неделя, 4 ноември 2012 г.

"Левиатан" - Скот Уестърфелд*

Да почнем с това, че"Левиатан" е детско-юношески роман, или както е по-популярно - young adult роман. Той би се харесал и на пораснали читатели, стига да не са си загубили въображението през годините. Скот Уестърфелд по оригинален начин е успял да комбинира стиймпънк, биопънк и алтернативна история, а страхотните илюстрации на Кийт Томпсън допринасят за по-доброто възприемане на този странен, страшен и по своему красив алтернативен свят.


Ценното в случая е, че Уестърфелд запознава младите читатели с историята на Първата световна война по един много приятен и забавен начин, смесвайки измислицата с реалността, но така че да могат да се разграничат. Романът следва плътно историческите събития, като авторът е променял и манипулирал само интериора. Така двете страни на конфликта - Антантата (включваща Великобритания, Русия и Франция) и Централните сили (Германия и Австро-Унгария), са представени съответно като Дарвинисти и Машинисти.



 Някои страни се включват във войната по-късно, включително България (ние сме машинисти, йей!)

Дарвинистите, както може да се досетите, използват еволюционните принципи на Чарлс Дарвин, като в света на Уестърфелд те са достигнали до ниво, което им позволява създаване на невероятни биологични видове. Всъщност "Левиатан" представлява огромно въздухоплавателно средство, наподобяващо цепелин. То е съставено от цяла екосистема, включваща модифициран кит, модифицирани пчели, прилепи и други същества, които създават необходимите вещества (водород и храна), така че да позволяват летенето на тази необикновена жива машина. Внучката на Чарлз Дарвин - Нора Дарвин Барлоу, която е и действителна личност, е сред централните фигури в произведението.
Машинистите от своя страна са се насочили към механиката и машиностроенето. Това е светът на парните машини и даймлерови двигатели. Те произвеждат превозни средства като буреходите, които се задвижват от метални "крака", а не от вериги или колела.


Главни герои в "Левиатан" са Алек - синът на ерцхерцога на Австрия Франц Фердинанд ( самият Алек е измислен образ), чието убийство в Сараево запалва фитила на Първата световна война, и младата шотландка Дерин, която се представя като момче, за да може да се присъедини към британските военно-въздушни сили и да преследва мечтата си - да пилотира "фабрикати" (напомня Амелия Еърхарт).

Алек е преследван от Машинистите, защото представлява заплаха за трона на Австро-Унгарската империя, а Дерин, преструвайки се на млад кадет, попада на кораба "Левиатан", който се е насочил към Константинопол за важна мисия (вероятно за да водят преговори с османците, които принципно са Машинисти). Пътищата на двамата млади герои се преплитат в неутрална Швейцария, където ще трябва да обединят сили за да се преборят с общия враг.

Диалозите са олекотени, наивни, но въпреки това интересни:

- Великолепно, нали?
- Великолепно? Това е... отвратително. Намираме се във вътрешността на животно!
- Е, да, но кожите на вашите цепелини са направени от вътрешностите на добитък. То е същото като да си във вътрешността на животно, нали? Както и това да носиш яке!
- Но това животно е живо!
- Вярно. А да си във вътрешността на мъртво животно е много по-ужасно, ако се замислиш. Вие, Машинистите, сте странни хора.
 А ето едно интервю с Скот Уестърфелд, в което ще видите цепелин и страхотни изгледи на градове и гори от птичи поглед! :)


 Единственото нещо, което ме притеснява, е типичната комерсиализация на подобен вид поредици. "Левиатан" е част от трилогия, която включва още "Бегемот" и "Голиат", плюс още едно приложение с цветни илюстрации към книгите. Бих прочел още 300-350 страници от същия свят, с които да се завърши историята, но повече от това вече ще ми стане досадно. Не знам защо повечето фентъзи писатели винаги провлачват историите си в многотомни поредици. Но като изключим това, много ме зарадва тази книга.

*PS Категорично отказвам да изписвам името на писателя така, както е известен (незнайно защо) у нас - Уестърфийлд. Дори с риск да изглеждам като претенциозен задник. Не мога да си обясня как е възможно всички издателства упорито да го изписват като УестърфИЙлд, при условие че навсякъде в youtube го изговарят Уестърфелд, както е редно (Westerfeld). Има голяма разлика между field и feld все пак. Може би издателствата участват в някаква игра, в която се надпреварват да изписват грешно имената на писателите, но като читател отказвам да участвам в нея.

Други ревюта:

Книгоманката Шаннара  - тя е ревюирала и останалите две книги
Книголандеца Блажев

Така и така сме на биопънк тема, та реших с биошопа да кръстосам наши чалга звезди със слончета, за да увелича коефициента на интелигентност на първите :р







..
.



4 коментара:

  1. Чудесно ревю, нави ме :) Купувам я!

    ОтговорИзтриване
  2. Бах, Ламоте, пишеш едни от най-оригиналните текстове за книги у нас. И с тия картинки избиваш рибата. Искрено завиждам : )

    Един Скучен и Сух ревюиращ колега - Dante

    ОтговорИзтриване
  3. За книгата съм пас, но какво ще кажеш за Чък Паланюк ?? Тъй и не разбрах как му е най-правилно името.
    И ако не питам претенциозен задник, кого друг хихихи ?
    Абе мислех да не се обаждам този път, но след тези картинки ...нямаше как :-Р

    ОтговорИзтриване
  4. Кайти, правилното е Чък Поланик, преди време написах цяла статия за това :), но вероятно издателствата смятат, че това не е от особено значение :)
    http://lammothsblog.blogspot.com/2012/01/blog-post_12.html
    За картинките малко съжалявам, нали е детска книжка все пак :р

    Панайотов, мерси за думите. Хуаво е да има различни типове ревюта, колкото са повече гледните точки за дадена книга - толкоз по-интересно и по-добре :)

    Анонимен, книжката не е евтина, така че вероятността да искам да ме утрепаш няма да е малка :р

    ОтговорИзтриване