Лорънс Краус - "Вселена от нищото"

Много хора не могат да проумеят идеята за това как вселената се е зародила буквално от нищото. Нищото не е никога нищо в науката. Във "Вселена от нищото" Краус подчертава няколко основни точки, които ще отбележа:

1. Какво има в празното пространство или в нищото?

Както всеки третокласник знае, атомните ядра са изградени от протони, неутрони. Кварките са градивните частици на протоните и неутроните, формиращи основния материал, от който сме изградени. Това, което виждаме на анимирания гиф са празните пространства между кварките в протона. Тези силови полета (които са точен математически модел) се появяват и изчезват, и са отговорни близо за 90% от масата на протона! Ето как нищото е отговорно за по голямата част от масата, от която сме съставени.

Изчисляването на енергията на това празно пространство е един нерешен и до днес проблем, който по всяка вероятност е най-сериозният нерешен фундаментален проблем във физиката днес. Но теоретичните физици, биха предположили, че празното пространството c ефектите на тези виртуални частици се унищожават взаимно, оставайки празното пространство с нулева енергия. Тоест нищо. 

2. Вселената е плоска

Това, което прави плоската вселена толкова специална, е, че в такава вселена положителната енергия на движението съвсем точно се анулира от отрицателната енергия на гравитационното поле.
През последните десетилетия доказателствата за ускоряваща се и разширяваща се вселена стават все по-категорични и почти неопровержими. Ако приемем тези факти и данни, и се запитаме "Колко енергия ще трябва да включим в празното пространство, за да получим наблюдаваното ускорение?", то кривата, която се вписва най-добре в данните, съответства на плоска вселена с 30% от енергията ѝ в материята и 70% в празното пространство. А както вече Краус спомена по-горе, произходът и  естеството на тази "тъмна енергия" е най-голямата загадка в съвременната фундаментална физика.

3. Краус не харесва струнната теория

Краус цитира носителя на Нобеловата награда Франк Уилчек по отношение на струнната теория: "Струнните теоретици са измислили нов начин да се занимават с физика, който напомня на играта дартс. Първо хвърляте стреличката, а после рисувате центъра на мишената там, където се е забила."

Краус отбелязва, че светът все пак има по-скоро 4 измерения, а не 10. Каноничното обяснение за тяхната невидимост, е, че са някак "сбити", свити в такива малки мащаби , че са неразличими не само в нашите мащаби, но дори и в най-миниатюрните мащаби.
Между тези скрити светове и световете на духовността и религията има разлика, макар на повърхността си да не изглеждат толкова различни, шегува се Краус.

Краус напомня, че не е срамно да си признаем нищожеството на познанията ни и посочва, че след  100 милиарда години всяка всяка цивилизация ще вижда единствено собствената си галактика, тъй като останалите ще се отдалечат на такова разстояние, че няма да има отражение, видимост. Така те ще си мислят, че са единствената галактика, заобиколена от нищото. А каква информация сме могли да имаме преди няколко милиарда години... може само да гадаем.


Едно е сигурно. Ние сме звезден прах, имал щастието да се свърже във вид на мислещо същество, а не на във вид на поничка с шоколад. Ам! :Р