Мо Йен - "Промяната"

Малка история на малък човек, живял в  малко село в провинцията, но станал голям писател в голям Китай и получил голяма награда.

Mного хора се питат защо тези капризни и изтънчени любители на тухли със сложен философски състав, или т.нар. академици и критици, са дали Нобеловата награда за литература 2012 на китайски писател, написал една обикновена, малка автобиография, която няма и 120 страници.

"Промяната" обаче е добре замаскирана (не)обикновена автобиография, която ни разказва за промяната на Китай в рамките на няколко десетилетия. Да, Мо Йен разказва за детството си и за това как е станал известен писател. Но добрият читател е като археолог - от малките следи може да различи големите артефакти.

Дори детските мечти на Мо Йен показва в какви времена са живеели китайците през епохата на Мао - времена на глад и мизерия. Всичко, за което си е мечтал малкият Мо, е бил да стане шофьор на мощния ( и по-стар от самия него) съветски камион "Газ" 51. Смазващата социална среда го е накарала да се бори да стане личност, за да може бедните му родители да не се срамуват от него. В тази негова автобиография съвсем бегло, сякаш на шега, Мо разкрива наличието на бюрокрация, шуробаджанащина, корупция, която е характерна за подобни системи.

 Стар и нащърбен Газ 51 гледа тъжно с двете си очета отпред, а ръждата му разказва много истории :)

В книгата авторът споменава и за срещата с най-известния китайски режисьор - Джан Имоу, под чиято режисура излиза  "Червено сорго" - един от най-известните романи на Мо. Постепенно се усеща и промяната - техническа, културна, прогресът е явен, но чисто човешките недостатъци, създадени от социалната структура, сякаш остават...

Добра книга, но честно казано съм чел далеч по-интригуващи романи, които нямат нобелови награди.

Други ревюта:
Книголандия
Библиотеката
Смайлинг

.

"Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна" - Юнас Юнасон

Изминалият 20-и век бе един много щур и изпълнен със събития период. Век, в който властваха десетки крайни идеологии като фашизъм, комунизъм, религиозен фанатизъм, съпътствани от икономическия империализъм и медийната пропаганда. Век, в който човечеството преживя две световни войни, множество кървави революции и строежи/падания на стени. Столетие, в което хората стигнаха луната, измислиха атомната бомба и дадоха старт на компютърната ера....Въобще, щури времена.

"Стогодишният старец..." представлява една забавна ретроспекция на тази ера, като авторът  Юнас Юнасон ни запознава с един смахнат старец, който на стогодишния си рожден ден решава да скочи от прозореца и да избяга от старчески дом. Името му е Алан Карлсон, като на онзи Карлсон с перките - веселият и бръмчащ герой на Астрид Линдгрен. 

Романът на Юнасон е съставен от две сюжетни линии. 

I. Първата линия ни връща в началото на века и разказва историята на Алан, както и за преминаващите през очите му исторически събития. А той винаги се oказва на най-(не)правилното място. Спасява живота на генерал Франко, а по-късно вечеря и пие с него. По-нататък Алан се озовава в Лос Аламос, където дава идеята на Опенхаймер как да направи атомната бомба, а за награда печели вечеря с вицепрезидента Хари Труман. Труман го праща в Китай за да помогне на Чай Каншъ в борбата срещу комунистите, а нашият Карлсон пък взема че спасява жената на Мао. Приключенията на Алан не свършват дотук - той попада в Иран, където взривява един полицейски участък (по много забавен начин) и става свидетел на революцията там. Накрая бива отвлечен от руснаците, на които също помага да създадат атомна бомба, заради което вечеря със самия Сталин! Всичко е весело на вечерята, пеят се грузински пиянски песнички, докато Алан не изръсва стихотворение на шведски нацист, заради което е пратен в Сибир. Там пък взривява Владивосток и заедно с незаконния брат на Алберт Айнщайн попада в Северна Корея...а после на остров Бали. За десерт остава Париж и премеждия с Шарл дьо Гол. 

Отстрани може да изглежда ужасно несериозно, но Юнасон с усмивка ни връща лентата назад и ни кара да се смеем на цялата историческа какафония, наред с лицемерието, корупцията, вечната надпревара за власт и надмощие, и с лудостта на величията.  

II. Втората сюжетна линия се развива в родината на автора - Швеция. Макар и не толкова широкообхватна, тя също е забавна и има политически и социален аспект, макар и на локално ниво. Стогодишният вече старец Карлсон взима, че свива чантата на един грубиян и потегля на някъде с автобус. Съответно в чантата има 50 милиона крони и мафията го погва, както и полицията. Алан Карлсон среща и спечелва нови приятели, включително и дружелюбен слон. При това приключение се намесват и стотици бройки на библията, бракувани заради едно единствено добавено изречение на последния ред (... И накрая всички заживели щастливо).

В края на книгата двете сюжетни линии се пресичат в настоящето и накрая наистина всички заживели щастливо. Като в приказките. На Астрид Линдгрен. Макар и на сто години, Алан намира щастието, за което никога не е късно да бъде намерено. 

Други ревюта:

Книгозавър
Книголандия
Lovebigbooks
Библиотеката

.

Книжни хибриди

Така се случи!
Оставих на 13-я рафт от моята библиотечка няколко книги, а те взели, че някои от тях толкова много се харесали, та се кръстосали :( Не ги е срам! Вижте какво се получи:

• 1. Илиада + Трейнспотинг = "Илиадаспотинг" от Омир Уелш

 Парис и Менелай се сбиват в шотландската кръчма "Троя", заради стриптизьорка на име Елена. Хубавата Елена с игривите цомби. Тумбата на Менелай е изгонена от кръчмата. За да влязат пак, те построяват огромна дървена спринцовка с хероин. И се напъхват вътре. Парисовата компания вкарва спринцовката в кръчмата, ония излизат и ги ступват. Ахил и Хектор пък се сбиват след спор на футболна тематика. Ахил избърсва бар-плота с тялото на Хектор, а и после и тоалетните. Накрая избухва пожар и всички изгарят вътре в кръчмата.

• 2. Аз, Роботът + Ромео и Жулиета = "Роботът и Жулиета" от Айзък Шекспир

Андроидът Ромео и чистата хуманоидка Жулиета се влюбват на един виртуален 5D бал с маски. Уви, властите не им позволяват да се оженят, защото имат "генетическа несъвместимост според законите на роботиката". За тази цел Ромео си присажда органика и заменя изкуствените си части, и така се превръща в чист хуманоид. В същото време депресираната Жулиета скача от балкона и се налага да й заменят някои органи с изкуствени. Така те се сменят и стават хуманоид и андроидка. Отчаяни и двамата се самоубиват, като пращат самосъзнанията си в друго измерение...

• 3. Да се обичаме с отворени очи + Тъмната половина = "Да се обичаме с тъмната половина" на Хорхе Кинг

(не знам какво е правила книга на Букай в библиотеката ми, честна дума!)

Писател страда от раздвоение на личността. Един ден се събужда като Букай и боядисва стаята си в розово, вижда във всеки предмет божие послание и знак, който ще му помогне да преодолее липсата на муза, като резултатът е десетки розови страници със захаросани послания . На другия ден обаче писателят се събужда с тъмната си половина - Стивън. Стивън боядисва стаята в черно и гледа на света реално. Накрая на тъмната половина й писнало от лигавите писания на Букай, взела пистолеро и си теглила куршум в главата. Така заличавайки себе си и Букай...Стивън умира щастлив, че е спасил света от селф-хелп лигочите на розовата половина.

-------

Кажете сега, това честно ли е? :(

.

"Генезис" - Бърнард Бекет

Доста рядко попадам на такива книги.

Трудно се и пише ревю за такива книги.

Всъщност като идеология романът на Бърнард Бекет ми напомни за идеите на Ричард Докинс и въведения от него термин мем, както и за "Как се раждат добрите идеи" на Стивън Джонсън:

Само в 120-на страници, под формата на анти-утопичен роман, чието действие до голяма степен се извършва в холограмна среда, Бекет успява да опише опитите ни винаги да даваме дефиниции на светът около нас. Опитите ни да разгадаем сътворението, смисълът му, да обуздаем и наложим идеите, които извират от и около нас, опитите да преодолеем страховете, които оформят мисленето ни, съзнанието ни, както и предаването на тези дефиниции, на тези мисли и идеи по една съвсем естествена верига на копиране и комбиниране. 

Еволюцията ни показва как Животът се заражда в силикатна среда, приема въглеродна форма, която започва да възпроизвежда идеи, а същата тази въглеродна форма отново се обръща към силикатите и ги използва за да мултиплицира и улеснява разпространението им. Естествен кръговрат. Не случайно в споровете между централните фигури - човекът Адам и роботът Арт, се получават такива остроумни сблъсъци:

— Ти си оставаш чисто и просто силиций — констатира той (Адам), разлиствайки страниците.

— А ти си въглерод — не се предаде Арт. — Откога периодичната таблица е повод за дискриминация?

Бекет се старае да ни накара да погледнем върху вечните идеи и въпроси по друг начин. Имайки предвид, че е и преподавател по математика, не ме изненадва и неговия подход. Разглежда различни идеологически модели и се опитва да ги обясни, а не да ги обвинява и развенчава:

Човешкият дух обуславя способността да посрещаш несигурното бъдеще с оптимизъм и любознателност, той подклажда вярата, че проблемите и противоречията са разрешими. Той е увереност. И е нещо крехко. Страхът и суеверията го помрачават.

...

 Суеверието е необходимостта да възприемаш света като причинно-следствена обусловеност. 

...

Неподготвени да отдадат злощастията на случайността, неспособни да приемат незначителността си на фона на една по-мащабна структура, хората започват да търсят чудовища сред себеподобните. Медиите насаждат страх и мнителност. За всяко нещастие, което ги сполетява, пресата съчинява обяснения. И обяснението винаги е от плът и кръв и с конкретно име. Хората се боят дори от съседите си. На всички нива — индивидуално, обществено и национално — търсят белези за злонамереност. И ги откриват навсякъде, защото, който търси, намира. Ето го истинското предизвикателство пред хората от онова време. Предизвикателството да се доверят един другиму. И предизвикателството ги сломява. Това имах предвид под помръкване на духа.

...

*Емилия Ничева, превод

Радвам се, че има автори като Бекет. Той е директен, не разпилява времето на читателя, в дебели тухли, а съвсем изчистено излага идеите си.  Може би "Фермата на животните" на новото, технологично, IT време. Иска ми се да напиша още няколко страници за книгата, но ще остана кратък и директен като Бекет :)

Други ревюта:

Изборът на Пи
Книголандия
Ташева от Аз Чета
Шадоуденс
Горуна
Мишки и гарвани
Сапунено мехурче
Ylith
.

"Заблудени мацки" или ноар-пародия в стил Борис Виан

В края на 40-те години на миналия век, отчаян от търговския неуспех на книгите си, Борис Виан започва да пише еротични кримки под псевдонима Върнън Съливан. Една от тях е "Заблудени мацки", която е смесица от онези твърде популярни за времето си еротични булевардни романи и класически ноар - със задължителните фатални жени, детективи, мистериозни престъпления, наркотици и т.н. Това, което прави книгата уникална, е онзи саркастичен Борис Виан, който седи зад перото и с лекота, и с блестящ стил, галантно се шегува с жанра, както и с неговата комерсиалност.

В "Заблудени мацки" Франсис Дийкън разказва една история, в която се забърква, след като решава да си направи майтап с негова приятелка, организирала бал с маски. Франсис се дегизира като жена, при което на бала попада на нишка, която го води до хомосексуална банда, търгуваща с наркотици. Лидер на тази банда е закоравяла лесбийка, която крои коварен план.

Франсис и неговия брат Ричи тръгват да разследват случая, като междувременно решават да вкарат няколко от лесбийките от бандата в "правия път":

"Обръщам я с дупето нагоре и Ричи се заема да я шиба - с каиш, имам предвид.
- Кой като теб - викам й - Ядеш пердах с колан от крокодилска кожа. Баровска работа.
Тя се мята като риба на сухо. Дупето й се нашарва с червени ивици, никак не е грозно според мен.
-По-вляво, Ричи - напътствам го - там има едно местенце, дето е бяло-беленичко."

Ако историята ви се струва проста и абсурдна, то със сигурност тънкия хумор и цветущите определения ще ви накарат да пуснете множество усмивки по време на четенето. Борис Виан от време на време иронизира и самите кримки:

"Зачитам се в някакво криминале, образец на пестеливост, в смисъл, че за единайсет страници стават едва пет убийства..."

Въобще забавна история, в която мъже, преоблечени като жени, преследват банда (или по-скоро биват преследвани) от жени, които се правят на мъже...

"Заблудени мацки" е лек, остроумен черен роман, който може да се прочете за една вечер. Просто чудно.
.

"Енигма" на Антони Казас Рос или как щеше да изглежда Педро Алмодовар в литературата

Питали ли сте се как щеше да изглежда Педро Алмодовар, ако беше станал писател, а не режисьор?

"Енигма" на Антони Казас Рос е отговорът. И двамата залагат на сложни еротични взаимоотношения между мъже и жени. Между жени и жени. И между мъже и мъже. През цялото време, докато четях книжката, си мислех за филма на Алмодовар - "Говори с нея". Също като прословутия режисьор, Казас Рос  успява елегантно, поетично да изрази сложната женска и мъжка вселени, във всевъзможните им комбинации, използвайки силата на словото:

"...всички се реем из космоса без върховенство, подчинени на невероятната непредвидимост на промените, всяка частица от вселената е свързана с другите по загадъчен начин и всички те се подчиняват на един вечно менящ се танц, над който нямаме и най-малък контрол. Всяка частица е едновременно свободна и в единение, свързана с цялото. Именно за това не вярвах нито в съдбата, нито в случайността. Всяко микросъбитие зависеше от стотици милиарди  непредвидими движения, които го обуславяха" *

*превод: Зорница Китинска

Казас Рос ни запознава с мистериозни, странни герои. С екзотичната, красива и ефирна японка Наоки, влюбена в другата главна героиня - прекрасната студентка по литература Зое. Квартетът герои се допълва от мачото Рикардо, млад поет, който изкарва прехраната си като...наемен убиец. И накрая - Жоаким, преподавател в университета, неуспял и недъгав писател-бунтар. Любовта към литературата и поезията събира тези странни чеда, а тази тяхна любов постепенно се трансформира и придобива телесни форми.

Този странен квартет решава да си направи шега с известните писатели, като започва да разпространява техни книги с преправени финали. Създават скандал, който успява да вкара отново хората в книжарниците. Казас Рос иронизира себе си в романа, иронизира колегите си, а накрая, самият финал на романа е весела закачка с читателя.

Вероятно "Енигма" ще има същата съдба като филмите на Алмодовар. Или ги харесваш, или ги смяташ за празнословни перверзии.

Други ревюта:

Love big books and cannot lie
Литературата днес
.

Една сбъркана буква

Днес осъзнах, че една буква може да обърне света. Пропуснеш или замениш буква и всичко може да се преобърне. Особено в тези ултра-технологични времена. Пишеш пиянски мейл на приятел и....бам сбъркаш една буква от електронния му адрес. Писмото е пратено в Таджикистан, при непознат политик-дисидент от Казахстан. Чинг! Вкарват те в списъка за издирване на Интерпол.

Така! Какво ще стане, ако само една буква бъде заменена и пропусната в книжното царство? Това ни показа вече ето тази забавна статия.

Както знаете, моят блог е и книжна лаборатория, в която се експериментира с всички книги, без страх какви книжни взривове могат да се получат. Затова извадих фотошопската колба и забърках няколко книжки в буквен разтвор, и хоп една буква се промени. Малко ли е? Вижте какво се получи:

• Пластелинът на пръстените - Дж. Р. Р. Толкин

Гандалф прави от пластелин орки и ги съживява. Орките са недоволни от уменията на Гандалф и се разбунтуват, защото ги прави прекалено грозни и противни. Хобитите го отнасят, щото се подиграват на орките. Стига бе, заради една буква да се промени цялата история? Е, все пак тук орките са добрите :P

• "Името на бозата" - Умберто Еко

Действието се развива в средновековен български манастир, в който монах издирва изчезналите му две банички и чудотворна боза, която успокоява стомаха. Монахът разкрива хиляди конспирации, докато си намери баничките с боза.

• "Вълшебната сланина"  - Томас Ман

Млад инженер отива да отслабва в алпийски дебелариум. Уви се пристрастява към шоколада и ... местната пържена сланина с бира...

• "Пичовци" - Иван Вазов

Разкази и повести за пичове от предосвобожденските кръчми в град Сопот, където пиенето означавало свобода!

• "За пишките и хората" Джон Стайнбек

За хората и техните...пишки. Или за пишките и техните хора. Вероятно художникът на корицата е бил жена, която е мислила за всичко друго, но не и за книжката.

• "Сто години срамота" - Габриел Гарсия Маркес

Разказва се за перверзиите на семейство Буендия, които накрая основават Огледален град, където всяко огледало те показва чисто гол... И всичко това заради една добавена буква от главния редактор.

• "Пян Бибиян" - Елин Пелин

Засекретените и неиздавани приключения на пияния Бибиян, чиято дружба с Фют леко приема фетишистки измерения с това пляскане с опашка. Пян Бибиян, йохохо и бутилка ром!

• "Осъдени уши" - Димитър Димов

 Романс между испанската принцеса с големи уши Фани Порн и испанския монах, с още по-големи уши, отец Еротия. Защото ушите събират хората.

• "Запивки по българските въстания" - Захари(й) Стоянов

Ако сбъркате на някой изпит само една буквичка, както по-горе, може да се получи доста конфузна ситуация и да спечелите неблагоразположението на учителя по литература завинаги. И все пак истината е във виното :Р.

• "Минету" - Карл Май

Може би най-яркият пример как може да си докарате беля със само една сбъркана буква. За ваше сведение Минету е град в САЩ, с население 1659 души, така че не ме гледайте така :(.


------

Сами виждате, че всяка пуква, пардон, буква е важна :).
.