Борис Акунин - "Смърт на брудершафт" и "Мъката на разбитото сърце"

Доколкото схващам, Борис Акунин се е захванал с доста амбициозен проект, чиято идея е да пресъздаде 10 различни кино-жанра (комедия, мелодрама, трилър, приключенски и т.н.) в т. нар. "киноромани". Първите два от тези киноромани са "Смърт на брудершафт" и "Мъката на разбитото сърце", обединени в една книга, в която авторът ни запознава с младока Алексей Романов.

Самото оформление и илюстрации към книгата успяват да пресъздадат онази атмосфера и уют на ранното "нямо" кино през бурните години преди Първата световна война.  Пред прага на военен конфликт, руското и немското разузнаване се впускат в шпионска игра, чиято вихрушка повлича и главния герой Альоша Романов.

Няма как да не направи впечатление, че тези първи две творби от предстоящата поредица на Акунин са намигване към творчеството и биографията на може би най-великия руски поет - Александър Пушкин.  Двата романа са написани така, както би ги написал и самият Пушкин - любовна драма, представена с голяма доза ирония, сатира и трагични обрати.

В "Смърт на брудершафт" и "Мъката на разбитото сърце" присъстват много елементи свързани с живота на Пушкин. В историята е вкаран и дуел на честта, в която двама мъже, Aльоша Романов и един италиaнец, застават един срещу друг за любовта на една жена. Самият Пушкин е бил изключително чувствителен на тема чест, поради което е участвал в 29 дуела, в един от които бива ранен смъртоносно от неговия съперник Жорж д'Антес, който пък е бил обвинен в прелъстяването на Наталия Пушкина, съпругата на руския поет и писател. Голяма част от действията се развиват в Царское село, град, който днес носи името именно на Пушкин.

Присъстват и много емблематични препратки към тази епоха - музика, автомобили, оръжия, мода, политика. Акунин дори е иронизирал "Мачът на века", в който руснаци и немци се изправят един срещу друг във футболен сблъсък, като първите се опитват да измият срама от предишна загуба с 16:0 (всъщност Русия действително е загубила мач срещу германците с 16:0 на Олимпийските игри в Стокхолм през 1912 г.).

Историята на самите романи е свързана с младо момче, както разбрахте по-горе неговото име е Альоша, което се влюбва за първи път, а неговото честолюбие го завлича в шпионска гонитба с немски агент. Кражбата на информация е нещото, което всички големи сили се стремят да постигнат - подслушвания, шпиони, агенти, информатори, всички са заети да се подслушват и дебнат взаимно.

Най-забавното е, че Акунин въобще не превъзнася подвизите на своите герои, напротив - иронизира ги и им се присмива.  Теглил е една мощна майна на романтиката и сантименталните изблици, характерни за романите от този период, а в последните страници на всеки от кинороманите буквално преобръща цялата история с краката нагоре.

Единствената слабост е, че Акунин е досадно плодотворен автор и понякога прекалява - 10 киноромана са прекалено много. Но началото е страхотно, великолепно се забавлявах с тези бързотопящи се 350 страници, а и оформлението е чудесно.

.