Изминалият 20-и век бе един много щур и изпълнен със събития период. Век, в който властваха десетки крайни идеологии като фашизъм, комунизъм, религиозен фанатизъм, съпътствани от икономическия империализъм и медийната пропаганда. Век, в който човечеството преживя две световни войни, множество кървави революции и строежи/падания на стени. Столетие, в което хората стигнаха луната, измислиха атомната бомба и дадоха старт на компютърната ера....Въобще, щури времена.
"Стогодишният старец..." представлява една забавна ретроспекция на тази ера, като авторът Юнас Юнасон ни запознава с един смахнат старец, който на стогодишния си рожден ден решава да скочи от прозореца и да избяга от старчески дом. Името му е Алан Карлсон, като на онзи Карлсон с перките - веселият и бръмчащ герой на Астрид Линдгрен.
Романът на Юнасон е съставен от две сюжетни линии.
I. Първата линия ни връща в началото на века и разказва историята на Алан, както и за преминаващите през очите му исторически събития. А той винаги се oказва на най-(не)правилното място. Спасява живота на генерал Франко, а по-късно вечеря и пие с него. По-нататък Алан се озовава в Лос Аламос, където дава идеята на Опенхаймер как да направи атомната бомба, а за награда печели вечеря с вицепрезидента Хари Труман. Труман го праща в Китай за да помогне на Чай Каншъ в борбата срещу комунистите, а нашият Карлсон пък взема че спасява жената на Мао. Приключенията на Алан не свършват дотук - той попада в Иран, където взривява един полицейски участък (по много забавен начин) и става свидетел на революцията там. Накрая бива отвлечен от руснаците, на които също помага да създадат атомна бомба, заради което вечеря със самия Сталин! Всичко е весело на вечерята, пеят се грузински пиянски песнички, докато Алан не изръсва стихотворение на шведски нацист, заради което е пратен в Сибир. Там пък взривява Владивосток и заедно с незаконния брат на Алберт Айнщайн попада в Северна Корея...а после на остров Бали. За десерт остава Париж и премеждия с Шарл дьо Гол.
Отстрани може да изглежда ужасно несериозно, но Юнасон с усмивка ни връща лентата назад и ни кара да се смеем на цялата историческа какафония, наред с лицемерието, корупцията, вечната надпревара за власт и надмощие, и с лудостта на величията.
II. Втората сюжетна линия се развива в родината на автора - Швеция. Макар и не толкова широкообхватна, тя също е забавна и има политически и социален аспект, макар и на локално ниво. Стогодишният вече старец Карлсон взима, че свива чантата на един грубиян и потегля на някъде с автобус. Съответно в чантата има 50 милиона крони и мафията го погва, както и полицията. Алан Карлсон среща и спечелва нови приятели, включително и дружелюбен слон. При това приключение се намесват и стотици бройки на библията, бракувани заради едно единствено добавено изречение на последния ред (... И накрая всички заживели щастливо).
В края на книгата двете сюжетни линии се пресичат в настоящето и накрая наистина всички заживели щастливо. Като в приказките. На Астрид Линдгрен. Макар и на сто години, Алан намира щастието, за което никога не е късно да бъде намерено.
Други ревюта:
Книгозавър
Книголандия
Lovebigbooks
Библиотеката
.
:)
ОтговорИзтриванеСвят ми се зави :) Не, че не ти вярвам, но тази ще я пропусна :)))
ОтговорИзтриванеКайти, възможно да съм преувеличил качествата й :))) Но имам голяма слабост към шведите и скандинавците като цяло, сестра ми живее в Швеция, запознах се с много скандинавци и оттам ми е слабостта :)))) Но ако попаднеш на нещо интересно - препоръчвай! :)
ОтговорИзтриванеАз от шведите харесвам Стог Ларшон. Жалко, че завършва живота си така... Ти без съмнение го знаеш, де.
ОтговорИзтриване