"Черна пакост" - Ивлин Уо

Гледали ли сте на театър прословутата постановка на Добри Войников "Криворазбраната цивилизация"?

Писана през 30-те години на XX век "Черна пакост" е нещо подобно, но в един по-черен вариант. Това е произведение, което пародира с изкривените взаимоотношения и контакти между различните култури, като Ивлин Уо е избрал твърде интересно място - измисленият остров Азания, който се намира източно от Сомалия, там където се преплитат културите на Субсахарска Африка с Арабския полуостров.
Уо е събрал и концентрирал цялата тази колоритна паплач от местни враждуващи племена, араби, индийски работници (в действителност има много индийци в източния бряг  на континента), арменски и еврейски търговци, европейски постколониалисти, в един измислен, но много правдоподобен свят, позовавайки се на впечатленията си, получени от престоя му в източна Африка.

Книгата ни запознава със Сет - престолонаследник на "империята" Азания, който се завръща от Европа, от където получава образованието си и попива западните модерни тенденции. След комична война Сет получава трона и си поставя за цел да модернизира и цивилизова страната си. Трудна задача, като се има предвид все още примитивните разбирания на местното население.

Камион закъсва насред централната улица и докато дойдат властите да го преместят, семейство чернокожи се настанява в него и премества там покъщнината си. Наивното и суеверно население попива като гъба всякакви религии, затова там са се настанили представители и проповедници на какви ли не деноминации. Строи се железопътна линия, но местните почват да я рушат и присвояват материалите. Канибализмът все още е на почит...

Император Сет наема Базил Сийл, бивш негов състудент в Оксфорд, за министър на модернизациите. Базил е пълен прахосник и конте, живеещ на гърба на няколко жени, заминава за Азания, където иска да покаже "таланта" си. Той започва да реализира амбициозните планове на вманиачения владетел - купува ботуши за армията (които биват изядени), пропагандира използването на контрацептиви, налага еманципацията на жената (опитва се, де), изгражда музеи, спортни площадки и абсолютно безполезни глезотии.

Ивлин Уо пародира и с европейската псевдо-аристокрация, която е представена от арогантни, капризни и наконтени дипломати и посланици, с необяснимо чувство за превъзходство и претенции без никакво покритие. Колоритната аура от образи се допълва от арменския мошеник Юкумян, генерал Конъли и неговата чернокожа жена с прякор "Черната кучка", вечно плетящия интриги посланик на Франция, разглезената лигла Прудънс и много други, чиито трагикомични съдби са неизбежни.

С много хумор Уо точно и прецизно е изобразил проблемите на Африка, а и на целия т.нар. трети свят. Проблемите с високата раждаемост и високата смъртност, суеверията и религиите, които забраняват контрацептивите, ниската култура и образование, стремежа на Запада да контролира ресурсите и въобще всички тези познати неща, които не са се променили и до днес.

Ревю на Точка в goodreads

:)