Ромен Пуертолас - "Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА"

Ако трябва да дам определение на този роман, чието заглавие е по-дълго и от раджастанските имена на главния герой, то ще се спра на термина "туристически роман". Ако ми се наложи да пътувам някъде по гарите, аерогарите, със самолети, влакове, автобуси, насред чакални и подобни познати обекти, то определено бих си взел такива пътнически романи, които не натоварват емоционално, а просто забавляват с ведри и невероятни приключенски суматохи.

Ромен Пуертолас е написал несериозно произведение, като се е стремял да прокара и някои сериозни нотки, засягайки болезнена за Европа тема като имиграцията, както и ужасяващите условия, през които трябва бегълците да преминават за да достигнат обетованата земя. Така например, като на шега, ни се обяснява как трафикантите, прекарващи бежанци през средиземноморието, веднъж попаднали на гранични патрули, започват да изхвърлят през борда хората, включително деца и жени. Полицията започва да спасява давещите се, а през това време трафикантите се измъкват. Имигрантите пътуват без паспорти, за да може властите-приемници да не знаят къде да ги върнат. Всичко това разказано с по едно-две изречения, така между другото, докато четем веселите приключения на главния герой.

Аджаташатру Лаваш Пател е факир от Раджастан, с типичните мустаци и парцален тюрбан на главата, изкарващ прехраната си в една от аграрните провинции на Индия, запазила своята древна култура, като забавлява по-заможни люде, с трикове и илюзии. Успява да убеди местното население, че трябва да пътува в Европа, за да вземе магическо легло с пирони. Така те събират пари, купуват му билет до Париж,  а братовчед му отпечатва банкнота от 100 евро, но само от едната страна.  Без пукната пара, фалшиви 100 евро и с изтупана бяла традиционна носия, Аджаташатру пристига в Париж, хваща такси, с идеята да отиде до ИКЕА. Таксиметровия шофьор е циганин. Така раджастанецът се забърква в цяла каша, която ще го прати последователно в Лондон, Барселона, Рим, Триполи и пак обратно в Париж. Като споменах Триполи, авторът някак съвсем бегло, споменава разрухата в Либия след падането на Кадафи, като дори властите се държат като бандити.

Прави впечатление, че героите на Пуертолас (или Пюертола, авторът е французин от испанско потекло, както и Луи дьо Финес между впрочем) са предимно хора, на които европейците гледат с леко пренебрежение - освен с раджастанец, срещаме се с циганин таксиметров шофьор, представен заедно с жена му и дъщеря му, които са облечени като шаврантии; със суданци, затворени в камион, като единствено Мари, жената, която променя възгледите на Лаваш Пател, е французойка, при това самотна и депресирана. 

Накрая всичко завършва като по филмите - с циганска сватба и всички са щастливи. От една страна харесвам, когато автори желаят да представят съвременни проблеми по забавен начин, посрещнати с усмивка. Но струва ми се, че прекалено несериозни и нереалистични са решенията и посланията, които предлага книгата. Йей, всичко е приключение, а накрая всичко свършва със сватба. Проблемите са далеч по-дълбоки, а Запад няма как да приеме всички страдащи на Изток. Не живеем в детски приказки, където всички може да живеем заедно, въпреки жизнерадостното отношение на Пуертолас. Вместо да хвърляш по някоя риба на някой гладен от бедните квартали на Земята (или да му даваш куфар с пари, ей така), може би е по-добре да го научиш да лови риба. 

 

.