сряда, 9 май 2012 г.

Книги, които не дочетох

Винаги съм гледал да пиша за книги, които ми харесват и да игнорирам разочарованията. Е, почти винаги, де. Но за книгите даваме пари, а като не ни харесат, се чудим къде да ги заврем. Не съм от хората, които се церемонят - когато една книга не ми върви до 50-та или до 100-та страница, аз просто я захвърлям.
През последните месеци попаднах на много такива.
Не твърдя, че съм мерило за качествата на дадена литература, напротив, не съм. Идеята е, ако има несъгласни с мен (убеден съм, че ще има), да посочат неправилния ми поглед върху тези творби :).

1. "Вълка от Уолстрийт" - Джордан Белфърт


Това е автобиография на човек, който чрез игри на борсата става милионер на 26, а десет години по-късно се сгромолясва и затъва в дългове. Очаквах точно това - представяне на кипящия живот на борсата в детайли, но вместо това Белфърт в 2/3 от произведението описва креватните си приключения, социалния си живот, партита и други досади, характерни за романчетата на Джаки Колинс, Нора Робъртс и други от сорта. Издържах до 8-9 глава, т.е. около 90-100 тромави страници и я захвърлих. Белфърт е написал 500 страници, но вероятно само в няколко от тях има нещо съществено. Останалото бе булевардни клюки.Ужасна е :/

2. "Върколашки метаморфози" - Виктор Пелевин


Разбирам, че всички писатели се опитват да бъдат оригинални, различни, да се харесат на младото поколение и да получат някакъв култов статут. Но когато това стане самоцел, резултатът е с обратен знак. Пелевин на всяка страница се е мъчил да оригиналничи, да покаже колко е cool, да включи мъдри мисли,  да спомене заглавия на филми и игри от Плейстейшъна , на имена на поп-икони, да ползва някакъв web-жаргон...на моменти имах чувството, че чета туитър статусите на тийнейджър, който неистово иска някой да му обърне внимание. Вероятно на много ще се стори оригинален, ала за мен си беше мъка да го чета. И него го издържах 80-90 страници.

3. "Къщата на джамията" - Кадер Абдола


Да кажем, че този приказен/магически реализъм не ми е особено по вкуса.  Като добавя безбройните религиозни нишки, вплетени в творбата, става ясно защо я издържах само до 50-а/60-а страница. Надявах се да е нещо в стила на Халед Хосейни и "Ловецът на хвърчила" но уви, не беше. Някой ден ще я прочета докрай, кой знае, може и да греша за нея.  

4.  "Фирмин" - Сам Савидж


Почти съм убеден, че в по-късен етап от живота ми ще харесам романа на Савидж, но поне засега нещата не се получиха. Страшно много се възхищавам на писателя, защото той написва първите си романи, когато е преминал 60-те. Чудесен пример за това, че никога не е късно да осъществиш плановете или мечтите си. Много ми бяха симпатични и рисунките на мишлето в книгата, и въобще всичко подсказваше, че ще си паснем. За жалост, тази старческа меланхолия, тъжен интелектуализъм и плахите опити за хумор ми бяха скучни, въпреки огромното ми желание да харесам Фирмин и Сам Савидж. Може би по-нататък...

5. "Измерването на света" - Даниел Келман


Най-продаваната немска книга от 1945г. до днес., преведена на 43 езика, отличена с множество награди....Историята е за двама велики немци - Александър фон Хумболт и Карл Фридрих Гаус. Двамата тръгват да измерват света, всеки със свой собствен подход. Всичко звучи чудесно до момента, в който почнах да я чета. Все се надявах, че ще бъда погълнат в историята, но така и не стана. Прекалено стерилна и суха, сякаш дъвчех стереопор, вместо искания шоколад. Може и да не съм дорасъл, знам ли? :)
...

to be continued
/о, неее/
.

13 коментара:

  1. Чела съм само последната - да, леко сухичка е. Към останалите така и не посегнах, което иде де покаже, че не съм много зле :P

    ОтговорИзтриване
  2. Зори, знаеш ли какво забелязах? Забелязах, че в 90% от книгите на Колибри, на задната корица пише, че авторът я е писал с неподражаемо чувство за хумор. Обикновено няма никакъв хумор, де :) :р

    Аз напоследък попадам все на скучни книги, не е чесно :( Да нямаш някакъв амулет против скучни книги? :р

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Старая се да намирам неща, които са в съзвучие с настроението ми и не са ми непосилни.
      Ти обичаш да четеш, но нещо трябва да ти променя концентрацията на всеки 30-40 страници. Ти не си от читателите, които бутат камъка към върха 9/10 от книгата и в десетата го пускат от високото, за да се насладят на ефекта. Твоя милост е от гадовете, които писателят трябва да обстрелва на всеки 5-6 страници(да кажем с костилки от изядени череши или с фунийки, може и с воден пистолет), за да останат до края на книгата и да кажат "Размазваща е, супер" :P

      Изтриване
  3. Ааааа,ЛамотХе! "Фирмин" на Сам Савидж лично на мен ми допадна, ще знаеш :) Може би именно защото е странно стилово съчетание и особен зрителен ъгъл. Лек привкус на Родари откъм меланхолия, и по дикенсово приключенски. Е, в контекста на фабулата, хуморът си беше дозиран подходящо, струва ми се, в този "плъши дневник". :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Хаха, Ламоте, така като гледам, нито една от тези не съм чела. Ама познай дали и скоро ще прочета.:D
    От началото на годината досега съм прочела към 16-17 книжки, само с една не случих. Ако не беше кратка, щях да я метна със сигурност, ама й дадох някакъв шанс. "Една италианска любов" на Филип Бесон. "Не ми допадна" е лекият вариант на впечатлението. :D
    Добре де, и "Пътешествие до края на нощта" на Селин ми върви доста мудно, ама още храня надежди, докато я държа до леглото си (сигурно вече месец). :)

    ОтговорИзтриване
  5. Евала, на мен ми е много трудно да зарежа книга, винаги я мъча до край. През целия ми живот само две книги не съм дочел - едната е "Американски богове" на твоя любим Нийл Геймън! С много приятна липса на обявено (на корицата?) чувство за хумор. :) :) :)

    ОтговорИзтриване
  6. Дринов, в интерес на истината, "Американски богове" съм я рейтнал с 3 от 5 звезди в goodreads, също както и "Момчетата на Ананси" и "Чупливи неща". Смятам ги за посредствени, дори на моменти скучни. Но пък Книга за гробищата, Neverwhere и Звезден прах са уникални мрачни приказки, които заслужават 5 от 5! Така че, Геймън има две лица. Ти си открил само едното :р

    Миленке, може пък да ти хареса някоя от тези, не ми имай пълно доверие :р Това все едно да ме оставиш пред хладилника ти у вас, там да има сладолед и да очакваш да остане нещо от него :р
    Еха, трябва да си направиш блог за книги или поне се регистрирай в goodreads, за да не сме толкова любопитни кои книжки си прочела :)) "Една италианска любов" звучи като розоФ роман, но ако има много секс в него, може да му хвърля едно око :р

    Хриси, аз усетих, че има нещо в тази книга и затова ще я прочета по-нататък :) Идеята също е симпатична, но всички тези размишления ми дойдоха в повече :) Писала ли си й ревю? Всъщност имаш ли профил в goodreads? (веднага те добавям като френд, ако имаш :)))

    Зори, колко съм прозрачен за теб :р Наистина е така - ако една книга е твърде монотонна и ако авторът не намери нещо, с което да ръчка любопитството ми, обикновено ми се доспива и се отказвам от книжлето :р Ти си по-балансирана личност, умееш да четеш всякакви книги, поне според настроението :) Признавам - много съм нетърпелив - ето вчера си взех сладолед от Билата, той се разтопи по пътя, а аз вместо да го сложа във фризера, го изядох течен :/ :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дах, не съм писала пространно ревю за плъшия дневник на Савидж :) Книгата влезе в общия кюп на Книжомишовската одисея'2010, за която адашът Книголандски ме ощафети... и така. И не, нямам профил в goodreads, макар че следя инцидентно какво се появява там :)))

      Изтриване
    2. Дааа... ето какво мислех да си купувам вчера и забравих - сладолед :Д Сори за офтопика :Р

      Изтриване
  7. Мне, не е розоФ роман, Ламоте. Но пък и секс няма.:P
    В goodreads имах профил и бях посъбрала доста книжки, но го изтрих.:)

    ОтговорИзтриване
  8. И аз по принцип не обичам да зарязвам книги като ги започна, но по принцип започвам само неща, които поне малко имат шанс да ми харесат или мога да издържа до края... било то и на инат.

    И все пак в момента се сещам за "Американски психар", която изкарах до около стотната страница и не издържах повече. Както и третата книга от трилогията за Шанара, но там причината беше, че случващото се го бях вече чел в предните две книги... :Д

    ОтговорИзтриване
  9. Силенциум, и аз винаги се захващам с книги, които имат шанс да ми се харесат, но не се получава всеки път.
    Американски психар не съм я чел, гледал съм само филма (не знам дали е правен по книгата, де). Иначе никога не съм бил фен на дълги фентъзи епопеи, всички са ми писвали още на втория том :)

    Миленке, веднага да си го възстановиш и да ме аднеш като френд :р :) Е, щом няма секс в книгата, разбирам защо не ти се е харесала :р Шегувам се :))

    Хриси, след воайорско ровичкане в блога ти намерих статията :) След време може да я почна пак и да ми хареса, знае ли човек? Като бях на 16 четях Паулу Колею, на 18 - Дан Браун, преди това Карл Май и Майн Рид - знае ли човек, непрекъснато се променям :) Затова ми хареса goodreads, там съм отскоро де, но така имам възможност след време да видя какво съм харесвал и как се променям :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Можех да ти спестя воайорското ровичкане, обаче малко изпотяване се отразявало добре на тонуса, чувам :))) :Р
      Всяка книга си има момента да нацели появата си, надали опира до възрастов показател, но при такава градация, няма да се учудя, ако си чел и розоФи джобни саги. :)))

      Изтриване