Джордж Оруел - "1984"

Преди няколко седмици попаднах на една статия в BBC  (http://www.bbc.com/news/business-30875633 ), в която имаше статистика, показваща как 1% от населението на Земята притежава над 50% от активите ѝ. Това ме подсети за 2-та процента от Партядрото в прословутата "1984" на Оруел, която четох преди 10-на години. Тогава я намирах за ужасно скучна, зле написана и трудно я прочетох. Разбира се едва ли схващах идеята зад голямата картина, а просто с досада разглеждах отделните ѝ фрагменти.

Тази статия в BBC ме накара пак да прочета книгата отново. Този път с далеч по-голям опит и познания от преди. Потърсих и горе-долу статистика за световното благосъстояние и намерих такава в Credit Suisse Global Wealth, която много, много напомня на политическото разпределение в "1984":

Свободата е робство

Според "1984" през цялата човешка история е имало три групи хора - висши, средни и низши. Колкото и революции да са правени, колкото и различни имена да са имали идеологиите, винаги се е възстановявал този модел. Целите на тези групи са напълно несъвместими. Така винаги се е повтаряла една и съща борба. Целта на висшите е да останат там, където са. Целта на средните е да заемат мястото на висшите, а низшите, които трудно намират време да мислят за каквото и да е било, тяхната цел е да унищожат всички различия и да създадат общество, в което всички са равни (утопия).

През продължителни периоди висшите са като че ли непоклатими, но рано или късно неизменно настъпва мигът, когато те или изгубват вяра в себе си, или способността да управляват компетентно, или и двете. Тогава те биват свалени от средните, които привличат на своя страна низшите, като пред тях се представят за борци за свобода и справедливост. Веднага щом осъществят целта си, средните тласкат низшите обратно в старото им състояние на подчинение, а самите те стават висши. Не след дълго от една от двете групи или от двете заедно се обособява нова средна група и борбата започва отново.

 Изследвайки историята, Оруел се е опитал да състави алгоритъм, по който действат различните идеологии. В тях той намира едно сходство. Всъщност "Големият брат" може да бъде интерпретиран по различни начини, в зависимост от гледните точки. Някои виждат в него действията на тоталитарните режими, където "Големият вожд" е безпогрешния, вечен лидер на партията. Той сякаш е безсмъртен. Или както пише Оруел "Смята се, че всеки успех, всяко постижение, всяка победа, всяко научно откритие, всички знания, всичката мъдрост, всичкото щастие, всичката добродетел са постигнати единствено под неговото ръководство и са вдъхновени от него. Никой никога не е виждал Големия брат." .
Той също добавя следното: Големия брат е образът, който партията си е избрала, за да се представи пред света. Неговата функция е да бъде фокус за любовта, страха и преклонението — чувства, които по-лесно се насочват към отделна личност, отколкото към организация.

Действително това е доста точно описание на тоталитарните идеологии, които са разкъсвали Европа през ХХ-ти век, но също толкова е вярна и за религиозните доктрини. БОГ Е ВЛАСТ, както пише Уинстън в края на романа. Тук партпериферията са религиозните институции. Други виждат в "Големият брат" корпоративния модел на управление. Партпериферията е представена от множество компании, които поставят в зависимост пролите. Интерпретации много, но моделът остава един и същ.

Невежеството е сила

Изобретяването на печатарската машина обаче улесни манипулирането на общественото мнение, а киното и радиото задълбочиха този процес. Появата на телевизията и техническият напредък, който позволи едновременно да се предава и приема през един и същ апарат, поставиха край на личния живот. Всеки гражданин, или поне всеки достатъчно важен, за да си струва да бъде наблюдаван гражданин, е денонощно пред очите на полицията, освен това в ушите му денонощно се набива официалната пропаганда, като всички останали канали за съобщение са прекъснати.

Струва ми се, че дори Оруел би се шокирал от влиянието на медиите в днешни времена. За разлика отпреди, когато информацията се криеше, в епохата на интернет се получи обратното - заливани сме с информация. С толкова много информация, че вече се чудиш кое е вярно и кое - не е.  В САЩ има шест компании, които владеят всички медии и определят публичното мнение, в Русия пък от страх забраниха чужди компании да инвестират в медиите. Ако не бъдат използвани коректно модерните GPS технологии могат да ни доближат още по-максимално до един Оруелски свят.

Войната е мир

Още преди повече от 6 десетилетия Оруел е осъзнал, как войната се превръща в бизнес. Непрекъснато избухват нови войни и винаги с тях двете воюващи страни искат и обещават свобода и справедливост. "В наши дни те изобщо не се сражават една с друга. Всяка управляваща групировка води война срещу собствените си поданици и нейната цел е не да се завземе или да се предотврати завземането на територия, а да се запази непокътната структурата на обществото."
Чрез "1984" Оруел описва огромното си разочарование спрямо съществуващите и до днес идеологии. Тя е предимно критика към сталинистка Русия, чиято уродлива система е породил страха на Оруел да не би светът да се превърне в нейно подобие. Това всъщност е съзирането, че идеологиите на практика са продукти на човешките слабости. Всяка една от тях обещава огромни блага на последователите си и демонизира своя голям противник. А ако го няма си създава такъв, с който да плаши масите. Затова Войната означава Мир. Нито една не осъзнава, че за да има демокрация, трябва да съществува избор, многообразие.

"1984" е трудна за четене заради мрачната атмосфера и наситените с анализи страници и определено не е от онези книги, които човек може да прочете за удоволствие. Както споменах, романът на Оруел е написан така, че да е обект на много интерпретации.