Бил Брайсън - "У дома" и историята на тоалетните

Този път Бил Брайсън се е впуснал на пътешествие без да сваля пижамата си и се е разходил в собствения си дом!  А като знаем колко е любопитен (даже досадно любопитен), никак не е странно, че е надраскал над 500 страници, описвайки любопитни факти, които изскачат докато се е разхождал покрай кухнята, избата, хола, спалнята, тавана, стълбището и т.н. Както Бил казва: "Къщите не са убежища от историята. Те са убежища НА историята".

Аз ще концентрирам вниманието върху най-важната част от всеки дом - ТОАЛЕТНАТА. За мен това е чувствителна тема, свещено място, което всеки човек има право да притежава и да разпуска негативната енергия (и материя), насъбрала се в него.

Добре оборудвана тоалетна

Но нека оставя самия Бил да ви разкаже малко повече. (Давай Бил, не ми пипай винцето, а разказвай) :

Водният клозет или т.нар. ватерклозет датира от 1755 г. и първоначално това наименование  обозначавало мястото, където се правела кралската клизма. След 1770 г. французите наричат вътрешната тоалетна   "а "un lieu l'anglaise  "  или "английско място  "  (коментар от мен: мама им француляшка ;р)

....

Друг французин, горе-долу по същото време, поискал цукало и му отговорили да действа през прозореца, като всички останали. Когато настоял да му дадат нещо, в което да си свърши работата, удивената му домакиня му донесла котле, но му напомнила, че ще й бъде нужно на следващата сутрин, навреме за закуската. 

....

Имало и хора, които се занимавали с почистване на помийните ями и ако някога е съществувал по-неприятен начин да си изкарваш прехраната, той все още не е описан... 
Работниците били изложени на риск от задушаване и дори експлозия, защото работели на светлината на фенер в изпълнена с газове среда. През 1753г. списанието "Джентълменс Мегъзин" разказва как един чистач на помийни ями влязъл в подземието на клозета в лондонска кръчма и почти веднага бил покосен от зловонния въздух. "Извика за помощ и веднага падна по очи" - разказва очевидец. Още двама мъже влезли в подземието, но не успели да излязат заради лошия въздух, макар че успели леко да отворят вратата и да изпуснат част от газовете. Когато спасителите най-накрая успели да извадят падналите, единият бил мъртъв, а другият получил необратими увреждания.

....

Много тъжна история, нали? :(

Нека благодарим на Бил за разказа, както и на преводача Вл. Германов :)
Аз още не съм я прочел докрай де, дебеличка е, но си седи на рафта за книги в тоалетната (специална моя изработка) и я чета бавно, но славно, докато акам. Не е толкова интересна колкото "Кратка история на почти всичко", но има и интересни моменти, както верочтно забелязахте от по-горните абзаци :р
.