Наследството на Пратчет

Това е килим.
За много хора това е просто един шибан, прашен килим.
За хората, чели Пратчет, това не е просто шибан, прашен килим. Това е цяла империя. Цяла вселена.
Империя с толкова много различни шарки, колкото са различни и хората, заедно с всички техни вярвания, стремежи и надежди. Има острови, има джунгли, езера, подземия. Виждате ли ги? Населението на килима се размножава, особено когато не се почиства. Nа юг, където килимът граничи с камината, и където климатът е по-горещ, килимените хора боготворят Бога на огъня. На север пък, където е прозореца, може да завият ветрове.

Как се нарича вашия килим? Аз моя го нарекох Европратчет и бе истинско копие на Европа. Е, източната му част бе малко мръсна, щото изтървах една филия с лютеница (която както винаги падна наопаки), но избягвах да го почиствам, за да запази автентичността си.

Както и да е. Благодарение на великия бард сър Тери Пратчет, очевидно килимите никога няма да са просто килими.

Но всички ще помним Пратчет с невероятния свят, който бе изграден от неговото всеобхватно и весело въображение.

RIP (28 Април 1948 – 12 Март 2015)

• 10 интересни факта за Тери Пратчет:

10. Преди да стане известен, Пратчет е работил като пресаташе в ядрена електроцентрала.

9. Пратчет е обожавал орангутани, неслучайно един от най-обичаните негови герои е Библиотекаря, който е бивш магьосник, превърнат чрез магия в орангутан. Пратчет е бил и попечител на фондация за орангутани

8. Тери Пратчет също така е харесвал страшно много природни науки, и поради тази причина е притежавал оранжерия с хищни растения, а на негово име е бил кръстен и фосил на морска костенурка, намерен в Нова Зеландия - Psephophorus terrypratchetti

7. През 2009 г. Тери Пратчет получава пълно рицарско звание и титлата "сър", като с това получава и право на герб. На герба е написано на латински следното: “Noli Timere Messorem” ("Не се страхувай от Жътваря" ), понеже Пратчет е бил голям почитател на групата Blue Oyster Cult и особено на песента "Don't Fear the Reaper"

6. Дъщерята на Пратчет, Риана, е автор на сценарии за компютърни игри, сред които и скорошния reboot на "Tomb Raider"

5. Пратчет е поддържал много топла връзка с почитателите и щедро раздавал автографи, дори някои от най-големите му фенове са се шегували, че неподписаните бройки на негови книги са станали библиографска рядкост и са били по-ценни.

4. През 2007-а Пратчет получава диагноза, че е болен от рядка разновидност на Алцхаймер. Две години по-късно той дарява $500 000 в помощ на проучванията за болестта.

3. Във фейсбук страницата Пратчет, България е на пето място по брой последователи на писателя. Едно от нещата, с които може да се гордеем.

2. Пратчет е голям почитател на астрономията, самият той като малък е мечтаел да стане астроном. Мечът, с който е бил посветен в рицарство, е изработен от парчета метеоерити.

1.Книгите са му преведени на над 37 езика и са продадени над 85 милиона екземпляра. 

----

Шоуто трябва да продължи: "Маскарад" на Тери Пратчет

Гранде Опера - онова велико изкуство, което съдържа в себе си още няколко големи изкуства - театър, музика, танци, декори и пъстри костюми.

"Маскарад" е една забавна пратчетова закачка с операта, най-вече с легендарното произведение на Гастон Льору "Фантомът на операта", обект на стотици адаптации, а имената на една от пратчетовите героини - напълно бездарната, но много красива, руса и глупавичка Кристина, е пародия на главната героиня на Льору - Кристин. Запознатите с мюзикъла "Фантомът на операта" от Андрю Лойд Вебер ще се досетят, че "Маскарад" е жизнерадостна песен от второ действие на постановката.

В центъра на събитията отново са двете вещици баба (Есме) Вихронрав и леля (Гита) Ог, които отиват в Анкх-Морпорк за да убедят младата Агнес, която се е насочила към операта, да последва истинското поприще, която съдбата ѝ е определила - вещерския занаят. Да сме честни, двете всъщност отиват в града за да си оправят сметките с издател, който издал готварската книжка на Леля Ог, без да ѝ плати подобаващото.

През това време Операта бива закупена от бившия търговец на сирене Ведър, който много скоро научава истината за операта: "Кривата на катастрофите, г-н Ведър, е начин на живот във всяка опера. Представленията се случват, защото огромен брой дреболии изумително не успяват да ги провалят. Ако сте искал мирно занимание, не биваше да купувате Операта. Трябваше да се захванете с нещо по-безопасно. Например да поправяте зъбите на алигатори."

Пратчет доста остро пародира с комерсиализацията на изкуството като цяло. Талантливата Агнес е принудена да пее, скрита от светлината на прожекторите, а неземно красивата Кристина да си отваря само устата и да приема овациите на публиката:

-Горкото дете! Твърде късно се е родила. Някога в операта наистина имаха значение само гласовете. Знаете ли, помня времената на велики певици.
- Какви времена бяха...Тогава имаше истинска опера. Спомням си как госпожа Веритази натика един музикант в цугтромбон, защото си позволил прозявка...

Не е пропусната и грандоманщината и псевдо-аристокрацията на публиката: "Долу май имаше изобилие от пера, тук-там лъщяха бижута. Личеше колко грижи са отделени за външността. Публиката идваше да се покаже, а не да гледа." Пратчет се шегува и с латинските прякори на изпълнителите.

Но най-добро определение за операта ни дава леля Ог:

"Виж сега, общо взето, има два вида опера... Има, значи, тежка опера, където хората предимно пеят на чужбински ей тъй: "О, о, о, аз умирам, о, аз умирам, о, о, о, ами толкоз беше". Има и лека опера, в която пак пеят по чужбински горе-долу тъй: "Бира! Бира! Бира! Искам да излоча много бира!", макар че понявгаш пият шампанско. Други опери май няма."

Но кой друг ще ни покаже магията на Операта, във всичките й цветови гами, ако не негово височество сър Тери Пратчет?

Веселата гонитба на Призрака на операта продължава до самия край на една от най-добрите книги на Пратчет, с която се забавлявах буквално на всяка страница.  Във всеки един от нас живее духа на това изкуство, което чака да бъде събудено. Призрак или Фантом, Операта е илюзия, от която всички се нуждаем: 

ПС.: Един въпрос към всички: Кое е първото нещо, което бихте си взели от дома, ако там избухне пожар? :)

.

Последният герой на Пратчет

Екслузивно, специално за блога, атрактивната книга-красавица "Последният герой" се съблече в скандална фотосесия, в която си показва прелестите. Насладете се на формите ѝ:

Всъщност...преди да ѝ се насладите, предлагам да хвърлим поглед върху историята ѝ. Тя разказва за близо стогодишния непобедим герой Коен Варварина и неговите дърти съмишленици, кой от кой по-смахнат, които заедно решават да отидат при боговете и да им върнат огъня, с лихвите - т.е. във вид на 20 килограма гръмовна глина. И да ги взривят. Първият герой открадва огъня от боговете и го дарява на хората, последният ще им го върне.

Лорд Ветинари научава, че планинския връх, на който са настанени боговете, крепи магнитното, ъм, магическото поле на Света, и ако бъде взривен това ще унищожи целия диск. Затова той организира спасителна мисия, която да спре дъртаците. Времето е ограничено, поради което той се обръща към гениалния изобретател Леонард да Куирм. Леонард изобретява летяща машинария, която се задвижва с реактивните гърла на малки водни дракончета, които преди това са добре нахранени с висококалорична храна. 

Екипажът на спасителната мисия е в следния състав: Леонард, Керът Айрънфаундерсън и клетия нескопосан магесник Ринсуинд. Те трябва да преминат с летящия кораб под Света на диска, покрай слоновете, и да стигнат до града на боговете за да предотвратят катастрофата...

Е, сега наистина е време да се насладим на книгата, която се разголи специално за моя блог :р :

 Ех, богинята Сесифет със сините цици....как да не вярваш в нея? :р Виждате ли богиня Либертина - богинята на ябълковия сладкиш и сладоледа? Ау! 

Ахахаха, Микеланджело ще е доволен!! :))

Вена - красивата варварка....е, някога е била, де. Но все още не си поплюва и винаги може да ти забие иглите от плетивото....

Тримата изпратени на мисия: Керът, Леонард да Куирм и Ринсуинд

А ето какво представлява самия кораб...

Членовете на Сребърната орда се правят на богове - Коен е рибешки бог, Тръкъл Простака е бог на скапаните псувни, Уили Момъка е бог на любовта (!), а Хамиш - бог на ...нещата.

Библиотекаря! Признавам си! И аз изглеждам така като ям сладолед :р

ПОЛИТИКА: Републиканските пчели -  предпочитат да заседават, вместо да се роят, и имат навика да се застояват в кошера, където гласуват за по-големи дажби мед.

РЕЛИГИЯ: Загубата на всички вярващи за един бог е краят. И който победи с най-много вярващи, продължава живота си. Боговете до голяма степен са въпрос на мода. 

Хюнон Ридкъли сам се накара да млъкне. Пред него стояха свещенослужители, на които религията забраняваше да ядат броколи, или пък жреци, които изискваха от неомъжените девойки да закриват ушите си, за да не възпламеняват мъжката страст, и пастори, които се молеха на маслена бисквитка със стафиди. Нямаше нито една безобидна молитва за такова сборище.

— Вижте какво, светът май доближава края си — напомни той унило.

— Е, и? Някои от нас отдавна очакват това да се случи! Тъй човешкият род ще бъде наказан за своята порочност!

— И защото яде броколи!

— И заради късите прически на момичетата!

— Само бисквитите ще се спасят!

МЕДИИ: — Пет проклети дни се проточи оная ми ти битка — заразказва Тръкъл, — щото дукесата бродираше гоблен да я увековечи, чатнахте ли? Все ни караха да повтаряме двубоите, а пък ставаше най-гадно, когато тя си сменяше иглите. Открай време разправям, че на медиите не им е мястото на бойното поле.
--------

Страхотно е как Пратчет успява да завърти толкова много митология и идеология около един цветен и забавен свят. Закачките с религията, боговете, прикования Прометей, Александър Македонски, гравитацията, кацането на Луната, Леонардо да Винчи, Конан Варварина и всичко останало, ще се помнят дълго. Защото никой не помни певеца, но песента остава.

ПС Не мога да забравя как Леонардо да Куирм, вярващият в невидимите геометрии и в цветовете отвъд светлината, прекара  накрая боговете и суеверията, хехех ;)
.
.
.

"Интересни времена" - Тери Пратчет

"Дано живееш в интересни времена" - смята се, че това е китайско проклятие, което следва поговорката "По добре да живееш като куче в спокойни времена, отколкото като човек в размирен период".

Горната поговорка ни подсказва за какво иде реч в поредното приключение на клетия Ринсуинд, който е понесен от пратчетовото въображение в далечната Ахатова империя и град Хунхун - проекции,  съответно на Китай и Пекин в света на диска. 

Пътищата пратчетови срещат Ринсуинд с Коен Варварина, 90-95 годишния герой (и той вече не помни на колко е), който е тръгнал да покорява Империята с неговата пенсионерска дружина, наречена Сребърната орда. Първото име на Коен Варварина е Чингис, което сякаш е своеобразна алюзия за монголските нахлувания в древен Китай. Пратчет ни е представил закачливо този далекоизточен свят, заедно с историята му, изпълнена с преврати, непрекъсната борба между отделните династии (в случая са пет: Фанг, Танг, Хонг, Сунг и .... Максуини!?) , като привидно е осмял тоталитарните системи на управление. Или както се споменава в романа:

 ...хаосът се намира в най-голямо изобилие там, където някой се стреми да въведе ред. И хаосът винаги надмогва реда, защото е по-добър организатор.

 Ще срещнем много географски и културни препратки - тук е великата китайска стена, за която героите се чудеха дали е построена за да предпазва империята от нашествия, или, за да пречи на жителите да не избягат от нея :)  Тук е и "Забраненият град", теракотената армия, както и китайската версия на Дилбър Сам Си Прерязвам Гърлото!

В цялата тази суматоха, против волята си, Ринсуинд отново има нещастието да попадне сред революции и размирици, накратко сред "интересни времена", където единствената цел е да оцелее. Или както той казва на бунтовниците-революционери:

 Не можете да се сражавате за кауза! Тя е измислица!

Аз съм от Анкх-Морпорк. Имали сме безчет въстания и размирици. Да ти подскажа ли резултата? Властниците са си още по местата. Винаги така става.

Знам ги хората, дето подкокоросват към жертви за общото благо! Никога не са същите проклетници, които правят жертвите! Чуете ли някого да кряска: "Напред, смели другари!", тъкмо той се е сврял зад най-големия камък и носи най-дебелия шлем" 

:) :) :)

Ще срещнем и Двуцветко, симпатичният турист от първите романи за Диска, който тук е хвърлен в затвора, заради произведението си "Какво правех през почивните дни", което се превръща в революционен труд. Двуцветко ще срещне във финална битка злия Лорд Хонг - виновник за смъртта на жена му, и човекът седящ зад всички пъклени планове.

През цялото време ще се хилим на дъртата орда на Коен Варварина, състояща се от 10 пенсионирани варварина, които спукват от бой втрещените и изненадани легиони от нинджи. При това варварите се опитват да се държат "цивилизовано". 

 Като цяло на мен ми се стори много лека и приятна за четене книжка, която бих я охарактеризирал като класическа от по-ранния период на Пратчет. Е, аз я четох две седмици, което прави по 20-30 странички на ден, но не изгарям от желание да чета напоследък :).

Още бисери:

Акулата не се замисли. Този процес е неприсъщ за акулите. Знакът "=", общо взето изчерпваше мисленето им. "Виждам" = "изяждам"

"Империята? (Не искам да ходя) Нали там мразят чужденците?"
"И ти ги мразиш. Значи ще се погаждате превъзходно."

Пратчет - "ЕРИК"

Десет причини "Ерик" да е най-забавната книга в историята на забавните книги:

1) Писал я е Пратчет
2) Има картинки!
3) Само  100-на страници е! Йес!
4) Има картинки!
5) Ебава се с  набедените класики на Гьоте, Данте и Омир
6) Има картинки!
7) Един невероятен поглед към античния (и съвременния) свят
8) Има картинки
9) Всички герои са идиоти
10) ИМА по дяволите КАРТИНКИИИИ! :D

Книгата я чета за трети или четвърти път, но предполагам ще има и пети. След някоя и друга година :) Забавно е да прочетеш как момче на тринайсет, първият нелегален демонолог, извиква демон за да изпълни трите най-съкровени желания на всяко хлапе: "Да управлява света, да срещне най-красивата жена, и да живее вечно". Е, за нещастие извиква не демон, а най-некадърния магьосник на света - Ринсуинд. С него започва вълнуващо пътешествие в пространството и времето - попадат на странни цивилизации, подозрително наподобяващи тези на ацтеките и на древните гърци, с всичките им жертвоприношения, дървени коне и приковани прометей-овци. Срещат се със Създателя, а по-късно попадат в Ада, където стават свидетели на исторически момент - превръщането на Ада от кралство в република...





Докато търсех още картинки за Ерик, намерих това:

Заден ред, от лево на десно: Смърт и внучката му Сюзън, 
Моист фон Липуиг (Мокр фон Ментебрад),баба Вихронрав, 
Лорд Ветинари, архиканцлер Муструм Ридкули, Ринсуинд,

Керът, серж. Ангуа

преден ред: Тифани Болежкова с Дребни волен народ, 

леля Ог, Пратчет, Библиотекаря, Двуцветко, 

серж. Ноби Нобс и  Сам Ваймс, 

седнал върху Багажа

Познах ли ги всичките? А?

 А за десерт, малко цитати:

"Слушай, това, което трябва да направиш е да престанеш да джуркаш химикали в тъмни стаи, да се обръснеш, да се подстрижеш, да се изкъпеш, даже два пъти, да си купиш нови дрехи, да излезеш някоя вечер .....и тогава можеш да получиш шамар от каквато си пожелаеш жена. Е, няма да е много, но все пак е физически контакт"

"Демоните присъстват на Диска поне от толкова време, колкото съществуват и боговете, които в много аспекти наподобяват. Разликата между тях всъщност е като разликата между терористите и борците за свобода"

"...творците предпочитат метода на Големия Трясък за строеж на вселени, а друг път използват по-нежния метод на Продължителното Сътворяване. Това следва от научни изследвания на космотерапевти, които доказват, че насилието на Големия Трясък може да причини сериозни психологически проблеми на вселената в по-зряла възраст."

Други ревюта:
Блажев
Стоян 
.

Еманципирана магия - Тери Пратчет

Оригиналното заглавие на пратчетовото произведение е "Equal Rites", което всъщност е игра на думи от "Equal Rights",  буквално преведено "равни права". Това ни насочва и към основната тема в "Еманципирана магия" (между впрочем много оригинален превод, поздравления за Вл. Зарков).

Наследили сме герои и легенди от един древен, и леко примитивен свят, в който мъжете владеещи магическия занаят са обозначени с величествената дума "Магьосник", а жените практикуващи магии са проклети да носят грубото "вещица" и обикновено винаги са представени в негативна светлина. Тук Пратчет се заел да обори този стереотип и представя вещиците като грижовни, симпатично грозновати и еднакво умели в занаята колкото и магьосниците. За първи път в Света на диска се появява и великата Баба Вихронрав, със странните си привички.

Само Пратчет може да превърне една семпла история в едно от най-великите приключения. Преди да бъде погълнат от вечността, магьосникът Тъпан Пънски си търси негов наследник, който да наследи жезъла му. Затова се отправя към малкото селце Скапан Гъз, където осми син чака своя осми син. Тук има заигравка с фолклорните легенди за седмия син на седмия син (дори Iron Maiden имат и такъв албум), само че  Пратчет добавя още една бройка. И една пречка - осмият син на осмия син се оказва дъщеря...Ескарина. Вече е късно и силата е предадена. Ескарина се впуска да преследва съдбата си  и решава да отиде да овладее силата на магията в Невидимия университет в Анкх-Морпорк, където не се допускат жени (е, освен ако не са прислужнички, разбира се).

При Пратчет ценното не е историята, а това КАК тя е разказана. Прозата му е изключителна - колко са писателите, които могат да се изразят така:

Ескарина се движеше по панаира като подпалвач през поляна с купи сено или както неутрон подскача из реактор.
Но подобно на всички истински катализатори момичето изобщо не се въвличаше в процесите, на които даваше начало.

Няма как да не се засмееш на световете и героите, които Пратчет създава. Така например по време на приключението, Ескарина се среща с хора от племето на зуните, които въобще не умеят да лъжат, винаги казват истината и честността им е вбесяваща. Ако някой от тях обаче прояви някакъв талант към лъжата, зуните го издигат, дават му високи постове, титлата Лъжец, както и правото да преговаря с другите народи. Което всъщност доста дразни останалите, които смятат, че е по-правилно те да се наричат дипломати, специалисти по връзките с обществеността или политици.
Смях се и на гимнастическия салон в Невидимия университет. Той не е предназначен за физкултурни занятия, а просто е с непроницаеми стени и там магьосниците се упражняват с магии, като често по-непохватните от тях били събирани и изнасяни  в шишета.

Смешно ми беше и когато се появиха леки романтични искрици, които заподскачаха изпод десетките поли от прилепи на Баба Вихронрав и Архиканцлера на университета, хванал вещицата там където не трябва, докато летяли с метла.

Ех, Пратчет наистина е велик :)

Ревю на книгата и в Книголандия :)

Светът на диска в картинки

Качване на картинки:
Какво по добро от албума за Светът на диска и невероятните илюстрации на Пол Кидби?:

 На първи ред (от ляво надясно) са джуджето серж. Веселка Дребнодупе, капитан Керът Айрънфаундерсън, сър Сам Ваймс, сержант Фред Колън и Ноби Нобс. Зад тях (пак от ляво надясно) са ефрейтор Визит, сержант Ангуа (русата върколачка), ефрейтор Реджиналд Шу (зомби), а най-отзад в дъното са ефрейтор Дорфл (голем) и ефрейтор Детритус (трол). Най-малкият отпред е гномчето ефрейтор Бъги Суайърз, който представлява цялото въздушното подразделение и обикновено е яхнал пернато.

Един мой любимец - фотографът Ото!

 Най-некадърният магьосник в света: Ринсуинд:

Баба Вихронрав:

Леля Ог:

И накрая....Лорд Ветинари:

И специално за weasel:

Специално за Baby :)

 Е, научих се да слагам картинки :)