четвъртък, 26 юли 2012 г.

"Просто шеметен фарс" - Зелазни § Шекли

След като бях омагьосан от "Донесете ми главата на принца", която е по-известна в ламотските среди като "Донесете ми циците на принцесата", бе редно да прочета и някое от продълженията. И не сбърках! Поредната страхотна, забавна и интелигентно написана мрачна фентъзи-приказка, която ме разсейваше от нощните жеги в продължение на 2 вечери. Зелазни и Шекли ми харесват много повече заедно, отколкото отделно (опс, прозвуча малко gay).



Отново се срещаме със симпатичния злодей Аззи и отново той крои мащабни планове. Този път подготвя пиеса, чиито герои ще са реални хора, а сцената ще е реалния свят. Целта му е да докаже, че Седемте смъртни гряха са истинския път към прекрасен живот и да разкрие лицемерието на разните "добротворковци". Действията ще се развиват в точно подобие на Венеция, след което Аззи  ще я намести във време-пространството така, че да се слее с реалността, с истинската Венеция и пиесата ще се превърне в част от световната митология, а историята ѝ ще наклони везните в полза на Злото. Защото, ако печели само Доброто, няма да е интересно и няма да има прогрес....

Обаче....пак всичко се обърква....
Неволно Аззи прецаква цялата механика на Вселената и тя е на път да се разпадне.

Междувременно древногръцките богове, отдавна забравени и захвърлени, решават да намерят някой, който да вярва в тях и отново да се върнат на власт. Зевс отива и се предлага на монголците....Един от пилигримите (героите на Аззи в пиесата) бива заловен от великан и за да не бъде изяден му предлага масаж...Друг от пилигримите, беден коняр, иска да се ожени за омъжена богата красавица, но по пътя към тази цел намира истинската си "принцеса" ( с която да се шибат....добре де, ще съм по-поетичен....правят любов през цялото време)...

Накратко: забавно фентъзи от най-добро качество! Чудесен превод от Комата, трябва да се отбележи.

И не забравяйте.... Най-хубавото вино се прави в Рая, но ако искате уиски, трябва да отидете в Ада....

Още ревюта
Ана Хелс
Amber
.

ПС Какво ми става днес с тия многоточия :/
.

сряда, 25 юли 2012 г.

10 любими филма по книги

Така или иначе е скука, реших да редактирам и довърша започната преди много време статия за мои любими филми, правени по книги.

Страхотен роман, страхотен филм. Разбира се, че от книгата може да научите повече неща - за взаимоотношенията между пущуни (които са сунити) и хазари (шиити), идването на талибаните, както и тъжната съдба на някой от второстепенните герои ( като на сирачето Али, баща на един от героите). Но цялата палитра от  чувства са предадени невероятно във филма. Отлична работа на режисьора, както и отличен подбор на актьори. Подготвят филм по другата нашумяла книга на Хосейни - "Хиляда сияйни слънца".

Признавам, книгата ми бе трудно да я чета. Муден ми бе стилът на автора, но пък е уникална и заслужава да й отдадете част от времето. Режисьорът Том Тиквер наистина успява да улови сентенцията, "аромата" на романа и да предаде цялата сила на зрителите. Във Фейсбук бях пуснал откъси от книгата, ако си спомняте :р Гледайте и четете :)
Един от любимите ми писатели, един от любимите ми филми. Какво да кажа повече. Надявам се да адаптират още поне няколко романа на Поланик (добре де, Паланюк, ако не трябва да елитарнича), най-вече "Оцелелият".
Още в училище ми бяха дали да чета съкратения вариант на опростен английски. Форсайт е написал много правдоподобен политически трилър, който сякаш си плаче за филмиране, а версията от 1973г. е отлична адаптация и дори днес изглежда много добре. Наскоро видях в една книжарница и романа на Мартин Бут - "Един много потаен господин". Филмовата адаптация се нарича Американецът (2010) и страшно много напомня на "Денят на чакала". И той ми хареса,  макар и книгата да не съм я чел.
За да обхване по-широк диапазон от зрители, във филма са спестили много от по-циничните моменти в книгата (например главният герой постоянно пикаеше някъде), както част от по-черничкия хумор на Нийл, но в крайна сметка се е получила една от най-добрите и оригинални адаптации на фентъзи-приказки, които съм гледал.
О, какви неща не бяха дадени във филма! Сещам се за няколко - Даян беше почнала работа като сервитьорка, едни клиенти я ядосаха и тя си изцеди тампона в манджите им....после те ахваха колко е вкусно..... Марк пък се кефеше, че ебе Даян, защото баща й бил фен на Хартс (докато той е на Хибс)...да не продължавам, нали? :)) Е, и филмът заслужено има култов статут, а това дава повод пак да ви пусна любимата ми сцена :р
Слагам ги заедно, защото и двата филма са правени по новели (съответно на "Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк" и "Тялото), включени в "Особени сезони" - едно от любимите ми неща на Краля. Знам, малко е банално да ги поставям в листата, но прекалено са добри за да се пропуснат. От сборника единствено зимната приказка "Начин на дишане" не е филмирана, а тя е най-доброто произведение, поне според мен. Освен тях ще спомена "Мъглата" и "Зеленият път" като други любими екранизации. 
За наше щастие във филма са ни спестили някои излишни и досадни философии на Кормак, предадени чрез героите му, затова "Пътят" е от малкото филми, които харесвам повече от книгата. Много добра атмосфера, леко се разминава с книгата на финалната права, но основната идея е предадена.
Направо не е за вярване как от един разказ, Спилбърг е създал такава хай-тек-кибер вселена. Разказът не е нищо особено - там Андертън е много по-възрастен, отколкото е представен във филма, цялата драма с детето я няма, но това показва колко много са работили сценаристите. Те заслужават похвали, защото са развили сюжета по чудесен начин. Всъщност, като говорим за разкази, ще спомена и "Джони Мнемоник", правен по разказ на Уилям Гибсън, бащата на киберпънк явлението. Като го гледах бях още ученик без особени претенции, затова много му се накефих.
Нарочно не споменавам "Властелинът" и трилогията на Питър Джаксън по Толкин или "Кръстникът" от Марио Пузо, защото са твърде очевиден избор. Ето тук ще намерите по-разширен списък с филми, правени по романи. .

петък, 20 юли 2012 г.

"Човекът, който обичаше Стивън Кинг" или самопризнанията на Бранимир Събев

Винаги съм се питал дали ревютата и субективните ми анализи на книги са правилни или са плодове на моите въображение и тълкуване. Затова сега ще направя за първи път следния експеримент. Ще се опитам да отгатна идеите и посланията в сборника от разкази на Бран (Бранимир Събев), а той, понеже ми е френд във Фейсбук, ще ми каже дали съм прав или не :).  Така ще разберем дали умея да схвашам идеите на авторите или просто халюцинирам.

Ще започна с разказите, направили по-голямо впечатление:


  • Видеокасети 

Послание: Порното ще спаси вашата душа! Гледайте повече порно!
Е, с такова послание е разбираемо защо стана любим в сборника. С деветдесетарската си атмосфера и ръчните гимнастики на асоциалния Стилян първоначално се отвратих от порно-пристрастяването, но финалът обърна всичко наопаки :)


  • Докъде водят мечтите
Послание: Никога не критикувайте Бран Събев! Бран е психопат! 
С този разказ направих шокиращо разкритие! Веднага разбрах, че Илиан Ковачев е алтер егото на Бран, а повечето разкази в сборника само илюстрират в поетичен вид престъпленията, които той е извършил! (същото се отнася за разказа "Към Ада", "Жените на живота ми"). Издатели, внимавайте! (и шофьори на автобуси също) :р. Сега вече знаете, защо ме е страх да напиша лошо нещо за него :р Говори се, че ходи с косачка! 
Поразрових се в ламотската криминална хроника, където открих това: 



Надявам се МВР и отговорните органи да прочетат това, и да приберат Бран на топло, където да напише повече самопризнания. :)
---

  • Човекът, който обичаше Стивън Кинг
Послание: Обсесията води до гибел! 
Вероятно най-добре развитата творба в сборника, с по-скоро тъжно-сатирични елементи. Все пак разказът е дал заглавието и инспирирал облика на корицата, а от тях научаваме две неща: 1) Стивън Кинг не струва след катастрофата. Дали ще се промени това?
2) Няма формат на книга, която може да побере снимка на Христо Блажев в цял ръст :р Затова е клекнал :Р Вижте:


---
  • Благословеният, вещицата и дяволът
Послание: Не се ебавай с вещици (в буквален и преносен смисъл)
След този разказ и най-развратното, извратено порно, което сте гледали, ще ви се стори като невинно детско филмче. В него има смъртоносна лесбо-игра между лижещи се вещица и 15-годишна мома, има групово изнасилване на поп от попове, има и див развратен секс с демон. Вакханалия до шия! :))
А аз си мислех, че "Любов моя, ангел мой" ще счупи порнометра :)

  • Необичайно предложение
Послание: Винаги може да измамиш смъртта!
Леко намигване към тери-пратчетския Жътвар, или г-н Смърт, представен в цялата си аура. 

-----

Това са разказите, които се запечатаха нейде в главата ми, остава да разберем дали съм правилно разгадал идеите на Бран. 

ПС Бран, ако знаех че си търсиш шорти, щях да ти дам моите, но уви бях без гащи, а не ми се разхождаше в такъв вид насред Софийското уни :р

Други ревюта:
.



неделя, 15 юли 2012 г.

Създаването на националните идентичности - Ан-Мари Тиес

"Модерните нации не са създадени така, както го разказват официалните им истории."
"Истинското раждане на една нация е моментът, когато една шепа хора заявяват, че тя съществува и се хващат да го докажат."
"Целият процес на формиране на идентичност се състои в това да се определи наследството на всяка нация и да се разпространи култът към него."
 "Нацията се ражда от дадена предпоставка и от дадена измислица. Но тя може да живее само чрез колективно приемане на тази фикция. Успехите са резултат от продължително проповядване, което внушава на хората какви са, кара ги да го приемат и ги насърчава на свой ред да разпространяват това колективно знание."
 


Това са някои от основните щрихи в книгата на Ан-Мари Тиес - "Създаването на националните идентичности. Европа XVIII - XIX век."
 Френската писателка си е поставила  за задача да  обобщи основните градивни елементи, чрез които се създават национални идентичности в Европа, като според нея те са едни и същи, но се сглобяват различни конструкции.

1. Първото нещо, което се прави, е идентификация на предците. Всяко раждане изисква родословие и това родословие трябва да бъде открито, възвеличавано и възхвалявано до краен предел. Още в училищата започват да ни представят в героична форма тези родоначалници като "наши предци", храбри и достойни юнаци, които се борят за свободата и правата на своя народ срещу зловещ потисник. . Звучи ви познато, нали? Е, това се среща във всяка една история. Гърците са потомците на Омир, румънците - на даките, албанците - на илирите, норвежците - на викингите, българите - на прабългари и славяни и т.н.

2. Една от основните фигури в създаването на национални идентичности е Йохан Готфрид Хердер,  който достига до заключението, че усещането за свободата е възможно само чрез наличието на национално самосъзнание. Ако допреди няколко века на кралете им било все едно  от какви селяни събират данъци, то Хердер отдава сериозно значение именно на тях, на изградения фолклор и най-вече на родния език. Езикът заема централно място в мисленето на Хердер, защото това според него е "органичен израз на духа на народа". Езиците се предават на децата, от поколение на поколение и така се консервират. Удобен инструмент е това, нали?

3. Друг важен момент е създаването на национален фолклор и национални герои. Тласък за това дават прословутите братя Грим, които събират народни приказки и творби, създавайки по този начин първообраз на фолклора.
Създават се национални легендарни образи  като Тил Ойленшпигел и Вилхелм Тел, които с хитрост и съобразителност се противопоставят на злите властелини. В българският фолклор се сещам за Хитър Петър и Крали Марко.
Всички национални герои са борци за свобода срещу даден потисник.

4. Следваща стъпка е появата на национален роман. Тук се появява сър Уолтър Скот и романа му "Айвънхоу" (Ivanhoe или Иванко, както се шегуваше учителят ми по литература). В него Скот създава уникална смесица от фикция и история,  която е лесносмилаема за масите, и в която се разказва за създаването английската нация, за крал Ричард Лъвското сърце, който помирява нормани и сакси. Влиянието на Айвънхоу е огромно и веднага този модел се разпространява из континента. Появяват се творбите на Александър Дюма, "Тарас Булба" на Гогол, романите на В. Юго, Сенкевич, както и .... "Под Игото" на Иван Вазов.
Ролята на пропагандатор през последните години играе киното, телевизията и интернет.

5. Оттук нататък се използва цялата мощ на културата и изкуството. Като почнем от музиката, националните химни, историческите паметници, традиционни носии и т.н. Руските композитори Бородин, Мусоргски, Чайковски и Римски-Корсаков представят в музиката си герои и анти-герои от националната история (съответно княз Игор, Борис Годунов, Мазепа, Иван Грозни). Патриотично-историческа ориентация се срещат в оперите на Дворжак и Сметана. "Va Pensiro"от "Набуко" на Джузепе Верди се превръщав музикален символна бунта срещу австрийското господство.
Тези "мемета" се прехвърлят и в изобразителното изкуство - създават се характерните национални пейзажи. Фиордите при норвежците, Алпите при швейцарци. Унгарците, за да се различават радикално от Австрия и грандиозните Алпи, унгарските художници  и поети приемат пустата за типичен унгарски пейзаж, а не Карпатите.
Създават се патриотични и военни музеи, изложения, фестивали, олимпийски игри и спортни състезания, пощенски марки - всичко допринася за създаването и непрекъснато внушаване за национална уникалност.

В общи линии това е. В книгата се разглеждат много аспекти, но е доста разхвърляна и хаотична, а и писана в по-скоро университетски стил, с излишна информация, която прави малко трудоемка за продължително четене. Според мен Ан-Мари Тиес е пропуснала да спомене две много важни характеристики за определянето на националната идентичност - религията (чиято роля е осезаема и непрекъснато се използва за политически цели) и природните  богатства на страната в даден район. Но като цяло книгата е много добра и напълно съвпада с моите идеологически разбирания.

Завършвам с:

"Създадена под егидата на свободата, равноправието и братството, националната идея винаги е била представяна като идеал, изискващ необходимост да жертваш живота си за него. "Вярвате, че се сражавате за Франция или Германия, а ще умрете за интересите на Круп или Шнайдер"   

Надявам се сами да си направите заключенията. В крайна сметка всички нации са измислени и не бива да се стигат до крайности.

Още едно ревю при Блажев (ауч, сега виждам, че абсолютно едни и същи цитати сме използвали, направо не мога да повярвам :))) Явно едни и същи неща ни правят впечатление:)
.

петък, 6 юли 2012 г.

Книги, които трябва да се издадат

Онзи ден влязох в книжарница, при това голяма, но в секцията за наука не открих абсолютно нищо интересно, да не говорим, че повечето неща не нямаха нищо общо с науката (Кехоу, енергийни полета и прочие). А и пък научно-популярната литература сякаш се изчерпва с астрофизика. В goodreads потърсих книги на теми, които ме интересуват и открих няколко, които вероятно си заслужава да се прочетат. Дори доста се чудя дали да не си ги поръчам през Amazon, след като не открих pdf файлове сред тракерите. Знам, че бг издателствата не ми четат блога, но все пак....надявам се да издадат някои от тях :)

Тема: вируси


Тази тема ми е малко далечна, знам малко по нея, но въпреки това ми е много любопитно да науча повече по въпроса за този необикновен свят с миниатюрни обитатели.
Една от по-интересните книги, които открих е "Планета на вирусите" от Карл Зимър, изглежда като добро въведение и е само 122 страници.


Друга книга на същата тема е "The Coming Plague: Newly Emerging Diseases in a World Out of Balance" на  Лаури Гарет, където авторът проследява някои от най-опасните вируси и болести - като започнем от СПИН и стигнем до Ебола и Ласа. Прочетох предимно положителни ревюта за нея.

Има още много книги в това направление: "Епидемии и хора" на Уилям МакНийл, "Ловци на микроби" от Пол де Крюи и т.н.

----
 Тема: Химия

След като прочетох "Кратка история на почти всичко" се убедих, че историята на хим. елементи, както и на техните откриватели могат да бъдат по-интересни и от заплетен криминален роман. "Изчезващата лъжица" на Сам Кийн  е по-разширен вариант, който разглежда историята на елементите и влиянието им върху човека и неговите дейности, войни, изкуства, финанси и т.н.



Друга интересна книга е "The Elements: A Visual Exploration of Every Known Atom in the Universe", която е богато илюстрована, със събирани цели 5 години материали и фотографии. Би била чудесно попълнение за всяка библиотека.
Още една книга от този род е "Periodic Tales: The Curious Lives of the Elements". 

 ----
Тема: Всичкология

 Не е ли странно, че една от най-влиятелните книги по популярна наука не е издавана у нас? Или поне не ми е известно да е. Георгий Гамов (или още Джордж Гамоу, както става известен след като заминава за САЩ), един от най-значимите учени за изминалия век, написва "Едно, две, три....безкрайност" през 1947 на ниво, разбираемо и за гимназисти, отличава се с хумора си, като авторът собственоръчно е правил и илюстрации.
Подобна книжка е "New Way Things Works", която пак е предназначена за ученици и простосмъртни. На прост език обяснява неща като какво е сила, работа, вълна и т.н.



В  "Great Feuds in Science" Хал Хелман ни представя 10 от най-горещите диспути и спорове в историята на науката. Прочетох някои негативни коментари за нея, но те идваха предимно от сърдити креационистки и религиозни кратуни, които се оплакват, че Хелман бил прекалено "пристрастен" в представянето на спора между Дарвин и креационистите. Затова оценката е по-ниска (3.61/5), което ми напомни за сравнително ниската оценка на "Математик ли е Бог" от Марио Ливио, а това показва колко много идиоти има по света и че дори такива книги не може да им влее акъл в главата, зарита дълбоко под земята. Като споменах Марио Ливио...

Тема: математика и природа

Числaта на Фибоначи, както и златното сечение са ми били интересни още от 5-6 клас, когато ги срещнах в учебника по биология. Представете си колко е била впечатлена празната ми глава, която е разбрала, че природата следва точни математически и физични закони. Книгата на
Марио Ливио  "Златното сечение - историята на Фи, необикновеното число на природата, изкуството и красотата" (Mario Livio;  "The Golden Ratio") е наистина великолепна. Имам я на pdf файл и знам какво представлява, дано я издадат и тук.

Подобна книга е и "Числата на природата" от Йън Стюърт.

Това е засега. Вероятно ще врънкам още по-нататък :)
.

понеделник, 2 юли 2012 г.

"Играта на ангела" - Карлос Сафон

Знаете колко много харесах "Марина" и "Сянката на вятъра". Но винаги съм смятал, че един писател не бива да предлага едно и също на читателите си. Трябва да е далеч по-вариативен. Това разбира се е моя гледна точка.

Поглед от Монтжуик към готическа сграда


В "Играта на ангела" малко или много Сафон ни предлага от същото, което си има силни и слаби страни.

Давид Мартин е млад писател, с тежко детство, но с много усилия и труд следва мечтата си. Дълго време пише евтини кримки за двама долнопробни издатели, докато един ден не се появява тайнствен поръчител, който му възлага задача да напише и създаде нова религия. В ревюто ми за "Сянката на вятъра" извадих цитат, който най-добре описва книгата като цяло, сега ще направя същото:

Оцелял след хилядите изчетени страници по темата, започнах да добивам впечатлението, че стотиците религиозни вярвания, описани в цялата история на печатното слово, в крайна сметка бяха необичайно сходни помежду си.....не можех да се отърся от усещането, че съм прехвърлил десетки криминални романи, в които убиецът се оказва ту един, ту друг, но самата механика на сюжета е еднаква навсякъде. Митовете и легендите, били те за божества или за създаването и историята на народи и раси, започнаха да ми изглеждат като ребуси, слабо различаващи се помежду си и съставени винаги от едни и същи елементи, само че в различен порядък. 
  Точно това бих казал и за "Играта на ангела". Използвана е същата "механика" от предните два романа. Отново действието се развива пред очите на младо момче, а историята проследява крехкото му детство до постепенното му възмъжаване.  Както и в "Сянката...", и тук главният герой израства без майка, има нелеко детство, влюбва се в момиче, което разбива сърцето му и се свързва с друг. Почти всички женските образи са крехки, нежни създания, с бледа, светла кожа. Отново имаме история свързана с книга и писане, отново благодетелят на момчето се превръща в негов враг - разбивач на мечтите му. Отново изпепеляващи любовни трепети, тъжни съдби, тежко детство. Сетингът е един и същ - старите квартали на Барселона, най-вече местностите около "Монтжуик" (между другото там се намира и стария стадион на ФК Еспаньол). Самата схема на изграждане на истории и герои е идентична.

Това бяха по-слабите за мен страни на романа, а сега да погледнем силните. 

Въпреки всичко, Сафон си остава най-добият разказвач, който съм срещал. Умението му да задържа вниманието на читателя върху страниците е уникално. Неусетно, приятно и непринудено си заминават една по една. Сафон е развил перфектно това качество да разказва и непрекъснато да плете нови и нови нишки, с които да не изпуска контрола върху читателя.
Тоновете в "Играта на ангела" са в пъти по-мрачни и зловещи, отколкото в предната част. Сафон въобще не се церемони с героите и ги с сблъсква с непредвидимата действителност, която понякога е брутална и безкомпромисна. Жертвите са много повече, няма хепи енд.
Една от най-интересните сюжетни линии в романа са разговорите между Мартин и неговия поръчител/работодател - Андреас Корели. Тези разговори за ролята на религията, на литературата като цяло, са много интересни, широкообхватни и те придават тежест на книгата. Лично на мен много ми хареса начина на мислене на Сафон.

Липсваше ми много герой като Фермин, неговите изключителни речи. Въпреки че  помощничката на Мартин, Изабела, бе също много интересен персонаж, допадна ми остроумието, закачливостта и опърничавостта й.

Определено не съм съгласен, че Сафон е елементарен писател, такива твърдения откровено ме разочароват. По-скоро разочарованието идва от това, че са твърде подобни трите романа, които прочетох дотук, а не от уменията на каталунския писател. Вероятно ако бях прочел "Играта..." първа, щях да я харесам повече от "Марина" или "Сянката на вятъра". Иска ми се Сафон да избегне съдбата на своя собствен герой Давид Мартин и да не изхаби потенциала си в шаблонни романи.

Но Сафон си остава за мен магьосник на словото, де :)

Други ревюта:
Блажев (спести ми доста време, защото първия цитат и аз щях да го включа)
Литературата днес 
TANSTAAFL 
Друсано мастило
Милена Ташева от Аз чета
пак Блажев :)
Размишльотини
.