петък, 24 януари 2014 г.

Алкохолен реализъм, "Поща" и Чарлз Буковски

- Когато не ни се обаждаш, знаеш ли какво ни казваш?
- Не.
- Чинаски, ти тогава казваш "Да ѝ го начукам на пощенската станция!".
- Така ли казвам?
- И, г-н Чинаски, знаеш ли какво значи това?
- Не, какво значи?
- Това значи, г-н Чинаски, че пощенската станция ще ти го Начука на теб!

Когато хванеш книга на Буковски, нямаш усещането за четене, а сякаш се прехвърляш в задимен бар, а до теб е самият Буковски, с чаша уиски в ръка, който ти разказва история, с дебел, плътен и дрезгав, алкохолизиран глас. А историите на Буковски са за обикновени хора, които не изпъкват с нищо, напълно посредствени, каквито са повечето. Пропаднали хора, зарити в лайна, измъкващи се от смазващата социална тоалетна дупка, само за да се хвърлят след миг в алкохолно тресавище, от което няма измъкване. Алкохолен реализъм, получен от ежедневния стрес.
Буковски разказва с прости думи и изречения, без излишни описания и метафори, без философски напъни и сложни термини. Простичко, но истинско. 

"Поща" се явява нещо като полу-автобиографична книга, която описва дългогодишната тежка и еднообразна работа на Буковски в пощите. Главният герой Чинаски е вероятно алтер-егото на писателя, който пропилява живота си в заливане с алкохол, залагания с конни надбягвания и разпиляна дружба с пропаднали жени. Покрай него съществуват хора, които никой не забелязва - като стария пощальон Дж. Г., който раздава бонбони на децата в неговия район, докато накрая една истерична майка не го обвинява в опит за блудство, което психически разстройва и съсипва кроткия старец. Или Бети - първата любима на Чинаски, чийто край идва без дори някой да се опита да ѝ помогне, един жалък край на самотна и нещастна жена.

В "Поща" обаче преобладават сатиричните, самоиронични елементи. В залупения си живот Чинаски попада в комични, жалки ситуации, които подчертават нищожното му съществуване, за което на никого не му пука, на което Чинаски отговаря - майната му на цялата система, и на мен не ми пука.

"- Какво не им е наред на гъзовете, бейби? Аз имам гъз, ти имаш гъз. Отиваш в магазина иси купуваш пържола, която също е имала гъз. Гъзовете покриват целия свят...светът е пълен с милиарди гъзове. Президентът има гъз, момчето, което мие колите има гъз, съдията и убиецът има гъз....даже пурпурната карфица има гъз." 

Няма коментари:

Публикуване на коментар