понеделник, 24 септември 2012 г.

"Къщата на Халифа" - Тахир Шах

Докато четях "Къщата на халифа" на Тахир Шах, в мен влетяха едни меланхолични нотки от ранното детство, което прекарах в Алжир - страна, поделяща Атласките планини с Мароко. Толкова неща ми се сториха горчиво и забавно познати. Изкусното перо на Шах ме накара пак да се озова в старите тесни улички и сгради в ориенталски ар деко стил, шумния  арабски сук (пазар), с всичките приятни аромати на подправки, билки и сладкиши, смесени с непоносимата смрад от пот, гнили плодове и мръсотия. Английският писател от афгански произход по много лек и прецизен начин е пресъздал цялата атмосфера от този свят, с всичките му положителни и отрицателни страни. В "Къщата на халифа" ще се запознаем с една култура, разпокъсана от навлизащите модерни тенденции от рационалния Запад, и пъстрите мрачни традиции на суеверния и мистичен арабско-берберски свят. 



Тахир Шах описва своята собствена история, в която решава да напусне облачния Лондон, за да го замени със слънчевия марокански град Казабланка, познат на всички най-вече от легендарния едноименен филм с Хъмфри Богард и Ингрид Бергман. Воден от спомените от ранното му детство, в което на няколко пъти посещава Мароко, той рискува със закупуването на голям и стар имот, носещ името "Къщата на Халифа". Но оттам започва неговото по-близко запознанство с местните разбирания и начин на живот. Имотът, който е закупил, по традиция върви с тримата дългогодишни пазачи, и всички трудности, свързани с тях и техните големи семейства...

Тахир Шах седи спокойно на бюрото си, където подготвя книгите и документалните си филми


Съвсем неусетно, редейки история след история, в стила на "Хиляда и една нощ", Тахир Шах ни запознава с проблемите на мароканското общество, в един небрежен и комичен вид. Той се сблъсква с тези проблеми още като пуска обява за помощник, който да му помага в работата. На интервю пристига забулено момиче, което обяснява, че иска тази работа, въпреки консервативния си баща, който ако научи, щял да я убие задно с работодателя. Тахир с ококорени очи я отпраща. Проблемите се нижат един след друг - проблеми с алчен и небрежен архитект и проточилите се ремонти, с непрекъснатите суеверия на местните и вярата им в джинове и духове, проблеми с набавяне на различни продукти и материали, със скакалци, плъхове, костенурки, с несериозното отношение към работата и т.н. 
Незабелязано Тахир Шах ни намеква за проблемите с ислямистите и промиването на мозъци в по-бедните общности, с непълнолетните проститутки, с подземния свят, със странните фамилни взаимоотношения. Проблеми с крайно бедните квартали, които се бутат с булдозери, оставяйки големи семейства на улицата.
Но едновременно с това Шах ни показва и положителните черти на тази култура - верни приятели, топли чисто човешки взаимоотношения, приятен, приказен климат, уникална архитектура, простичката и гениална работа на муалемите (т.е. майсторите), които нивелират плочките с проста тръба с вода, богатата кухня и т.н. 



В книгата има много колоритни образи - като този на Камал, роден тарикат, нает от Тахир на работа, и който решава проблемите къде по законен, къде по незаконен начин. Друг такъв е крайно суеверния пазач Хамза, както и мъдрия стар колекционер на пощенски марки Хишам. Изпъстрена е и със забавни случки, като например как цялата работна ръка притиска портата за да не влиза полицията, което подсказва тоталното неуважение към тази институция в този регион. На мен лично много ми хареса романа и го препоръчвам на хора, които искат да се запознаят с този свят, който така или иначе ми е познат до болка.


Старият град (Медина) на Казабланка

Относно изданието имам съвет - в него има много грешки, недовършени изречения, след което започва нов абзац и т.н. Хубаво е да се поправят в следващите издания. Другото нещо е превода на названията. В арабския език буквата "ч" не съществува. Затова няма такова име Хичам, а е Хишам. И градът в северната част не се казва Чефчуен, ами е Шефшуен (или по-точно Шафшуан). Няма име Моуна, а е Муна. И т.н.
На мен тези грешки не ми пречат, книгата и самият превод са добри, а корицата е красива и страшно ми допада. Но трябва да се поправят. 

Хвърлете поглед и на ревюто на Блажев в Книголандия, който всъщност ми препоръча книгата, за което ще го черпя бира (но само ако ми даде половината :р)
.
.

петък, 21 септември 2012 г.

МЕТРО 2033 - Дмитрий Глуховски

Лукяненко, Ник Перумов, Зотов, Борис Акунин, Пелевин, Маринина - на книжния пазар съвременните руски писатели се котират добре. Няма как обаче да не направи впечатление младият Дмитрий Глуховски, чийто пост-апокалиптичен роман "Метро 2033" излиза, когато е едва на 25 години. Проектът му започва да се популяризира по интернет, като за кратко време се превръща в глобално явление - по книгата се правят компютърни игри, реклами, подготвя се и игрален филм.  

  • История
Както се досещате, светът бива покосен от ядрена катастрофа, която унищожава по-голямата част от човечеството. Някъде около 40 000 души успяват да се спасят в московското метро, което е най-голямото ядрено бомбоубежище в света. Дълбоко под земята те се крият от радиацията и от мутиралите страшни форми на живот. 
Главният герой - Артьом, живее в една от крайните метростанции, която е застрашена от набезите на хора мутанти, наричани още "черните", които успяват да се промъкват в метрото. За да спаси своята станция, Артьом получава мисия да стигне до Полиса, културно и търговско средище на метрото, откъдето да потърси помощ. Той тръгва през опасните тъмни тунели, посещава различните станции, обединени в различни градове-държави, с различни идеологии. Те търгуват, воюват и сключват договори помежду си. Различните станции се ръководят от   комунисти, капиталисти, търговци, сатанисти, организирана престъпност, религиозни фанатици, фашисти и т.н., всяка от тях издигнала град-държава.  Основната валута са патрони и оръжия. Артьом среща всякакви хора с различен поглед и философия спрямо света, някои с рационално мислене, а други - със съвсем нерационално, свръхестествено. 




Карта на московското метро. Сивият кръг представлява "Ханза" - капиталистически, търговски съюз, който е добре уреден и организиран. Червената линия е на комунистите, които са поели твърда сталински метод на управление. Има и комунисти  революционери, поели линията на Троцки, но са малко и слабоорганизирани. Почти в средата се намира Полиса - управляван от библиотекари и военни (или по точно използват индийска кастова система с брамини, кшатрии и т.н.),  който е културен център на метрото. Фашистите (националисти) са над тях, управляват три метростанции, мразят кавказци и всички неруснаци. Саществуват станции на сатанисти, религиозни фанатици, независими центрове. Има и метростанции ръководени от организираната престъпност, както и университетско (научно) крило, отцепено от останалото метро, и за което се говори, че са намерили антидот. 


  • Идея

В края на книгата има интервю с Глуховски, в което той споделя: "На човека му е свойствено да враждува, да се дели на групи и даже глобална катастрофа няма да промени това".
Поглеждайки назад в историята на човечеството ще забележим, че действително на човек му е в природата да се идентифицира и дели на различни националности, идеи, религии, идеали, системи. Винаги се опитва да доминира, да воюва, да надделява. Често стига и до крайности, които могат да бъдат пагубни някой ден. 
В "Метро 2033" Глуховски е създал една малка вселена, един микросвят, в който човек трябва да рестартира и да започне всичко отначало, но преди всичко да оцелее. Но отново той поема по същия път - започва да се дели, враждува, да манипулира и преследва. 
  • Влияние
Ясно се разпознава влиянието на братя Стругацки, частично се усеща атмосферата на "Пикник край пътя", от там е взето и понятието сталкер - това в случая са хора с екипировка, които излизат на повърхността и носят провизии, рискувайки живота си.
Глуховски е и страстен геймър, и тази негова пост-апокалиптична страст е предадена от играта Fallout  и подобните. Тази динамична екшън атмосфера я дължи именно на игрите. Осезаемо еи  влиянието на латиноамериканската литература - Маркес, Борхес и т.н.   
  • Недостатъци
На мен много не ми стана ясно как по-точно циркулира кислорода в метрото за толкова много години, но да кажем, че това не е съществено. По-съществен недостатък е, че Метро 2033 е твърде патриархален - липсват силни женски образи, някак не се усеща мястото на жената в тази вселена. Вярно е, накрая се появява кльощава жена с дете, която предлага тялото си за 15 патрона, но тази трогателна картина не е достатъчна за мащабите на романа. Но може това да не е част от концепцията на романа.
Не смятам, че точно по този начин ще се разделят обществата в такава ситуация, но това пак е виждане на автора. 
Забележка към самото издание - Сиела трябваше да закачат и една цветна карта на метрото като притурка към романа, а не да сложат някаква дребна и размазана. Това едва ли щеше да увеличи кой знае колко цената, но в случая такава карта е необходима. Наложи се да си изтегля една от интернет и да следя действието по нея.
-----

Книгата заслужава да се прочете от хора, които харесват пост-апокалиптични романи - атмосферата е напрегната, мрачна, романът се чете лесно (макар и да не харесвам дебели книжки :р). Не е празна черупка, има си и идейно съдържание. Последните две страници тотално обръщат цялата история, което също ми хареса. Има и недостатъци, но не са дразнещи. Определено е забележителен успеха на толкова млад автор. Трябва да се отбележи и добрата му ориентация в интернет-пространството. Аз лично почнах да я чета от читанка преди време, едва сега си я купих и я завърших. В goodreads съм дал оценка 4/5, ако това е от значение. 

Е, това е.

Леле, колко много ревюта има в блогосферата :)
Христо Блажев от Книголандия
Ясен Овчаров от Аз чета
Димитър Панайотов от Аз чета
Блог за книги/кака Сиика
ТАNSТААFL
Lotlorien
Konxompax

понеделник, 17 септември 2012 г.

Последният герой на Пратчет

Екслузивно, специално за блога, атрактивната книга-красавица "Последният герой" се съблече в скандална фотосесия, в която си показва прелестите. Насладете се на формите ѝ:

Всъщност...преди да ѝ се насладите, предлагам да хвърлим поглед върху историята ѝ. Тя разказва за близо стогодишния непобедим герой Коен Варварина и неговите дърти съмишленици, кой от кой по-смахнат, които заедно решават да отидат при боговете и да им върнат огъня, с лихвите - т.е. във вид на 20 килограма гръмовна глина. И да ги взривят. Първият герой открадва огъня от боговете и го дарява на хората, последният ще им го върне.

Лорд Ветинари научава, че планинския връх, на който са настанени боговете, крепи магнитното, ъм, магическото поле на Света, и ако бъде взривен това ще унищожи целия диск. Затова той организира спасителна мисия, която да спре дъртаците. Времето е ограничено, поради което той се обръща към гениалния изобретател Леонард да Куирм. Леонард изобретява летяща машинария, която се задвижва с реактивните гърла на малки водни дракончета, които преди това са добре нахранени с висококалорична храна. 
Екипажът на спасителната мисия е в следния състав: Леонард, Керът Айрънфаундерсън и клетия нескопосан магесник Ринсуинд. Те трябва да преминат с летящия кораб под Света на диска, покрай слоновете, и да стигнат до града на боговете за да предотвратят катастрофата...

Е, сега наистина е време да се насладим на книгата, която се разголи специално за моя блог :р :


 Ех, богинята Сесифет със сините цици....как да не вярваш в нея? :р Виждате ли богиня Либертина - богинята на ябълковия сладкиш и сладоледа? Ау! 


Ахахаха, Микеланджело ще е доволен!! :))


Вена - красивата варварка....е, някога е била, де. Но все още не си поплюва и винаги може да ти забие иглите от плетивото....

Тримата изпратени на мисия: Керът, Леонард да Куирм и Ринсуинд

А ето какво представлява самия кораб...

Членовете на Сребърната орда се правят на богове - Коен е рибешки бог, Тръкъл Простака е бог на скапаните псувни, Уили Момъка е бог на любовта (!), а Хамиш - бог на ...нещата.

Библиотекаря! Признавам си! И аз изглеждам така като ям сладолед :р


ПОЛИТИКА: Републиканските пчели -  предпочитат да заседават, вместо да се роят, и имат навика да се застояват в кошера, където гласуват за по-големи дажби мед.

РЕЛИГИЯ: Загубата на всички вярващи за един бог е краят. И който победи с най-много вярващи, продължава живота си. Боговете до голяма степен са въпрос на мода. 

Хюнон Ридкъли сам се накара да млъкне. Пред него стояха свещенослужители, на които религията забраняваше да ядат броколи, или пък жреци, които изискваха от неомъжените девойки да закриват ушите си, за да не възпламеняват мъжката страст, и пастори, които се молеха на маслена бисквитка със стафиди. Нямаше нито една безобидна молитва за такова сборище.
— Вижте какво, светът май доближава края си — напомни той унило.
— Е, и? Някои от нас отдавна очакват това да се случи! Тъй човешкият род ще бъде наказан за своята порочност!
— И защото яде броколи!
— И заради късите прически на момичетата!
— Само бисквитите ще се спасят!


МЕДИИ: — Пет проклети дни се проточи оная ми ти битка — заразказва Тръкъл, — щото дукесата бродираше гоблен да я увековечи, чатнахте ли? Все ни караха да повтаряме двубоите, а пък ставаше най-гадно, когато тя си сменяше иглите. Открай време разправям, че на медиите не им е мястото на бойното поле.
--------

Страхотно е как Пратчет успява да завърти толкова много митология и идеология около един цветен и забавен свят. Закачките с религията, боговете, прикования Прометей, Александър Македонски, гравитацията, кацането на Луната, Леонардо да Винчи, Конан Варварина и всичко останало, ще се помнят дълго. Защото никой не помни певеца, но песента остава.

ПС Не мога да забравя как Леонардо да Куирм, вярващият в невидимите геометрии и в цветовете отвъд светлината, прекара  накрая боговете и суеверията, хехех ;)
.
.
.

петък, 7 септември 2012 г.

Стандартен модел - или колко съм глупав

Четях си "Космическият пейзаж" на Ленард Съскинд, но ако трябва да съм честен разбирах 10% от написаното. Вероятно ревюто ми щеше да съдържа само едно изречение: " Аве пичове, разбрах 1/10 от книгата, демек нищо, но пък това, което разбрах, е якоооо." :р Единственото ми оправдание е, че Съскинд не може да обяснява като Ричард Файнман.
Наистина капацитетът ми е ограничен, но пък открих колко полезен може да бъде понякога youtube. Разгледах няколко клипчета и съставих няколко картинки, с които да си обясня стандартния модел на физиката по начин, достоен за идиоти, т.е. като за мен.  Ето накратко:


Както знаете, атомите са съставени от ядра и отрицателно заредените електрони. Електроните обикалят орбитално около ядрата (не е точно така, но е по-лесно за разбиране). Ядрата са съставени от положително заредeни частици - протони, и неутрони.

От своя страна протоните и неутроните са съставени от кварки. Кварките биват горни и долни. Горните кварки са със заряд "+2е/3", а долните- "-1е/3".  Както виждате от картинката, протоните имат два горни и един долен кварк, а неутроните имат два долни и един горен. Като ги съберем получаваме, че протонът е зареден с 1 положителен заряд, а за неутрона получаваме 0.
Според струнната теория всички тези частици са съставени от вибриращи "струни", но все още няма твърди доказателства за това.
.


Протоните могат да се превърнат в неутрони (и обратното) чрез процес, наречен Слабо ядрено взаимодействие. Когато в протона един горен кварк се промени в долен, то той се превръща в неутрон. За да има заряден и енергиен баланс се получават още две частици - позитрон ( античастицата на електрона) и неутрино. Наутриното е частица, която почти никога не взаимодейства с нищо. Всяка секунда през тялото ни минават милиони частици неутрино.

Слабите ядрени взаимодействия са много важни процеси, когато се отнася до слънцето. Слънцето, както и всички звезди, са първично съставени от водород Н, който има един протон и един неутрон. Високите температури в слънцето позволяват електроните да напуснат атома, оставайки един протон. Благодарение на тези слаби взаимодействия е възможно протоните да се превърнат в неутрони, след което да се групират в следващия елемент от Менделеевата таблица - хелий. Хелият има два протона и два неутрона, но както виждате на снимката, самият атом е с по-малка маса, отколкото двата неутрона и двата протона.  Тази разлика се изразява в отделянето на енергия, съобразно прословутата формула на Айнщайн Е = m.c^2, където m e тази разлика в масите, c - скоростта на светлината, а Е  е енергията, която предимно се явява във вид на светлина и топлина.

Благодарение на това има живот на земята и аз сега мога да пиша тази статия :)



Да преговорим. Всичко във вселената е съставено от атоми, а те са съставени от кварки и електрони, към тях добавяме и неутриното. Това ли е всичко? Уви, не е. Изглежда природата е направила така, че всяка частица да се явява в още две форми, с по-голяма маса. За това нарисувах онези грозни точки в горната картинка. Така например по-тежките форми на електрона са съответно мюон и таон (или тау-лептон). А на горния кварк са "чаровен" и "топ" кварк. Тези по-тежки частици винаги се стремят да преминат в "по-лека" форма (затова са стрелките под точките).

В таблицата остана една колона, най-дясната. Какво представлява тя? Както знаете в природата съществуват четири фундаментални сили: електромагнитното, слабото и силното взаимодействия, както и гравитацията (която не е част от стандартния модел). Но КАКВО причинява тези сили?
Идеята е, че всяка от четирите взаимодействия има свой "носител" или "агент", който "обменя информация" между частиците, които участват в съответната сила. Те носят общото название калибровъчни бозони". Така например, при електромагнитните сили основен носител на информация между електроните е фотона."Отговорникът" за силното ядрено взаимодействие е глуона. Силното ядрено взаимодействие е онази сила, която държи ядрото да не се разпадне. Или ако трябва да го кажа аз, представете си един задник - едното полукълбо е протон, а другото неутрон. Силното взаимодействие пречи на това да не се разцепи гъза.  
Фотоните и глуоните нямат маса.
Съответно за слабите взаимодействия имаме z-бозон и w-бозони (положителен и отрицателен).

Разбрахте ли? Аз не :(

А каква е причината частиците да имат маса. Е, тук се явява един пич, който ще ни обясни накратко за Хигс-бозона, използвайки няколко топчета и два килограма захар:

Да, захарта е нещо като Хигс-бозона, който е отговорен за масата на частиците. Това, което изхвърча от масата е фотон. ----- Е, това е, което аз разбрах. Почнах да чета за тъмната материя, но съвсем изпуших и се отказах :/ ... EDIT: Светлето Зеленгорова ми пусна клип сутринта, който много ми хареса. Може да е като музикален фон на публикацията :)
:)
.

сряда, 5 септември 2012 г.

RATIO

Винаги се радвам, когато млади хора организират мероприятия, с които да споделят рационалното мислене. Точно такъв е и проектът RATIO, който ще се проведе на 29.09. в Младежкия театър "Николай Бинев". Ето и кратък анонс:
Ratio е първият проект на неправителствената организация “Еволюционен поглед“. Целта на Ratio е да промотира принципите на научното мислене посредством осигуряване на достъп до атрактивни лектори, които могат да представят идеите си по разбираем начин пред не-научна аудитория. Първата стъпка ще бъде провеждането на еднодневно събитие в София, но дългосрочната цел на проекта е да запознава все повече хора с научни идеи, посредством организиране на други събития с нов формат, предоставяне на информация и споделяне на идеи.

Форумът за популярна наука Ratio ще се проведе на 29 септември в Младежки театър Николай Бинев. Посетителите ще могат да видят четирима лектори, които говорят интригуващо пред аудитория без сериозни научни познания.




Входът е 10 лева (7 за студенти), т.е. горе-долу колкото един билет за кино, но съм сигурен, че ще е далеч по-полезно, дори и по-забавно. Надявам се повече хора да отидат и да станат интересни дискусии.

Накратко за лекторите и лекциите: 

1. Проф. Кристофър Френч, който въпреки името си не е французин, а британски психолог, и той ще ни представи паранормалните явления от научна гледна точка.

2. Доц. д-р Леандър Литов, ръководителят на екипа на СУ работещ в ЦЕРН, ще ни представи толкова  нашумялата тема за Хигс бозона - ключов момент за разбиранията ни за всичко около нас. 

3. Астрофизикът Владимир Божилов ще разисква безкрайно интересните въпроси около вероятността и условията да има живот извън нашата Слънчева система. 

4. Симпатичната д-р Сара Сантош ще ни представи различни интересни приложения и странности на геометрията.

Повече информация за лекторите и лекциите ще намерите на сайта на RATIO
И нека рационалната сила бъде с вас :р

(също ще имате възможността да целите Блажев с развалени домати, ако с нещо ви е ядосал. Ако нямате развалени домати, мога да ви дам :р) 
.
.


вторник, 4 септември 2012 г.

Колко много знаете за писателите и книгите, а? А?

Я да ви видим сега!

1. Как Уилям Бъроуз - един от най-известните писатели от Бийтпоколението, убива жена си 
А) Скъсва я от секс.
Б) Пияният Бъроуз слага ябълка върху главата на съпругата си и в опит да се направи на Вилхелм Тел я застрелва.
В) Застрелва я, защото я сварва гола с неговия най-добър приятел
Г) Бил хомосексуалист и искал да избяга с най-добрия си приятел

2. Карл Май, авторът на любимата на всички големоглавци "Винету", е седял в затвора, защото...:
А) обирал магазини за часовници и бижута
Б) изнасилил монахинята, която се е грижила за него. Два пъти.
В) работил като сводник и сутеньор
Г) фалшифицирал монети и ценни книжа

3. Колко пъти Лев Толстой е накарал София - неговата съпруга, да препише "Война и мир", най-дългия роман от 19 век, понеже не е имало пишещи машини? ( не е лесно да си жена на писател, нали? :р) 
А) 221 пъти (напомням, това не са броят на оргазмите, а броят пъти, които тя е преписала книгата!)
Б) 3 пъти
В) 7 пъти
Г) 11 пъти

4. Кой е единственият роман, носител на четирите най-престижни награди за фантастика - Хюго, Небюла, наградите на Филип К. Дик и на Джон Кембъл? 
А) "Среща с Рама" на Артър Кларк
Б) "Гейтуей" на Фредерик Пол
В) "Цициадата на Цицерон" от Коза Ностро
Г) "Невромантик" на Уилям Гибсън

5. Какво крепи Света на диска да не падне?
А) една костенурка и четри слона
Б) един слон и три голи вещици
В) закачен е на космите на топките на летящ трол
Г) гърдите на Афродита
.
.

събота, 1 септември 2012 г.

"Пясъчните крале" - Джордж Р. Р. Мартин

С този сай-фай сборник Джи Ар Ар Мартин успя  да промени мнението ми за него. За разлика от графоманската му седемтомна тухлена поредица от "Песен за огън и лед", Мартин тук кратко и ясно е представил 7 разказа, всеки от които носи определени идеи, а някои определено може да ги определим с етикета "запомнящи се". Ето за какво става на въпрос:



"Пясъчните крале" - богаташът Саймън Крес се забавлява като купува различни екзотични животни от планетите, които посещава. Така попада на пясъчните крале - насекоми, наподобяващи мравки, които са затворени в стъклена кутия, и които строят замъци, воюват помежду си, съюзяват се един с друг срещу трета страна и т.н. Не само това, но те боготворят своя попечител, като изграждат образа му в строежите (както е показано на корицата на книгата). Саймън ги наблюдава и забавлява неговите гостите с тях. Но докъде може да стигне човешката кръвожадност и алчност? Какви богове може да сме ние?
Не случайно разказът печели наградите "Хюго" и "Небюла".

"И седем по нивга не убивай човек" - вторият по сила разказ, в който Мартин по интересен начин ни показва лицемерието на религиите. На планета имаме човешка раса, притежаваща напреднали технологии, чийто властници използват религията за да нападат и отнемат земите на дженшите - разумни същества, също силно религиозни. Или както казва главният герой: " Понякога е добре да си нямаш богове. Тези долу имат бог и той ги е превърнал в това, което са сега. Дженшите също имат богове и умират, защото им вярват. Вие, безбожните, сте ми единствената надежда" :)

"Бързите приятели" - красив алегоричен разказ, в който главният герой е изправен пред дилемата дали да следва мечтата си за пътувания в космоса, превръщайки се в космически хибрид, или да запази човешкото, и най-вече онова велико чувство - любовта. А може би мечтата му е любов? Може да се стори лигав на повечето, на мен ми хареса.

Останалите разкази са интересни, но нямаха такъв идеологичен заряд като горните три. В "Свръхконтрол" се разказва за търсачи на скъпоценни камъни, които използват за тежката работа трупове с вградени чипове в главите (нещо като зомбита-роби). В "Каменният град" определено се усеща лъвкрафска атмосфера, онзи психологически страх от непознатото и грозното, но на някои може да се стори скучен. Новелата "Нощен летец" частично ми напомни за филма "Event Horizon" и в него преобладаваше хорър-елемента, но не се впечатлих особено. "Уикенд във военна зона" е за опиянението от войната, опиянение, което разбира се не води до "щастлив край".

Общо взето има добри разкази (3), има и посредствени (4 на брой) - както е във всеки сборник. Между другото, разказите в оригиналния "Sandkings" са други, не знам по каква причина са били селектирани горните 7. Например отсъства разказa "The Way of Cross and Dragon", който отново е на религиозна тема и е носител на Хюго, както и "Bitterblooms", който леко напомня идейно на "Соларис".

Други ревюта:
Bran
Taanstafl 
.