неделя, 15 юли 2012 г.

Създаването на националните идентичности - Ан-Мари Тиес

"Модерните нации не са създадени така, както го разказват официалните им истории."
"Истинското раждане на една нация е моментът, когато една шепа хора заявяват, че тя съществува и се хващат да го докажат."
"Целият процес на формиране на идентичност се състои в това да се определи наследството на всяка нация и да се разпространи култът към него."
 "Нацията се ражда от дадена предпоставка и от дадена измислица. Но тя може да живее само чрез колективно приемане на тази фикция. Успехите са резултат от продължително проповядване, което внушава на хората какви са, кара ги да го приемат и ги насърчава на свой ред да разпространяват това колективно знание."
 


Това са някои от основните щрихи в книгата на Ан-Мари Тиес - "Създаването на националните идентичности. Европа XVIII - XIX век."
 Френската писателка си е поставила  за задача да  обобщи основните градивни елементи, чрез които се създават национални идентичности в Европа, като според нея те са едни и същи, но се сглобяват различни конструкции.

1. Първото нещо, което се прави, е идентификация на предците. Всяко раждане изисква родословие и това родословие трябва да бъде открито, възвеличавано и възхвалявано до краен предел. Още в училищата започват да ни представят в героична форма тези родоначалници като "наши предци", храбри и достойни юнаци, които се борят за свободата и правата на своя народ срещу зловещ потисник. . Звучи ви познато, нали? Е, това се среща във всяка една история. Гърците са потомците на Омир, румънците - на даките, албанците - на илирите, норвежците - на викингите, българите - на прабългари и славяни и т.н.

2. Една от основните фигури в създаването на национални идентичности е Йохан Готфрид Хердер,  който достига до заключението, че усещането за свободата е възможно само чрез наличието на национално самосъзнание. Ако допреди няколко века на кралете им било все едно  от какви селяни събират данъци, то Хердер отдава сериозно значение именно на тях, на изградения фолклор и най-вече на родния език. Езикът заема централно място в мисленето на Хердер, защото това според него е "органичен израз на духа на народа". Езиците се предават на децата, от поколение на поколение и така се консервират. Удобен инструмент е това, нали?

3. Друг важен момент е създаването на национален фолклор и национални герои. Тласък за това дават прословутите братя Грим, които събират народни приказки и творби, създавайки по този начин първообраз на фолклора.
Създават се национални легендарни образи  като Тил Ойленшпигел и Вилхелм Тел, които с хитрост и съобразителност се противопоставят на злите властелини. В българският фолклор се сещам за Хитър Петър и Крали Марко.
Всички национални герои са борци за свобода срещу даден потисник.

4. Следваща стъпка е появата на национален роман. Тук се появява сър Уолтър Скот и романа му "Айвънхоу" (Ivanhoe или Иванко, както се шегуваше учителят ми по литература). В него Скот създава уникална смесица от фикция и история,  която е лесносмилаема за масите, и в която се разказва за създаването английската нация, за крал Ричард Лъвското сърце, който помирява нормани и сакси. Влиянието на Айвънхоу е огромно и веднага този модел се разпространява из континента. Появяват се творбите на Александър Дюма, "Тарас Булба" на Гогол, романите на В. Юго, Сенкевич, както и .... "Под Игото" на Иван Вазов.
Ролята на пропагандатор през последните години играе киното, телевизията и интернет.

5. Оттук нататък се използва цялата мощ на културата и изкуството. Като почнем от музиката, националните химни, историческите паметници, традиционни носии и т.н. Руските композитори Бородин, Мусоргски, Чайковски и Римски-Корсаков представят в музиката си герои и анти-герои от националната история (съответно княз Игор, Борис Годунов, Мазепа, Иван Грозни). Патриотично-историческа ориентация се срещат в оперите на Дворжак и Сметана. "Va Pensiro"от "Набуко" на Джузепе Верди се превръщав музикален символна бунта срещу австрийското господство.
Тези "мемета" се прехвърлят и в изобразителното изкуство - създават се характерните национални пейзажи. Фиордите при норвежците, Алпите при швейцарци. Унгарците, за да се различават радикално от Австрия и грандиозните Алпи, унгарските художници  и поети приемат пустата за типичен унгарски пейзаж, а не Карпатите.
Създават се патриотични и военни музеи, изложения, фестивали, олимпийски игри и спортни състезания, пощенски марки - всичко допринася за създаването и непрекъснато внушаване за национална уникалност.

В общи линии това е. В книгата се разглеждат много аспекти, но е доста разхвърляна и хаотична, а и писана в по-скоро университетски стил, с излишна информация, която прави малко трудоемка за продължително четене. Според мен Ан-Мари Тиес е пропуснала да спомене две много важни характеристики за определянето на националната идентичност - религията (чиято роля е осезаема и непрекъснато се използва за политически цели) и природните  богатства на страната в даден район. Но като цяло книгата е много добра и напълно съвпада с моите идеологически разбирания.

Завършвам с:

"Създадена под егидата на свободата, равноправието и братството, националната идея винаги е била представяна като идеал, изискващ необходимост да жертваш живота си за него. "Вярвате, че се сражавате за Франция или Германия, а ще умрете за интересите на Круп или Шнайдер"   

Надявам се сами да си направите заключенията. В крайна сметка всички нации са измислени и не бива да се стигат до крайности.

Още едно ревю при Блажев (ауч, сега виждам, че абсолютно едни и същи цитати сме използвали, направо не мога да повярвам :))) Явно едни и същи неща ни правят впечатление:)
.

3 коментара:

  1. Всички лъжат, само нашата история си е истинска и Европа ни принадлежи по право и наследство. И Тангра над всичко!

    ОтговорИзтриване
  2. Не само българската история, ами всички са такива. Много интелигентно написана книга, но малко разхвърляна и повтаря някои неща по няколко пъти :) Но определено си заслужава :)

    ОтговорИзтриване
  3. Мдаа, чудесна е. Наистина и на мен ми дойде твърде академична и разхвърляна. Многото факти само ме приспиваха. Ще е добре някой да напише нещо в стила на "Кратка история на почти всичко". Ей така-за нас неуките. Та хем да научим за тоз-оноз, хем да ни е весело. И да има картинки!!!

    ОтговорИзтриване