четвъртък, 12 февруари 2015 г.

Джеръм Селинджър - "Спасителят в ръжта"

Винаги съм се чудил какво толкова скандално има в "Спасителят в ръжта". Обявена за една от най-противоречивите книги в историята на литературата, за която още се дискутира дали трябва да се изучава в училищата или не, единственият излязъл роман на Селинджър изглежда твърде невинен от днешна гледна точка. Представете си какъв пандемониум би предизвикал например единбургският химикал Ървин Уелш с "Трейнспотинг" или "Порно". Вероятно тогавашното далеч по-консервативно общество щеше да изгори клетия му шотландски задник на клада.

Снимката е от тук

Но е факт, че "Спасителят в ръжта" е една от най-влиятелните книги на своето време, и без нея вероятно Уелш и подобните щяха да се появят далеч по-късно. Това е реалистичната , депресарска версия на "Алиса в страната на чудесата", където отново се засяга темата за трудният преход между безгрижното детство към коварния, стресиращ свят на възрастните. Затова главният герой иска да бъде спасител в ръжта, който да спасява играещите наоколо деца от скритата пропаст, пропастта на възрастните, където сякаш амбициозността и лицемерието  поглъщат цялата детска безобидност, невинност и неопетненост.

Още в началото разбираме що за човек е Холдън - момче, изритано от поредното училище за слаби резултати, а на всичкото отгоре, е и звездата на отбора по фехтовка, но всичките от отбора сега го гледат с неприязън, след като забравя екипите им на някоя от спирките. След като се скарва и с неговите съквартиранти, Холдън решава да напусне училището по-рано от планираното и да се отдаде на живот, наемайки хотелска стая преди да се прибере при родителите си. Последователно се среща с три тридесетгодишни жени в един бар, наема си проститутка, говори с монахини, среща се с детската си любов, посещава любимия си учител.

Книгата е обект на много критики от страна на пуританите. Някои я определят като богохулна. Предполагам най-вече заради твърдението на Холдън, че си пада малко "безбожник": "Нямам нищо против Христос и всичко това, но останалите работи в Библията не са ми по вкуса". Неудоволетворението на Холдън е насочено към апостолите, които тук вероятно символизират вярващите, които сляпо и погрешно възприемат ученията на учителя, и въобще ролята на религията. "Басирам се на хиляда долара, че Исус никога не е изпращал Юда в Ада. Сигурен съм, че който и да е от апостолите, би го изпратил в ада - хем на бърза ръка, но се басирам на всичко, че Исус не го е направил".

Други я определят за скандална заради наличието на вероятно непълнолетна проститутка. Това е един доста интересен момент в книгата, самата Сани като че е преминала твърде рано в света на възрастните, на амбициите и парите, и сякаш се притеснява да завърже заговор с неин връстник. Обърканият и депресиран Холдън я гледа като индивид, личност, а не като обект, а това сякаш я разгневява.

Любимият образ на Холдън Колфийлд от "Ромео и Жулиета" е Меркуцио. Онзи остроумен, забавен и импулсивен герой, който бива убит, и то не по негова вина. Това разгневява младия Колфийлд още повече, съдбата, която отреждаме на такива като Меркуцио. Общо взето Холдън трудно успява да се впише в реалността, в света на отговорностите и на учителските, родителските очаквания, на изискванията на обществото. Затова иска да заживее сам, но малката му сестра го сваля на земята, връща го в реалността. Той е отново щастлив виждайки я как се вози на въртележката.  Щастието е доста по-просто, отколкото обществото се опитва да го дефинира.

Не знам доколко тази книга е все още актуална за днешното поколение. Предполагам и то страда от отчуждаване, изолация, стрес, натиск от големите очаквания, липса на внимание. затова много от тях прибягват към наркотици, ексцентрично поведение или агресия. Предполагам, че то си има собствени проблеми, герои, модели за поведение и мотиви.

---

Понеже моето издание е от 1978 (не съм бил роден, дори планиран тогава), докато четях у мен се роди някаква носталгия към старите книги. Всички тези симпатични илюстрации, дебели корици, анализ на романа в началото или в края на произведението. Това изчезна от българското книгоиздаване. За голямо съжаление днес голямата цел на книгоиздателите е да се продаде продукт, лишен от всякаква обич. Няма анализ, няма илюстрации, рядко са с дебели корици, всичко е бизнес и е насочено към рекламата, и колко бляскава да е тя. Никой не иска дори да си помръдне пръста, да напише 2-3 страници за романа. Щото би загубил няколко часа, които да прекара пред социалните мрежи или телевизия. И аз като Холдън се натъжих.

1 коментар:

  1. Пий едно уиски и ще ти мине :)
    Иначе аз имам вкъщи доста от тези книжки "младежка литература" и винаги съм изпитвала някаква необяснима носталгия по тях, въпреки, че са далеч и от моето време.
    Холдън <3 Мисля, че заради него поисках да карам кънки на лед.

    ОтговорИзтриване