Книгата на ХА. А. Мелер ми я подариха за рождения ден, а самото заглавие ме накара да подходя леко скептично към нея, поради тоновете конспиративни небивалици, с които заливат книжния пазар.
За моя радост се оказа, че това е много добре развита и рационално написана книга. Авторът е разгледал биографиите на някои от най-спорните личности в историята - Мойсей, Исус, Мохамед, Наполеон, Александър Македонски, фон Бисмарк, Христофор Колумб, Мартин Лутер и др., като разгледал различни гледни точки и накрая се е опитал да направи свои изводи с инструментите на рационалното, премахвайки всички краски, магии, преувеличения, легенди, сладки истории и платен пиар. Защото нали затова е историята, за да се извличат поуки от нея, иначе за какво ни е?
Мойсей и Исус - в книгата са разгледани отделно, а Мелер извежда очебийните прилики, както и методологията на създаване на религии. Още като погледнем техните "официални" и изпълнени с чудеса, свръхестествени биографии, ще повдигнем вежди. От писанията научаваме, че преди да се роди Мойсей, фараонът на Египет започва да се страхува от пророчествата и безпощадно заповядва да се умъртвят всички новородени. Това е история с елементарна цел, която иска да предизвика както съжаление, така и силна омраза срещу противниците. Същата технология е използвана и за историите при Исус, там също преди да се роди е било заповядано да се убият всички младенци. Мойсей изхранва народа си с манна небесна, лекува бедните и безпомощните, контролира водата. Исус също изхранва от нищото народа си, лекува бедните и безпомощните, контролира водата. Но тези истории дори не са оригинални, а изплагиатствани от по-ранни култури. Същите истории за чудеса имаме и за фараоните, тези полубогове, които контролират теченията на Нил и които изхранвали народа. Историите с възкръсенията на Исус и Мойсей са съмнително изкопирани и от тези за бог Митра. Мелер посочва също така и други очевадни прилики с древногръцките и древноиндийски легенди. Дори десетте божи заповеди не са оригинални.
Тук и два и друг момент - всяването на страх. Ужасяващите божи наказания. Раят. Отново изкопирани от по-древни култури. Механизмът е един и същ.
Мойсей и Исус, а по-късно и Мохамед, всичките те имали "видения" (по-скоро халюцинации). Тези видения не са били нищо друго освен практично средство да се предявят и легитимират политически претенции, да се наберат и приобщят маси и с тях да се укрепи властта. Средство за контрол, изфабрикуван още от древността, замаскиран с добре пробутани добродетели.
Като споменахме Мохамед, за разлика от предшествениците си, той е реален образ, който обаче е бил неимоверно много хиперболизиран. Непрекъснато получавал видения, дори тогава, когато с тях си е осигурявал някоя жена. Не се е спрял дори пред красивата съпруга на сина му Саид, като неморалната постъпка я оправдал с поредните видения и откровения на Аллах. Взел е за съпруга и 7-годишната Айша (СЕДЕМ!). Мохамед е направил това, което и предшествениците му - нова политическа догма, с която тръгнал да покорява земите наоколо.
-----
Да разгледаме накратко и останалите юнаци:
Александър Македонски - Велики? Александър Македонски не е нищо друго освен един садистичен и егоцентричен главорез, който е пряко виновен за смъртта на стотици хиляди. Армията му представлявала една сбирщина от наемници, събрана с обещания за богата плячка, като единствения път за поддържането й е било нови и нови войни, грабежи, зверски убийства. Една от поуките, които можем да извлечем е осъзнаването на силата на пиара, на словото, на медиите, на платената пропаганда. Почти всички сведения за този "велик" воин получаваме предимно от Калистен, който е един жалък придворен драскач на заплата при Александър, и който измислял какви ли не легенди и откровени лъжи, с които да възвеличае своя господар. Македонски е плащал и на други платени клоуни, които векове наред са възхвалявали смелостта, храбростта и майсторството на един масов убиец.
Не по-различна е и историята на други "величия", като например руския владетел Петър Велики - тиранин, обсебен от военното дело, водил безсмислени войни, с които закарал Русия до дъното. Отговорен за смъртта на милиони. Убил сина си, тормозел съпругите. По нищо не се различавал от Сталин. Но отново добре скроения пиар и пропаганда са двете свръхмощни лопати, с които успява да зарие истината. Същите са били и Ото фон Бисмарк, и Наполеон, и Юлий Цезар.
Мартин Лутер - той е по-интересен случай, тъй като може да чуете коренно различни мнения за него, в зависимост дали сте попитали католик или протестант. От една страна Мартин Лутер действително е разтърсил въз основи светата църква, с алчните й, кръвожадни и чревоугодни папи, които трупат огромни състояния от продажби на индулгенции и събирания на данъци (папа Йоан XXIII наложил дори данък върху проституцията, при това самият той държал бардак с над 200 куртизанки), но от друга страна самият той се превърнал от еретик в преследвач на еретици, постепенно се превръщал в същия боклук като католическите свещеници. В резултат от негови действия е избухнала 30-годишна война в Германия между католици и протестанти, която отнела живота на десетки, дори стотици хиляди. Заслужава адмирации, че се е опълчил срещу най-мощната, тоталитарна институция на своето време, но с деянията си се е превърнал в точно тяхно копие.
Христофор Колумб - само от дневниците му може да научим, че алчността му е несъизмерима. Маниакалното му влечение към златото е причина за всичките му действия. Колумб се е отнасял с американските туземци като с нискокачествена стока, като с добитък пред заколение. Давам само пример - населението на остров Еспаньола (Санто Доминго) било към 3,5 милиона жители, а 10 години по-късно останали само 34 000. Стигало се до там, че европейците започват да внасят роби от Африка, които да работят в плантациите при ужасяващи условия . Алчността на испанската кралска двойка, както и на Светата църква не били по-малки. Престъпленията били прикривани под оправданието за "покръстване" на варварите...
Галилео Галилей - Мелер го включва, за да покаже за пореден път безчинствата на светата Църква, която е потискала свободната мисъл от страх да не изпусне контрола върху масите. С маниакална злоба търсела всяка наченка, която би могла да заплаши "истинността" на религията. Галилео става жертва на своето време, но не мога да се съглася с тезата на автора, че той е трябвало да избяга от тиранията на Ватикана. Много е лесно да се каже днес.
Николо Макиавели - тук отново леко ни се разминават мненията с автора, тъй като Макиавели частично е казал истината. С труда си "Il principe" Макиавели съветвал управниците да се поставят над морала и нравствеността, тъй като човек е алчен и завистлив по природа и единствено най-безскрупулните, най-безцеремонните успяват да се задържат. Покажат ли малко доброта и веднага им пада главата. За съжаление до голяма степен е прав. Но се надявам тези времена да са отминали.
Макиавели се е възхищавал, даже направо идеализирал управлението на
Чезаре Борджия от клана на борджиите. Чезаре е бил син не на кого да е, а на
папа Александър. И двамата били нагли, коварни, алчни и безмилостни грабители, които си преправяли път с цената на много кръв и интриги.
-----
Е, това представлява книгата разказана в 2-3 (да бе! 200000-300000) думи. Мелер е свалил гащите на на някои от героите на историята, за да лъснат насраните им космати задници. Не че ще научим кой знае какво, но поне ще видим различни гледни точки, рационален анализ и критично мислене - все неща, които са значими днес.
.
.
