петък, 9 януари 2015 г.

Футболната лига на динозаврите

Както знаете динозаврите са били създадени от Бог преди 6000 години и са загинали по време на Големия потоп, тъй като не е имало място за тях в кораба на Ной. Добре де, шегувам се. :Д

Представете си София преди 50-150 милиона години. Империята на динозаврите е достигнала своя зенит, а в столицата им - Динософия (старото име на София), била техен културен център. По това време се е появило и първото голямо динозавърско футболно първенство, при това точно в Динософия. Да разкажем за това първенство, чрез което най-добре ще разберете за живота на динозаврите.



Представете си, че динозаврите са спретнали едно голямо футболно първенство в които участват две големи родословия: гущеротазови и птицетазови. Както сами се досещате, делението е въз основа на строежа на тазовия пояс, което прави гоненето и ритането на топката различно. Разделението на двата основни еволюционни клона е станало преди 210-215 млн. години (през късния триас) като подразделения на прародителите на динозаврите: текодонтите. Текодонтите пък се играели в най-стария отбор- този на архозаврите от клас влечуги (Reptila).

В дино-лигата на динозаврите, мачовете се играят в две конференции (като в НБА) - тази на гущеротазовите и тази на птицетазовите. От своя страна в гущеротазовата конференция има две дивизии - на тероподите, и на завроподоморфите. Нека представим отделните отбори:


  • I. Гущеротазовa конференция

1. Дивизия Тероподи

1.1 Отбор Мегалозавриди - известни са сред футболните дино-фенове с прозвището "гигантските хищни динозаври". Техни предшественици са били легенди  като Спинозавър, който е дори по-голям от Тиранозавъра, а главата му била по-удължена, като при крокодила. Други известни играчи са били Магалозавъра и Торвозавъра. Трудно мениджърите комуникирали с такива гиганти, затова те играели по-неорганизиран футбол.

1.2. Отбор Карнозаврите -  Отборът се води от голямата звезда Алозавър (Биг Ал), чийто останки били така запазени, че учените успели да възстановят 95% от реалния му скелет.  В отбора се подвизава и китайската звезда Монолофозавър. Съдиите ги е било страх дори да им покажат жълти картони. Никак не е приятно да се сблъскаш с Гиганотозавъра или с Тиранотитана.

1.3. Отбор Целурозаврите - Играчите на целурозаври се славели  с грамадните си черепи и с малките предни крайници, и повече напомняли на птици. Те играели груб футбол, разкъсвали жертвите си на хапки. Безспорната звезда на отбора е страховития център-нападател Тиранозавър Рекс, чиято височина е 6 м, а на дължина достигал 15м. Зъбите са му били остри, 15-20 см дълги, а само главата му е била 1,5 м. Сред другите звезди на отбра e и друг гигант - Тарбозавър (буквално преведено като Гущер разбойник). Сред играчите на целурозаврите имало и  много по-дребни от тиранозаврите, с по-малък череп и сравнително по големи крайници. Като Велоцираптор, който е бил бърз, и вероятно е играл като крило. Или като Орнитомимозавъра, който удивително напомнял на щраус.

2.Дивизия Завроподоморфи

2.1. Прозавроподи (Платеозавриди) - Най-популярни футболисти, типични представители на местната школа на прозавроподите са Платеозавър и Унайзавър , които за разлика от по-модерните завроподи (които играят с четири крака), тези са играли с два. Унайзаврите са били дребнички, само два метра и половина.

2.2. Завроподи - Съдбата на завроподите не била много щастлива, защото много от тях веднага влезли в менюто на мегалозаврите и тиранозаврите, които им причинявали много контузии. Това вероятно е била една от причините те да очертаят тенденция към гигантизъм и футбол с повечко високи центрирания.  Завроподите имали малък главен мозък, и дълги шии, с които посрещали центриранията на топката ( а и яли листата на високите дървета). Именно тези динозаври са развили и вторични мозъчни центрове в областта на таза. Сред звездите на завроподите са били Диплодокус, Бронтозавър (известен още като Апатозавър) и Брахиозавър, които достигали 27-30 метра дължина. Диплодокуса е по-дребничък (10-30 тона), а останалите двама достигали 30-80 тона. Перфектните централни защитници. Най-големият завропод е титанозавърът Аржинтерас, който е бил дълъг около 37 метра и с тегло до 100 тона. Можел да натупа дори трансформърите. За изхранването на такива играчи е трябвало по 300 тона фураж за всеки, така че не е било лесно на клубния президент!

------

В птицетазовата конференция има само два отбора.

  • II. Птицетазова конференция

1. Тиреофори - Най-изявените футболисти на тирефорите са безспорно прочутите Анкилозавър и Стегозавър. Те били така да се каже на гребена на тогавашните модни течения. Стегозавърът е имал два реда триъгълни остри плочки на гърба, с които пронизвал противниците  (и им отнемал топката). А пък Анкилозавърът е бил още по-ексцентричен сред хай-лайф обществото, като имал на гърба си щит с малки шипове, а опашката му завършвала с нещо като боздуган.

2. Цераподи - Цераподите имали страховити голмайстори,  в предни позиции играели цератопса Трицераптор (с два рога) и еднорога цератопс Центрозавър. Сред най-атрактивните играчи на цераподите били орниподите динозаври, които имали какви ли не интересни гребени и израстъци на главите, и били много бързи бегачи. Сред тях и бил Хадрозавъра, който имал много интересна "прическа". A на птерозаврите (сред които бил и Птеродактил) им е било забранено да играят футбол, защото може ли да летят! (ама че расизъм!)

А сега някои факти и рекорди от лигата:

*Най-стари динозаври в лигата: архиозавъра "Чудовището от Мадагаскар", с възраст около 223-230 млн. години
*Най-големи динозаври в лигата: Архентинозавъра (35-40 м, 80-100 тона)
Сеизмозавър (32-37 м, 30-80 тона), Ултразавър (30 м, 80 тона),
*Най-дребни динозаври в лигата: Микрораптор (хищен теропод) - 40 см, до 2 кг
Компсогнат - 60 см, до 3 кг
*Най-големи хищници от кредния период: Тиранозавър (12-15 м, 6 тона)
Царкародонтозавър (13м, 5,5 тона)
*Най-бързите динозаври в лигата: Орнитомимозавърите - до 56 км/ч
*Най-умните динозаври (които показват най-голямо съотношение между размерите на мозъка и големината на тялото (коефициент на цефализация EQ): динозаврите от групата на щраусоподобните като Велоцираптора и Стеноникозавъра.

------------------------------------

Ясно е, че горната статия няма много общи неща с посочената по-долу книга, която прочетох (част от информацията е от книгата, но открих някои грешки и ги поправих), но пък беше приятно да си припомня някои неща, а и е забавно да ви покажа по какъв начин запомнях нещата в МГУ ( а после казват, че футболът е безполезен) :)




"Империята на динозаврите" от Тодор Николов и Вяра Минковска

събота, 3 януари 2015 г.

Ромен Пуертолас - "Невероятното пътешествие на факира, който се заклещи в гардероб на ИКЕА"

Ако трябва да дам определение на този роман, чието заглавие е по-дълго и от раджастанските имена на главния герой, то ще се спра на термина "туристически роман". Ако ми се наложи да пътувам някъде по гарите, аерогарите, със самолети, влакове, автобуси, насред чакални и подобни познати обекти, то определено бих си взел такива пътнически романи, които не натоварват емоционално, а просто забавляват с ведри и невероятни приключенски суматохи.



Ромен Пуертолас е написал несериозно произведение, като се е стремял да прокара и някои сериозни нотки, засягайки болезнена за Европа тема като имиграцията, както и ужасяващите условия, през които трябва бегълците да преминават за да достигнат обетованата земя. Така например, като на шега, ни се обяснява как трафикантите, прекарващи бежанци през средиземноморието, веднъж попаднали на гранични патрули, започват да изхвърлят през борда хората, включително деца и жени. Полицията започва да спасява давещите се, а през това време трафикантите се измъкват. Имигрантите пътуват без паспорти, за да може властите-приемници да не знаят къде да ги върнат. Всичко това разказано с по едно-две изречения, така между другото, докато четем веселите приключения на главния герой.

Аджаташатру Лаваш Пател е факир от Раджастан, с типичните мустаци и парцален тюрбан на главата, изкарващ прехраната си в една от аграрните провинции на Индия, запазила своята древна култура, като забавлява по-заможни люде, с трикове и илюзии. Успява да убеди местното население, че трябва да пътува в Европа, за да вземе магическо легло с пирони. Така те събират пари, купуват му билет до Париж,  а братовчед му отпечатва банкнота от 100 евро, но само от едната страна.  Без пукната пара, фалшиви 100 евро и с изтупана бяла традиционна носия, Аджаташатру пристига в Париж, хваща такси, с идеята да отиде до ИКЕА. Таксиметровия шофьор е циганин. Така раджастанецът се забърква в цяла каша, която ще го прати последователно в Лондон, Барселона, Рим, Триполи и пак обратно в Париж. Като споменах Триполи, авторът някак съвсем бегло, споменава разрухата в Либия след падането на Кадафи, като дори властите се държат като бандити.

Прави впечатление, че героите на Пуертолас (или Пюертола, авторът е французин от испанско потекло, както и Луи дьо Финес между впрочем) са предимно хора, на които европейците гледат с леко пренебрежение - освен с раджастанец, срещаме се с циганин таксиметров шофьор, представен заедно с жена му и дъщеря му, които са облечени като шаврантии; със суданци, затворени в камион, като единствено Мари, жената, която променя възгледите на Лаваш Пател, е французойка, при това самотна и депресирана. 

Накрая всичко завършва като по филмите - с циганска сватба и всички са щастливи. От една страна харесвам, когато автори желаят да представят съвременни проблеми по забавен начин, посрещнати с усмивка. Но струва ми се, че прекалено несериозни и нереалистични са решенията и посланията, които предлага книгата. Йей, всичко е приключение, а накрая всичко свършва със сватба. Проблемите са далеч по-дълбоки, а Запад няма как да приеме всички страдащи на Изток. Не живеем в детски приказки, където всички може да живеем заедно, въпреки жизнерадостното отношение на Пуертолас. Вместо да хвърляш по някоя риба на някой гладен от бедните квартали на Земята (или да му даваш куфар с пари, ей така), може би е по-добре да го научиш да лови риба. 

 
.


петък, 2 януари 2015 г.

2014

Благодаря за поканата на Николета :)




1. Любима книга – Трилогията на Хари Харисън "Свят на смъртта" ми стана любима. Изключително забавление бе да ги чета в автобусите и метрото. 

2. Любим литературен герой – Уве! Великолепният герой на Фредрик Бакман

3. Книгата, която препрочетох – "Боен клуб" - Чък Поланик, на шега я хванах и взех, че пак я прочетох.

4. Книгата, която препоръчвах на всички – "Кривата на щастието", великолепни статии на Иво Иванов, които извеждат публицистиката до съвсем нови измерения.

5. Въображаемият свят, който искам да обитавам –  Лятото посетих Финландия и се снимах с огромен Муминтрол. По-късно прочетох няколко книги на Туве Янсон с тях. Може би бих искал да обитавам временно техния свят. 

6. Любим (новооткрит) писател –  Едно от нещата, които обичам е да чета различни автори, от различни точки на планетата. Ма Дзиен ми разкри любопитни неща за Тибет и Китай, а Анди Уеър, авторът на "Марсианецът" ме върна към твърдата фантастика. Запознах се и с Борис Акунин, Бакман и т.н.

7. Любима нехудожествена книга – "Гениални и когато грешат" на Марио Ливио, парадоксалното е, че така и не намерих време (и думи) да напиша ревю. Затова посочвам Савиано с "Нула Нула Нула"

8. Книгата, която ме разочарова – По-скоро "книгата, която ме вбеси" е "Зилот" на Реза Аслан, псевдо-научното религиозно иранско лайно.

9. Книгата, с която ще започна 2015 година – Започнах няколко, по-интересно е, коя ще прочета по-напред. Ще видим. 


  • По-интересното от блога през 2014: 


Януари: Нищо интересно не пуснах в блога. Удавих се в алкохол.
Февруари: Една студена февруарска вечер ми дойде идеята за играта Книгопол.
Март: За 8-ми март изследвах как жените пишат.
Април: На първи април излъгах всички за книгата на годината.
Май: Нищо интересно отново. Просто се зомбирах на 24-и май
Юни: В един слънчев ден разсъждавах върху модернизма и това как биха изглеждали кориците на класически романи, ако бяха писани в наши дни
Юли: През топлия юли се понесох по кривата на щастието. По-късно изпратих friend request на самия Иво Иванов във Фейсбук. За моя изненада той не само прие, но и си говорихме така, сякаш сме били приятели години наред. Колко по-хубав щеше да е света, ако имаше повече ивоивановци.
Август: През августовите жеги станах свидетел как няколко книги приеха предизвикателството на ALS и се заляха с ледена вода
Септември: Най-скучният книжен месец. Бях залят с работа и нищо не постнах.
Октомври: Написах първото в историята ноар-ревю-разказ на книга.
Ноември: В една есенна нощ си представих как би изглеждал "Бай Ганьо" на Константинов режисиран от холивудски режисьори
Декември: Продължих традицията на блога и превъртях всички събития по света през цялата година, при това през невероятния поглед на книгите.


:)