не ща, май ще трябва, поне "трактата" за "загадката на простите числа" да седна и да напиша, за да разбуля някои ширнали се заблуди покрай квантовата физика.
    Айнщайн е основоположник на квантовата физика (заедно с Планк /и тази история някой ден ще разкажа :))))/.
    Квантовата физика като "млада наука", претърпя много "деформации" във начина по-който бихме могли да я възприемем през призмата на старите си представи и с все още, не добре дефинираните, разкритите, определените нови такива.
    Към ден днешен понятието "случàйност" във квантовата физика започна, все повече да се подрежда и разчита като слỳчайност.
    Това, което изглеждаше като магия и фокуси на квантовата физика, все повече се подрежда в групи закономерности, покрай понятието „информация”.

    Щастлива ще съм да доживея интерпретацията на така дългоочакваното вече доказано съществуване на Хигс бозонът, което съвсем на скоро се случи...

    Прогнозите (хипотезите, теориите), че Хигс бозонът задава маса на материята получиха първите си емперични потвърждения. Усмихната изчаквам да видя как ще се заобиколи и дали ще бъде заобиколен въпросът, какво друго обяснение би могъл да има фактът, че Хигс бозонът задава масата на материята, освен това, че я "кодира", в най-широкия и труднопредставим смисъл, може би, към момента, на понятието "кодирам", така както ДНК напр. кодира структурирането на точно определена органична материя? /интерпретациите са си само мои, фактите обаче са си факти :) /

    Домоменташното линейно детерминистично определено човешко мислене предполагаше да се възприема понятието "кодиране" като понятията "намерение”, „съзнателна преднамерена дейност извършвана от личност".
    Системното мислене обаче, позволява понятието „кодиране” да се свързва и със дейност, която е пряко следствие, която може да бъде причинена от саморегулиращ се системен принцип, чрез ИС, отговарящи за информационния кръговрат, поддържащ целостта и "работата"/функцията на системата. (вселена)

    ОтговорИзтриване
  7. Т.е. логически, няма нужда един - бог да контролира, на "пирамидален" принцип, който е линейно детерминистично определен, а е възможно специфично разпределените специализирани информационни единици в съответната ИС, заедно всички те, чрез специфичната си специализирана дейност /по подобие на невроните и невралната мрежа(само аналогия, без да се пренася пряко модела) постоянно осъществяват и опосредстват системните (вселенски) регулационни процеси.

    От друга страна, цялата системна цялост, която все пак е възникнала от нещо невъобразимо „дребно” (теорията на големия взрив) и се е развила до моментъшните размери на вселената, която обаче продължава да се разщирява и вероятно развива, ако се докаже хипотезата за континуума, както все повече клони на там, може да бъде наречена бог /има си създадетел – сътвортел, който продължава да създава и сътворява :)/ както и всичко и всички ние, сме част от него – създадени сме „по негов образ и подобие”, поради свързаността си, така както сме свързани с биологичното единство на земята, а и на атомно и субатомно ниво с вселената,
    И ВСИЧКО ТОВА, ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ ЗАДЪЛЖАВА БОГ ДА Е „ЛИЧНОСТ”, т.е един „законодател” , „законосъблюдател” и „разпоредител”, а напротив, идеята, че е така е инфантилна и практически неприложима и неосъществима, НЕПАСВАЩА.
    Но всичко и всички бихме могли от системна гледна точка да сме бог, както и би било твърде вероятно да има много високи, невъобразими за нас към момента нива на вселенска информационна организация с ИНТЕЛЕКТУАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ, в чиито системи да участваме, без да разбираме все още как и с какво точно допринасяме за информационния вселенски обмен нужен, за да поддържа целостта на вселената :))))))))))))))

    ОтговорИзтриване
  8. По същата логика, вероятността да има и на други места във вселената същества с развит интелект въобще не би противоречало на идеята за бог, защото вероятно и с тях сме в системна връзка, както и е възможно една от еволюционните ни задачи да е да достигнем такова ниво на социална организация и ниво на съзнанието, че да успеем да осъществим ТРАЙНА И АДЕКВАТНА връзка с извънземни същества, да можем да осъществяваме пряк обмен, така както го правим помежду ни, но в мир и съзидателност.

    От трета страна, толкова много закономерности се разкриха във функционирането на вселената, живота на земята и то от нищо и никаквата уж, човешка форма на живот, че ... чак да няма смисъл и връзка също започна да звучи нелепо... че и нелогично... Някак нищо във вселената не показва и не дава знак, че е безсмислено и "свръх-хаотично".


    Но знае ли се, знай ли се?! :))))))

    да, аз знам, че нищо не знам :)

    Спирам с развихрените ми фантазии… ама ме музира и не можах да се сдържа :))))))
    Окротям се, обещавам :)

    Та...едно от най-изумителните неща за мен е, че именно чрез простите числа "бог" (нека да се приема употребата на понятието ми, по-скоро в будисткия /дзен/ смисъл) играе със зарове. И то, по закономерен начин (чети за нулите в хипотезата на Риман), който и до ден днешен не може да бъде декодиран от човека (но са уловени втрещяващи зависимости и закономерности свързани с простите числа - атомите в математиката), благодарение на което обаче, имаме възможността да ползваме кодирането в новите технологии.
    Както и се откри пряка връзка между закономерностите в подредбата на простите числа и енергетичните нива на електроните в атома, но… ще си седна на дупето и ще напиша за това :)

    ОтговорИзтриване
  9. еха, Светле, пак си ми дала голямо домашно :)

    Иначе за Айнщайн няма да се разберем :р Айнщайн само открехва вратата за квантовата физика, но самата негова теория на относителността всъщност си противоречи с нея, затова днес физиците се мъчат да създадат суперструнни теории, с които да обединят айнщайновите теории за гравитацията и квантовата физика. Точно това е мъчило и Айнщайн и до края на живота си е пробвал да намери тази "теория на всичко", която да обедини цялата физика.

    Иначе по темата за Бог може да зададем един въпрос: "А кой е създал Бог?" и влизаме в един кръговрат, от който религиозните излизат с отговора "ама Бог няма нужда да бъде създаден". За тях е някаква първична сила, която няма нужда от доказване. Нещо, което влиза в противовес на самата наука. И ако всичко е създадено наготово, то тогава няма нужда въобще да се мъчим да разберем света - по мързеливия начин си отговаряме на въпросите, а това означава стоп на развитието. Което пък е в разрез за теорията на еволюцията.... Сама виждаш, че това са две контриращи се идеологии. Макар и да има хора, които искат да ги обединят, а това все едно да намажа сланина с шоколад и да твърдя че е вкусно :р

    Е, виж колко е забавно да влизаме в научни диспути и съждения :)))

    ОтговорИзтриване
  10. Оли бе, въобще не си прав!

    ... ще се разберем, как няма да се разберем! :)))))))))))))
    ти имаш ли идея от кога нищо не ме е подпалвало така, че да изляза от медитация, както ми се случва в момента, което ме прави да се чувствам... особено жива :)))))))))))

    ОтговорИзтриване
  11. та:
    относно Айнщайн... използвала съм думата "основоположник", това от самосебе си доказва, че добре си ме разбрал, както и си го изразил образно с поетичното "открехва вратата".

    Малко история реферирана от Уикипедия:

    През 1894 Планк започва да работи над проблема на абсолютното черно тяло. Над този проблем работи още Кирхоф през 1859 г.: каква е зависимостта на интензитета на излъчването на абсолютно черно тяло от честотата (цвета) и температурата. Експерименталните данни не съвпадат с теорията, предложена от няколко специалисти.

    Вилхелм Вин предлага формула която добре обяснява поведението при високи честоти, но е невалидна при ниските.

    Формулата на Релей от друга страна прави точно обратното и създава така наречената ултравиолетова катастрофа.

    За първи път Планк предлага нов закон през 1899 година, но се оказва, че той не се потвържава от експеримента, както и другите закони преди него. Той ревизира пресмятанията и само година по-късно, на 19 октомври 1900 излиза със Закона на Планк за излъчването на абсолютно черно тяло.

    Този първи вариант не взима предвид квантуването на енергията и не употребява статистическа механика.

    През ноевмври същата година той още веднъж ревизира формулата и включва статистическата интерпретация на Болцман на втория закон на термодинамиката. Централната идея и предположение при извеждането на този закон е, че енергията е квантувана , където е костантата на Планк.

    Днес това предположение се разглежда като рождена дата на квантовата механика и е най-голямото достижение в неговата научна кариера.

    Самият Планк признава, че не е напълно разбирал значението на въвеждането на тази константа.

    Тези предположения са развити по-нататък от Алберт Айнщайн във връзка с фотоелектричния ефект. Според Томас Кун поради този факт заслугата трябва да се приписва на Анщайн.

    Това може и да е така, но това не променя факта, че Планк прави много важно и фундаментално откритие, за което получава Нобеловата награда през 1918 година.

    На базата на тази константа и някои други фундаментални такива Планк разработва нова система от мерни единици, наречена на негово име - Единици на Планк.

    Затова, днес се счита, че идеята за квант пръв въвежда Макс Планк на 14 декември 1900 год. когато докладва своята теория пред Германското физично дружество. Там той обяснява спектъра на излъчване на абсолютно черно тяло.

    В доклада си Планк развива математическата идея за елементарно количество - „порция“ - енергия наречено квант, идея обмисляна от него през предходните няколко месеца.

    Централната идея и предположение при извеждането на този закон е, че енергията е квантувана E = hv, където h е костантата на Планк. Днес това предположение се разглежда като рождена дата на квантовата механика и е най-голямото достижение в неговата научна кариера.

    Планк обаче дълго време възприема собствената си идея само като чисто математически подход, който няма съответствие в обективната действителност. За него това е само удобен начин да се опише физичната реалност.

    Едва през 1905 година е публикувана една друга много известна статия, използваща и обобщаваща идеята на Планк, с автор Алберт Айнщайн.

    В нея Айнщайн допуска, че енергията не само се излъчва и поглъща на „порции“ т. е. на кванти, но и се разпространява по същия начин. В същата статия чрез тези идеи той обяснява явлението външен фотоефект.

    По този въпрос посветих малък пост, но сега си давам сметка, че трябва поне още един, който да е по-скоро исторически насочен.
    "Природа на светлината"

    ОтговорИзтриване
  12. През 1913 година Нилс Бор използва идеята, за да обясни факта, че електронът в атома не излъчва, освен ако не му се въздейства отвън. Бор въвежда т. нар. „стационарни орбити“ на електрона, чрез процедурата на квантуване на енергията им.

    Така се обяснява и стабилността на атомното ядро и на материята като цяло. Това е така наречената стара квантова механика. Още тогава са очевидни съществените различия между класическата механика и квантовата механика.

    В основата си идеята за квантуването, всъщност е много стара и идва от древността. Главната идея, разглеждана като същностна от питагорейците е, че в основата на всичко стоят числата. Другият източник е философията на атомизма. Тя може да бъде обобщена накратко с твърдението, че всичко в света се състои от най-малки крайни неделими същности, наречени атоми.

    През 1924 година Луи дьо Бройл предполага, че не само енергията може да има вълни и да бъде квантувана, но и материята, в смисъл, електроните в движението си също се управляват от вълни които се квантуват. Т. е. открива се по-дълбоко единство в природата.

    През 1926 година Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер, по различни пътища, стигат до математически коректната формулировка и разбиране на това, което днес се нарича нова квантова механика. Тя има много практически приложения.

    Обаче НЕЙНАТА ФИЛОСОФСКА ИНТЕРПРЕТАЦИЯ е предмет на горещи спорове повече от 80 години.

    ОтговорИзтриване
  13. Стигнахме до темата "СПОРОВЕ свързани с квантовата теория"./това е тема за десертация, а не за коментари, но... няма начин, ще се задоволим Оли с каквото ни се предлага :)))))))))))))

    Та...

    Първият, (исторически погледнато) много любопитен за интересуващите се по темата,
    спор, се осъществява между Айнщайн и Бор:

    Ето интересно инфо, в какво се състои той:

    "Дебатът между Айнщайн и Бор"

    ОтговорИзтриване
  14. Тук ще поспра обсъждането на "споровете свързани с квантовата физика, за да покрием нивото.

    /в скоби искам да отбележа:
    това, че обменяме информация, мнения, въпроси... отговори... опит за отговори и т.н. и т.н.
    не искам да изглежда като самоцелен спор, още повече, че аз... към момента не съм изразила несъгласие по нито един от повдигнатите от Ламот въпроси/

    Но... някъде в дълбочина... имам желание да предложа за преразглеждане моя интерпретация на факти, които, според мен са интерпретирани незадоволително, както и да опитам да приведа достатъчно основания за това. /до някъде възруптавам към "холивудския наложен модел за преекспониране на научни скандали", който преекспонира и с това ДЕФОРМИРА същинския научен проблем изразен, в така нареченото и лансирано от медиите и филмите "ПРОТИВОРЕЧИЕ МЕЖДУ КВАНТОВАТА ФИЗИКА И ОТО"

    Темата "бог", за сега, ще оставя на заден план, защото искам да се върна към нея... необходимо (ще ми) е, за да представя тезата си, която до голяма степен е свързана с теоремата на Гьодел за непълнотата.
    И не без връзка, Гьодел и Айнщайн са били "изгнанници" в Прийнстън, където са общували интензивно. Айнщайн е бил, типично за него лъчезарен и вечно оптимистично настроен, а Гьодел мрачен, параноичен и депресивен, въпреки това, ежедневните дебати, които са имали по време на организираните от тях разходки, в този им период от живота оказват голямо влияние на "творчеството" на Айнщайн, ако мога така поетично да се изразя, на някои от основните му идеи, които са занимавали ума му до смъртта му.

    ОтговорИзтриване
  15. Иначе по темата:
    "А кой е създал Бог?"...

    Това е линейнодетерминистично определен въпрос. Негов логичен еквивалент може да бъде "Кой е създал големият врзив".

    Това са логически неправилно построени въпроси и от лингвистична гледна точка.

    Въпросът кой, предполага понятието - личност, което само по себе си има доста ясни и ОГРАНИЧЕНИ характеристики и не може да бъде използвано в контекста на абстракции от такива нива и мащаби като понятията "вселена"-"universum"- (бог)
    /а пък, ако няма предложени дефиниции на тези понятия, които са във фокуса на обсъждането, също не може да има коректно и логично водене на съдържателен разговор/

    Много ми се иска обаче тази тема, да я оставя за малко по-натам, защото е важна и начинът по който ще разговаряме по нея е много важен.

    Аз сега само я забърсвам престъпно, защото бързам.
    Ще се върна, при първа възможност, поне да я "разположа" за обсъждане подобаващо.



    п.с.
    Оли, благодаря ти, че ме музираш за дебати :)

    ОтговорИзтриване
  16. Оххх,
    голяма съм патка,
    бързам и метам без да доглеждам, за което много се извинявам, ама така е, като крада време, за да си разговаряме на теми, които не хранят, не поят... даже и свирка не ти правят :))))))), само поначесват крастата...

    горе, към "историята" май не съм включила най-важният текст, който трябваше да ми е доказателствен :)
    сега го изсипвам ни в клин - ни в ръкав:

    История:

    Историята на квантовата механика води началото си още от 1838 година, когато Майкъл Фарадей открива катодните лъчи.

    Впоследствие се случват няколко важни събития: през 1859 година Густав Кирхоф формулира законите за излъчване от абсолютно черно тяло; през 1877 Лудвиг Болцман изказва предположение, че енергетичните състояния на физичните системи могат да бъдат дискретни.

    През 1900 година е формулирана от Макс Планк квантовата хипотеза, гласяща че всяка енергия може да се поглъща или отделя само във вид на малки порции от кванти, имащи такава енергия ε, че тя да е пропорционална на честота ν с коефициент на пропорционалност. Според самия Планк, уравнението е само свойство на поглъщането и излъчването на лъчения, което не е свързано с характера на самата енергия.

    >Малко по-късно, през 1905 година, изследвайки фотоелектричния ефект на основата на квантовата хипотеза, Алберт Айнщайн стига до извода, че светлината представлява поток от отделни кванти, които впоследствие са наречени фотони.

    Именно от този прост постулат на Айнщайн се ражда "широко поле" на обсъждания, теоретични работи и експерименти, в резултат на което възниква нова област от физиката – квантовата физика.



    Други експерименти от началото на века доказват, че класическата механика и класическата електродинамика не са в състояние да обяснят свойствата на атомите, молекулите и елементарните частици - електрони, протони, неутрони и взаимодействието им с електромагнитното излъчване. Например при опитите на Франк и Херц (1913 г.) енергията, която характеризира състоянието на отделните атоми, има дискретен спектър, т.е. атомите могат да имат не всички, а само определени стойности на енергията.

    Съгласно опитите на Щерн и Герлах (1922 г) дискретни стойности притежават и величините магнитен момент и момент на импулса на атомите.


    п.с.
    като прочетеш статията за спора между Айнщайн и Бор, моля те свирни, ако все още можеш да си събираш устните на фунийка, че да се посмеем заедно... приятно ми е когато споделям забавленията с някого :))))))))))

    ОтговорИзтриване
  17. И последно, не се стърпях по темата да припомня "Парадоксът на Шрьодингер"- "Котката на шрьодингер" и не самоцелно, а защото изключително добре илюстрира проблемите,поставени за решаване и преодоляване в квантовата теория.

    п.с.
    и ОТО и квантовата физика, чрез понятието "наблюдател" включват неотменимата роля на човека в картината за света.
    И аз намирам това за уместно, както и обяснимо.
    Когато изкажа това си твърдение обаче, обикновено ме контрират с : "в експериментите под понятието "наблюдател" нямат предвид само човек, а и уред."
    така е, но...
    Нима има уред, какъвто и да е той, който да не е свързан с човекът, било то като произход - всички уреди са плод на човешката способност за създаване на уреди(в това число компютрите и роботиката, както и изкуствения интелект)
    или като средството, чрез което човекът получава низ от данни, които систематизира и анализира - ПОДРЕЖДА В НАУЧНА ПАРАДИГМА.
    Данните сами по себе си не задават картина, връзка между елементите. т.е никой уред не "подрежда пъзела" в картина за света - човекът го прави.
    Уредите са средство и то заместващо липсата на нужната специфична сетивност (сетива), които да уловят дадената информация от средата, било то честота на вълните, размер и т.н. и т.н., т.е компенсират липсата на точно такава сетивност у човека, която иначе по пряк път, чрез нервната система щеше да предава информацията към мозъка за обработка.

    Един от любимите ми магьосници, с чиято нелепа смърт светът на математиката и вероятно на физиката претърпява неподозирани загуби е Алън Тюринг, пръв предлага на дело разгръщане на дебата каква е разликата между машината и човека -
    "Тест на тюринг" , "Машината на Тюринг"

    (Когато седна да пиша за простите числа, ще разкажа малко за него... но тук го споменавам в друга връзка.)

    Сетивата ни изпълняват функцията на "входове" на информация от средата. Обработката на данните и решението за "отговор" към средата се извършва чрез нервната система, най-вече чрез мозъка - респективно уредите "улавят"/регистрират информацията от средата под формата на данни и предават данните на компютър за обработка, която най-накрая се анализира/систематизира от човека(тук само забърсвам, няма как детайлно да се впускам в някакъв коментар, пък и при мен съм писала по-подробно точно по тези въпроси).

    Животните, дори най-интелигентните, нямат способност да мислят системно, както и машините, дори тези с "вложен" от човека, така наречения изкуствен интелект. Експериментите показват, че само ЧОВЕКЪТ умее да открива закономерности в случайни на пръв поглед събития, Т.Е. има способност за СИСТЕМНО МИСЛЕНЕ.
    Способността за системно мислене при малките деца е слабо развита и се затвърждава и разгръща с напредване на зрелостта, както и не при всички хора е добре развита. (тук престъпно съкратено и опростено обяснявам, но няма как да подготвя за темата аудиторията, още повече тези въпроси занимават учените едва последните десетина години и всичко все още не е добре подредено и до голяма степен не добре дефинирано. Ако някой се интересува, мога да го насоча към литература разглеждаща системологията.

    ОтговорИзтриване
  18. Та... според мен, тепърва ще се осмисля защо човекът - ЧОВЕШКИЯТ ФАКТОР трябва да бъде зорлем изключван от картината за света, само за да се постигне някаква имагинерна "пълна субективност", която, все повече губи практическо значение, когато става въпрос за изследването на системите и тяхното функциониране.
    (тук съм постнала цяла поредица лекции по въпросите за проблемите на "обратната свързаност"- обективно/субективно:
    "от 1 до 5" .

    Мисля, че тепърва ще се преосмислят ролята на човекът като "наблюдател" на света и вероятната му принадлежност към вселенският ред, в качеството си на такъв, както и способността му да избира - променя средата си, създавайки "нова/изкуствена/надприродна" такава.
    За да се отърси човек от някои от наложените ограничения в системаната си принадлежниост, например тези свързани с движението му в пространство-времето, трябва да достигне определено ниво на съзнателност, на осъзнатост на ролята си във вселената, като отговорно същество, даващо си сметка за системните последствия, които би могло да причини с придобиването на по-голяма системна свобода на движение.

    ОтговорИзтриване
  19. горе е "пълна обективност", а не "пълна субективнбост"... съжалявам....

    ОтговорИзтриване
  20. ехааа, Светле, много мерси за материалите, особено за споровете между Бор и Алби :))

    Ще видим как ще се развие по-нататък астрофизиката :)

    ОтговорИзтриване