Андерш де ла Моте - "Играта"

На световния книжен пазар е пълно с трилъри-еднодневки. Цяла редица автори, продаващи десетки милиони копия, създадоха доста противоречив имидж на този жанр. Честно казано, когато видя поредния нашумял трилър с крещящо наплясканите клишета на предната корица от сорта на "сензационен дебют",  "бестселър  №1 на Ню Йорк Таймс" ми става лошо.  Защото когато обърна книжката за да проверя за какво иде реч, резюмето на задната корица ни запознава с втръсналите до болка  смели ФБР и ЦРУ агенти, полицаи, археолози в стил Индиана Джоунс, руски/съветски шпиони, арабски терористи, психопати убийци, както и за събития, свързани с някакви теории на конспирациите или свръхестествени земни явления/древни реликви...
Всички знаем Джеймс Патерсън и Нелсън Демил, Джак дьо Брул,  Клайв Къслър, Джеймс Ролинс, Дан Браун, Пол Кристофър, Анди Макдермът, Том Кланси, Лий Чайлд, Александър Бушков, и всичките им псевдонаучни технотрилъри и спец-полицаи/супер-агенти/гениални археолози.

За разлика от тях скандинавската литература, която също се прочу с предимно криминални трилъри, непрекъснато представя нови автори и доста по-разчупени сюжети. Сюжети, навързани със съвременните социални феномени и явления, а не с остаряла седемдесетарска агентурна митология.

В "Играта" Андерш де ла Моте се заиграва с модерния човек и неговите привички, появили се заедно с мрежата, която промени цели поколения, която създаде цяла нова епоха. Едва ли има човек, който да не е превърнал Facebook, Twitter, Youtube, Linkedin, Tumblr, блогове и социални мрежи в част от неговия живот. Вероятно на всеки му е направило впечатление онази мания, която обхваща всички нас (да, без изключение): да стане център на внимание, да бълва "мъдри" афоризми и "оригинални" мисли, с които да събере дузини лайкове и шервания. Да публикува гмуркането си на Балеарските острови или крачетата си плаж насред Егейско море, да публикува снимки и клипчета на купони и концерти, на бизнес събирания и партита - всичко, с едничката цел да покаже, че живее активен и щастлив живот, че е на върха на "вайб-а", на гребена на вълната.

Героят в романа Хенрик Петершон (или HP) е сред онези отчуждени хора, продукт на семейства с проблемни взаимоотношения, които живеят ден за ден от социални помощи и дребни измами, а неговия социален отдушник се оказват филмите, игрите, порното и други характерни културни залежи из мрежата. Един ден той попада на телефон и получава възможност да се изяви, да стане център на вселената, новата звезда на мрежите за споделяне. Да се почувства като бунтар срещу окапалата система, като значима част от историята, като перфектния изпълнител на възложените му мисии.

Една от положителните черти на книгата е, че всеки един от героите не е някакъв супер-агент или свръх-интелигентен морален защитник, напротив, всеки един от тях е съвсем обикновен член на обществото, с всичките си комплекси, слабости и човешки нужди. НР разбира, че е просто една пионка, умело дирижирана кукла на конци. Един глупак, който може да бъде използван, направлявайки егото и страховете му.

В "Играта" има страшно много културни препратки към филми, музика и политически фигури, както и типични термини, нашумели покрай социалните мрежи, както и вкарани чатове, но преводачът Л.Гиздов е свършил страхотна работа с бележките и обясненията.

"Играта" е първа част от трилогията на шведския писател, а всички сравнения с "Боен клуб" на Чък Поланик са съвсем резонни. Още повече, че това е роман, в който буквално с последния ред се обръща целия ход на събитията и те кара с нетърпение да почнеш втората част.

Аз вече я почнах.

.