"Сянката" - Сибин Майналовски

За първи път срещнах заглавието "Сянката" в блога на Бран, след което от любопитство се разрових по интернет, за да открия информация за автора. Попаднах на много слухове и тайни истории, но успях да сглобя нещо:

Сибин Майналовски е роден през 1674г., но 3-4 десетилетия по-късно бива ухапан от разгонена вампирка, затова е жив и до днес. Говори се, че вампирката е от онова семейство, чийто членове дружно ухапали и Стивън Кинг. Майналовски се отървал от сексуално обсебената вампирка, едва след като му хрумнало да прави любов със сребърен презерватив (това са слухове, но все пак...) :р.

Кариерата си започва след като попада в плен на орда от върколаци-софисти, които го принуждават да пише разкази в местното сп. "Върколак". След което успява да избяга с помощта на извънземна раса, търсещи дублетни гени на Айзък Азимов. Сибин пише за тях в сп. "Зона F". 

Майналовски участва като статист-шофьор във филма "Камионите", правен по разказ на Кинг, но "по погрешка" сгазва режисьора. Някои подозират, че Майналовски не бил доволен от резултатите му. Говори се, че е бил био-дизйнер в градината на Шекли. Обича котки, но мрази пусита. 

Това е информацията, която събрах от различни (не)надеждни източници. 

Но сега да се върнем по-сериозно към сборника на Сибин - "Сянката". Той е съставен от 24 разказа, по 2 за всеки един от месеците на годината, като са обхванати различни литературни "сезони" - като почнем от хумористични фентъзита, примесени с ирония, минем през приключенска фантастика със саркастични елементи, и стигнем до чисти ужаси. 

Както често се случва при четенето на сборници с разнообразни разкази,  в зависимост от настройката на читателя, винаги се появяват любими. Лично на мен това са хумористичните "Стани герой" и "Купете си фантазия". В тях се засяга темата за комерсиалното писане, писането на килограм, липсата на подбор от страна на масовия читател, неоценяването на истинските таланти и преклонението пред чуждото. Всичко това разказано с герои като Ламята Спаска и окаяни просяци-разказвачи. Има и леки закачки с Дж. Р. Р. Толкин, Р. Джордан и Дж. Р. Р. Мартин, и тоновете фентъзи-хартия, които бълват. 

Литературни препратки може да намерим и в други разкази - "Роботът-комарджия", в който ще срещнем интересна утилизация на трите закона на роботите, познати ни от творчеството на Айзък Азимов, както и трансформирането на тези закони във фентъзи вселена, което авторът прави в разказа "Третият закон на Толкин" (с поредна закачка).

В типична стивън-кингова среда попадаме в "Накъде?" и "Клуб 13", където се срещаме с непослушен обсебен камион, водещ към Ада, както и с безскрупулен клуб от хора с проблеми...и странни методи да ги решават.

Разбира се в сборника има и по-мрачни разкази с по-социална насоченост. Като "Градът",  който става свидетел на ежедневни ужасии, или "Мракът и дъщеря ми", в която сякаш авторът разкрива свои душевни терзания, но пък може и да бъркам. 

Като цяло "Сянката" е интересен сборник, в който всеки може да хареса по нещо от разказите и да потърси за още, а може и да сбърчи нос на някои от тях - зависи вече от литературните акцептори. Но определено си заслужава да се даде шанс на този широкообхватен писател.

Други ревюта:

Бран

Весислава

Вещерски рафт

Стефан Кръстев

И. Русланов

Италия: "Има крокодили в морето" - Фабио Джеда

Някои истории трябва да бъдат чути. Защото са истински, помагат да погледнем нещата под друг ъгъл и ни карат да градим по-внимателно и пълноценно обществата си.

Не всеки се ражда на благоприятно място за живеене. Съдбата поставя 10-годишния Енаятолах Акбари в особено враждебна среда. Да се родиш хазар (шиит) в Афганистан, в страна, в която властват крайно радикалните талибани, не е особено перспективно. Могат да те застрелят заради по-късата ти брада или просто защото си по-различен от тях. Животът на Енаятолах е под ежедневна заплаха и по тази причина овдовялата му и беззащитна майка взима трудно и болезнено решение - да съпроводи сина си по опасния път до Пакистан и да го остави там с надеждата, че той ще открие по-добър живот. Така малкият Акбари започва своята Одисея в един жесток и свиреп свят, в който с всички сили се опитва да оцелее. 

Още от малък Енатоялах открива, че за да живее трябва да положи невероятни усилия, труд и старание. Навсякъде обаче се сблъсква с дискриминация, с предразсъдъците и етническата омраза, където и да отиде той си остава нелегален чужденец. Това го тласка да бяга последователно в Иран, Турция, Гърция и накрая Италия, където най-сетне да намери своя нов дом. 

В чисто художествен аспект книгата също е невероятна. Ръководен от умелото перо на Фабио Джеда, Акбари не хаби думите си напразно, не се оплаква, не иска да занимава читателя със себе си или с излишни напудрени драми, а директно и честно разказва. С точно премерени думи, оценявайки времето, кратко и ясно. Книгата е само 200 страници едър шрифт, но всичко е много добре концентрирано и разпределено. От време на време Джеда и Акбари водят диалог помежду си, което подсилва ефекта на разказването. 

В крайна сметка Акбари описва една история, в която оцелява благодарение на добрата страна на хората и завършва може би с надеждата, че тя преобладава. Романът е едно пътуване от Ада до Рая, от отчаянието до надеждата, от Изтока до Запада.

"Има крокодили в морето" е една от книгите, които най-много ме развълнуваха  в последните години, няма спор в това.

Други ревюта:

Блажев от Книголандия

Кожухарова от Аз чета

Книгозавър

----
 * с леки спойлери*

(Отварям тук скоби за да обясня защо книгата ме развълнува в личен план. Защото Акбари разказва вече познат сценарий, който се случва и днес, но в друга държава - Сирия. Сякаш техниката на съсипването на една страна е една и съща. Цитирам:

Много хора си мислят, че талибаните са афганистанци, но това въобще не е така. Разбира се сред тях има и афганистанци, но не само: талибаните са всъщност сбирщина невежи от цял свят (...) Пакистан, Сенегал, Мароко, Египет (...), които забраняват на децата да учат, понеже ги е страх децата да не осъзнаят, че онова, което вършат, го вършат не в името на Господ, както твърдят, а  в името на собствените си разбирания.

Това ми напомня на т.нар. бунтовници в Сирия, които в голямата си част са също сбирщина невежи от Египет, С. Арабия и прочие. Всеки описан фрагмент от книгата ми се стори доста познат. Един и същ сценарий, както споменах. Пакистанските шофьори, които влизат с камиони и крадяха ел. стълбове напомнят на турските, които влизат и обират заводите в Сирия. Акбари споменава видео с дете, коeто обезглавява пленник, а подобни кадри можем да видим и в Сирия. Сякаш ми заседна буца в гърлото, но и аз се надявам разумът и светската страна да надделее. Иначе лошо се пише на всички, ако този елемент продължи и към Европа.)

.

Бъдещето на книгата

 Току що се връщам от бъдещето и сега ще ви разкажа какво става с книгите. Докато пътувах си водех бележки, показвам някои от тях:

2023 г.
Книгите се правят от специална прозрачна хартия, на която се вграждат специални микрочипове. Те позволяват да се показват 3D изображения, както и да се пуска любима песничка по време на четене. Книгата е интерактивна и директно свързана към интернет. Читателят има възможност онлайн да види колко човека четат тази книга в момента, колко са си я купили, колко "Like" е събрала, а и също да участва в гласуването на ТВ шоу, на което са поканени съответните писатели. Събралият най-малко "Like"-a писател ще бъде хвърлен в красива клетка с гладни крокодили и лъвове, а зрелището ще бъде предавано директно по системата "pay-per-view".

2036 г.
Книгите вече са само холограми. Представляват миниатюрни устройства, които създават илюзията, че държите книга, с желаната големина и форма. Имат сензори, които скенират мозъчните ни вълни и според чувствата, настроението и желанието се генерира следващата част от произведението. Писателите са по-скоро програмисти. Ще се продават гени на автори по кибърнет. Може да си имплантирате гени на О'Хенри или Стайнбек и да станете прекрасен разказвач, или пък може да си сложите гените на автор на екстремна любовна лирика, с която да спечелите сърцето на киберпънк-принцеса или съответно на здравеняк с добавени слонски гени.

2045 г.
Реалността се слива с виртуалния свят и вече читателят може да участва в действието.  Четенето губи истинския си смисъл. Информацията се имплантира директно в медиалния кортекс и от там може да пуснете приложението. Изживяванията са истински, защото се телепортирате в други вселени. Оказва се, че всяка книга е описание на съществуваща вселена. Ако четете "50 нюанса сиво" на другата сутрин се събуждате с подпухнал задник и следи от камшик. Ако си пуснете микрочипа с книгите на Пратчет, ще може да се избира дали да сте Ваймс или костенурка с пет слона на гърба си. Четири, де. Аз лично винаги си избирам Ангуа и се опипвам...

2059 г. 
Неизвестен писател и създател на вселени, създава книга-вирус, която експлодира и се получава Нов голям взрив... Историята започва отначало...

Няколко милиарда години по-късно
Пещерен човек започва да дълбае върху кална плоча, създавайки първата книга в света.

"Кървави книги, том 2" - Клайв Баркър

Получиха се чудесни готически пролетни вечери, в които релаксирах на тавана под металическите звуци на сношаващи се прилепи, слети с мелодията на приятния лек ветрец навън.  Леле, колко поетично, изразявам се почти като сънародниците на Баркър :р.
Баркър е наистина майстор на ужаса. Показа го и в първия том. И ни кани на второто си демонично представление, състоящо се от 5 кошмарни акта, от 5 ужасяващи разказа. Ето ги и тях:

Па!

"Ужас" - Страхът! Това е разказ за онова най-важно първично чувство, биологически зададено от природата, което направлява живота, оцеляването и поведението на по-сложните организми. Точно това привлича млад мъж, който се опитва да извлече, анализира и направлява страха, използвайки двама студенти за целта. Но да си играеш със страховете на хората е нещо, което винаги води до фатален край.

"Адска надпревара" - Вечната надпревара между крайностите - доброто срещу злото, демокрацията срещу тиранията, дясното срещу лявото. Баркър облича тази борба в тениска и шорти, и я оформя като състезание по бягане. Чернокож бегач си жертва живота за победата (общочовешката), но дали ще го оценят хората или безразлично просто ще си тръгнат?

"Джаклин Ес - последна воля и завещание" - След неуспешен опит за самоубийство жена узнава за своя могъща дарба - тя може генетично да променя и деформира всеки мъж, който пожелае. Притежава умения, които превръщат мъжете в нейни роби. Една зловеща приказка за любовта, за желанията на жената да бъде център на вниманието, и за мъжа, който иска просто да си задоволи потребностите. Накрая тези сили взаимно се анихилират и балансират вселената. 

"Кожите на бащите" - Бижуто в сборника. Тук Баркър ни показва деструктивната сила на мъжкото начало, което е отговорно за грубостта, за насилието, за жестокостта в човешкия свят. Жителите на малко селище в прерията, водени от своите предразсъдъци и страхове, се изправят срещу неописуеми демони. Но кои всъщност са на страната на злото?

 "Нови убийства на улица Морг" - веднага се сетих за песента на Iron Maiden, която е инспирирана от разказ на Едгар Алън По. Криминалният полъх и дъха на 19-ти век се усещат, но отново са изкривени от въображението на Баркър.
за десерт:

Общо взето Баркър запазва нивото от предишния сборник, дори само заради безбожния разказ "Кожите на бащите" си заслужава да се прочете. Разказите в том 2 са изпълнени с похот, първични и тъмни страсти, с много ужас и страх, но на моменти нещата сякаш са предвидими. Хорър-феновете обаче ще са предоволни.

Още ревюта:

Весислава Савова 
Слави Ганев
Бран в Dark Corner
Блажев в Книголандия
Библиотеката
Габриела Кожухарова от Аз чета
Рафтчето на Райчо
The God Of Tears Project

Еми, изглежда сякаш съм последния блогър на Земята с ревю за тази книга :P
.

Как ще изглеждат западните бестселъри, ако бяха писани в България

Ето няколко примера:

• Слепоглед - Благой Блажев

С революционна интерактивна корица, професорът по алтернативна парапсихология и религиозна квантова енергия Благой Блажев е написал чудесен роман, в който Бог се влюбва в богинята на паралелната вселена Хьихди 265 и безсрамно започва да консумира любовта си на небесното царство, току пред погледите на втрещените земляни...

• "Петдесет нюанса по-тъпо" - Е.Л. Джамова

Амбициозната фльорца Анастасия иска да стане чалга звезда, да си сложи нови силиконови цици и да се фръцка с Бентли. За целта започва да сваля местната мутра Кольо Щангиста, който обаче накрая я вербува в специализиран чужбински публичен дом за по-екстремни усещания. След хиляди изядени камшици Анастасия се връща в БГ и слага големи количества разхлабително в анаболите на Кольо. А след това го изнасилва с крик...

• "Хитър Потър и гaзовете* на смъртта" - Джезве К. Руланова

Хитър Пoтър се изправя в битка с лошите политици в борба за завод за летящи четки за тоалетни. Ще успее ли да си плати тока?
:)
*по идея на Кайти
..

"Вещици в чужбина" - Тери Пратчет

 "Защото Вселената била изпълнена с невежество, а ученият я пресявал като златотърсач, надвесен над планински поток, за да отдели златото на знанието от чакъла на глупостта, пясъка на несигурността и малките осмокраки мустакати плаващи твари на суеверието."

    "Но бедата била там, че невежеството ставало все по-интересно, особено онова очарователно невежество за големи и важни неща като материя и сътворение. А хората преставали да градят търпеливо своите малки къщи от късчета разум в хаоса на Вселената и започвали да се интересуват от самия хаос — отчасти защото било доста по-лесно да си експерт по хаоса..."

Предполагам, че ако направя класация топ 20 на любимите ми цитати от книги, вероятно поне 15 от тях ще са на Тери Пратчет. Все си мислех, че Пратчет няма с какво вече да ме изненада, но като отмине малко време винаги започват да ми липсват книжлетата със страхотните илюстрирани корици (дело на покойния гений Джош Кърби) и щур хумор по малките странички.

"Вещици в чужбина" е от може би най-плодородния период на Пратчет, а и по правило всяка негова книга си има своя чар. Тук отново се събираме с триото вещици баба Есма Вихронрав, леля Гита Ог и Маграт Чеснова в ново гротесково приключение, в което трябва да спасят една бъдеща принцеса от.... това да се омъжи за приказен принц! Трите вещици са на практика представители на три различни поколения: консервативната и неподлежаща на промени баба Вихронрав, либерално настроената и обичащата да похапва леля Ог, както и младата бунтарка Макграт. Въпреки различните им възгледи те трябва да заминат на юг към красивия "чужбински" град Генуа, където властва Лилит, галантната сестра на баба Вихронрав. Лилит се вживява като добрата вещица, която превръща града в приказно място и сбъдва мечтите на принцесата (макар и против волята ѝ). Но точно тези, които най-упорито твърдят, че вършат добро за общото благо, по традиция са същите властници, които искат да дърпат конците и  еднолично да управляват.  Или както казва баба Вихронрав: "Злото и доброто са измамни неща, значение има само гледната точка." И добавя: "Не бива да превръщаш реалния свят в приказка. Не бива да се отнасяш с хората, сякаш са приказни герои, сякаш са пионки."

На пръв поглед "Вещици в чужбина" може да изглежда само като пародия на популярни приказки като "Пепеляшка" и "Снежанка", но знаете го Пратчет.  Дори да напише рецепта за пай с картофи, в нея пак ще има повече мъдрост от цял камион философска литература, а и пък ще ви накара да се насер... да се скъсате от смях, исках да кажа. :Р 

Започнах с цитат, така и ще завърша:

    "Какво беше бог? Фокусирана вяра. Ако хората вярват, богът започва да расте. Отначало слабо, но ако блатото учеше на нещо, то бе търпение. Всичко би могло да стане обект на вяра. Шепа пера, вързани с червена панделка, шапка и палто върху няколко пръчки… всичко. Защото когато всичко, което хората притежават, в действителност е нищо, тогава каквото и да е би могло да бъде почти всичко."

.

"Големите заблуди на нашето време" - Карл Крушелницки

Четири часа пътувах с влак, но не ги усетих, благодарение на Карл Крушелницки и неговата книга "Големите заблуди на нашето време".  Кратко и ясно австралийският писател е разбулил фереджето на заблудите и суеверията, на псевдонаучните полуистини, и ни  показва красивото лице на науката, и на реалността в общи линии. Не че повечето неща не ги знаем, но винаги е приятно да четеш хора със здрав разум. Най-хубавото е, че Крушелницки не ни залива със скучновата статистика и излишни факти, а съвсем кратко, ясно и директно е изложил солидни аргументи за на пръв поглед смешни "научни" сензации, но в днешни времена хората вярват на какво ли не...

Ето някои от тях:

"Убиецът аспартам"
Аспартамът се използва като подсладител в нискокалорични напитки, а в последно време се шири мнението, че причинява редица болести, като почнем от диабет, та стигнем до множествена склероза. Всъщност аспартамът се получава при комбинирането на две аминокиселини - фенилаланин и аспартат. Така например, в една кутия диетична напитка се съдържа 100 мг фенилаланин, в едно яйце има 300 мг, в чаша мляко - 500 мг, а в голям хамбургер - 900 мг. Аспартатът също се среща в белтъците, с които се храним и са част от ежедневната диета. Нищо опасно. Някои изследвания показват, че аспартамът може да засили апетита, с което да обезсмисли предназначението на "диетичните" напитки.

"Зомбита"
Зомбитата наистина съществуват! Родината им е карибският остров Хаити. Там вуду-жреците подготвят смес от крастава жаба и риба-балон (известна на японците като "фуку"), която се добавя в храната или се втрива в кожата на жертвата. Отровата на фуку се нарича "тетродоксин", която е смъртоносен невротоксин - 160 000 пъти по-силен от кокаина. Жертвата изпада в дълбока кома и се "събужда" след няколко дни. След което жреците им дават датура, съдържаща силни халюциногени, които предизвикват загуба на паметта , парализа и дори смърт (ако се предозира). Така жреците създават зомбита, които да служат като работна сила в плантациите през целия си мизерен живот, без дори да знаят кои са.

"Библейски код"
Майкъл Дроснин твърди, че може да се разчете бъдещето в Библията, като приложи прост математически код. Кодът е изумително прост - започвате с коя и да е дума в Битие, прескачате 3 букви, записвате четвъртата, след това прескачате още три, записвате осмата и т.н. Може да пробвате и с 4,5,6 буквии, или колкото ви хареса. По този начин Дроснин е "открил" предсказания за убийствате на братя Кенеди, на Ицхак Рабин, предсказания за Хитлер и т.н. Да де, но по същия начин пък професор Брендън Макай е приложил кода към Моби Дик и също открил убийствата на Рабин, Кенеди, Мартин Лутер Кинг Младши и Троцки. Ха ха!

В книгата има още за любимите теми на всички привърженици на конспирациите: построяването на египетските пирамиди, мисията до Луната, целулита, за млякото и мукуса, за тампоните, които предизвикват кървене и т.н.  

Нищо особено, но пък е удивително колко много хора вярват в щуротии.