Книжните говна на месец април

Излязох на пролетна съботна разходка.... и направо не е за вярване какви книжни говна са разтоварили из книжарниците напоследък, цяло чудо е, че не настъпих някое от тях. Съжалявам за статията, но просто не се стърпях. А и нали все литературните културтрегери се оплакват, че липсва сериозна литературна критика из книжните блогове. Ето ви една такава критика, която по-чувствителните и засегнати ще го нарекат "хейт" и ще ме изгледат с голям...хейт : 

• 1. Глупак Чопра - "БОГ- История и откровения" 

Поредната книга на любимото ни индийче Глупак Чопра е на пазара, а и без да съм я чел вече знам за какво ще ни говори - все неща от сорта на "Ооо, огледайте се наоколо, светът е прекрасен, юху!  Бог ви праща лечебни квантови полета, които ви изпълват с божия енергия, юху! Усетете красотата и силата във вас, амммм....".

Фактът, че Чопра е един от най-продаваните автори само показва колко много обладани от квантови полета и метанови газове има наоколо, а изглежда тези "магически" потоци от енергия действат... най-вече върху немощните мозъчни гънки на почитателите му.

Всъщност квантовите полета и кибернетични вълни на Глупак Чопра действат и в реалния свят, но засега само върху неговия дебел портфейл, като го пълнят непрекъснато с паричките на полуграмотни и неразбиращи от наука хорица, които като чуят някоя по-сложна думичка от астрофизиката, комбинирана с термини от бомбайската народна медицина с люти подправки, веднага в захлас отварят уста, цъкат с език и гледат "умно". И вярват на всичко казано, стига да присъстват тези сложни термини.

Псст, почитатели на Чопра, чух че като подредите първите букви от туитър коментарите на Чопра, може да научите тайните на Вселената...без майтап!

Появи се и българска версия на Чопра: 

• 2. Д-р Георги Здравков - "Психоенергийна терапия"

Tова са хора, които твърдят, че са учени, а още по-шокиращото е, че са в БАН (като бивш аспирант там, направо ме е срам). Така е, като имаме такива "учени", които са предложили "оригинално обяснение за механизма, по който Ванга е предсказвала бъдещи събития", и които са разгледали "древноиндийския концептуален модел за строежа на вселената и човека, принципите на китайския медицински цигун, някои аспекти на шаманистката култура", науката ни ще достигне неподозирани висоти. А пък авторът "е удостоен с титлата Доктор на науките (D.Sc.) от научния съвет на Отворения международен университет за комплементарна медицина". Вероятно със силата на мисълта си може да грабне светлинен меч и да нареже панталоните на Люк Скайуокър.

За тези, които не знаят, "комплементарна медицина" е синоним на алтернативна медицина и вероятно се използва от пропаднали "учени", които ги е срам да ползват думичката "алтернативна".  Още мека хартия, с която да си избършем задниците.

"Книгата съдържа и важни предупреждения за недопускане на злоупотреби и грешки при използване на психо­­енергийната терапия."
 Ъъъм, да, виждам, че авторите са прекалили с използването на психоенергийните клозетни сеанси и се е получил мощен даоистки взрив с индуски мирис на ферментирал персийски килим.


---

• 3. Бил О'Райли - "Да убиеш Исус" 

Всеизвестният религиозен фанатик от пропагандния орган на републиканското политбюро - Fox News, вече е преведен и на български! Въпреки, че е известен с прякора Бил О'Идиът, всъщност Бил не е такъв идиот като краля на републиканските идиоти - Глен Бек. За разлика от него Бил поне не мрази лесбийките и гейовете, и не смята учените за глобални измамници. Просто станалият за смях сред всички научни среди мормон Глен Бек извежда идиотизма и светата тъпота до недостижими дори за О'Идиът висини. Все пак Глен определя всички учени като опасни и зли конспиратори, измислили еволюцията, за да покварят масите.

Но няма да говорим за Бек, който също има издадена у нас книга ("Залезът на демокрацията", съжалявам за пострадалите), а за Бил О'Райли. След като редица атеисти като покойния вече Хитчинс, Докинс, Харис и т.н. избърсаха пода на глупостта с неговите парцалки,  О'Райли реши да напише книга за неговия господ(ар) Исус, с която да  изстрада неговата жертва и болка. 

Ако за консервативните и хардкор религиозните люде това ще е сериозна, витална и драматична книга, то аз усещам как за мен "Да убиеш Исус" ще е фентъзи с непредизвикан хумор и сатира...

----

•  4. Майкъл Сингър - "Отвързаната душа" 

О, душо моjе! Вероятно само в жанра турбо-фолк се ползват повече думички като "душа" и "сърце", отколкото в жанра "езотерика". В Хеликон книгата е посочена на първо място в раздела "Най-продавани", което е интересно, защото в раздела "Най-нови" също излиза на първо място. Мяза на  тотален хит ...още с излизането си книгата се е превърнала в бестселър.
Ето и част от анотацията, с мои коментари (разбира се):

Кой всъщност сте вие? Хм, интересно, книга, която твърди, че знае кой съм аз и вероятно ще ме затвори в някакви шаблонни характеристики. Което директно ни насочва към по-фундаментални въпроси: "Какъв цвят са точките на пижамата ми?" и "Какво да кльопам за вечеря без да намажа чаршафите?" 
И какво би станало, ако се освободите от вътрешните бариери и надхвърлите собствените си ограничения - с други думи, ако отвържете душата си? Благодаря, но смятам да не прекалявам с алкохола и опиатите.
Майкъл Сингър представя есенцията на великите духовни учения през вековете. Това е размисъл за човешките ни окови и за това как да се освободим от тях. Еммм, да де, но не е първият откривател на тези есенции. Струва ми се, че това е 3837847348-ят човечец с подобни твърдения. Не ми изглежда на нещо, което да претендира да е оригинално... Освен ако Сингър не твърди, че може да се прероди в летящ бял кон, който прави кръгли облачета, докато пафка трева. Е, това вече ще е нещо ново...предполагам.

• 5. Бърнард Хейш - "Вселена с промисъл"

"Вселена с промисъл" е малко по-стара, излязла преди няколко месеца (или седмици). Заглавието звучи като вселенски бонус, нещо от сорта бургер с екстра сирене, или пък на околовръстна реклама с мотото "хем вселена, хем пък и с промисъл". С цел да сътвори някаква скандална сензация Хейш е седнал между два стола и здраво се е пльоснал по гъз. Сега нито християните и религиозните са доволни от една страна, нито учените и рационалистите от друга. Хейш общо взето извадил от джоба на сакото си термина пандеизъм, което общо взето означава, че Бог и вселена са едно и също нещо, т.е. Бог се е превърнал във вселената. Разбира се със същата правдоподобност  може да кажем, че Вселената е летяща костенурка с четири слона на гърба си и въобще не разбирам защо Хейш (вероятно идва от хашиш) се е напъвал толкова много, след като убедителни доказателства имаме във всичките книги на Тери Пратчет.

На всичкото отгоре, Хейш е запален уфолог и защитник на прераждането, което автоматично го изравнява с Пратчет на ниво хумор. 

----------------------

Е, това беше. Горните издателства имат такива хубави книги, уви, тези горните очевадно не са от тях. Но пазарът така е залят с горепосочените продукти, че се почувствах длъжен да взема отношение :D

....

Шоуто трябва да продължи: "Маскарад" на Тери Пратчет

Гранде Опера - онова велико изкуство, което съдържа в себе си още няколко големи изкуства - театър, музика, танци, декори и пъстри костюми.

"Маскарад" е една забавна пратчетова закачка с операта, най-вече с легендарното произведение на Гастон Льору "Фантомът на операта", обект на стотици адаптации, а имената на една от пратчетовите героини - напълно бездарната, но много красива, руса и глупавичка Кристина, е пародия на главната героиня на Льору - Кристин. Запознатите с мюзикъла "Фантомът на операта" от Андрю Лойд Вебер ще се досетят, че "Маскарад" е жизнерадостна песен от второ действие на постановката.

В центъра на събитията отново са двете вещици баба (Есме) Вихронрав и леля (Гита) Ог, които отиват в Анкх-Морпорк за да убедят младата Агнес, която се е насочила към операта, да последва истинското поприще, която съдбата ѝ е определила - вещерския занаят. Да сме честни, двете всъщност отиват в града за да си оправят сметките с издател, който издал готварската книжка на Леля Ог, без да ѝ плати подобаващото.

През това време Операта бива закупена от бившия търговец на сирене Ведър, който много скоро научава истината за операта: "Кривата на катастрофите, г-н Ведър, е начин на живот във всяка опера. Представленията се случват, защото огромен брой дреболии изумително не успяват да ги провалят. Ако сте искал мирно занимание, не биваше да купувате Операта. Трябваше да се захванете с нещо по-безопасно. Например да поправяте зъбите на алигатори."

Пратчет доста остро пародира с комерсиализацията на изкуството като цяло. Талантливата Агнес е принудена да пее, скрита от светлината на прожекторите, а неземно красивата Кристина да си отваря само устата и да приема овациите на публиката:

-Горкото дете! Твърде късно се е родила. Някога в операта наистина имаха значение само гласовете. Знаете ли, помня времената на велики певици.
- Какви времена бяха...Тогава имаше истинска опера. Спомням си как госпожа Веритази натика един музикант в цугтромбон, защото си позволил прозявка...

Не е пропусната и грандоманщината и псевдо-аристокрацията на публиката: "Долу май имаше изобилие от пера, тук-там лъщяха бижута. Личеше колко грижи са отделени за външността. Публиката идваше да се покаже, а не да гледа." Пратчет се шегува и с латинските прякори на изпълнителите.

Но най-добро определение за операта ни дава леля Ог:

"Виж сега, общо взето, има два вида опера... Има, значи, тежка опера, където хората предимно пеят на чужбински ей тъй: "О, о, о, аз умирам, о, аз умирам, о, о, о, ами толкоз беше". Има и лека опера, в която пак пеят по чужбински горе-долу тъй: "Бира! Бира! Бира! Искам да излоча много бира!", макар че понявгаш пият шампанско. Други опери май няма."

Но кой друг ще ни покаже магията на Операта, във всичките й цветови гами, ако не негово височество сър Тери Пратчет?

Веселата гонитба на Призрака на операта продължава до самия край на една от най-добрите книги на Пратчет, с която се забавлявах буквално на всяка страница.  Във всеки един от нас живее духа на това изкуство, което чака да бъде събудено. Призрак или Фантом, Операта е илюзия, от която всички се нуждаем: 

ПС.: Един въпрос към всички: Кое е първото нещо, което бихте си взели от дома, ако там избухне пожар? :)

.

Книга на годината: Федерико Сабатини - "Черното мляко на Алхимика"

Ха! Преметнах ви! Няма такъв автор и книга! Няма и ревю :P
Честит първи април. Няня! :)

Е, поне може да се насладите на корицата на друга негова книга:

НЯНЯ! :P

.

Леонардо Падура - "Човекът, който обичаше кучета"

Леонардо Падура е намерил чудесен начин да опише историята на една злокачествена идеология, чиито метастази са се разнесли из целия свят, разрушавайки самите тъкани на мечтите, на бъдещето и на свободната воля на милиони хора. Разказал ни е историята на трима души, чиято любов към кучетата ги обединява, показвайки остатъка от първородната им доброта, съсипана постепенно от радиоактивните облаци на една тоталитарна машина за контрол.

Историите на Лев Троцки, неговия убиец Рамон Меркадер и един обикновен човечец, кубинец на име Иван Матурел, показват разрушаването на личността в три различни измерения. 

Лев Троцки - Историята на Троцки показва бруталността и подмолния начин по който е действал съветския вожд Сталин и неговите послушници. Подценяван от всички, с много манипулации и подли машинации, Сталин се добира до властта, въпреки предупрежденията на Ленин. Но каква ирония само! Лев Давидович, човекът, създал Червената армия и ръководил Червената революция, един от основоположниците на марксистката теория, се превръща в жертва на същата тази идеология. Троцки осъзнава, че като част от апарата на властта, мачкала своите съперници, той също е допринесъл за убиването на демокрацията, за която по-късно, в опозиция, сам е пледирал. 

Налага му се да играе една велзевулска партия шах на смъртта, в която няма право на ходове, и в която Сталин жестоко елиминира пешка по пешка, фигура по фигура, неговите роднини и последователи, докато той инкогнито бяга в Турция, Норвегия, Франция, Мексико и т.н. 

Сталин е развил този тоталитарен репресивен апарат до съвършенство и успявал да създава измислени врагове, да сее страх, а след това умело е управлявал страха на хората. Такъв враг на народа е бил и Троцки, а по-късно диктаторът хитро се е възползвал от надигането на фашизма, за да се възползва от него и да укрепи собствената си власт, чрез "оправдано" насилие.

Йосиф Висарионович е елиминирал всеки негов политически противник по подъл и безскрупулен начин. Организирал убийството на "любимеца на народа" и негов приближен Сергей Киров, като обвинява за това "троцкистите" Каменев и Зиновиев. Генерал Хенрих Ягóда изпълнявал мокрите поръчки на Сталин, само за да бъде по-късно обвинен в убийството на големия руски писател Максим Горки, в т.нар. "Голяма чистка", в която били осъдени още Бухарин, Християн Раковски и Алексей Риков.

Очевидно е, че такава система може да роди една прогнила социална стълбица, където ум, почтеност и знания отстъпват пред нагаждачеството, шуробаджанащина и лесния достъп до власт и пари. 

Троцки в Мексико среща и прелестната Фрида Кало, с която започва кратък романс (както и със сестра ѝ Кристина),  чийто добродушен наивизъм кара Лев Давидович да си зададе въпроса защо ли му трябва цялата тази истерия по власт и измислени идеологии, и заслужавало ли си е  да даде всички тези жерти, заради което е загубил и семейство, и обич?

Рамон Меркадер - Историята на родения в Барселона Рамон, човекът убил с пикел Троцки, показва на какво е способна демоничната пропагандна машина и как тя превръща един човек в поръчков убиец и чудовище. Рамон е било затворено момче, което обичало да си играе с кучета, уви, под зловредното влияние на неговата алкохолизирана майка Каридад, чиято комплексирана глава била пропита от сталинистките идеи, Рамон поема по един опасен, и очевидно пагубен път. 

Всъщност историята на Меркадер е възможност за писателя да разкаже за крайно интересните и трагични събития, които се случват в Испания по време на гражданската война. По това време иберийската страна е била истински политически мишмаш, в който републиканци, социалисти, анархисти, националисти, метежници и какви ли не, се биели за надмощие.  В този мишмаш Сталин е виждал възможност политически да влезе в сърцето на Европа и започнал да финансира комунистите. Пращал е агенти като Наум Исаакович Ейтингон, представен в книгата като агент Котов, който почва да обучава Меркадер. Младият испанец навлиза в жесток свят, в който губи собствената си самоличност и приема образа на професионален шпионин и убиец. Представена ни е и среща с великия Джордж Оруел, който по това време е в Испания и се бие за ПОУМ, социал-демократическа троицистка организация, виждайки опасността от надигането на фашизма и сталинизма.

Насажданата омраза в Рамон го превръща в жертва, която години след това осъзнава, че е била просто една нищожна пионка, манипулирана от двуличници и страхливци. Затова решава да разкаже историята си на обикновен човечец като Иван Матурел, виждайки наближаващия му край. 

Иван Матурел - Историята на Иван ни показва още една жертва на утопичната идеология - тази на обикновения човек, чиято примка на тоталитаризма е задушавала през целия му кратък и сив живот. Иван е бил талантлив писател, но явно роден в неправилното време и на неправилното място. Заради по-свободолюбивите му писания бива наказан и натирен  в дълбоката провинция. На всичкото отгоре брат му е гей. Започва да пише във ветеринарно издание и да помага във ветеринарна болница, а така се запознава и с бъдещата си скромна и приветлива съпруга Ана, по-точно чрез нейното куче. Живеят в пълна беднотия, но са щастливи заедно. Докато Ана не започва да развива авитаминозен полиневрит, причинен от немотията и кризата в страната.

Гласът на Иван Матурел е гласът на милионите хора от неговото поколение, които преживяха всичко, което им бе натрапено, изстрадаха на гърба безплатния труд, който хвърлиха, животът им премина вярвайки в измислени и наивни лозунги и обещания.
Иван се оставя свободно да се лашка на вълните на скептицизма и на тъгата, дори и след промените, защото светът така и не се превърща в по-добро място - все войни, фундаментализми, празни идеологии.  

От ляво надясно, горедн ред: 1)Мексиканската художничка Фрида Кало, а до нея е Лев Троцки; 2) Популярен колаж, на който Троцки шляпа непослушнички; 3)Йосиф Сталин с писателя Максим Горки, за който се говори, че е бил отровен именно от хора на Сталин, за да бъдат обвинени и преследвани опозицията и сталинските противници 

От ляво на дясно среден ред: 1) Наум Ейтнгон - менторът на Рамон Меркадер; 2) Каридад, комунистически деец и майка на Рамон Меркадер; 3) Самият Рамон Меркадер; 4) Джордж Оруел - още един човек, обичащ кучета. 

От ляво на дясно, долен ред: 1)Християн Раковски, върл троцкист, първи министър председател на Украйна, съден заедно с Ягода и Бухарин в т.нар. "Голяма чистка", племенник на българския революционер Георги Сава Раковски; 2) Николай Бухарин - болшевик, сподвижник на Троцки и Ленин,съставител на т.нар. Сталинска конституция, но по-късно разстрелян по заповед на Сталин. 3) Хенрих Ягода - ръководител на репресивните тайни служби (НКВД), по-късно елиминиран от Сталин; 4) Пикелът, с който Рамон Меркадер е ударил в главата Троцки.

 

"Човекът, който обича кучетата" не е просто новелизирана история за комунистическата мелница на празни надежди. Тя е предупреждение, червена аларма за всяка идеология, подчинена на нетърпящия възражение догматизъм.

Жените пишат...

 Казват, че кръвта на жените е направена от шоколад. Макар много от тях да се опитват да го опровергаят, като не ядат шоколад уж за да запазят фигурата си ( но затова пък се наливат с кафе),  фактите са налице. Любовта на жените към шоколада е една от мистериите на науката. На практика Жените са шоколади, които обичат да пазаруват различни неща. Най-вече чанти, обувки, дрехи, дрънкулки и книги.

Е, тук ще се спрем на умението на жените да пишат. А те могат да правят това наистина добре, е, поне далеч по-добре, отколкото да карат автомобили, примерно. :Р Ето и моите топ 7 (за всеки ден от седмицата) на жените в литературата:

• 1. Жените пишат ужаси: Мери Шели - "Франкенщайн" (1818)

Мери Шели е един от пионерите на готическите романи, а "Франкенщайн" е несъмнено едно от най-известните (ако не и най-известното) и влиятелни произведения, поставили началото на ужасите в литературата. Шели публикува своя роман през 1818, когато била едва на 21 години, но и до днес красотата на романа и въпросите за взаимоотношенията на създателя и създанието стоят.

• 2. Жените пишат криминалета: Агата Кристи - "Убийството на Роджър Акройд"(1926)

Мнозина считат "Убийството на Роджър Акройд" за най-великия криминален роман писан някога, поставил началото на т.нар. туист или изненадващ край. Славният детектив Еркюл Поаро изпитва проблеми при разследването и издирването на убиеца, а чрез него Кристи и до днес е най-продавания новелист за всички времена, с близо 4 милиарда продадени копия.

• 3. Жените пишат детска литература: Астрид Линдгрен - "Пипи Дългото Чорапче"(1944-48)

Харизматичната шведка създава някои от най-паметните детски герои като Карлсон и Пипи, а вече има и астероид, кръстен на нейно име. През тази или следващата година Шведската банка обяви, че пуска банкнота от 20 крони, на която ще бъде поставен нейния лик.

• 4. Жените пишат фентъзи:  Джоан Роулинг - сериите за "Хари Потър"(1997-2007)

7-те тома за малкия Хари Потър се превърнаха в най-успешната и най-продавана книжна поредица в историята на литература, с продадени над 400 милиона копия. Роулинг се превърна и в най-влиятелната жена във Великобритания, а филмите по Хари Потър пък са най-успешната филмова поредица в киното. Цяло поколение деца, израснаха заедно с очилатия магьосник.

• 5. Жените пишат магически реализъм: Изабел Алиенде - "Къщата на духовете" (1982)

Алиенде е най-четеният испаноговорящ автор, а "Къщата на духовете" е преведена на над 37 езика. Нейният роднина Салвадор Алиенде е президент на Чили през периода 1970-73, а самият живот на Изабел е толкова бурен, колкото са и романите ѝ.

• 6. Жените пишат сатира: Маргарет Атууд - "Одисеята на Пенелопа" (2005)

Всъщност Атууд е известна с блестящите антиутопии, но понеже не съм ги чел залагам на едно от най-свежите произведения, които съм срещал - "Одисеята на Пенелопа". В този приятен роман жената на Одисей разказва приключенията на своя мъж от нейна гледна точка. Пародия за стереотипите и лицемерието, за двойните стандарти и равенството.

• 7. Жените пишат съвременна проза: Дженифър Игън - "Жестокото присъствие на времето"(2010)

Един от най-оригиналните романи, които съм срещал, в които Игън разчупва модела на мейнстрийм писането. Роман за Времето, което винаги се опитваме да игнорираме, неумолимо тече и оставя незаличими биологични следи по телата ни.

---

Артър Хейли - "Колела"

Преди няколко седмици изгледах филма на BBC - "Das Auto: The Germans,Their Cars And Us". Забавен и много любопитен британски филм, който показва причините за доминацията, която немците налагат в автомобилостроенето. Това е инструментът, който ги превръща в най-голямата и мощна европейска икономика. Автомобилостроенето е индустрия, която е показателна за могъществото на всяка държава - когато тази индустрия ти е работеща, това означава че се развиват  десетки други отрасли, тясно свързани с автомобилостроенето, a това показва един затворен, гигантски технически работен цикъл, който генерира високоинтелектуална и доходоносна работа за населението.  Огледайте се из улиците и забележете как всяка втора кола е германска. Германците днес дори притежават "Мини Купър"-а - един от символите на британската икономика и култура въобще. Немците изнасят за чужбина 8 от 10 произведени коли. Ето как те завладяха Европа - не с блицкриг или СС, ами с Фолксваген, Опел, Ауди, БМВ и Мерцедес...

Това ме накара да потърся и прочета книгата на Артът Хейли - "Колела". В нея Хейли разкрива света на американското автомобилостроене в трите водещи компании: Форд, Крайслер и Дженеръл моторс. Той следва стриктно своята формула за успех: 1,5+0,5+1 = бестселър. 

Тоест, за всеки негов роман, Хейли е провеждал година и половина проучвания, половин година е планирал поект-книгата и година я е писал.

Вярно е, че "Колела" излиза преди повече от 40 години, но въпреки това голяма част от проблемите тогава си остават и днес. Огромният труд, хвърлен по тази книга, се вижда и с предвижданията за нововъведения в автомобилостроенето. Хейли "пророкува" налагането и използването на инжекцион, т.е. системата за електронно впръскване на горивото под контрола на компютър, която заменя архаичния карбуратор. Още много въведения се дискутират - въвеждането на бордови компютър, който да съдържа нещо като днешните GPS, непрекъснатото подобряване на сплавите и използване на нови по-леки и по-здрави материали и т.н. 

Хейли ни разкрива и малките елементи на този микросвят - представя ни неща от кухнята, като т.нар. "гаджето на майстора" - това е автомобил, който някой от майсторите е обещал на негов приятел или на служител в компанията, и на който "скришом" от шефовете се добавят допълнителни екстри, като това да бъде боядисан два пъти за по-голяма издържливост на покритието. Още един любопитен факт - автомобилите, произведени в понеделник и петък има по-голяма вероятност да са с дефекти, защото работниците обикновено получават седмичните си надници в четвъртък или неделя, след което задължително се натряскват в някое кръчме. Да не говорим за автомобилите, произведени по време на финалните серии по американски футбол...

Хейли ни предлага да проследим развиването на "Орион", нова кола, един нов продукт, с нов революционен дизайн. Около дейностите, които кипят при разработването на този нов автомобил, ни се разкрива ролята на дизайнерите, на маркетинговия отдел, който започва да избира пласмента и мотото на своя продукт, вижда се огромната конкуренция между компаниите и опитите да се привлекат най-талантливите младежи от университетите, шпионажа и ударите под кръста, забелязват се и междуособиците сред работници, разкриват се и редица социални проблеми:  проявите на расизъм, семейните трудности, изключително тежката работа за всеки един служител в компанията, напрежението, което витае около всички, проблемите със застраховки и застрахователни агенти и спортните състезания и т.н. 

За съжаление някъде след средата на романа нещата стават леко скучновати, материята суха, появяват се излишни неща, разточва се излишно историята, характерите стават съвсем статични, поради което в даден момент четенето става трудно и се губи ритъма.

Все пак "Колела" наистина е важна книга и се надявам да излезе нещо подобно, което да разкрива съвременните тенденции в модерното автомобилостроене. Защото тази индустрия всички други владее...

Лорънс Краус - "Вселена от нищото"

Много хора не могат да проумеят идеята за това как вселената се е зародила буквално от нищото. Нищото не е никога нищо в науката. Във "Вселена от нищото" Краус подчертава няколко основни точки, които ще отбележа:

1. Какво има в празното пространство или в нищото?

Както всеки третокласник знае, атомните ядра са изградени от протони, неутрони. Кварките са градивните частици на протоните и неутроните, формиращи основния материал, от който сме изградени. Това, което виждаме на анимирания гиф са празните пространства между кварките в протона. Тези силови полета (които са точен математически модел) се появяват и изчезват, и са отговорни близо за 90% от масата на протона! Ето как нищото е отговорно за по голямата част от масата, от която сме съставени.

Изчисляването на енергията на това празно пространство е един нерешен и до днес проблем, който по всяка вероятност е най-сериозният нерешен фундаментален проблем във физиката днес. Но теоретичните физици, биха предположили, че празното пространството c ефектите на тези виртуални частици се унищожават взаимно, оставайки празното пространство с нулева енергия. Тоест нищо. 

2. Вселената е плоска

Това, което прави плоската вселена толкова специална, е, че в такава вселена положителната енергия на движението съвсем точно се анулира от отрицателната енергия на гравитационното поле.
През последните десетилетия доказателствата за ускоряваща се и разширяваща се вселена стават все по-категорични и почти неопровержими. Ако приемем тези факти и данни, и се запитаме "Колко енергия ще трябва да включим в празното пространство, за да получим наблюдаваното ускорение?", то кривата, която се вписва най-добре в данните, съответства на плоска вселена с 30% от енергията ѝ в материята и 70% в празното пространство. А както вече Краус спомена по-горе, произходът и  естеството на тази "тъмна енергия" е най-голямата загадка в съвременната фундаментална физика.

3. Краус не харесва струнната теория

Краус цитира носителя на Нобеловата награда Франк Уилчек по отношение на струнната теория: "Струнните теоретици са измислили нов начин да се занимават с физика, който напомня на играта дартс. Първо хвърляте стреличката, а после рисувате центъра на мишената там, където се е забила."

Краус отбелязва, че светът все пак има по-скоро 4 измерения, а не 10. Каноничното обяснение за тяхната невидимост, е, че са някак "сбити", свити в такива малки мащаби , че са неразличими не само в нашите мащаби, но дори и в най-миниатюрните мащаби.
Между тези скрити светове и световете на духовността и религията има разлика, макар на повърхността си да не изглеждат толкова различни, шегува се Краус.

Краус напомня, че не е срамно да си признаем нищожеството на познанията ни и посочва, че след  100 милиарда години всяка всяка цивилизация ще вижда единствено собствената си галактика, тъй като останалите ще се отдалечат на такова разстояние, че няма да има отражение, видимост. Така те ще си мислят, че са единствената галактика, заобиколена от нищото. А каква информация сме могли да имаме преди няколко милиарда години... може само да гадаем.


Едно е сигурно. Ние сме звезден прах, имал щастието да се свърже във вид на мислещо същество, а не на във вид на поничка с шоколад. Ам! :Р