събота, 22 ноември 2014 г.

Марек Крайевски - "Смърт в Бреслау"

Поляците винаги са имали силни позиции в литературата. Като започнем от класиците Хенрик Сенкевич и Болеслав Прус, Тадеуш Доленга-Мостович, преминем през легендарните фантасти Станислав Лем и Януш Зайдел, и стигнем до Анджей Сапковски, авторът на поредицата за "Вещер", чиято компютърна игра, правена по книгите, придоби огромна популярност.

 Знам, че поляци и руснаци се обичат толкова, колкото се обичат израелци и палестинци (но не чак толкова, колкото шотландци и англичани :р ), но все пак бих сравнил Крайевски и "Смърт в Бреслау" с Борис Акунин и неговите романи - и двамата автори обичат да разполагат историите си някъде насред бурните събития между двете световни войни, и да построят и развият криминален сюжет около тях.



Събитията в романа на Крайевски ни прехвърлят в Бреслау (така немците наричат град Вроцлав), в началото на 30-те, когато градът е в рамките на Ваймарската република, след което попада в ръцете на Хитлер и нацистите.  Ритуално са убити две жени - младата дъщеря на масонски барон, заедно с нейната гувернантка. Със случая се захваща комисар Еберхарт Мок. В хода на разследването Мок е приклещен от нацистите от една страна, които използват тези убийства за пропагандни цели, като обвиняват евреин за тях, а от друга страна седи могъщия баща на жертвата - баронът-масон фон дер Малтен.  Налага се комисар Мок да лавира между двете страни: от една страна не желае да си навлече гнева на Гестапо, откривайки истинския убиец и проваляйки анти-еврейската им пропаганда, а от друга страна - влиятелният баща на убитото момиче обещава да му съсипе кариерата, ако не намери убиеца.

За да се измъкне от тази мелница Мок започва да действа безскрупулно и безпощадно, без да подбира средства. Това е и една от особеностите на романа - в него няма положителни герои. Всеки гледа да забие нож в гърба на другия, а в историята са въвлечени експанзивни нацисти,  езиди и тяхното сектанско ритуално отмъщение, масони, тайни агенти, евреи... Разбираеми са действията на комисаря в тази ситуация, а на нас не ни остава нищо друго освен да се потопим в този мрачен, опасен и садистичен свят, и да се чудим кой от героите заслужава по-тежка съдба. В арабската митология скорпиониtе символизират едновременно злото и борбата срещу злото...

Още една от интересните точки в романа е, че авторът ни сблъсква с кюрдо-религиозния етнос на езидите (язиди), които в последните години попаднаха под светлината на прожекторите в западните медии, заради експанзията на Ислямска държава в близкия изток и масовия геноцид, който те извършват над тази кюрдска общност. Всъщност езидите (язидите) винаги са били преследван народ, векове наред мачкан от кръстоносци, араби, турци, кюрди и т.н. Езидите са секта, която почита сатаната, но след като се разкайва за греховете си. Наричат този бог на злото Малак-Тавус, представят го във формата на паун и вярват, че управлява света с помощта на седем ангела, също представени като железни или бронзови пауни. Накратко, религията на езидите е смесица от ислям, християнство, юдаизъм и зороастризъм, тоест, всички религиi преминали през планините в средата на Месопотамия, на запад от Мосул, оставяйки частици от вярванията си. По принци езидите са спокоен и любезен народ. Може би авторът е направил интересен паралел между преследванията срещу тях и преследванията срещу евреите в един роман, замаскиран като кримка с елементи на окултизъм.

Вероятно Крайевски е можело избегне някои клишета и да пидаде по-голяма дълбочина на героите, но като тегля чертата, определено интересен роман, особено за нощите без телевизор.


Няма коментари:

Публикуване на коментар