петък, 20 декември 2013 г.

"Те живеят в нощта" на Денис Лихейн

Когато видях романът "Те живеят в нощта" на книжния панаир в НДК, си казах, че го ще взема само заради това как изглежда. Ноар-дизайнът на книгата определено има голям принос в това да се потопиш в атмосферата на 20-те и 30-те години на миналия век -  в една гангстерска ера, породена от Сухия режим и Голямата депресия в Щатите. 



Лихейн е написал един роман-признание, истински tribute към криминалния "hard-boil" жанр. Събрал е всички крими-клишета и елегантно ги е подредил в епична история за Джо Кофлин, бостънско хлапе, което ще завладее Флорида . През цялото време, през което четях, имах усещането, че гледам някоя от ноар-класиките с Хъмфри Богарт и Гари Грант, съчетани с "Кръстникът" и "Имало едно време в Америка. Лихейн e взел по нещичко от Дашиъл Хамет, Марио Пузо и Реймънд Чандлър, от джаз-стила на Скот Фитцджералд, а перото му е достатъчно добро за да ти качи адреналина, както го прави култовата игра "Mafia". 



Съвсем небрежно, докато текат централните събития, на заден фон ни е разкрита съвсем пълнокръвно една интересна и груба епоха, в която САЩ търси своята идентичност. Това е ценното в тази книга - много леко и лесно се чете, но въпреки това има огромна тежест. Въпреки всички клишета, от които е сглобен романът, ще видим как авторът много ясно  и интелигентно възстановява една историческа картина - със съвременен и вече трезвен поглед. Ще видим как се надига зората на киното и си проправя постепенно път, ще ни се разкрие истинската природа на крайнодясната протестантска организация Ку-Клукс-Клан, чийто ръководители просто използват омразата за да въртят бизнес чрез рекет,   ще видим сегрегацията на обществото - расизъм, липсата на толерантност, делене и групиране на етнически групи и етноси: латиноси, италианци, ирландци, евреи... Не са пропуснати и лицемерието на губернатори и съдии, корупцията във властта, експлоатация на етноси от страни като Куба, както и опитите да се дирижират такива държавици. Ще видим и пагубното влияние на радикалните форми на религията, на наркотиците, алкохола, и най-вече - това е едно изследване на най-големия човешки порок - алчността, която всъщност движи този свят. Поради тази причина и Рузвелт отменя и сухия режим.

Джо Кофлин израства в сравнително заможно работническо семейство с ирландски корени, но отчуждението и проблемите между родителите му се отразяват, а финансовата криза и мечтата за бързи пари, хубави жени и коли го вкарва в тъмната страна на деня, в нощта - там, където живеят лошите момчета. Вкаран е и образът на фаталната жена, така характерния за ноар филмите образ. Джо се влюбва в момичето на местния гангстер и негов шеф, след което попада в затвора, едва оцелява, но благодарение на съобразителността и интелекта си успява да се издигне до квартален бос, и да върти бизнес с ром. 

Разбира се, когато живееш в нощта, не може да не очакваш удари под кръста, разчиствания на сметки, поява на нови и нови фигури, които искат мястото ти под слънцето. Както ще дойде времето за разплата или елиминация. Защото този свят е брутален и безскрупулен - клише, но все пак то все още е актуално.  

Повечето книги на Лихейн се появяват на голям екран, което вероятно е причина историята в книгата да препуска като в бесен екшън, който не ти оставя дъх - нещо, което е като меч с две остриета - или ще спечели много фенове, или ще загуби още толкова. Освен автор на вече филмираните "Реката на тайните" и "Baby Gone Baby", Денис Лихейн е и сценарист на популярни сериали като The Wire (Наркомрежа) и Boardwalk Empire (Престъпна империя). Което обяснява защо Бен Афлек е закупил правата върху "Те живеят в нощта", а филмът е планиран за 2015г. 

"Те живеят в нощта" определено е една от книгите на 2013г., не толкова заради съдържанието, а заради стила, авторски и дизайнерски. А сега нека се лее ром и суинг:







Няма коментари:

Публикуване на коментар