В "Измамата" не е разгледан в дълбочина нито една тема, няма социална критика, няма и водещ мотив като в предните две части. Фокусирано е предимно върху събитията, които бурно се вихрят около главните герои, Хенрик и сестра му Ребека, като това донякъде принизява последната трета книга до криминален роман, който с нищо не се отличава от останалите на пазара и тъне в посредственост. Оставам с усещането, че Андерш де ла Моте предварително е събрал материали за построяването на три къщи, но разточването в първите две довежда до това, че последната къщичка се е наложило да бъде построена с кал и клонки. Дори непрестанните обрати и туистове, с които авторът се опитва да държи в напрежение, тук вече не работят, тъй като читателят вече е подготвен и знае какво да очаква. Постоянният терор, на който е поставен Хенрик, или НР, започва да става досаден. Любовната нишка, която се оплита около Хенрик, е може би една от малкото положителни страни на книгата.
Като цяло трилогията обаче много ми хареса, Андерш де ла Моте е успял да разчупи стереотипите на трилъра, издигайки го в съвсем други измерения. Ето и че чрез екшън-трилър един автор може да направи дисекция на обществото, което все повече се превръща в зависимо от мрежата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар