Преди да премина към книгата ми се иска да разгледаме ситуацията в Мексико. Нещо като кратка прелюдия. През 2006 г. мексиканското правителство започва мащабна операция, която се разраства в откровена война срещу наркокартелите. Целта на тази операция, известна като "Мичоакан", в която се включват армията, пехотата, както и милициите на Мексико, е да се изгорят плантациите, да се спре трафика на наркотици, както и да се разоръжат бандите, управляващи цели области и притежаващи огромни количества оръжия. След разпадането на картелите в Колумбия, Мексико се превръща в основен играч в трафика на забранени вещества, най-вече насочен към САЩ, като различни източници сочат, че печалбите на тези банди възлизат между 14 и 50 милиарда долара.
Тази война тормози Мексико и до днес, като общо загиналите са между 60 000 и 100 000. Сред тях има над 1500 полицаи, около 60-а журналисти, над 1000 деца, над 120 000 члена на картелите са арестувани, над 9000 са осъдени, а близо 2 милиона души се изселват, бягайки от действията на мафията.
Мексико. Страната, в която са живели гордите и свирепи ацтеки. Затова авторът е избрал имената на героите да са на науатъл - езикът на ацтеките. Момчето се казва Точтли (заек), баща му е Йолкаут (гърмящата змия), а неговата любовница - Кечоли (фламинго).
По един елегантен и лек начин, в рамките само на стотина страници, Хуан Пабло Вилялобос създава една мрачна приказка, която се лута в границите между реалността и наркотичните халюцинации. Цялата история е погледната през невинните и неразбиращи очи на невръстен син на мексикански наркобарон. Детето съвсем естествено започва да развива соматоформно разстройство. Да, и наркотрафикантите са бащи, но в каква среда израстват децата им и как влияе това върху крехката детска психика? Ето я силата на литературата - някак между другото Вилялобос ни разказва за жестокостта на този мафиотски свят чрез драмата на едно разглезено момче, което иска да притежава либерийски хипопотам-джудже и си колекционира шапки. Един разказ, който е колкото комичен, толкова и тъжен. Типично по латиноамерикански, "Пир в бърлогата" е изпълнена със символизъм и приказност, характерни за "магическия реализъм", но без провлачените баналности.
Зайците акаме на топченца.
Идеални кръгли топченца, като амунициите на пистолетите.
С пистолетите зайците изстрелваме патрони с акита.
Още ревюта:
Зори
Книголандия
Книжен Жор
Интригуващо. Аз, както знаеш, се развивам много по-бавно, но има напредък и се надявам скоро да я прочета. :)
ОтговорИзтриванеНаскоро гледах едно клипче в мрежата, което ме отврати от Мексико за дълъг период от време. Клипчето представляваше показното обезглавяване на двама съгрешили наркотрафиканти с моторна резачка (единия) и мачете (другия). Предвидливо спрях клипчето на сюблимния момент, но дори и това което видях ме шокира. Поне седмица не можах да спя нормално.
ОтговорИзтриванеКорупция, наркотици, жестокост ... със сигурност Мексико не ми е предпочитана дестинация :(