петък, 6 април 2012 г.

Александър Беляев

Тъжна е съдбата на някои книжки. Бях отишъл да си изхвърля боклука, когато видях един кашон с книги до кофата. Разбира се, до тях се бе натътрил клошар, който вероятно пресмяташе колко левчета ще изкара от вторични суровини,  с които да закърпи бюджета за следващата седмица. Случайно ми се мярна едно книжле с дебели бели корици, а на нея с големи букви бе написано "Александър Беляев". След кратките бизнес преговори с клошара, се разделих с 2 лева и си взех книгата, заедно с още една - "Физиците продължават да се шегуват". Ей на това му викам bookлук :D 

Тъжна е съдбата и на някои автори. Александър Беляев, един от пионерите на руската фантастика, не е имал лек живот. Сестра му и брат му умират трагично още докато е малък, а като единствен син на православен свещеник е пратен да учи за поп в семинарията. За радост там Беляев не само става атеист, но започва да поема лека полека към творческа дейност. Разболява се от туберкулоза, успява да я преодолее, след което написва първия си разказ, по-късно издаден и като роман - "Главата на професор Доуел". Именно него прочетох първо.



"Главата на професор Доуел", както и всички останали произведения на Беляев, могат да бъдат сметнати като наивни и outdated, но не може да се отрече, че руснакът умее да разказва приятно и че има невероятно развито за времето си въображение.

От всички неща на Беляев, които прочетох, най ми хареса "Хойти Тойти" - един от разказите за професор Вагнер. Професорът успява да направи трансплантация на човешки мозък в главата на слон, чийто прякор е Хойти Тойти. Мозъкът е на Ринг, трагично загинал асистент, чиято история е разгледана в друг разказ - "Амба". Интересна е историята на слона, т.е. на Ринг, която разказва докато е бил в джунглата. Много скоро той осъзнава, че най-големите му врагове не са леопарда или лъва, а безпощадните бракониери и пигмеи. Доста са трогателни и описанията на жестокия начин, по който са избивани слоновете. Човек да се пита кои са истинските зверове.

Да се върнем към основното - "Главата на професор Доуел".  Сюжетът е подобен на предните разкази. Професорите Доуел и Керн работят върху проект, в който успяват да запазят главите на пресни мъртъвци и да ги съживят. Керн обаче решава да обере славата за себе си и отравя Доуел, като запазва главата му, изнудвайки го за информация. Керн наема медицинската сестра Мари Лоран, която научава истината и  решава да вземе нещата в свои ръце. Появяват се още две глави на мъж и жена, чийто живот иронично е зависим от телата им... Накрая завършва с отворен финал.

Всеки би забелязал сходството на голяма част от прозата на Беляев - съживяване на хора и опитите им за оцеляване. Така е и в "Човекът-амфибия", където е направена животоспасяваща операция на момче, което обаче го задължава да живее във вода. 
 Авторът често се е сблъсквал със смъртта и вероятно това е дало отражение върху творчеството му. Той  губи освен братята и сестрите си, така и невръстната му дъщеря. Беляев умира от глад по време на нацистката окупация през 1942г.

Накратко : произведенията на Беляев са кратки, опростени, но пък са много идейни и чудесни за вечерно четене  :)
.

12 коментара:

  1. Не съм много съгласен с определението елементарни. Това е един от любимите ми автори, а харесвам нещата му защото са живи и днес. Мисля, че дори след сто години, ако някой попадне на негова книга, пак няма да вдигне глава, докато не прочете и последния ред:)

    ОтговорИзтриване
  2. Владо, под елементарен имах предвид опростен, т.е структурата не е сложна, няма и излишна сложна терминология, но това не означава, че е недостатък или слабост.Напротив, това е предимство. А и все пак е издаван като "детско-юношески автор", както тогава са казвали. Но си прав, хората могат да го прочетат като "глупав", грешката е моя, затова поправих текста. Забележката ти е на място :)

    А и бях оплескал текста, гост ме светна за това :) Меси, гост :))

    ОтговорИзтриване
  3. Случвало ми се е мои добри познати да изхвърлят книги и на предложението "подари ги на библиотека", "занеси ги на букинисти" и пр. са отговаряли, че в това няма смисъл, защото книгите са стари. Странен свят.
    А Грин и Беляев са част от детството.

    ОтговорИзтриване
  4. Е, Зори, друг път им кажи да ги дадат на мен :) Аз се отоплявам с въглища зимата, нямам локално парно и ми трябва хартия за палене :р Обещавам да ги прочета преди да ги изгоря! Честен кръст! :р

    ОтговорИзтриване
  5. Невероятен е Беляев. Израстнах с книгите му и сега изпитвам страхотно удоволствие, като видях че и ти си се топнал в неговия свят. :)
    Помня, че нашите ми разправяха, че е бил паразилизан и някаква муха му кацнала на носа и той не бил в състояние да я отпъди. Това предизвика любопитството ми и го подпуках... :)))) Ама и лесна за манипулиране съм...

    пп. По "Човекът-амфибия" има направен филм, който за времето си бие всички класации... :)

    ОтговорИзтриване
  6. Ел, ще ми направиш ли торта във формата на костенурка и върху нея четири слона и диск за рождения ми ден? ":)?
    Добре де, само пробвам колко си лесна за манипулиране :р ( искам и крем-карамел! :р)

    Проверих в интернет за филма и го намерих в тубата целия :)
    http://www.youtube.com/movie?v=q1c4UEfAEjo&feature=mv_sr
    Ще го гледам довечера :)

    ОтговорИзтриване
  7. Lammoth, най-накрая си "прогледнал" :)) - има толкова хубави стари книги, безценни...

    ОтговорИзтриване
  8. Привет! И на мен като малка Беляев ми беше много любим автор! Благодаря ти за този пост - не знаех, че е загинал от глад по време на окупацията! Всъщност - нищо не знам за личния му живот. И излиза, че човек, чиито възгледи и идеи са ми влияли силно в детството, е съвсем неизвестен за мене като личност - това е една от мистериите на живота, май... :)

    ОтговорИзтриване
  9. диандра, така си е! Напоследък гледам по-стари книжки да си взимам :))

    Соня, привет :)) Беляев наистина пише заразително интересни истории, това е факт :) И аз не знаех много неща, но винаги се съветвам с уикипедията :))

    ОтговорИзтриване
  10. Грин ми се е изплъзнал на онези години, но Амфибията и Професора на Беляев ми бяха страхотно интересни. Аз така се сдобих пък с "Ние врабчетата". А в друг случай и със справочник по кибернетика от 1500 страници :D

    ОтговорИзтриване
  11. На Беляев съм чел само "Владетелят на света". Веднага след нея се заредих с трите му тома, ама както обикновено минах на други автори и останалите му романи си останаха непрочетени.

    Навремето си мечтаех някой да ми завещае огромната си библиотека. Не съм си мечтал да я хвърля на боклука, баси. :/

    ОтговорИзтриване
  12. Ностро, така и така засегна темата , та директно те питам --> Ще ми завещаеш ли твоята библиотека? :р Виж аз доброволно ти я завещавам библиотеката в тоалетната, а там има много книжки :р :)) Очаквам да отвърнеш със същото :р

    ОтговорИзтриване