четвъртък, 29 ноември 2012 г.

"Облакът Атлас" - Дейвид Мичъл

Ще го кажа простичко и директно: "Облакът Атлас" е най-добрата художествена книга, която прочетох тази година. Дейвид Мичъл е успял да комбинира почти всичко, което харесвам в литературата, при това без да се получи буламач. Романът е съставен от 6 отделни истории, чието действие се развива в различни епохи, с различни герои, но сякаш една тънка нишка ги свързва всичките.  Шестата история е нещо като огледало, което разделя останалите 5 на по две части, така че да завършат в обратен ред. Ще разгледам всяка история отделно, в това време обърнете внимание на болднатите думи:



Тихоокеанският дневник на Адам Юинг
Тук историята ни е представена като дневник на американския административен чиновник Адам Юинг, който е командирован на малък остров в Тихия Океан. Като стил много напомня приключенските романи на Жул Верн. В това свое пътуване Юинг научава за племето на мориорите - добродушен народ, който има железен морален кодекс да не пролива човешка кръв, като по този начин живее в невероятна хармония до пристигането на кръвожадните маори, които безпроблемно почти ги избиват до крак. Изникват различни въпроси и най-вече тези по отношение на истинската природа на човека - дали можем да преодолеем и осъзнаем свирепостта и алчността си, възможно ли е толерантността да е едностранна, а също се засягат теми за расизма, за човешките взаимоотношения, прогреса и т.н.

Писма от Зеделгем
Прехвърляме се в Европа през 30-те години. Веднага ми направи впечатление как Мичъл отново е успял да хване духа на времето. Използвана е епистоларна литература, т.е. историята ни е разказана под формата на редица писма, които главният герой праща на свой приятел. Усеща се аромата на Скот Фицджералд и онзи лек джаз стил, като не случайно героят е обеднял, но наперен пианист на класическа музика. Присъства и фаталната жена, така характерен образ за ноар филмите в онази епоха. Нашият пианист се завлича в любовни афери, а темите са разнообразни - сблъсъка между богат и беден, между старото и младото поколение, между скрупулите и честния успех, между любовта и покварата и т.н.

Периоди на полуразпад
70-те години в САЩ. Това е ерата на студената война, на политическите интриги и афери (Уотъргейт), както и на непрестанните страхове от ядрени атаки и аварии. Мичъл ни е предложил напрегнат трилър, в който млада журналистка се опитва да разобличи прикриването на смущаващи факти от страна на мастита компания, проектирала атомна електроцентрала.
Сюжетът е много сходен на този от филма "Китайски синдром", с участието на Джейн Фонда. Струва ме се, че друга основна тема е и контролът над медиите и тяхното влияние.

Зловещата участ на Тимъти Кавендиш
Великобритания, наши дни. Това е и най-забавният разказ, написан в типичен британски хумористичен, почти несериозен стил и представен под формата на мемоари. Г-н Кавендиш  е застаряващ издател, почти загубил надежда за голям пробив, когато ненадейно той идва - благодарение на това, че един от неговите писатели изхвърля известен критик през прозорец на висока сграда, по време на награждавания за литературна критика. Е, предполагам всеки би го направил, ако за ваша книга някой каже, че трябва да се извините на дръвчетата, отсечени за разпечатването й. За Тимъти идва големия успех, който обаче е последван от същински кошмар. Отново Дейвид Мичъл е уловил сентенциията на нашето време, представяйки една епоха на реклами и пошъл комерсиализъм, залята с непрекъснат социален стрес. И от технологии (Кавендиш се хвали, че има супермощен компютър, който ползва за да си играе на мините :).

Оризон на Сонми-451
Вече сме в бъдещето, вероятно Корея. Тук Мичъл е създал един антиутопичен свят, в който властват могъщи корпорации. Хората са овладели геномите и създават генетични "фабрикати", които да вършат черната работа в ежедневието. Такъв фабрикат е Сонми-451, която е сервитьорка и е обучена да работи в малко заведение за бързо хранене. В Сонми се появяват обаче отклонения и тя започва да съхранява информация и постепенно да осъзнава реалността около нея. Историята ни е поставена под формата на интервю между нея и "архивар". Това може би е най-тъжният разказ в книгата, обхващащ широка гама от теми като права, религия, експлоатация, щастие, любов, цел, манипулация и т.н. В един момент тя пита защо хората я ненавиждат, на което й се отговаря, че това е така, защото те виждат във фабрикатите себе си, а това не им харесва и ги плаши. Всъщност тази част ми е любимата.

Слушанският брод и 'сичко след т'ва
Това вероятно е най-голямото предизвикателство, което отправя авторът към читателите, тъй като е използван тежък жаргон и на всяка трета-четвърта дума бяха "изядени" по буква или две. Тук вече се прехвърляме в неопределено далечно бъдеще, в което човечеството се е върнало към примитивния начин на живот, след като е предизвикал някоя генетична или ядрена катастрофа (или и двете). В този пост-апокалиптичен свят хората живеят така, както са живели преди хиляди години на изолирани места, каквито са Хавайските острови. Централен образ тук е Закри, който вече в напреднала възраст разказва за детството, когато е принуден да води непрекъсната борба.

---

Нишката, която  свързва 6-те истории е съставена от изкуство, музика, наука и въобще от градивните елементи на култура. Това са нещата, които остават вечни и се пренасят във времето. Пианистът Робърт Фробишър намира дневниците на Юинг и ги чете с удоволствие, по-късно Луиза Рей слуша музиката на Фробишър, Кавендиш чете разкритията на Луиза Рей, Сонми гледа филма на Кавендиш, а Закри в захлас наблюдава интервюто на Сонми, записано върху дигитално устройство. Другият момент, който свързва героите, е тяхната борба, борбата за нещо по-добро.

Мичъл ни е разходил във времето и пространството сякаш да ни зададе вечния въпрос дали човек наистина се развива и променя, или просто променя декорите около него, а същинските му проблеми и недостатъци остават. Вчера кара каруца насред каменен пейзаж, днес кара кола в градска атмосфера, а утре прототип сред футуристични сгради. Но винаги продължава да води кървави войни и да разпокъсва всичко наоколо. Дали ще успее да пребори тези негови лоши страни запечатани в гените му от животинското му начало, или ще продължи по същия път?

Отдавна не бях чел нещо толкова широкомащабно, оригинално, рационално и интелигентно поднесено като романа на Мичъл. С тази си книга моментално се превръща в любим писател.

----

Ако има недостатък, то е това, че не съм я писал аз :(  Дори 600-те страници не попречиха да я прочета :)

Малко е дразнещо, че върху корицата са шитнали   плаката от филма, голяма безвкусица е това, а тази книга заслужава дебели и красиви корици!



Още не съм гледал филма, но нямам търпение да го изгледам, макар и да имам своите опасения. А, и още нещо - произведението няма нищо общо с идеите за прераждането. Така че, моля ви се, не се излагайте ;)

Ревю на
Блажев 
Innerstars
Блогодат




вторник, 27 ноември 2012 г.

Най-новото от изд(ев)ателствата!

Панаирът на книгата наближава, а аз си набелязах няколко книжки за следващите няколко седмици:

  • "Часът на чудовището" от Патрик Секс


Чудовищна нимфоманка броди из мрака и надзърта в еротичните кошмари на хората...Книжката е за деца, между другото :р

  • "Жестокото присъствие на дупето" от Дженифър Игън 


С музика, пулсираща от всяка страница, „Жестокото присъствие на дупето” е разтърсващ роман за саморазрухата на дупето и последвалото изкупление.
Интелигентен и непредвидим, романът на Игън не претендира да дава отговори. Той просто очертава променливата взаимовръзка между надеждата и страха, докато дупето дебне.

  • "Великите трагедии"  от Шекспир


Най-великите трагедии на Шекспир, сред които "Омлет" и "Крал Киро" с напълно нов превод от шотландски диалект! :) :)

  • "Облакът на Атлас" от Дейвид Мичъл и със специалното участие на Жан Клод Ван Дам!!!


Изключителна многопластова книга (скоро ще има ревю!) с участието на Холи Бери, Том Ханкс и....легендата ЖАН КЛОД ВАН ДАМ!!!

  • "1Q84" от Хакуку Кураками 

Втората част от трилогията на великия севернокореец Хакуку Кураками! :)

.
.

ПС Не ме бийте, толкова и разбирам

петък, 23 ноември 2012 г.

"羊をめぐる冒険" - 村上 春樹


3作目の長編小説として文芸誌『群像』1982年8月号に掲載され、1982年10月に単行本化。1985年に文庫化、2004年に改訂版が出版された。

「僕と鼠もの」シリーズの第3作。村上春樹がジャズ喫茶「ピーター・キャット」をやめ、専業作家として初めて書いた小説。1981年10月に北海道取材旅行を行った後、千葉県の習志野にあった自宅で、約4ヶ月間集中的に第一稿を書き上げた。この作品以降、書き下ろしが中心となる。「僕と鼠もの」シリーズの完結作だが、後に更なる続編(実質的に完結編)である『ダンス・ダンス・ダンス』を発表している。

Добре де, пошегувах се :р
Нищо не разбирам от горните йероглифи, повечето от които приличат на сплескани мушички, но вероятно се досещате, че става въпрос за Мураками и неговата трета книга "Преследване на дива овца". Или поне от картинката долу ще се досетите :р


Трябваше да прочета нещо на Харуки Мураками. Толкова много хора ми го препоръчваха. Когато влязох в една книжарница, оглеждайки се за някоя от книгите на японския писател, моментално ме хипнотизира овцата, която гледаше от корицата на "Преследване на дива овца". Това, в комбинация със слабостта ми към овцете, направи избора лесен. Защо толкова са привлекателни овцете ще научите от долния клип :р :


История
Вероятно това е характерно за Мураками, но историята е повече от абсурдна, а главният герой е повече от обикновен и посредствен. Той води незначителен и скучен живот, със скучна и обикновена работа, разведен, живеещ под наем, партньорът му в работата е алкохолик, а гаджето му - модел на уши и вероятно компаньонка. Но един ден ненадейно в живота му се намесва една овца от неизвестна порода. И един много влиятелен и властен господин, който му заръчва да я намери, или в противен случай ще загуби всичко, което има. Оставен без избор нашият герой си взима едномесечен отпуск и заедно с гаджето си заминава на о-в Хокайдо, северна Япония, където е видяна за последно тази необикновена овца със звезда на гърба.

Сюрреализъм и символизъм
Мураками определено гради разказа си някъде между границите на реалното и нереалното и изпълва историята с ярък символизъм, оставайки читателя да прецени и открие идеите му. Да вземем приятелката на главния герой - тя е модел на уши, нейните уши са прелестни и неустоими, и тя ги показва само на хора, които харесва. През останалото време си ги прикрива с косата, а когато прави секс с нашия несретник, той неохотно си признава как се заглежда в "месестата" им част. Сами се досещате с кои части от анатомията на жената Мураками си прави шега, сякаш да изкаже недоумението от общественото прехласване към тях.

Но какво символизира овцата в японското общество?
Овцата е внесена от Запад и започва да се отглежда заради месото и вълната. Преди това в Япония не е имало овце. След войните се либерализира вносът на вълна и овнешко от Австралия и Нова Зеландия, поради което овцевъдството в азиатската страна замира. Както казва един от героите в романа: "Овцевъдството в Япония претърпя провал, защото ние разглеждахме овцете само като източници на вълна и месо. Ние минимализираме фактора време, за да постигнем максимални резултати. Така е с всичко".
Мураками сякаш осъзнава как Япония се превръща в хипер-урбанистична и индустриална страна, хората все повече наподобяват роботи-бачкатори и консуматори, заобиколени от постоянен стрес и градска самота. С умиление Мураками описва разходките сред природата и удоволствията от съвсем незначителни, но истински  неща. 

Оценка: 3.4/5
Предполагам, че "Преследване на дива овца" не е най-добрият роман на Мураками, не бих казал че ми бе много интересен, но пък усетих стила на японеца, който определено е интересен и иновативен. Със сигурност ще прегледам и други негови романи.

Ревюта и цитати по блоговета
Daisy Days
Литературата днес
Кафене.бг
Аз чета
.
.



неделя, 18 ноември 2012 г.

"Черна пакост" - Ивлин Уо

Гледали ли сте на театър прословутата постановка на Добри Войников "Криворазбраната цивилизация"?



Писана през 30-те години на XX век "Черна пакост" е нещо подобно, но в един по-черен вариант. Това е произведение, което пародира с изкривените взаимоотношения и контакти между различните култури, като Ивлин Уо е избрал твърде интересно място - измисленият остров Азания, който се намира източно от Сомалия, там където се преплитат културите на Субсахарска Африка с Арабския полуостров.
Уо е събрал и концентрирал цялата тази колоритна паплач от местни враждуващи племена, араби, индийски работници (в действителност има много индийци в източния бряг  на континента), арменски и еврейски търговци, европейски постколониалисти, в един измислен, но много правдоподобен свят, позовавайки се на впечатленията си, получени от престоя му в източна Африка.


Книгата ни запознава със Сет - престолонаследник на "империята" Азания, който се завръща от Европа, от където получава образованието си и попива западните модерни тенденции. След комична война Сет получава трона и си поставя за цел да модернизира и цивилизова страната си. Трудна задача, като се има предвид все още примитивните разбирания на местното население.

Камион закъсва насред централната улица и докато дойдат властите да го преместят, семейство чернокожи се настанява в него и премества там покъщнината си. Наивното и суеверно население попива като гъба всякакви религии, затова там са се настанили представители и проповедници на какви ли не деноминации. Строи се железопътна линия, но местните почват да я рушат и присвояват материалите. Канибализмът все още е на почит...

Император Сет наема Базил Сийл, бивш негов състудент в Оксфорд, за министър на модернизациите. Базил е пълен прахосник и конте, живеещ на гърба на няколко жени, заминава за Азания, където иска да покаже "таланта" си. Той започва да реализира амбициозните планове на вманиачения владетел - купува ботуши за армията (които биват изядени), пропагандира използването на контрацептиви, налага еманципацията на жената (опитва се, де), изгражда музеи, спортни площадки и абсолютно безполезни глезотии.

Ивлин Уо пародира и с европейската псевдо-аристокрация, която е представена от арогантни, капризни и наконтени дипломати и посланици, с необяснимо чувство за превъзходство и претенции без никакво покритие. Колоритната аура от образи се допълва от арменския мошеник Юкумян, генерал Конъли и неговата чернокожа жена с прякор "Черната кучка", вечно плетящия интриги посланик на Франция, разглезената лигла Прудънс и много други, чиито трагикомични съдби са неизбежни.

С много хумор Уо точно и прецизно е изобразил проблемите на Африка, а и на целия т.нар. трети свят. Проблемите с високата раждаемост и високата смъртност, суеверията и религиите, които забраняват контрацептивите, ниската култура и образование, стремежа на Запада да контролира ресурсите и въобще всички тези познати неща, които не са се променили и до днес.

Ревю на Точка в goodreads

:)


неделя, 11 ноември 2012 г.

"Геномът" - Мат Ридли

Човешкото тяло е съставено от около 100 трилиона клетки, във вътрешността на всяко от които има ядро. Във всяко ядро има два пълни комплекта от човешкия ГЕНОМ (изключение правят само яйцеклетките и сперматозоидите, които имат по един комплект, и червените кръвни клетки, които нямат нито един). Единият комплект е дошъл от майката, а другият от бащата. Но какво е геном? 

Представете си, че геномът е книга. 
Тази книга съдържа 23 глави, наречени хромозоми.
Всяка глава (хромозома) съдържа хиляди истории, наречени гени.
Всяка дума е написана от букви, наречени бази. Буквите са само четири - А, Ц, Г, Т ( съответно аденин, цитозин, гуанин и тимин).

Вместо върху плоски хартиени страници, думите в генома са написани върху дълги вериги от захар и фосфат, наречени ДНК, към които базите са прикрепени като странични пръстени. Всяка хромозома представлява двойка много дълги молекули ДНК.

На практика ДНК представлява нещо като програма. Тя съдържа наставления по които се градят белтъци чрез РНК. Почти всичко в нашето тяло - от космите до хормоните - или е изградено от белтъци, или се прави с тяхна помощ. Тъй като става сложно, намерих едно добро видео в youtube, което добре обяснява функциите на ДНК и РНК:


 Не е ли невероятно, че нашите гени са нещо като компютрите? Те съдържат кодове, програми, които определят това какви ще са ни цветовете на очите, косата, кожата, определят също пол, ръст, инстинкти и т.н. Всичко това е записано като "цифрова" информация, която лека полека ние започваме да проумяваме и разчитаме, а Мат Ридли си е поставил задачата да ни разходи и покаже някои от нещата на този удивителен свят. Той е подредил по големина всичките 23 хромозоми, които са характерни за всеки един от нас, и е разгледал по-интересните факти и истории, свързани с тях.


Гените ни могат да се разгледат и като своеобразни "фосили". Върху тях е записана нашата история. Маймуноподобните имат 24 хромозоми, а ние 23, като Хромозома 2 видимо се е сляла със следващата, затова е и по-голяма. Ние сме на 98% идентични с шимпанзетата, а на 97% с горилите.  Това, което ни е дало предимство, е половото разделение на труда. Докато мъжките маймуните имат хареми, човекът се е насочил към моногамията. Като никой друг вид на планетата, ние сме създали уникално партньорство между половете. Жените събирали растителна храна и отглеждали малките, а мъжете се занимавали с лов и осигурявали храна с високо белтъчно съдържание. Ключът на нашия биологичен успех е разделението на труда, характерен за нашия вид, и това е което довело до развитието на технологиите.

Като споменах половете, Мат Ридли ни разказва и за тях. Хромозомите Х и Y определят пола на индивида. Всеки от нас наследява по една Х хромозома от майка си. Ако наследите Х хромозома от баща си, то вие ставате жена, а ако вземете Y хромозома - вие сте мъж. Понеже хромозомите са по двойки, съотношението е 3 към 1 в полза на Х хромозомата. Поради тази причина на Y ѝ се налага "да бяга и да се крие добре" (ах, тез лоши агресивни жени с техните хиксчета :P)

Ридли се опитва да ни обясни и редица редица социални въпроси свързани с гените: дали интелектът се наследява или придобива, дали предпочитанията на хомосексуалистите и лесбийските се дължат на гените, дали те имат нещо общо и с характера и поведението на дадена личност и т.н. Запознава ни и с много генетични болести, синдроми и дефекти, както и с това колко е важно да познаваме геномите днес (всеки от нас съдържа уникален баркод, който може да се установи дори от наш косъм или люспа кожа) - това е основа  в медицината, генетиката, криминалистиката, ботаниката и т.н.

Това е още една от онези книги, които разширяват хоризонтите около нас и ни разкриват в какъв свят живеем. За съжаление няма пояснителни графики (а са необходими), като на няколко места Ридли е насолил с прекалено много ненужна информация, но като цяло това е книга, която ще си я сложа в секцията "любими". След като я прочетох имах усещането, че съм прочел не една, ами 3-4 книги.

Ревюта още при:

Бла в Книголандия
Книжен рафт


.

понеделник, 5 ноември 2012 г.

Книги, които не мога да чета.

За да съм честен с вас, ще ви кажа кои книги не мога да чета, или поне засега не ми се четат. За да не чакате ревюта за тях :р Не че имам кой знае колко читатели, де :р
  • 1. Езотерика и религия, заедно с всички мистични и псевдонаучни книжлета, вървящи с тях - астрология, гадателства, селф-хелп шитове, духовни извисявания,  приложна психология, парапсихология, извънземни, квантови енергии, оракули, медиуми, алтернативна медицина, хомеопатия, алтернативна наука и други алтернативни отпадъци.  

Да почнем от най-жалкото прахосване на хартия, в което битово-фекалните книжарници се надпреварват да продадат на душевно обогатените с квантова енергия люде безброй книжлета, които учат как да се  потърси астрална връзка с отвъдното и мистичното. Някой ден като хептем изкуфея и остарея може и аз да почна да медитирам върху вълшебно килимче, да пия захаросана вода с памет или да тегля една молитва на Йехова, та да ми спретне три палмови къщичка в рая.  Може и по-рано да започна, ако ми паднат три саксии върху главата, докато пресичам бул. Мадрид например. 

  • 2. Фентъзи тухли четворки и многотомни поредици  

Още един том от 1000 страници, после още. И още. Герои умират, идват нови, а с тях още 1000 страници. От опит знам, че нивото спада във всеки следващ том. Колкото и да е добър един автор, като тръгне да пише 4,5,6 или 12 тома тухли, просто идеята, стилът се губят някъде измежду страниците, а на тяхно място се възцаряват баналното, ленивото, монотонното и досадното. През годините съм ставал свидетел на постепенното превръщане на поначало много добри поредици в епохални сапунени опери. Не си заслужават книговремето, което ще отделя, ангажиращи са и доста ме дразнят като спрат историята по средата за да чакам следващия том/.

  • 3. Политико-икономическа пропаганда - тайни организации, световни конспирации, политически и икономически псевдо-анализи
С две думи - пенсионерска литература. От време на време някой полит-пънкар или изритан от всякъде журналист, може да реши да напише книга, в която да нареди цяла плетеница от мрънкания и конспиративни предупреждения, като се пробва да ни натрапи комплексарските си политически мирогледи. Характерни герои тук са политици, масони с пъклени планове, извънземни, илюминати и теории на конспирациите, консерватори и лошите либерали, зли учени, всичко гарнирано с нечувани сензации, скандални разкрития, дърварски икономически и политически анализи и т.н. Ммне, мерси.

  • 4.  Розова и тийнейджърска литература (ако може да се нарече така, де)

Застаряващи подмокрени писателки изливат бляновете си на хартия. Крехки и колебаещи се героини, които са поставени пред трудния избор с кой да се чифтосат сред многото мускулести мъже, върколаци, вампири, караконджули и други чифтокопитни.
Звучи тъкмо за мен, нали? :D :D

  • 5. Как да станем богати! Как да забогатеем! Как да станем красиви! Предприемчиви! Прочетете биографията на Бил Гейтс! На Стив Джобс!  
Аха, с една-две прочетени книжки и хоп.... ставате милионери. Така е реалността, да знаете

-----

Е, общо взето е това. Както виждате, не съм чак толкова капризен :P
.
.

неделя, 4 ноември 2012 г.

"Левиатан" - Скот Уестърфелд*

Да почнем с това, че"Левиатан" е детско-юношески роман, или както е по-популярно - young adult роман. Той би се харесал и на пораснали читатели, стига да не са си загубили въображението през годините. Скот Уестърфелд по оригинален начин е успял да комбинира стиймпънк, биопънк и алтернативна история, а страхотните илюстрации на Кийт Томпсън допринасят за по-доброто възприемане на този странен, страшен и по своему красив алтернативен свят.


Ценното в случая е, че Уестърфелд запознава младите читатели с историята на Първата световна война по един много приятен и забавен начин, смесвайки измислицата с реалността, но така че да могат да се разграничат. Романът следва плътно историческите събития, като авторът е променял и манипулирал само интериора. Така двете страни на конфликта - Антантата (включваща Великобритания, Русия и Франция) и Централните сили (Германия и Австро-Унгария), са представени съответно като Дарвинисти и Машинисти.



 Някои страни се включват във войната по-късно, включително България (ние сме машинисти, йей!)

Дарвинистите, както може да се досетите, използват еволюционните принципи на Чарлс Дарвин, като в света на Уестърфелд те са достигнали до ниво, което им позволява създаване на невероятни биологични видове. Всъщност "Левиатан" представлява огромно въздухоплавателно средство, наподобяващо цепелин. То е съставено от цяла екосистема, включваща модифициран кит, модифицирани пчели, прилепи и други същества, които създават необходимите вещества (водород и храна), така че да позволяват летенето на тази необикновена жива машина. Внучката на Чарлз Дарвин - Нора Дарвин Барлоу, която е и действителна личност, е сред централните фигури в произведението.
Машинистите от своя страна са се насочили към механиката и машиностроенето. Това е светът на парните машини и даймлерови двигатели. Те произвеждат превозни средства като буреходите, които се задвижват от метални "крака", а не от вериги или колела.


Главни герои в "Левиатан" са Алек - синът на ерцхерцога на Австрия Франц Фердинанд ( самият Алек е измислен образ), чието убийство в Сараево запалва фитила на Първата световна война, и младата шотландка Дерин, която се представя като момче, за да може да се присъедини към британските военно-въздушни сили и да преследва мечтата си - да пилотира "фабрикати" (напомня Амелия Еърхарт).

Алек е преследван от Машинистите, защото представлява заплаха за трона на Австро-Унгарската империя, а Дерин, преструвайки се на млад кадет, попада на кораба "Левиатан", който се е насочил към Константинопол за важна мисия (вероятно за да водят преговори с османците, които принципно са Машинисти). Пътищата на двамата млади герои се преплитат в неутрална Швейцария, където ще трябва да обединят сили за да се преборят с общия враг.

Диалозите са олекотени, наивни, но въпреки това интересни:

- Великолепно, нали?
- Великолепно? Това е... отвратително. Намираме се във вътрешността на животно!
- Е, да, но кожите на вашите цепелини са направени от вътрешностите на добитък. То е същото като да си във вътрешността на животно, нали? Както и това да носиш яке!
- Но това животно е живо!
- Вярно. А да си във вътрешността на мъртво животно е много по-ужасно, ако се замислиш. Вие, Машинистите, сте странни хора.
 А ето едно интервю с Скот Уестърфелд, в което ще видите цепелин и страхотни изгледи на градове и гори от птичи поглед! :)


 Единственото нещо, което ме притеснява, е типичната комерсиализация на подобен вид поредици. "Левиатан" е част от трилогия, която включва още "Бегемот" и "Голиат", плюс още едно приложение с цветни илюстрации към книгите. Бих прочел още 300-350 страници от същия свят, с които да се завърши историята, но повече от това вече ще ми стане досадно. Не знам защо повечето фентъзи писатели винаги провлачват историите си в многотомни поредици. Но като изключим това, много ме зарадва тази книга.

*PS Категорично отказвам да изписвам името на писателя така, както е известен (незнайно защо) у нас - Уестърфийлд. Дори с риск да изглеждам като претенциозен задник. Не мога да си обясня как е възможно всички издателства упорито да го изписват като УестърфИЙлд, при условие че навсякъде в youtube го изговарят Уестърфелд, както е редно (Westerfeld). Има голяма разлика между field и feld все пак. Може би издателствата участват в някаква игра, в която се надпреварват да изписват грешно имената на писателите, но като читател отказвам да участвам в нея.

Други ревюта:

Книгоманката Шаннара  - тя е ревюирала и останалите две книги
Книголандеца Блажев

Така и така сме на биопънк тема, та реших с биошопа да кръстосам наши чалга звезди със слончета, за да увелича коефициента на интелигентност на първите :р







..
.



четвъртък, 1 ноември 2012 г.

"Неохотният фундаменталист" - Мохсин Хамид

Почти полунощ е. Тръгвам да пиша ревю за романа на Мохсин Хамид, заглеждам се в Луната и се сещам, че винаги има страна, която не виждаме. Обратната страна на Луната.



Точно за това е и "Неохотният фундаменталист". Главният герой в романа, Чингиз, е отседнал в типично ориенталско заведение в индустриалното сърце на Пакистан - Лахоре, и започва да ни разказва за живота си в Америка. Целият разказ преминава сякаш сме там, до него, нагъвайки различните и характерни за изтока тежки манджи и сладкиши.

Чингиз има обещаващо бъдеще в страната на неограничените възможности - дипломира се в Принстън с пълно отличие, успява да си уреди високоплатена работа в престижна ню-йоркска компания, среща Ерика, в която се влюбва до полуда. Всичко изглежда като в американска приказка. Постепенно обаче всичко започва да се срутва надолу така, както се срутиха кулите-близнаци при атентатите на 11 септември.

Чингиз започва да осъзнава, че светът в който е попаднал не му принадлежи, той не се чувства част от него. Младият пакистанец вече не изпитва радост от работата си, за която се е борил. Не успява да преглътне как компанията механично, професионално и безкомпромисно затрива толкова много съдби. Чингиз се притеснява и за роднините си, тъй като назрява конфликт между Пакистан и Индия. Нестабилен е целият регион, до голяма степен причината е в САЩ и интересите ѝ. На летищата Чингиз е третиран като потенциален терорист заради предразсъдъци. Всичко това кара Чингиз да се замисли за бъдещето си.
Но най-голямата му болка е Ерика, която получава психологически срив след загуба на любим човек. Чингиз се пита дали ориенталската отчужденост спрямо жените е причина да не може да се справи с проблемите на Ерика...

На мен обаче ми се струва, че писателите от Изтока трябва да са далеч по-критични спрямо себе си и страните, в които живеят. Липсваше ми самокритиката, самоиронията. Пакистан далеч не е най-доброто място на света - там имат проблеми от всякакъв характер - висок % неграмотност, етнически и религиозни конфликти, неравностойно положение на жените и т.н. Хамид трябваше да обърне внимание и на вътрешните проблеми на Пакистан, които не са никак малко. Другото нещо е, че Хамид ни занимава прекалено дълго с Ерика и постепенното й помръкване, което не ми бе по вкуса. 

Винаги е хубаво, а и важно, да се четат книги, представящи различни позиции или събития погледнати под друг ъгъл. В противен случай пробойните между културите ще се увеличават. Книжката е само 180 страници, с приятен дизайн, така че може да отделите някоя вечер за нея. :)

Други ревюта:

Ташева от Аз четастан
Блажев от Книгостан
Зори от Зористан

EDIT EDIT EDIT

Понеже много обичам многостранните взаимоотношения, поздравявам всички пакистанци с индийска песен :р