сряда, 30 май 2012 г.

Пролетна разходка из книжен фестивал

Уж нямаше да се охарчвам на пролетния "Панаир на книгата", а то какво се получи....пак се появиха пеперудки от джобовете ми.

Ето какво си взех:


От щанда на "Обсидиан" си харесах тези две книги на Том Робинс, които са с корична цена по 14 лева, но за панаира бяха пуснати по 5. На задната корица на "Вила Инкогнито" пишеше, че авторът осмива армията, религията, бизнеса и т.н., което донякъде повлия върху решението ми.


След като Сафон направо ме плени с  "Марина", нямаше как да не си взема "Сянката на вятъра" от щанда на "Изток-Запад". Наистина великолепен разказвач. Всъщност Сафон бе един от поводите да отида на панаира. А и пък ще имате възможността да се запознаете с Блажев :)


От "Егмонт" са преиздали едни поредици, които обожавам - "Страховитото в науката" и "Страховитото в историята". Взех си "Химия и хаос" за 4 лева. Хумор + наука, нищо по-хубаво няма от това :)


От "Жанет 45" бях си планирал да взема "Твоето компетентно дете" на Йеспер Юл по две причини: едната бе многото гласове, които получи в наградите на "Книга за теб", а другата е...че сестра ми в Швеция ще си има бебе :) Дано я зарадвам с този подарък, тя също обича да чете -  явно фамилна черта. От друга страна, защо аз не мога да рисувам тогава :( ?


Въобще и не подозирах, че все още се издават книги-игри! Не само това, ами срещнах се с представител от славния дует Уейн/Блонд - а именно с първия. Взех си "Асасините на Персия" заради доброто старо време. Мжду другото на последните страници видях реклами на предстоящи книги-игри от Любомир Николов (Уолъмбъри) и др., така че ще видим какво ще се получи.


От щанда на "Арт Лайн Студио" си взех "Дългата разходка". Не, не е на Кинг, а на Славомир Равич. Беше намалена от 14 на 5 и реших да се възползвам. Мернах и "Тръбата" на А. Крим, която на зимния панаир я взех за 5, а сега е 3 лв :( (еей, не е честно, пак се прецаках). Направо си е за без пари.


Отдавна се чудех дали да я взема или не, но сега реших да я добавя към кошницата (по скоро към плика). Ноар по Кинг? Купих я от "Бард" за 5 лева.



За това издателство "Дамян Яков" не бях чувал, но са пуснали продължението на  така любимата "Донесете главата на принца" от Зелани и Шекли за 5 лева, аз си я взех.

Взех си още "Фирмата" на Джон Гришъм от щанда на Ера. Адаптирана, на английски.

Между другото си взех и готварската книга на Пратчет, но какъвто съм си смотан, загубих я някъде из щандовете :(

Е, това беше.

Ако искате по-пълен и точен гид, пак трябва да погледнете при Блажев :)

.

петък, 25 май 2012 г.

Любимите книги, филми и музика на любимите писатели

Любопитно ли ви е да научите любимите филми, книги и изпълнители на любимите писатели? В частност на Пратчет, Геймън, Поланик, Стивън Кинг, Халед Хосейни, Сафон, Крайтън и Конъли?
Чрез сайта barnesandnoble.com извадих информация за тях. Няколко месеца я събирах, като по план трябваше да я пусна за 24 май. Дойде 24-ти и замина, а аз забравих. Деменцията започва да се показва :р

  • Тери Пратчет


Книга, повлияла най-много върху творчеството:
"Шумът на върбите" от Кенет Греъм

Любими книги:
"В несгода" на Марк Твен;
"Трима души в една лодка" на Джером К. Джером;
"Произход на видовете" на Чарлз Дарвин
"The House on the Borderland" на William Hope Hodgson
"Пътеводителят на галактическия стопаджия" - Дъглас Адамс

Любими филми:   
Bubba Ho-tep,  
Бандити на времето

Любима музика: Джим Стийнман







  • Нийл Геймън


Книга, повлияла най-много върху творчеството:
 " Shatterday" на Харлан Елисън

Любими книги:
"Lud in the Mist" на Хоуп Мирлийс
"Книга на новото слънце" на Джийн Улф
"Nine Hundred Grandmothers" от R.A. Lafferty
"The Biography of Manuel" от James Branch Cabell
"Пътеводителят на галактическия стопаджия" - Дъглас Адамс
 Любими филми:

"Ах, този джаз"
"Животът на Брайън"
"Бразилия"
The Saragossa Manuscript
В компания на вълци

Любима музика: Stephin Merritt, Thea Gilmore, Elvis Costello, Lou Reed

----
  • Стивън Кинг


Книга, повлияла най-много върху творчеството:
"Ктхулу цикъл" на Хауърд Лъвкрафт

Любими книги:
"1984" на Джордж Оруел
"Приключенията на Хъкълбери Фин" от Марк Твен
"Сатанински строфи" от Салман Рушди
"Няма място за старите кучета" на Кормак МакКарти
" Мактиг" на Франк Норис
"Повелителят на мухите" на Уилям Голдинг

Любими филми:   
"Жилетката"
"Сблъсъци"
"Отхвърлени от дявола"
"Война на световете"
"Капоте"
"Вечният градинар"

Любима музика: Gene Autry, Wanda Jackson, Bob Dylan, Brad Paisley and Alison Krauss

----

  • Чък Поланик (Паланюк)


Книга, повлияла най-много върху творчеството:
 "Великият Гетсби" на Скот Фицджерълд

Любими книги: 
"Марсиански хроники" на Рей Бредбъри
"Информаторите" на Брет Елис

"Синът на Исус" на Денис Джонсън
"Дивото зове" на Джек Лондон
"Reasons to Live" от Amy Hempel 

 Любими филми:   
Исус от Монреал
The Haunting (1963)
Session 9 

Любима песни:  
"Creep" - Radiohead,
"The Fragile" - Nine Inch Nails,
"Shine On, You Crazy Diamond" - Pink Floyd
"Little Fifteen" - Depeche Mode
"Bela Lugosi's Dead" - Bauhaus.

----
  • Халед Хосейни


Книга, повлияла най много върху творчеството:
  "Гроздовете на гнева"  - Джон Стайнбек

Любими книги: 
 " Франкенщайн" - Мери Шели
"Ферма на животните" - Джордж Оруел
"Животът на Пи" - Ян Мартел
"Рубаят" - Омар Хаям
"Богът на малките неща" -
"Мидълсекс" - Джефри Юдженидис
"Лолита" - Владимир Набоков


Любими филми:   
Кръстникът I и II
Криминале
Лоурънс Арабски
Фарго
Великолепната седморка
Добрият, лошият и злият

Любима музика: 
Нусрат Фатах Али Хан
----
  •  Карлос Руис Сафон 


Книга, повлияла най много върху творчеството:
произведенията на Чарлз Дикенс

Любими книги: 
не уточнява, но най-много уважава писателите от 19 век - Достоевски, Дикенс, Толстой, Флобер, Юго, Дюма, Балзак, Харди


Любими филми:   
Кръстникът
Блейд Рънър
Гражданинът Кейн

Любима музика: 
Класическа музика
----
  • Майкъл Крайтън


Книга, повлияла най много върху творчеството:
  Артър Конан Дойл - "Баскервилското куче" и историите за Шерлок Холмс

Любими книги: 
"Събрани есета" - Джордж Оруел
"Живот по Мисисипи" - Марк Твен
"Черната стрела" - Робърт Стивънсън 
"Без граници" - Кен Уилбър
"Бъди тук сега" - Рам Дас


Любими филми:   
Гражданинът Кейн
 харесва филмите на Куросава, Хичкок, Кубрик.

Любима музика: 
Всичко от Бах до Coldplay. Харесва Rolling Stones, AC/DC, The Beatles, Beach Boys, Little Richard.


----
  • Майкъл Конъли 

Книга, повлияла най много върху творчеството:
 "Дългото сбогуване" - Реймънд Чандлър

Любими книги:
"Червеният дракон" - Томас Харис
"Кланица 5" - Кърт Вонигът
"Черният мрамор" -Рос МакДоналд
"Да убиеш присмехулник" - Харпър Лий
"Великият Гетсби" - Скот Фитцджералд


Любими филми:   
Булит
Чайнатаун
Кръстникът I и II 
Полет над кукувиче гнездо
Дългото сбогуване (с Елиът Гоулд)

Любима музика:
блус, рокенрол и джаз

----
.
.

петък, 18 май 2012 г.

История на комунизма, разказана с анекдоти...или "Сърп и Пук" на Бен Луис



-Какво е общото между свободата на словото и оралния секс?
-Една грешка на езика и си в задника.
---
-Каква е разликата между живота от времето на Исус и от времето на Сталин?
-Ами, по времето на Исус един страдал заради всички, а по времето на Сталин - всички страдали заради един. 
---
 Брежнев прави обръщение към руския народ: "Другари, трябва да ви съобщя две важни новини - хубава и лоша. Лошата новина е, че през следващите седем години ще ядем само лайна. А добрата новина е, че ще ги има в изобилие!
---
 Един човек отива в Ада, вижда Сталин и Хитлер, след което пита дявола:
-Защо Хитлер е в лайна до шията, а Сталин само до кръста?
-Понеже Сталин е стъпил на раменете на Ленин.
---



Сега, след като отминаха времената на комунизма, не ни остава нищо друго, освен да седнем на спокойствие и да се посмеем на гротесковия режим. Аз не си спомням нищо от него, затова с интерес прочетох "Сърп и ... пук", още повече, че самата тогавашна среда е предполагала да се развият и измислят анекдоти, които са абсурдно забавни и тъжни, като само един от тях да вземеш, в него е имало повече истина от лъжите на целия режим.



Бен Луис с типичния си британски хумор е изследвал историята на анекдотите в Източния блок, като е разделил книгата на няколко глави, всяка от която обхваща даден период от управлението на СССР - Ленински, Сталински, Хрушчовски, Брежневски и т.н.

Главата, посветена на периода на Хрушчов, се нарича "Златният век на комунистическия виц". През този отрязък от време Хрушчов е разкрил престъпленията на Сталин, демонизирал е действията му, режимът леко се е либерализирал, и тогава анекдотите започнали по-свободно да се разпространяват. Разбира се все още прибират хора в лагерите, но не както при Сталин.



Луис е прибягнал до много интересни похвати, за да ни накара да усетим духа на онези времена.
Опитва се да си представи как биха изглеждали няколко епизода от "Семейство Зимпсонович" - това е нещо като аналог на култовия ТВ анимационен сериал "Семейство Симпсън", само че в комунистически вариант.  Другарят Зимпсонович живее в малък жилищен блок в Ленинград, заедно със съпругата си и двете му деца - Барцки и Елизавета. В училище другарката учителка пита Барцки кой е написал комунистическия манифест. Барцки притеснено отговаря: "Не бях аз!"...и оттам  насетне всичко се.... :)))

На друго място Бен Луис си представя един своеобразен вариант на ТВ-играта "Мастърмайнд". Това е като нашето предаване "Минута е много", в което в рамките на 2 минути се задават въпроси, на които участника трябва да отговори. Тримата участници са Сталин, Карл Маркс и самият автор на книгата - Бен Луис. Сталин си избира темата "Сталинизъм", Бен Луис избира "Комунистически хумор", а пък Карл Маркс......"Британска рейв култура от периода 1988-1992". Знам, и аз си казах WTF? :D  Сталин бива разобличен с въпроси "Колко народ е избил еди-кога-си" и "Кой е издал заповедта за разстрел на еди-кой-си", а пък Карл Маркс си отговаря като пич на рейв въпросите за рейв партитата....

Това е Бен Луис. Голям кретен е, нали :)))?

Анекдотите най-вече осмиват типичните особености на комунистическата система - дългите опашки пред магазините, недостатъка на стоки, сервилниченето, политическите преследвания, свободата на словото, ниското качество на стоките, изоставането спрямо Запада, репресиите.
Бен Луис твърди, че именно хуморът е срутил комунистическата система. Не знам дали е така, но в едно съм сигурен - хуморът е най-силното оръжие, когато трябва да критикуваш дадена система.
.
.
.
 

вторник, 15 май 2012 г.

Наградите "Книга за теб" и Ламотските предложения за най-култова корица/книга :)

Преди няколко седмици, Блажев ме покани да бъда част от журито на "Книга за теб", определящо най-добрите книги, излезли през последните 12 месеца. За мен бе удоволствие да участвам, а идеята я намирам за брилянтна, поздравления за организаторите. С времето тези награди или своеобразни книжни Оскари ще натежат и ще станат влиятелни, сигурен съм.
Мисля, че съм длъжен да дам кратки обяснения за книгите, които номинирах в категорията за чуждестранна нехудожествена литература:  

  • Най-добра чуждестранна нехудожествена книга:
На първо място поставих "Как се раждат добрите идеи" на Стивън Джонсън. Имайки предвид целия шум, който се разрази около АСТА и авторските права, тази книга е много актуална и поглежда нещата по един нов, аналитичен начин.  Надявам се повече хора да се докоснат до нея.
На второ място сложих "Физика на бъдещето", един грандиозен труд на Мичио Каку, който се е съветвал с над 300 от най-знаменитите учени на нашето време и е описал как най-вероятно ще изглежда света в следващите 100 години. За съжаление остана неоценена. 
Третото място е за Ричард Докинс и "Най-великото шоу на Земята" - едно истинско книжно събитие за мен, което ни запознава с невероятния механизъм, по който работи природата.
Останалите две книги, които предложих, са "Това не е краят на книгите" от У. Еко и Ж.К. Кариер, както и "Псевдонауката" на Бен Голдейкър. Последната вече я давам на 5-и човек да я прочете, наистина е много полезна. :)
Засега "Псевдонауката" води убедително, което ме радва, защото това е единствената категория, в която не попаднаха слаби книги.


Останалите категории:

Не съм достатъчно компетентен да говоря за тях :)
Трябва по-широк поглед и повече време за да мога да обхвана всичко и да дам мнение, а аз го нямам :)

.-----------------
В класацията на Блажев и Алекс има награди за корици. Това ме подсети и аз да направя такава, като събирах материали през последните няколко дни в goodreads. Боже какви книги издават на Запад :))
После казват, че в България не се правят хубави корици и се издават много глупави книги.....




"Вагина, обладана от духове" !!! Да се издаде! Да се издаде! БГ издателства, чувате ли?
----
 "Направи си секс-играчки!" Това е задължително за всяка библиотека във всеки шибан дом!
---

 "Защо мама пъшка" - детска книга за патилата на тате :р
----
 Ммм, сигурен съм, че това ще най-най-най-любимата корица на Точето и Зеленгорова. Със сигурност ще получат оргазмични спазми при вида й :р
-----
 Мне, въобще не изглежда педоф...подозрително :D
-----

 "Игри, които можете да си играете с вашата писанка" - подходящ подарък за жена :р
----

 Книга за истински мужленца! :)
----

 Това е незаменимо помагало, задължително! " Как да акаме в гората" - всеки се нуждае от такъв наръчник!
----


 Обогатете си речника с нови думи! :))

-----

Секс след смъртта - езотерично изследване на сексуалната енергия
----

 бхахахах, класически, велик Кристофър Хитчинс!!! Мисионерската поза!
----

 Дий, дий конче!!! Лесбо-истории за малки и големи :))
------

ААААААААА. Не искам повече книги по женска анатомия :(((( 
------


Блокче за боядисване :)
----
Горкичкото :(



ееееей, някой ми е откраднал идеята >:(

 -----

е, това беше. Има още де, но ми омръзна да добавям снимки :р
Добре де, добре, ето ви още малко:

..

Невидимата патка?? Seriously?
Ще я пляскам :)


ЪЪЪЪъ-ъъъъъъъааах. Освободих дзен-енергията :р

..
Е, това вече е КРАЙ

.
.

петък, 11 май 2012 г.

"Марина" - Карлос Руис Сафон

Все още не мога да си обясня как я прочетох за толкова кратко време - за две нощи ( ето какво е да нямаш ТВ :). Вината за това е изцяло на испанския бард Карлос Руис Сафон, който е превърнал разказването в хипнотично изкуство. Не съм привърженик на такива епитети, но те най-близко описват неговото творчество.



"Марина" е готически роман, чийто сетинг се вмества в един магически град - Барселона. В сърцето на Каталуния са творели художниците-сюреалисти Салвадор Дали, Жоан Миро, тук е учил и Пабло Пикасо,  а уникалните архитекти Гауди и Бофил са издигали истински шедьоври. Всичко това, в комбинация с изкусното перо на Сафон, допринася за изграждането на една зловеща, артистична, нощна атмосфера в романа.

Основната сюжетна линия обхваща съдбите на 15-годишните Оскар и Марина, които се сближават бягайки от депресиращата самота. Около тях Сафон е изградил пълнокръвни образи, всеки от който е със своя собствена история, собствена тайна, изпълнена с болка и вина. Болка, която се пренася и върху читателя след прочитането на произведението.

Въпреки твърде различните характери и герои, всъщност всички образи си приличат. Всичките протагонисти в "Марина" бягат от самотата, намират сродни души, борят се за тях, губят ги и им остава само болката и помена за тях. Колкото и наивно да звучи, Сафон е конструирал великолепно романа, използвайки множество елементи  от готическия хорър до магическия реализъм. Трудно е да се опише, трябва да се прочете.

Един цитат:
Циркът бе моето училище и домът, в който растях.Ала още тогава знаехме, че е обречен. Реалният свят се превръщаше в по-голяма гротеска от пантомимата на клоуните и танцуващите мечки. Скоро щяхме да сме излишни.Самият двайсети век се бе преобразил в големия цирк на историята.  

ПС В goodreads дадох първоначално 4 от 5, но после се замислих и реших, че коя ли книга няма слабости, и й дадох 5.

Други ревюта:
Блажев ( псст, Блажев, всяка книга, която чета вече си я прочел :)) Някой ден ще си прочел всички хубави книги  и ще се принудиш да разлистиш библията :р Шегувам се)
Книга за теб
В тайната градина
.
.

сряда, 9 май 2012 г.

Книги, които не дочетох

Винаги съм гледал да пиша за книги, които ми харесват и да игнорирам разочарованията. Е, почти винаги, де. Но за книгите даваме пари, а като не ни харесат, се чудим къде да ги заврем. Не съм от хората, които се церемонят - когато една книга не ми върви до 50-та или до 100-та страница, аз просто я захвърлям.
През последните месеци попаднах на много такива.
Не твърдя, че съм мерило за качествата на дадена литература, напротив, не съм. Идеята е, ако има несъгласни с мен (убеден съм, че ще има), да посочат неправилния ми поглед върху тези творби :).

1. "Вълка от Уолстрийт" - Джордан Белфърт


Това е автобиография на човек, който чрез игри на борсата става милионер на 26, а десет години по-късно се сгромолясва и затъва в дългове. Очаквах точно това - представяне на кипящия живот на борсата в детайли, но вместо това Белфърт в 2/3 от произведението описва креватните си приключения, социалния си живот, партита и други досади, характерни за романчетата на Джаки Колинс, Нора Робъртс и други от сорта. Издържах до 8-9 глава, т.е. около 90-100 тромави страници и я захвърлих. Белфърт е написал 500 страници, но вероятно само в няколко от тях има нещо съществено. Останалото бе булевардни клюки.Ужасна е :/

2. "Върколашки метаморфози" - Виктор Пелевин


Разбирам, че всички писатели се опитват да бъдат оригинални, различни, да се харесат на младото поколение и да получат някакъв култов статут. Но когато това стане самоцел, резултатът е с обратен знак. Пелевин на всяка страница се е мъчил да оригиналничи, да покаже колко е cool, да включи мъдри мисли,  да спомене заглавия на филми и игри от Плейстейшъна , на имена на поп-икони, да ползва някакъв web-жаргон...на моменти имах чувството, че чета туитър статусите на тийнейджър, който неистово иска някой да му обърне внимание. Вероятно на много ще се стори оригинален, ала за мен си беше мъка да го чета. И него го издържах 80-90 страници.

3. "Къщата на джамията" - Кадер Абдола


Да кажем, че този приказен/магически реализъм не ми е особено по вкуса.  Като добавя безбройните религиозни нишки, вплетени в творбата, става ясно защо я издържах само до 50-а/60-а страница. Надявах се да е нещо в стила на Халед Хосейни и "Ловецът на хвърчила" но уви, не беше. Някой ден ще я прочета докрай, кой знае, може и да греша за нея.  

4.  "Фирмин" - Сам Савидж


Почти съм убеден, че в по-късен етап от живота ми ще харесам романа на Савидж, но поне засега нещата не се получиха. Страшно много се възхищавам на писателя, защото той написва първите си романи, когато е преминал 60-те. Чудесен пример за това, че никога не е късно да осъществиш плановете или мечтите си. Много ми бяха симпатични и рисунките на мишлето в книгата, и въобще всичко подсказваше, че ще си паснем. За жалост, тази старческа меланхолия, тъжен интелектуализъм и плахите опити за хумор ми бяха скучни, въпреки огромното ми желание да харесам Фирмин и Сам Савидж. Може би по-нататък...

5. "Измерването на света" - Даниел Келман


Най-продаваната немска книга от 1945г. до днес., преведена на 43 езика, отличена с множество награди....Историята е за двама велики немци - Александър фон Хумболт и Карл Фридрих Гаус. Двамата тръгват да измерват света, всеки със свой собствен подход. Всичко звучи чудесно до момента, в който почнах да я чета. Все се надявах, че ще бъда погълнат в историята, но така и не стана. Прекалено стерилна и суха, сякаш дъвчех стереопор, вместо искания шоколад. Може и да не съм дорасъл, знам ли? :)
...

to be continued
/о, неее/
.

вторник, 8 май 2012 г.

"Пътят на Мури" - Иля Бояшов

Мяу, мяу, мяумяу миу! Мяу мяу?
Мрррррррр мррррррр.
Мяу мяу мииииау миииау. Миаау Миаау.
Мяу мяу мяу, мяумяу. Мяу мяу миу миу. Мю мяу мяу?
 Мяу, мяу мррррр мяу! Миияу..мияу. Миуау мяу мяу. Мяу мяу мяаааааау. Мяу.
Мяу мяу мяу мяу. Мяу мяу мяу. Мяу! 

Това бе ревюто на котешки, а сега ревю на езика на двукраките:


Иля Бояшов е руски писател, на когото му е хрумнала идеята да напише една история за котка - Мури. Нейният оригинален дом е разрушен по време на бомбардировките в Босна и тя тръгва да си търси нов уют, както и полагащото й се топло млекце, одеалце и двунога прислуга.
По време на пътуването си Мури среща различни хора, с различни вери и разбирания за света - техник мюсюлманин и астроном хърватин, група евреи напуснали Сараево, австрийски аристократ, а в книгата гастролират и други интересни животни - куче философ, странстващ кашалот и т.н. Мури, като всички котки, умее да вижда и духовете, живеещи сред нас.

Авторът ни загатва за основната идея още в началото на произведението:
"Животът е вечен път от една точка в пространството към друга, това  е тъкмо времето, през което достойният добива знания, умения и вещина от способността да лои пеперуди, без да уврежда прашеца по крилата им, до изкуството да борави с мечовете дзу" 
Идеята ми хареса, но уви на моменти е прекалено мудна, действията протичат бавно, а Бояшов излишно се е мъчил да философства и да придаде някаква философска тежест на романа. Затова в goodreads дадох три звезди от пет като оценка. Чете се лесно, малка е, но не е шедьовър.

петък, 4 май 2012 г.

"Супата на Кафка" - Марк Крик

Ламотско печено

Продукти:
- 2 големи яйца
- сочни бутчета
- бита сметана
- 2 пъпеша
- сладолед, 500 гр.

Ламот си извади яйцата и ги разби в тясната купа. Бъркаше внимателно, с пръсти. След което свали пликчетата, а отдолу лъснаха сочните бутове. Ламот ги нашляпа отгоре, увери се в свежестта им, намаза с олио и  ги раздели на две. Намести голямото руло от горещо тесто между тях и ги заля с разбита сметана.
 След което помачка пъпешите и ги изяде със сладолед...
-----



За радост горната съвсем кратка рецепта я няма в съвсем малкото книжле на съвсем непознатия Марк Крик, но идеята му е свежа и забавна - да напише рецепти така, че да ни напомнят за произведенията на някои от най-колоритните автори - Чандлър, Остин, Кафка, Пруст, Габриел Маркес, Стайнбек, Вирджиния Улф, Омир, Борхес, Чосър и Ървин Уелш.

Най-забавното е, че за всяка рецепта самият Крик е направил илюстрация, която много точно отговаря на стила на всеки автор.

Така например, рецептата на Реймънд Чандлър - "Агнешко в сос от копър" звучеше точно като криминален роман: "Притиснах лимона и на бърза ръка му разказах играта. Не оказа съпротива....Ножът бе все така в ръката ми, но не чувах полицейски сирени." :)
Много добре се е получила и рецептата ала Джейн Остин, в която веднага се заформят сапунени страсти: " Вероятността яйцата й да се смесят с аристократичната подправка доведе госпожа Б. до такова състояние на превъзбуда...".
"Бърза японска супа ала Франц Кафка" бе представена като съдебен процес, в който домакинът се мъчи да сготви супа на гостите си, които пък са седнали на масата като съдебни заседатели и чакат супата за да дадат своята присъда.

Има и слабости. На някои места Крик е прекалил с иронията. Рецептата по Ървин Уелш бе пълна с правописни грешки (нарочно), а на всяко изречение имаше "бал съм го" - нещо което трудно се чете, още повече, че бе и ненужно дълга- на мен ми писна още след 2-та страница. Не знам дали бе го направил нарочно, но рецептата на Марсел Пруст бе досадна за четене.

Забавно, оригинално, може би не много стойностно, но си заслужава да хвърлите едно оче. Разбира се 10 лева е прекалено много за такава малка книжка, но 5-те (колкото дадох) са си точни.

Други рецепти при:
кухнята на Бран

.