понеделник, 29 декември 2014 г.

Швеция: Фредрик Бакман - "Човек на име Уве"

Когато почнах да чета книгата Уве бе просто един сприхав старец, един от многото, неумеещ да се впише в съвременното хай-тек общество, със странни привички, които ни карат да се питаме: "Какво му има на този човек?". В края на книгата същият този Уве го усещах като мой познат, видях в него моят баща, или моят дядо, а въпросът се промени на "Какво по-дяволите му има на шибаното ни общество?".



Животът никак не е бил справедлив към Уве. Като чук той е стоварвал своите беди върху още неоформената детска стомана, заклещена от наковалнята, но от това Уве не е приклекнал, а просто се е борил и оформил своите железни принципи. Може би точно защото образът, изграден от Бакман, притежава много недостатъци, придобити от средата, в която е израснал, но и също принципи, които винаги улавят природата на правилното и неправилното, точно поради тези причини Уве е толкова истински, толкова ярък. Дори клетата котка, останала почти без козина, не се страхува от него, сякаш усещайки добрината му, която извира отвътре, въпреки наглед безчувствената му обвивка. 

Това, което прави впечатление, е че Бакман ни приканва да дадем втори шанс на всеки един от главните герои. В началото Парване е просто нахална чужденка,  която кряска докато глуповатият й съпруг паркира ремарке. Адриан е лигльо, който не зачита правилата за поставяне на колела. Джими е безполезен дебелак. Но постепенно ни се разкрива изключителния характер и човешка топлина на Парване, която сякаш влива живец и връща в релси отчаяния и депресиран Уве. Страданието на Адриан. Добротата и интелигентността на Джими. Всички образи стават като скачени съдове и водата на живота почва да тече по тях. Но най-вече авторът ни кара да се замислим върху предразсъдъците на хората: както споменах по-горе, Парване е персийка, най-вероятно бежанка, Адриан е гей, а Джими е с наднормено тегло. 

Наред с многото забавни и неловки моменти, се срещаме и със стерилността на бюрокрацията, която превръща хората просто в движещ стиропор.  Бакман умело е написал роман, чиято лекота на четене е в контраст с тежестта на идеите, които  притежава.

"Човек на име Уве" е определено една от моите книги на 2014 г..  Тя ни припомня защо животът е странно нещо. Уве може вече да го няма, но той ще остави завинаги своя печат в съзнанието на обкръжението си. А и на читателите, прочели неговата история. Надявам се. 



.

Няма коментари:

Публикуване на коментар