Песни, базирани върху литературни творби

Докато преслушвах песните, които съм тагнал като "любими" в youtube, забелязах, че голяма част от тях са базирани по популярни романи. Набързо ще ги прехвърля и тук:

• Metallica - For Whom the Bell Tolls ( по едноименния роман на Ърнест Хемингуей "За кого бие камбаната" )

Камбаните в началото подсказват за какво иде реч, а Металика са изковали поредната си култова песен. Членовете на групата са черпили вдъхновение и от техния всеобщ любимец, Хауърд Лъвкрафт, най-вече от цикъла му от разкази "Ктхулу". Посветили са му няколко песни:
The Thing That Should Not Be
The Call of Ktulu

• Iron Maiden - Brave New World ( по едноименния роман на Олдъс Хъксли "Прекрасният нов свят")

"Желязната девица" е една от групите, която се вдъхновява много от литературата, Брус Дикинсън и останалите членове са доста начетени и печени типове (а и са фенове на Уест Хям - най-готиният лондонски отбор!)

"Lord of the Flies"  е по едноименния роман на Уилям Голдинг (Повелителят на мухите), Murders in the Rue Morgue" е по разказ на Едгар Алън По и т.н.

• Within Temptation - The Truth Beneath The Rose ( вдъхновение от "Шифърът на Леонардо" на Дан Браун)

Не че групата харесва нашумелия  роман на Дан Браун, но им дава идеята да зададат въпроса - Докъде би стигнал човек в името на вярата и необходимо ли е да бъде краен?
Шарон ден Адел ми е любимата певица, уникална жена е тя :falling in love:

• BLIND GUARDIAN - Theatre of Pain ( по цикъла на Пол Андерсън "Tomorrow's Children")

Цялото творчество на Blind Guardian е посветено на фентъзито и ужасите, като тяхната любов към автори като Стивън Кинг, Толкин и Майкъл Муркок е пословична.
Голяма част от песните са посветени на Стивън Кинг: "Altair 4", "Tommyknockers" ( и двете базирани по Томичукалата), Guardian of the Blind ( "То"), Somewhere Far Beyond ( по "Тъмната кула"). А албумът им от 1998 "Nightfall in the Middle-Earth" е изцяло посветен на толкиновото произведение "Силмарилион"

Nightwish - Wishmaster ( влиянието е от "Властелинът на пръстените" на Толкин) 

• Gatsbys American Dream - Fable ( по романа на Уилям Голдинг - "Повелителят на мухите")

Самото име на бандата идва от "Великият Гетсби" на Скот Фитцджералд, един от върховете на американската литература.
---

• Pink Floyd - Pigs ( от албума им "Аnimals", който почти изцяло е по мотиви от "Ферма на животните" на Джордж Оруел)

Филип Рийв и стиймпънк

Тези дни съм на стиймпънк вълна, несъмнено :)
Захванах се с "Смъртоносни машини" на Филип Рийв, непретенциозно четиво, което ме прехвърли в един алтернативен постапокалиптичен и механичен свят, пълен с машинарии, парни двигатели, балони и дирижабли, както и подвижни градове на платформи с колела, които гонят и поглъщат по-малки селища. Представете си подвижна София на колелца (отдалече прилича на гигантска торта),  която преследва горките градчета Варна и Бургас (муахаха!), отварят се челюстите отпред, поглъща ги, плячкосва и буквално схруска :) Найс!

В уикипедията толкова хубаво са я разказали, че като прочетете статията няма нужда да четете самата книга :р А и пък спестява писането на ревю (летен мързел, какво да се прави) Леко детска е, но става за четене. 

Питър Джаксън е искал да я филмира, също е бил фен. А аз не планирам да чета останалите три части обаче.

-----------------------

СТИЙМПЪНК МУЗИКА

След като прочетох книгата се заех да проверя дали съществува подобно течение и в музиката. Останах приятно впечатлен от няколко много симпатични банди.
Една от тях е "The Cog is Dead". Те се представят като пътешественици във времето, които са дошли от далечната 1893 г. Тогава научили, че е измислен електронния часовник и откритието ги разочаровало, защото това на практика слагало край на любимите им механичните зъбни колелца и джаджи. Искали да проверят дали ел. часовниците са само временно явление и построили машина на времето, с която почнали да пътуват. Погнусени видели, че новият свят напълно се е дигитализирал, часовниците били предимно електронни! Затова се заели да окуражават населението да се върне към красотата на зъбните колела и парните машини. Започнали да творят музика с механични инструменти....
Хах, големи откачалки са, нали?  Засега имат само един албум, но музиката им е готина:

Иначе пионерите на стиймпънк музиката са "Abney Park", страхотна банда, която прави невероятни шоута:

Чудесна кукла, нали? :)

И за край - стиймпънк мадама :')

Грррр....ще я пляскам с гаечен ключ :р

.

Zотов - "Епидемия в Рая"

Руската версия на Тери Пратчет се задава на хоризонта! 

Това произведение на Зотов ми бе препоръчано от Зори, а аз все отлагах четенето. А това си е направо култово четиво!

Досущ като Пратчет, Зотов е създал един опростен свят, огледален на нашия, който ще ни накара да погледнем нещата от забавната му страна, а може би и с други очи.  

Рая и Ада са представени като брандове с маркетингови отдели, и със съответната бюрокрация и йерархия. И двата бранда се опитват да привлекат душите на хората в пределите си, използвайки  различни рекламни трикове и удари под кръста.  Уви, 99% от душите попадат в Ада, където гъмжи от народ. Там са всички политици и поп-икони. Джими Хендрикс например вече 40 години не може да се възстанови от свръхдозата, която си е набил, а Ксеркс е все още в шок, заради филма "300", където е представен като лигав гей. За Милошевич се търси солидно наказание, затова е заключен в една стая с косовския лидер Ибрахим Ругова. Сръбският диктатор обаче се оказва непукист и заедно с албанеца контрабадно започват да варят ракия.... В Рая пък е далеч по-скучно - там е почти безлюдно. Праведните души стават все по-малко, та се налага ангелите да си затварят очите и да пускат гастербайтери от Ада, които да вършат черната работа: в ролята на носачи, шофьори, келнери, строители. Е, от време на време правят показни акции и екстрадират няколко от тях, но това само за да симулират дейност. Такава е картинката между двата враждуващи бранда.

Големият бос управляващ Рая, известен като Гласа, си взима няколко дена почивка и излиза в отпуск. Точно тогава обаче започват да изчезват ангели, а наместникът на Гласа - архангел Гавраил, изпада в паника и е принуден да потърси помощ от Ада, защото в Рая няма полицаи и комисари. Рогатият управител на Ада изпраща своя най-добър човек - инспектор Калашников, заедно с неговия алкохолизиран помощник Малинин, които ще се опитат да разбулят мистерията и да разкрият убийците. 

"Епидемия в Рая" е същинска енциклопедия по поп-култура, има страшно много референции към холивудските филми,  политически лица и събития, музикални поп и рок икони, и т.н. Най-удивителното е, че Зотов успява да сглоби всичко и да го представи по един много оригинален и интелигентен начин, и за щастие не се е получило поредния безвкусен поп кич. Романът работи на много нива както при Пратчет (напомня много на неговият "Ерик") и освен да се хилиш до сълзи, той те кара и да се замислиш върху това как е устроен света по един непринуден и забавен начин.

Нека сега всички в хор да благодарим на Зори за препоръката:

БЛАГОДАРИМ ТИ, ЗООРИ!  

:р

ПС Опитах се да намеря информация за Георги А. Зотов по интернет, но уви почти нищо не открих. Оказа се, че с абсолютно същото име се подвизава млад футболист на руския Локомотив Москва - за него намерих достатъчно информация, дори научих неговата трансферна цена. В случай че сте футболен отбор може да го купите за €50 000. Аз нямам толкова, поради това се насочих към романа, струващ само 14 лева, които платих и така осъществих поредния гръмък летен трансфер, с който да подсиля лявото крило на библиотеката ми :р  Смятам да спечеля титлата в библиотечната лига тази година :р

"Топли тела" - Айзък Мериън

Сдобих се с книгата след като прочетох позитивното ревю в Книголандия (както и това на Бла), а и пък никога не бях чел роман, в който главни действащи лица са зомбита.

Няколко думи за автора. Както пише на задната корица, Мериън е прекарал целия си живот в района на Сиатъл и се е занимавал с инсталиране на топлопроводи, охраняване на електроцентрали, доставяне на смъртни легла за пациенти на приюти (хм, последното някак обяснява тематиката на произведението) и други подобни дейности.  Връзвал е някак двата края. Не е ходил в колеж и няма никакви спечелени награди. 

Впечатляваща визитка, нали? :))  Показва ни, че за всеки има място под слънцето стига да преследва мечтите си. Може и да не е завършил колеж, но се е справил много по-добре от колегите си професионалисти.

Мериън има и блог. А зомби-маниак като Саймън Пег е останал възхитен от дебютния роман на американеца. Айзък не е изпълнил  творбата с много събития: момче, превърнало се в зомби,открива че изпитва някакви странни чувства към живо момиче. Дали тези чувства ще го върнат обратно към живота? Къде е границата между живота и смъртта, и каква е разликата?

Ето ви и един цитат, който ясно ще ви разкрие посланието на "Топли тела" (колкото и наивно да звучи):

"Усмихваме се, защото така ние спасяваме света. Няма да позволим Земята да се превърне в гробница, в масов гроб, въртящ се около оста си в пространството.Ще плачем и ще кървим и ще желаем, и ще обичаме. Ще излекуваме смъртта. Ние ще сме този лек. Защото го искаме."

След като прочетох романа, имах нещастието да вечерям наденица, която на фона на още пресните ми спомени от книгата имаше вкус на подметка за обувки. Запитах се дали се различаваме от зомбитата и от първичните им инстинкти - менюто ни е пълно с плът, болка и кръв, ядем автоматично, серем и ходим на работа. Това се повтаря всеки ден. Празнотите между тези дейности запълваме с чувства, а от тях зависи дали наистина живеем. Без тях сме наистина като зомбита.

Макар и да не е кой знае какво, "Топли тела" ми хареса. Може би има много слабости, но е написана добре, чете се лесно и напълно изпълнява целта си.