четвъртък, 1 ноември 2012 г.

"Неохотният фундаменталист" - Мохсин Хамид

Почти полунощ е. Тръгвам да пиша ревю за романа на Мохсин Хамид, заглеждам се в Луната и се сещам, че винаги има страна, която не виждаме. Обратната страна на Луната.



Точно за това е и "Неохотният фундаменталист". Главният герой в романа, Чингиз, е отседнал в типично ориенталско заведение в индустриалното сърце на Пакистан - Лахоре, и започва да ни разказва за живота си в Америка. Целият разказ преминава сякаш сме там, до него, нагъвайки различните и характерни за изтока тежки манджи и сладкиши.

Чингиз има обещаващо бъдеще в страната на неограничените възможности - дипломира се в Принстън с пълно отличие, успява да си уреди високоплатена работа в престижна ню-йоркска компания, среща Ерика, в която се влюбва до полуда. Всичко изглежда като в американска приказка. Постепенно обаче всичко започва да се срутва надолу така, както се срутиха кулите-близнаци при атентатите на 11 септември.

Чингиз започва да осъзнава, че светът в който е попаднал не му принадлежи, той не се чувства част от него. Младият пакистанец вече не изпитва радост от работата си, за която се е борил. Не успява да преглътне как компанията механично, професионално и безкомпромисно затрива толкова много съдби. Чингиз се притеснява и за роднините си, тъй като назрява конфликт между Пакистан и Индия. Нестабилен е целият регион, до голяма степен причината е в САЩ и интересите ѝ. На летищата Чингиз е третиран като потенциален терорист заради предразсъдъци. Всичко това кара Чингиз да се замисли за бъдещето си.
Но най-голямата му болка е Ерика, която получава психологически срив след загуба на любим човек. Чингиз се пита дали ориенталската отчужденост спрямо жените е причина да не може да се справи с проблемите на Ерика...

На мен обаче ми се струва, че писателите от Изтока трябва да са далеч по-критични спрямо себе си и страните, в които живеят. Липсваше ми самокритиката, самоиронията. Пакистан далеч не е най-доброто място на света - там имат проблеми от всякакъв характер - висок % неграмотност, етнически и религиозни конфликти, неравностойно положение на жените и т.н. Хамид трябваше да обърне внимание и на вътрешните проблеми на Пакистан, които не са никак малко. Другото нещо е, че Хамид ни занимава прекалено дълго с Ерика и постепенното й помръкване, което не ми бе по вкуса. 

Винаги е хубаво, а и важно, да се четат книги, представящи различни позиции или събития погледнати под друг ъгъл. В противен случай пробойните между културите ще се увеличават. Книжката е само 180 страници, с приятен дизайн, така че може да отделите някоя вечер за нея. :)

Други ревюта:

Ташева от Аз четастан
Блажев от Книгостан
Зори от Зористан

EDIT EDIT EDIT

Понеже много обичам многостранните взаимоотношения, поздравявам всички пакистанци с индийска песен :р



 

6 коментара:

  1. Ламотски, от четенето на ревютата ти днес не ми остана време да си дочета книжката. Вземи се спри малко! :Р

    ОтговорИзтриване
  2. Някои книги са интересни предимно защото представят култура, различна от нашата. Както би ни било интересно да отидем на екскурзия до някоя екзотична (нам)страна, а не до съседната да речем.
    Та с тази книга не е така нали ?
    Има и добър разказвач има и добра история ? И изводи вероятно ?
    Извинявам се , че задавам толкова въпроси,но искам да отделя някоя вечер и аз.
    :)))

    ОтговорИзтриване
  3. Хм, Ламот сега видях, че се каниш да прочетеш и Мураками. Много ми е интересно какво ли ще кажеш Ти за него - първо, защото ми е любим, второ, защото него или го харесват или не (а може би не го разбират) и трето ревютата, които пишат за книгите му по кориците (с цялото ми увацение към пишещите ги) понякога са на светлинни години далеч от истината.
    Моля, отдели една вечер и за него :))

    ОтговорИзтриване
  4. Кайти, не съм чел нищо на Мураками все още, но самата кума на сестра ми горещо ми препоръча да прочета нещо и аз преди време си взех "Преследване на дива овца" (по-точно майка ми я подари за рождения ден :) Сега чета Левиатан, но веднага след нея ще почна Мураками и преследването на овцата :) Вероятно не е най-известната му, но пък заглавието ми се стори интересно :)
    А иначе за Хамид - книгата е разказана добре. Но поне на мен ми се струва, че трябваше по-малко да ни занимава с Ерика, и повече да обясни защо не се е вписал в американската култура. Лично мнение. После разкажи какво мислиш, ако я прочетеш :)

    Точке, бях извън пространството за известно време, и сега с голям ентусиазъм пиша какво съм прочел :P :)

    ОтговорИзтриване
  5. Това ми харесва в теб - винаги имаш своя си позиция. Забавно е да чета дори сериозните ти ревюта, защото още един поглед никога не е излишен.
    На мен историята с Ерика ми дойде малко не съвсем изпипана, но... представи си какво щеше да стане, ако се беше потрудил да пише по-сериозно ;)

    ОтговорИзтриване
  6. хехе, Зори :)
    Историята с Ерика за мен беше излишна, освен ако не искаше да покаже огромния стрес, който понякога се натрупва, но пък така или иначе аз не го усетих :)

    ОтговорИзтриване