петък, 25 ноември 2011 г.

Чък Паланюк - "Оцелелият"

В заключение ще кажа, че Паланюк заслужава всички похвали от мен за това си произведение. Заслужава да му се обърне внимание. Аз лично с нетърпение очаквам следващите му изяви.
Всички гледаме едни и същи телевизионни програми...Повтарят едно и също един на друг. Няма изненади. Всичко е повторение...Много скоро всички ще мислим едно и също по едно и също време. Синхронизирани. Обединени. Уеднаквени. Точни. Като мравките. Насекомите. Овцете.
Никога не си виждал разпятие, на което Исус да не е полугол. Никога не си виждал дебел Исус. Или космат Исус. На всяко разпятие, което си виждал, той би могъл да е гол до кръста модел, рекламиращ дизайнерски дънки или мъжки одеколон. 
...най-важният фактор , който те прави светец, е медийната изява, която получаваш.
Ключът към спасението е вниманието, което привличаш.Колко си популярен. Какъв е зрителския ти дял. Колко хора разпознават името ти.
Шумът.
Искрено се надявам всеки, който е прочел книгата, да си зададе същите въпроси, които и аз: Дали религиозните хора сами са стигнали до решението да следват дадена религия или това е вследствие на "набиването" й още от ранна възраст? До какво може да доведат подобни "набивания" в такава възраст? Даваме ли си сметка в какво хипер-комерсиално общество живеем и как правим от пълни утайки медийни звезди? Надявам се да усетите силата а Паланюк в следващите няколко цитата:

Предполагам, че на всеки ще му е интересно да разбере какво би се случило, ако всички членове на дадена религиозна секта масово се самоубият и  остане само един последен техен член. Всъщност всички знаем отговора - той ще се превърне в медийна звезда. С острото си като бръснач перо, Паланюк разкъсва на парчета крехката лицемерна опаковка, с която се е покрило съвременното общество, за да излязат наяве всички негови бичове и пороци.

  

Но да се насочим към самия роман и неговия автор. На света има автори и автори. Някои от тях се превръщат в култови, истински икони, бунтари на своето време. Точно такъв е и американецът с украински корени Чък Паланюк. Героите му винаги са странни, те сякаш не се вписват в обществото с неговите общоприети стандарти, те се отличават със свое различно мислене, те сякаш са от друг свят, от друга среда. Паланюк притежава иновативен стил, той не се притеснява да експериментира - тук е започнал романа си отзад напред. Прозата му е наситена с информация - какво се получава при смесването на амоняк и белина, как се чистят петна от мазнина, как се ядат раци и т.н. Но цялата тази информация не е самоцелна, а част от историята, поднесена точно и на място.

Искам първо да благодаря на Скай за препоръката -   на нея й бяха необходими само две изречения за да ме запали по романа на Паланюк. Масло в огъня добавиха Христо Блажев с възторженото му ревю в Книголандия, както и Вал преди време.

.

8 коментара:

  1. Колкото до "набиването" в ранна детска възраст - според мен е точно от това. И се сещам за един чудесен пример за една друга "религия".
    => Една приятелка преди време ми разказа как гледала някакво интервю с Васко Кръпката, в което той разказал за един свой спомен от детството, когато бил в детската градина:

    Събрали децата по масите, където се хранели, и им казали: "Хайде, деца, сега затворете очи и се помолете на дядо Боже да ви даде бонбонки!" И децата започнали да се молят. После им казали: "Хайде сега отворете очи!" Децата отворили очи, обаче нищо не било станало - нямало бонбони (естествено). После им казали: "Хайде сега затворете пак очи и се помолете на чичко Сталин за бонбонки!" Децата затворили очи, в това време минали леличките и поставили пред всяко по един бонбон. Като им казали да си ги отворят и децата видели бонбоните леличките добавили: "Ето, виждате ли - няма Бог! Но чичко Сталин мисли за вас и когато го помолихте, той ви даде бонбони!"

    Мдааа...

    ОтговорИзтриване
  2. :)))

    Baby, това е много точна история за темата на книгата :) Децата са като пластелин и може да ги манипулираш и да им промиваш мозъците :) А и далеч е по-евтино да ги подкупваш с бонбонки :) Това е и част от идеята на Паланюк. Сещам се как православните ни водачи се опитваха да вкарат религията в училищата. Сещам се и за Стефани Майър и манията по нейните романи. Всичко е вследствие на реклама, мерчандайзинг и ПР. На нейно място можеше да е почти всяка. Цялата мания бе създадена от медиите, последвалите филми, както и доброто познаване на момичешките желания и комплекси :)

    А, и да знаете, нарочно написах ревюто отзад напред, за да следвам подходите на Паланюк :р

    ОтговорИзтриване
  3. Ох, почудих се дали да си я взема и се отказах, а то трябвало. Следващата събота ще е, ама му мисли, ако не ми хареса.

    ОтговорИзтриване
  4. Или пък на политически манипулации :рФилмът визира Алдо Моро като шеф на християндемократите :) Интересното е че две години след снимките него го гръмват :)
    Todo Modo
    http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=3676345

    ОтговорИзтриване
  5. Аве, Ламоте, помислих си, че си спал, докато си писал ревюто. Хубаво, че си призна, че нарочно си го писал наобратно. :D

    А Скай е голяма зарибителка. Аз имам да чета още около 158 книги, така че веднага, като приключа с тях, ще обърна внимание на Паланюк. :|

    ОтговорИзтриване
  6. Зори, задължително я прочети! Или ми дай адресса за да ти върна жеста :)

    Вал, ех, тия цици! Постерът на филма кърти :))

    Ностро, почни от тази, после мини към тия 158! Ако почнеш от боклуците на Джордж Мартин, лично ще помоля Скай да иде да те напердаши :р

    ОтговорИзтриване
  7. Обожавам Паланюк. Започнах разбираемо с Боен клуб, след което продължих с Невидими изчадия, която прочетох последователно около 4 пъти. Просто уникална книга.
    Сега чета Оцелелият. Е, няма такова пиршество за четящите хора като стила на Паланюк.

    ОтговорИзтриване
  8. Здравей em, радвам се за мнението ти :) Аз открих Паланюк тази година и наистина ме радва. Обезателно ще си потърся Невидими изчадия, изглежда се е харесала на мнозина :)

    ОтговорИзтриване