Mного хора се питат защо тези капризни и изтънчени любители на тухли със сложен философски състав, или т.нар. академици и критици, са дали Нобеловата награда за литература 2012 на китайски писател, написал една обикновена, малка автобиография, която няма и 120 страници.
"Промяната" обаче е добре замаскирана (не)обикновена автобиография, която ни разказва за промяната на Китай в рамките на няколко десетилетия. Да, Мо Йен разказва за детството си и за това как е станал известен писател. Но добрият читател е като археолог - от малките следи може да различи големите артефакти.
Дори детските мечти на Мо Йен показва в какви времена са живеели китайците през епохата на Мао - времена на глад и мизерия. Всичко, за което си е мечтал малкият Мо, е бил да стане шофьор на мощния ( и по-стар от самия него) съветски камион "Газ" 51. Смазващата социална среда го е накарала да се бори да стане личност, за да може бедните му родители да не се срамуват от него. В тази негова автобиография съвсем бегло, сякаш на шега, Мо разкрива наличието на бюрокрация, шуробаджанащина, корупция, която е характерна за подобни системи.
Стар и нащърбен Газ 51 гледа тъжно с двете си очета отпред, а ръждата му разказва много истории :)
В книгата авторът споменава и за срещата с най-известния китайски режисьор - Джан Имоу, под чиято режисура излиза "Червено сорго" - един от най-известните романи на Мо. Постепенно се усеща и промяната - техническа, културна, прогресът е явен, но чисто човешките недостатъци, създадени от социалната структура, сякаш остават...
Добра книга, но честно казано съм чел далеч по-интригуващи романи, които нямат нобелови награди.
Други ревюта:
Книголандия
Библиотеката
Смайлинг
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар