събота, 2 юни 2012 г.

"Сянката на вятъра" - Карлос Руис Сафон

Вероятно на света има милиони и милиони писатели, или такива, които се мислят за писатели. Но само шепа от тях превръщат перото в магическа пръчица и сътворяват това, което англичаните наричат "page turner" - книги, чиито страници сами се обръщат, неусетно се сливаш във вселената им, докато накрая не осъзнаеш, че е 3 часа сутрин, а утре на работа ще изглеждаш като жертва на садо-мазо оргия.



Точно такъв е и Карлос Руис Сафон - превъзходен разказвач, почти илюзионист, който въпреки семплите истории, винаги те кара да отлагаш лягането за по-нататък.

Като истински алхимик-иноватор, Сафон майсторски е сипвал в своята колба много жанрове и стилове. Може да се разгледа като исторически роман, в който ще усетите болката на цяла Каталуния от периода на управлението на диктатора генералисимус Франко. Може да се разгледа и като готически хорър, който ще ви накара да треперите. Може да се разгледа и като криминале, изтънчен ноар, с всичките му елементи - фатални жени, загадки, туистове, сблъсък на характери. Това е и един пленителен романс между влюбени, чиято любов е с изключително голям магнитуд (нали напоследък земетресенията са популярни :р). В "Сянката.." има и хумор, и тъга.  

Малкото десетгодишно момче Даниел е заведен от баща си в книгохранилище, където то самó избира творба - "Сянката на вятъра" от Жулиан Каракс . Това е роман, който ще промени съдбите на много хора. Даниел, с намигване от страна на Сафон, е впечатлен от произведението и казва:

С разгръщането на разказа структурата му започна да напомня някоя от онези руски кукли, матрьошки, които крият във вътрешността си безброй миниатюрни изображения на самите себе си. Стъпка по стъпка повествованието се разлагаше на хиляди истории, сякаш разказът бе попаднал в галерия с огледала и неговата идентичност се разцепваше на десетки различни отражения,които същевременно представляваха един-единствен образ. Минутите и часовете отлитаха като мираж.
Не е ли забавно? Точно това представлява и "Сянката на вятъра" на Сафон! Историята на Даниел започва да напомня на тази на Жулиан Каракс, точно като матрьошка в матрьошката. А този един-единствен образ, струва ми се е самотата. Героите, по един или друг начин се борят с нея.



Сафон умее да гради плътни, интересни герои. Нито един от тях не е пренебрегнат и всеки е като същинска матрьошка - крие в сърцевината си истории и тайни, а под тях още тайни и истории. 
Мой любим персонаж е Фермин - образ, който е изпреварил тези бурни времена със своето съвременно, напредничаво мислене. Но сякаш попада в грешната (изостанала) епоха. Мненията му за армията, църквата, непрестанния му оптимизъм, хуморът му - всичко това го превърна в мой любимец.

"Сянката на вятъра" напомня страшно много на "Марина". Като изграждане на герои, характерите, историите им, самотата им, борбата им. Женските образи са крехки и беззащитни (Марина е неизлечимо болна, Клара е сляпа, Беа има деспотичен баща), но като притегателен магнит привличат всичко наоколо и генерират огромна сила, създават неразрушими връзки.

В ревюто си Точка вижда много слабости, аз се съгласявам с някои от тях. Но лично за мен наситената романтика има по-скоро ноар оттенък и ме привлича (а и пък харесвам описания на това как влюбени непълнолетни правят секс :р). Може наистина да не е нищо особено, но пък е хипнотично четиво. 5/5 от мен :)  

Други ревюта:
Супата на Кафка
Блажев Книголандски
TANSTAAFL
Точка
Милена Ташева от Аз чета
.
.


4 коментара:

  1. Първата дебела книга, която не го отнася от теб заради дебелината си :P

    ОтговорИзтриване
  2. Ебати тъпата книга... е "Под игото".

    PS "Сянката на вятъра" управлява.

    ОтговорИзтриване
  3. Ламоте, признай, че толкова ти е харесала основно заради фенера на корицата. :P

    ОтговорИзтриване
  4. Миленке, не ми издавай слабостите де :Р Ама и ти веднага забеляза фенера, нали? :р

    Бла, so right! :)

    Зори, можеше все пак да бъде с 50-на страници по-тъничка :Р

    ОтговорИзтриване