Разочарованието Хосе Карлос Сомоса и "Зигзаг"

Захванах се със Сомоса и "Зигзаг" с голям ентусиазъм, заради обещаващото описание на задната корица, където пишеше, че става на въпрос за суперструнната теория, физика и пътувания във времето.

Звучи чудесно! Действително в романа се споменават на десетки места имената на Стивън Хокинг, Нютон, Шрьодингер, Айнщайн, Максуел, бегло се споменават пространствата на Талаби-Яу, брани и т.н. Дори главната героиня присъства на симпозиуми, в които говори Стивън Хокинг. Идеята да се направи научен трилър е хубава, но за съжаление роденият в Куба и живеещ в Испания писател ме разочарова тотално с изпълнението.

Централна фигура в произведението е Елиса Робледо - млада, но гениална физичка, с апетитно тяло. Всъщност този тийнейджърски трепет, с който Сомоса описва интимностите на Елиса, е много дразнещ. А аз си мислех, че красавици-учени има само в по-тъпичките холивудски филми. Да караме по-нататък. Героинята успява да впечатли професор Бланес, чийто теории правят революция във физиката. Този професор успява очарователно да докаже, че времето също е съставено от свръх-струни и е близо да открие начин, с който можем от настоящето да видим миналото, и да станем свидетели на знаменити събития. На помощ идва Елиса, чиято идея затваря теорията. Така тя е взета в екипа на професора, който събира млади учени за мащабен проект. Всички заминават на тайнствена база, построена на  остров Нуева Нелсон, нейде из Индийския океан. Проектът е спонсориран от правителството, като скритата им цел е да използват откритието за военни цели.

Разбира се, нещата се объркват, когато групата учени тръгва да разгледа библейските събития край Йерусалим. Появява се страшно зло... Оттук нататък романът по-скоро се превръща в криминален трилър, в който участниците умират един след друг...

Съжалявам за спойлерите, а ако очаквате още такива, няма да има, защото се отказах от четенето на книгата. Причината е Сомоса и неумението му да изгражда реалистични и убедителни герои. Елементарният и еднообразен начин, по който се опитваше да създаде някакъв съспенс, също ме издразни. В повечето случаи използваше гръмки изречения като "...и тогава то се случи!", след което следва нова глава или нов абзац.
Елиса пък бе  заобиколена от учени мъже (като Виктор и Валенте), които през цялото време точеха лиги по нея. В първата третина непрекъснато авторът ни намеква, колко е умна и колко е секси, и как привлича погледите към нея - все пак не е много обикновено да се види красива жена в тези среди, нали?

На всичкото отгоре, романът е 500 страници. Това е половин хилядарник, по дяволите! Ако Сомоса не разтягаше толкова много ненужни локуми, може би щях да я дочета докрай. Но  съм от хората, които захвърлят разочароващите книги настрана и не си губят времето с тях.

Много ми се щеше да е добра, всъщност идеята и темата много ми харесват, но не съм очарован от Сомоса. Може би предните му книги са по-добри. Тази обаче не става.

За десерт един цитат, който всъщност доста ми допадна. Жалко, че нямаше повече в този стил:

Времето като че ли надява различна маска в зависимост от начина, по който го изследваме, включително и по който го усещаме. За физика дефиницията на една секунда е точния отрязък, заключен между 9192631,770 трептения на атома на цезия. За астронома една секунда е равна на единица, разделена на 31556925,97474, а това представлява времето, за което Земята се завърта на 360 градуса, тоест,  една тропическа година. Но за всеки, който е очаквал да се появи лекаря, за да му съобщи дали е минала успешно животоспасяващата операция на любим човек, една цезиева или астрономическа секунда невинаги се равнява на една секунда. Секундите в нашия мозък могат да се влачат безкрайно бавно.

Има добри попадения, но като цяло е шит кръстоска между Дан Браун и Майкъл Крайтън. Май е по-добре да пробвате с останалите му книги като например ревюираните от:

Блажев
TANSTAAFL

 .