събота, 31 май 2014 г.

Франция: Дидие ван Коелер - "Среща под знака на Х"

Понякога попадам на неизвестно заглавие, от неизвестен автор, на неизвестно издателство, събиращо прах в някоя книжарница и чакащо нечий ръце да го грабнат, и да го спасят от най-лошото за една книга - да не бъде прочетена. Такива книги те карат да се чувстваш като детектив в книгогробище, търсещ и най-малките улики, които да го насочат към "своята" книга.



Роман за 19-годишни порнозвезда и футболист може да се стори на всеки като поредната банална, и вече изтъркана история, но "Среща под знака Х" е много прецизно, забавно и интелигентно написана. Ван Коелер разглежда две огромни индустрии, тези на футбола и порното, като изважда на показ неособено лицеприятните им страни.

Талия е поредното момиче от източна Европа, което пристига в Париж, с надеждата да стане фотомодел. Остава излъгана и за да може да си плаща сметките, да оцелее в големия град, тя започва да снима адулт филми. Надеждите й да попадне в истинското кино, като всяка друга от бранша, угасват - на порнозвездите никой не гледа на сериозно. Участва в реклами, но само й се използва тялото.

Рой пък е футболист от Южна Африка, голям млад талант в страната си, при това белокож. Закупен е от европейски гранд (вероятно от ПСЖ), но само за да привлече интереса на зрителите на африканската страна и съответно - да се продадат телевизионните права за повече пари. Скоро след това Рой е натирен сред резервите и никой не му обръща внимание.

Рой и Талия се запознават на снимачната площадка. Безделникът Рой попада там абсолютно случайно, доведен от негов безработен приятел. Южноафриканецът ненадейно е накаран да замени титулярния актьор, на който Талия прилага специална техника за да го извади от строя - прекалено големия му член застрашава по-късното й участие в планирана реклама.

Между Рой и Талия прескачат искри, твърде вероятно заради това, че поделят една и съща съдба - тази на  експлоатирани тийнейджъри, останали без достойнство, а телата им служат за правене на пари. Оттук насетне се получават невероятни и нелепи случки. Предполагам е доста неловко да отидеш на романтична вечеря и половинката ти да каже, че няма да яде, защото на другия ден щяла да снима анална сцена...

Удивително е как ван Коелер засяга толкова много въпроси и теми в толкова малка книжка - като почнем от жестокостта към животните, расизма, изключителното лицемерие в "уж демократична"  страна, експлоатацията и беззащитността на младежи, излишното насилие, използването на наркотици и стимуланти, създаването на идоли и т.н. И всичко това под формата на хумористичен роман, в който се смях буквално на всяка страница, и в който главните млади герои ще се опитат да се измъкнат с чест от достойнство от дупката, в която са попаднали. А и като човек, който следи от доста години футбола като попкултурно явление, останах приятно впечатлен от дълбочината и познанията, с които борави писателят.

Накрая отварям една скоба - колко ли такива малки книжни бижута има по книжарниците? При тази смазваща англоезична литература, с която ни заливат, се надявам много издателства да погледнат и към съвременните европейски малки шедьоври/ 


.

неделя, 25 май 2014 г.

Четящите мъртви се събуждат на 24 май!

Е, вече е 25 май... и вече са ви ухапали!











ЧЕСТИТ 24 МАЙ, КНИЖНИ ЗОМБИТА!!! :P :D
.

петък, 2 май 2014 г.

Никос Казандзакис - "Алексис Зорбас"

Сега разбирам защо "Алексис Зорбас" се счита от гърците за най-значимата съвременна гръцка книга. Тя сякаш описва цялата история на Гърция, която някога е била пъпът на света, културен център на вселената. Алексис Зорбас е съвременният Одисей, той е пътешественик, ценител на живота, който кръстосва моретата, в търсене на неговия дом.



Не е лесно да се опише книгата, в нея не се случват много събития. Тя донякъде представлява приятелски разговори след тежък работен между Алексис Зорбас и наратора, насред приятния гръцки бриз, идващ от критското крайбрежие, който насища с уют обикновената селска атмосфера.

В романа на Никос Казндзакис начетен млад интелектуалец разказва за решението да напусне затворения си книжен живот и да се впусне в предприемаческа авентюра, в която да усети ежедневието на работническата класа, да усети капиталистическия дух, като инвестира в едно критско находище. Запознанството му със Зорбас е своеобразна среща между  новото и старото, между прочетеното и преживяното, между философията и народната, житейска мъдрост. Зорбас е опитен ветеран, научил нещата от живота не от книгите, а от опит, представител на по-старото поколение, носител на старите ценности. Младият интелектуалец пък изследва ренесансовия разцвет на мисълта от времената на Данте, модерните идеи на Ницше, навлезлите в Европа будистки идеи. 

Разговорите преливат от една тема към друга: религии, политика, социализъм и капитализъм, същност и природа на човека, старо и ново, радост и нещастие, за силата на историите, на разказването. Когато говори за магията на жените, Алексис Зорбас се превръща в друг човек. За него старата куртизанка мадам Ортанс, не е дърта съборетина, в нея вижда "целия женски род": Индивидуалността изчезваше, лицето се заличаваше, млада или развалина, красива или грозна, всичко това се превръщаше в незначителни нюанси; зад всяка жена се възправяше, строго, свещено, изпълнено с тайнственост, лицето на Афродита. 


— Не вярваш ли ти в човека?
— Не се сърди, началство. Не, не вярвам в нищо. Ако вярвах в човека, щях да вярвам и в бога, щях да вярвам и в дявола; а това е голяма беля. Тогава нещата се объркват, началство, цяла мъка е — Човекът е скот! — извика той и удари ядосано с тоягата си по камъните. — Голям скот! Не го знаеш ти това, твоя милост, лесно ти е било всичко на теб, ама питай мен! Скот, ти казвам! Сториш ли му зло — почита те и се бои от теб. Сториш ли му добро — издира ти очите. Дръж се на положение, началство! Не си позволявай много близост с хората, не им казвай, че всички сме равни, че всички имаме еднакви права, защото веднага ще потъпчат твоето право, ще ти грабнат хляба и ще те оставят да умреш от глад. Дръж се на положение, началство, само това искам от теб!
— Но в нищо ли не вярваш? — казах аз раздразнено.
— Не, не вярвам в нищо — колко пъти ще ти казвам това? Не вярвам в нищо и в никого, освен в Зорбас. Не че Зорбас е нещо по-добро от другите — никак, ама никак! Скот е и той. Но вярвам в Зорбас, защото само той е под моя власт, само него познавам, всички останали са привидения. С неговите очи гледам, с неговите уши слушам, с неговите черва смилам храната си, Всички останали, ти казвам, са привидения. Когато умра аз, всичко умира. Целият Зорбаски свят отива на дъното!
— Брей, че егоизъм! — казах аз язвително.
— Какво да правя, началство? Така е. Боб съм ял, боб признавам. Зорбас съм, зорбашки говоря.
 Голяма книга, която няма да допадне на всеки, но всеки ще запомни Зорбас - един от най-ярките литературни герои, които съм срещал.