Наследството на Пратчет

Това е килим.
За много хора това е просто един шибан, прашен килим.
За хората, чели Пратчет, това не е просто шибан, прашен килим. Това е цяла империя. Цяла вселена.
Империя с толкова много различни шарки, колкото са различни и хората, заедно с всички техни вярвания, стремежи и надежди. Има острови, има джунгли, езера, подземия. Виждате ли ги? Населението на килима се размножава, особено когато не се почиства. Nа юг, където килимът граничи с камината, и където климатът е по-горещ, килимените хора боготворят Бога на огъня. На север пък, където е прозореца, може да завият ветрове.

Как се нарича вашия килим? Аз моя го нарекох Европратчет и бе истинско копие на Европа. Е, източната му част бе малко мръсна, щото изтървах една филия с лютеница (която както винаги падна наопаки), но избягвах да го почиствам, за да запази автентичността си.

Както и да е. Благодарение на великия бард сър Тери Пратчет, очевидно килимите никога няма да са просто килими.

Но всички ще помним Пратчет с невероятния свят, който бе изграден от неговото всеобхватно и весело въображение.

RIP (28 Април 1948 – 12 Март 2015)

• 10 интересни факта за Тери Пратчет:

10. Преди да стане известен, Пратчет е работил като пресаташе в ядрена електроцентрала.

9. Пратчет е обожавал орангутани, неслучайно един от най-обичаните негови герои е Библиотекаря, който е бивш магьосник, превърнат чрез магия в орангутан. Пратчет е бил и попечител на фондация за орангутани

8. Тери Пратчет също така е харесвал страшно много природни науки, и поради тази причина е притежавал оранжерия с хищни растения, а на негово име е бил кръстен и фосил на морска костенурка, намерен в Нова Зеландия - Psephophorus terrypratchetti

7. През 2009 г. Тери Пратчет получава пълно рицарско звание и титлата "сър", като с това получава и право на герб. На герба е написано на латински следното: “Noli Timere Messorem” ("Не се страхувай от Жътваря" ), понеже Пратчет е бил голям почитател на групата Blue Oyster Cult и особено на песента "Don't Fear the Reaper"

6. Дъщерята на Пратчет, Риана, е автор на сценарии за компютърни игри, сред които и скорошния reboot на "Tomb Raider"

5. Пратчет е поддържал много топла връзка с почитателите и щедро раздавал автографи, дори някои от най-големите му фенове са се шегували, че неподписаните бройки на негови книги са станали библиографска рядкост и са били по-ценни.

4. През 2007-а Пратчет получава диагноза, че е болен от рядка разновидност на Алцхаймер. Две години по-късно той дарява $500 000 в помощ на проучванията за болестта.

3. Във фейсбук страницата Пратчет, България е на пето място по брой последователи на писателя. Едно от нещата, с които може да се гордеем.

2. Пратчет е голям почитател на астрономията, самият той като малък е мечтаел да стане астроном. Мечът, с който е бил посветен в рицарство, е изработен от парчета метеоерити.

1.Книгите са му преведени на над 37 езика и са продадени над 85 милиона екземпляра. 

----

Шоуто трябва да продължи: "Маскарад" на Тери Пратчет

Гранде Опера - онова велико изкуство, което съдържа в себе си още няколко големи изкуства - театър, музика, танци, декори и пъстри костюми.

"Маскарад" е една забавна пратчетова закачка с операта, най-вече с легендарното произведение на Гастон Льору "Фантомът на операта", обект на стотици адаптации, а имената на една от пратчетовите героини - напълно бездарната, но много красива, руса и глупавичка Кристина, е пародия на главната героиня на Льору - Кристин. Запознатите с мюзикъла "Фантомът на операта" от Андрю Лойд Вебер ще се досетят, че "Маскарад" е жизнерадостна песен от второ действие на постановката.

В центъра на събитията отново са двете вещици баба (Есме) Вихронрав и леля (Гита) Ог, които отиват в Анкх-Морпорк за да убедят младата Агнес, която се е насочила към операта, да последва истинското поприще, която съдбата ѝ е определила - вещерския занаят. Да сме честни, двете всъщност отиват в града за да си оправят сметките с издател, който издал готварската книжка на Леля Ог, без да ѝ плати подобаващото.

През това време Операта бива закупена от бившия търговец на сирене Ведър, който много скоро научава истината за операта: "Кривата на катастрофите, г-н Ведър, е начин на живот във всяка опера. Представленията се случват, защото огромен брой дреболии изумително не успяват да ги провалят. Ако сте искал мирно занимание, не биваше да купувате Операта. Трябваше да се захванете с нещо по-безопасно. Например да поправяте зъбите на алигатори."

Пратчет доста остро пародира с комерсиализацията на изкуството като цяло. Талантливата Агнес е принудена да пее, скрита от светлината на прожекторите, а неземно красивата Кристина да си отваря само устата и да приема овациите на публиката:

-Горкото дете! Твърде късно се е родила. Някога в операта наистина имаха значение само гласовете. Знаете ли, помня времената на велики певици.
- Какви времена бяха...Тогава имаше истинска опера. Спомням си как госпожа Веритази натика един музикант в цугтромбон, защото си позволил прозявка...

Не е пропусната и грандоманщината и псевдо-аристокрацията на публиката: "Долу май имаше изобилие от пера, тук-там лъщяха бижута. Личеше колко грижи са отделени за външността. Публиката идваше да се покаже, а не да гледа." Пратчет се шегува и с латинските прякори на изпълнителите.

Но най-добро определение за операта ни дава леля Ог:

"Виж сега, общо взето, има два вида опера... Има, значи, тежка опера, където хората предимно пеят на чужбински ей тъй: "О, о, о, аз умирам, о, аз умирам, о, о, о, ами толкоз беше". Има и лека опера, в която пак пеят по чужбински горе-долу тъй: "Бира! Бира! Бира! Искам да излоча много бира!", макар че понявгаш пият шампанско. Други опери май няма."

Но кой друг ще ни покаже магията на Операта, във всичките й цветови гами, ако не негово височество сър Тери Пратчет?

Веселата гонитба на Призрака на операта продължава до самия край на една от най-добрите книги на Пратчет, с която се забавлявах буквално на всяка страница.  Във всеки един от нас живее духа на това изкуство, което чака да бъде събудено. Призрак или Фантом, Операта е илюзия, от която всички се нуждаем: 

ПС.: Един въпрос към всички: Кое е първото нещо, което бихте си взели от дома, ако там избухне пожар? :)

.

Магизточник - Тери Пратчет

Тери Пратчет така пише книгите си, че всеки може да ги интерпретира по свой начин. Ето и моята интерпретация на "Магизточник", петата книга от поредицата за Света на диска. Имайте предвид, че я четох след като седях известно време на слънце, при това без шапка, и е твърде вероятно слънчевите лъчи да са повредили апаратурата, настанена в проветливата област между ушите ми.

Но първо да представя героите и историята накратко. Ипслор, осми син, му се ражда осми син - Коин, който се превръща в Магизточник, т.е. източник на огромна сила. Ипслор измамва Смърт и подготвя сина си да се възкачи като Архиканцлер на Невидимия университет. Така той ще превърне магьосниците в господари на Диска, а по-късно ще настане Апокралипсис - т.е. краят на света. По неволя на пътя му застава Ринсуинд, най-некадърният магьосник, живял някога. Към него се присъединяват крадлата Конина Варварката (дъщеря на Коен Варварина), чиято мечта е да стане фризьорка, както и Найджъл Разрушителя, който е решил да стане варварски герой. Действието пренася героите в Ал Кхали, един от главните градове на Клач, където ги посреща серифа на областта Креозот - той се вживява като истински Омар Хаям и си пада по приказки, разказани от надарени девойки.

Това е една от по-леките истории на Пратчет - забавна, неангажираща и пъстра като всички негови произведения. Тук можем да видим как конниците на Апокралипсиса - Мор, Глад и Война се напиват и пеят песнички в кръчма, Багажа с крака е с разбито сърце и решава да се напие с Клачианско кафе - питие, с което човек може да прави покривите водоустойчиви. Към тях може да добавим непослушно летящо килимче, Библиотекаря, който прави операция на книга, както и най-мощното оръжие на Ринсуинд - неговия закърпен чорап...

А сега е време за моята интерпретация! Както знаете магията и магьосниците в Света на диска символизират науката и образованието като цяло. Запитах се "какво е магизточник в творчеството на Пратчет?".  Предполагам, че това е ядрено оръжие, а Пратчет леко ни намеква до какво може да доведе злоупотребата с науката, т.е. тогава когато използваме науката за военни цели или за печелене на власт. Ето кои предпоставки ме карат да си мисля така - ледените великани може би представляват ядрена зима, която настъпва обикновено след ядрена катастрофа, а Тварите са  мутирали същества, дошли от друго измерение (вероятно вследствие от радиация?). А може пък аз да съм слънчасал, кой знае?  :)

Междувременно, "Магизточник" ще бъде 5-ят роман на Пратчет, който ще бъде филмиран от медийния гигант Sky One.  Преди това адаптирани бяха "Пощоряване", "Дядо Прас" и първите две истории от света на Диска: "Цветът на магията" и "Фантастична светлина". 

За завършек един цитат: " Не е лесно да приковеш истината към книжната страница. Във ваната на историята истината се улавя не по-лесно от изтърван сапун, а и се открива далеч по-трудно"...

Ревю от Христо Блажев
Ревю от Ел
.