четвъртък, 3 януари 2013 г.

Филми vs. Книги (2012)

През вече изминалата 2012 бяха направени страшно много филми, базирани на книги (а и на разкази), затова се постарах да изгледам голяма част от тях в последните две седмици. Не останах особено впечатлен, но има 5-6 филма, които си заслужава да се гледат. Забравете пристрастните ми оценки  - все ще си харесате 5 филма от долу изброените. Тъкмо ще си сверим часовниците и ще видим с колко минути (или часове) се разминават :)



Добрите (над 7.0) :



* Облакът Атлас (по Дейвид Мичъл) - 7.6
Филмът не предава и 50% от силата на книгата, не може да се усети заигравката със стиловете, но поне киното е способно по-добре да представи жанровото многообразие на произведението. Все още се двоумя дали това решение на режисьорското трио да сменя историите през 5-10 минути е сполучливо и не знам дали няма да обърка много зрители, но със сигурност одобрявам използването на едни и същи актьори за всичките истории, което от една страна е предизвикателство за самите тях, всеки един влиза в кожата на 6 коренно различни образа, а от друга - така се представят и някои от идеите на Мичъл. И не, не са за прераждането. Три от историите са променени до неузнаваемост, но като цяло полученият резултат е добър .
Ревю на книгата.

* Животът на Пи (по Ян Мартел) - 7.8
Очевидно липсват най-интересните за мен пасажи от книгата, но съм наясно, че няма как да бъдат представени във филма.Те са много важни, ала в крайна сметка силата на киното се различава съществено  от тази на литературата и точно нейната добра страна е показана от режисьора Ang Lee. Той се е постарал да представи "Животът на Пи" възможно най-близко до оригинала, поне като събития, а и пищната многолика феерия с животните в началото, показването на жестоката реалност на природата в средната част, и двете истории, съпоставени накрая - всичко това е добре изпипано.
Ревю на книгата .

* Огледалце, огледалце (по братя Грим) - 7.2
От двете екранизации на приказката, чиято история ни е банално и болезнено позната,  по-цветната, по-весела и дори по-лигава версия на Тарсем Сингх ми допадна много, много повече. В "Огледалце, огледалце" се вплитат западното и източното изкуство, като почнем от  същества от различни митологии, и стигнем до финалната песен в индийски стил. Не мога да разбера защо мнозинството не хареса това наивно, но красиво и симпатично творение. Точно така бих филмирал приказки и аз.

* Хобит (по Дж. Р.Р. Толкин) - 7.5
 Всеки има правото да харесва каквото си поиска, но за мен Питър Джаксън е извлякъл най-доброто, което може да получи от детинско книжле, чиято комиксова версия в сп. "Дъга" ме забавляваше още преди да се науча да чета на български. Джаксън за киното е това, което Толкин е в литературата - създател на светове. Внушителни, епични, мащабни. Оставят те да се потопиш в тях, въпреки наивността на историите им. Е, ако искаш, де. Единствено тези 48 fps ме накараха да се чувствам като стар компютър с недостатъчно RAM за да преработи гладко някой avi-файл.
PS Не вярвах, че някой може да направи по-добра песен по Толкин от Blind Guardian:


но ето, че успяха:



*Сивият (по разказ на Йън Макензи Джефърс) - 7.0
Бруталната сурова действителност, показана в един нелош сървайвъл филм. Някъде прочетох, че вълците не били много реалистични, но това не влияе на историята. Клишетата са налични, но в кой ли пък филм ги няма?

Ставащите (6.0 - 6.9)

*Зов за завръщане (бегло по Филип К. Дик) - 6.2
 Въпреки своята попкорн същност и всички холивудски клишета натъпкани във филма, "Зов за завръщане" е една от малкото фантастики от 2012, които стават за гледане. Или поне визуално е приятен, и то не само защото Джесика и Кейт са в плътни латексови дрешки.

* Наследството на Борн (по Ерик ван Лустбадер) - 6.2
Оригиналната трилогия на Лъдлъм е продължена с още 7 части след смъртта му, за съжаление от един пълен бездарник, наречен Ерик ван Лустбадер. От него ми е попадало само романчето "Нинджа", което бе достатъчно да разбера що за парцал е.  Лустбадер праска кухненски политически трилъри, изпълнени с пошла порнография. Цяло чудо е, че от този долнопробен източник се е получил приличен трилър, най-вече благодарение на актьорския дует Рейчъл Вайс - Джереми Ренър и благоразумието да не се следва точно романа. Става.

Посредствените (5.0 - 6.0)

* Игрите на глада (по Сюзан Колинс) - 5.8
Не съм чел трилогията на Колинс, която подозрително много прилича на "Дългата разходка" на Стивън Кинг в женски вариант, но доколкото разбирам, повечето читатели са разочаровани от филма. Най-вече защото са претупани някои витални моменти от книгата. На мен ми се стори, че липсва каквато и да е химия между Дженифър Лоурънс и плужека Джош Хътчерсън, но в крайна сметка филмът е търпим.

* Арго (по Антонио Мендес) - 5.8
Арго е от филмите, които имат много добри и много лоши страни. От една страна прави чест на създателите, че в началото подчертават интересите на Америка и Британия към находищата на нефт и газ, както и тяхното дирижиране на процесите чрез шаха-марионетка Пехлави (има няколко грешки, обаче). Друга добра страна е чудесната комбинация от истински исторически кадри с игрални, както и сполучливата седемдесетарска атмосфера. Но дотук. Нататък следват лошите страни - стерилното и безчувствено представяне на иранците, които са сякаш само маса от хора за декор, нагласен финал, както и неособено добрия тайминг за такава история.

*Линкълн  (по биографичната книга на Дорис Гудуин) - 5.5
През 2011 се навършиха 150 години откак Линкъл е избран за президент на една от най-великите нации, а тази година се навършват 150 години, откак той внася предложението за прословутата поправка в конституцията, известна като Прокламация за освобождение, с която се слага край на робството в САЩ. Това разбира се отприщи Холивуд да изкара какви ли не щуротии - Линкълн срещу вампири, Линкълн срещу зомбита, документален филм за Линкълн, както и тази лента, режисирана от не кой да е, а от Стивън Спилбърг. Още преди да излезе ми беше ясно, че неговата цел е глорификация на национален символ и дърпане на  патриотичните струни, както и възхваляване на борбата за правата на чернокожите. Въпреки че историята подсказва, че това е бил политически ход, а не морален, бъдете сигурни, че този филм ще бъде номиниран за всички престижни филмови отличия, оскари и глобуси. На мен ми бе по-скоро скучен, дори направо жалък и смешен, но пък Даниъл Дей-Люис отново показа, че е велик.

*Абрахам Линкълн - ловецът на вампири (по Сет Греъм-Смит) - 5.6
Споменах вече за Линкълн и вампирите, нали? Може и да съм затъпял, но определено предпочитам да гледам филм, в който южняците са представени като вампири, а Линкълн - като боец със сребърна брадва.

* По пътя (по Джак Керуак) - 5.3
 Наперени младежи тръгват на път за да намерят своя хедонистичен свят и да настроят пулса на живота с джаз ритми, и да напоят желанията си с уиски, жени и наркотици. Да уловят момента на младостта, преди той неусетно да отлети. Предадено ли е това във филма? Донякъде. Само че не усетих  онова житейско търсене на удоволствия от героите, а само сбирщина глупави младежи, които се друсат и правят секс. Женските образи бяха толкова безлични, сякаш са само средство за задоволяване. Скука, скука и непоносима скука.

* Жената в черно (по Сузан Хил) - 5.4
Това трябваше да е мрачна история в готически стил, уви, дали заради посредствения източник (който не съм чел) или слабото изпълнение, се е получило нещо, което никой няма да запомни.


Боклуците (под 5.0)

*"Бел Ами" (по Мопасан) - 4.0
Не съм чел романа на Мопасан, който го познавам като великолепен разказвач от сборника "Нормандска шега". Режисьорите обаче са го направили да изглежда като отегчителна сапунена опера, вместо да наблегнат на безскрупулните и безнравствени страсти сред френската буржоазия в  епоха, позната като Бел епок.

*Снежанка и ловецът (по приказката на братя Грим, ако въобще те са я писали) - 3.6
Гнус и гняс! Достатъчно псувах този филм. Стига толкова. 

* Фауст (инспирирана от пиесата на Волфганг Гьоте)- 2.0
Филм за псевдоинтелктуални люде, чиито немощни интелектуални дупки имат нужда от това псевдоинтелектуално гориво, с което да поддържат жалкото реактивното къркорене на хипстър контра-културата. Очаквам годишните им класации да са пълни с наградени фестивални филми, преписани един от друг, а Фауст освен че е гнусен за гледане, е и досадно дълъг и цяло чудо ще е, ако нормален човек го издържи докрай.

*"Талисманът" (по Никълъс Спаркс) - 2.0
Спаркс пише романи за влюбени момиченца и сексуално фрустрирани застаряващи жени, но нали и те се нуждаят от книги и филми? Не мога да трая романтиката в този стил, а откак прочетох няколкостотин страници от Спаркс, като му видя името бягам далеч. Все пак хвърлих едно око за да не кажете, че съм с предразсъдъци.

*"Алекс Крос" (по Джеймс Патерсън) - 2.0
Какво очаквате от филм, правен по роман на Патерсън? Той ежегодно бълва своите банални затъпяващи трилърчета. Горкото тъпо копеле вече е написало над 100 романа, всичките едни и същи - за политически афери, конспирации и преследвания, с участието на ФБР и ЦРУ. Можете ли да повярвате, че това е най-продаваният американски писател през последното десетилетие? О'времена, О'нрави!

*"Космополис" (по Дон ДеЛило) - Х
Дори не успях да го догледам. Бихте ли ме обвинили? Няма ли кой да удави Патинсън в някой кенеф?

*"Здрач - зазоряване" (по Стефани Майър) - Х
Това  не бих и помислил да го гледам.  Даже две кофи шоколад да ми дадете, пак няма да го гледам.
.
-------------------
За новата година останаха екранизациите на "Ана Каренина" от Лев Толстой, "Клетниците" от Виктор Юго и "Джак Ричър" от Лий Чайлд


Какво да очакваме през 2013? Ето какво са обявили засега:

Град от кости (Касандра Клеър)
Топли тела (Айзък Мериън)
Z-та световна война (Макс Брукс)
Кери (Стивън Кинг) 
Играта на Ендър (Орсън Скот Кард)
Великият Гетсби (Скот Фицджералд)
Gangster Squad (Пол Либерман)
Хензел и Гретел (братя Грим)
Хобит II (Дж. Р.Р. Толкин)
Игрите на глада II: Възпламеняване (Сюзан Колинс)
Джак, убиецът на великани (английска приказка)
Оз: великият и могъщият (Франк Баум)
Седмият син (Джоузеф Дилейни)
Вълкът от Уолстрийт (Джордан Белфърт)

Edit:  Не мога да спра да слушам и тази песен, посветена на Хобита :)




.

петък, 28 декември 2012 г.

"Билбо Бегинс, или до там и обратно" - всички епизоди от сп. "Дъга"

Като малък се влюбих в сп. Дъга заради Билбо! Събрах всички епизоди в една галерия за да си припомним великолепната работа на страхотния Сотир Гелев, за да си припомним и детския ни ентусиазъм, преди да изгледаме епизод първи от новата трилогия на Питър Джаксън. Още не съм гледал филма, но с това ще подгрея :) Ако са ви малки буквите, ползвайте full screen опцията, или просто натиснете "ctrl" и "+" от клавиатурата за да увеличите браузера ( ако ползвате познатите за Windows браузери).
Bilbo .

събота, 22 декември 2012 г.

Книжно огледало 2012

Огледалце, огледалце на стената,
кои са най-хубавите ци... книги на Земята,
които Ламот прочете през 2012?



Кадер Абдола - "Къщата на джамията"
Маргарет Атууд - "Одисеята на Пенелопе"
Клайв Баркър - "Кървави книги" том I"
Александър Беляев - "Том 2"
Иля Бояшов - "Играта на Мури"
Бил Брайсън - "Шекспир. Светът като сцена"
Макс Брукс - "Z-та Световна война"
Боб Бърман - "Пулсът на слънцето"
Ромен Гари - "Животът пред теб"
Нийл Геймън - "Момчетата на Ананси"
-
Геймън § Рийвз - "МеждуСвят"
Роалд Дал - "Разкази с неочакван край"
Стивън Джонсън - "Как се раждат добрите идеи"
Ричард Докинс - "Най-великото шоу на Земята"
Ричард Докинс - "Магията на реалността"
Зелазни и Шекли - "Просто шеметен фарс"
Орсън Скот Кард - "Играта на Ендър"
Етгар Керет - "Момичето на хладилника"
Стивън Кинг - "Зъл мрак, угаснали звезди"
Каткарт и Клайн - "Хайдегер и хипопотамът"
-
Марк Крик - "Супата на Кафка"
Анатолий Крим - "Тръбата"
Оливър Кун - "Всичко, което трябва да знае един мъж"
Кармен бин Ладен - "Отхвърленото фередже"
Адриан Лазаровски - "Завладей българките"
Марио Ливио - "Математик ли е Бог?"
Бен Луис - "Историята на комунизма, разказана в анекдоти"
Ян Мартел - "Животът на Пи"
Джордж Р. Р. Мартин - "Пясъчните крале"
А. Мелер - "Най-големите лъжи в историята"
-
Чайна Миевил - "Градът и градът"
Харуки Мураками - "Преследване на дива овца"
Hazel Muir - "Science in seconds
Патрик Нес - "Часът на чудовището"
Амос Оз - "Как да излекуваме фанатик"
Фредерик Пол - "Тунел под света"
Тери Пратчет - "Интересни времена"
Тери Пратчет - "Последният герой"
Мат Ридли - "Геномът"
Карлос Руис Сафон - "Марина"
-
Карлос Руис Сафон - "Сянката на вятъра"
Карлос Руис Сафон - "Играта на ангела"

Карлос Руис Сафон - "Затворникът на рая"
Хосе Карлос Сомоса - "Зигзаг"
Бранимир Събев - "Човекът, който обичаше Стивън Кинг"
Ан-Мари Тиес - "Създаването на националните идентичности"
Жан Тьоле - "Магазин за самоубийци"
Алан Уайзман - "Светът без нас"
Скот Уестърфелд - "Левиатан"
Ивлин Уо - "Черна пакост"
-
Скот Фицджералд - "Великият Гетсби"
Мохсин Хамид - "Неохотният фундаменталист"
Сам Харис - "Моралният пейзаж"
Тахир Шах - "Къщата на Халифа"
-
Недочетени:
*Джордън Белфърт - "Вълкът от Уолстрийт"
*Керстин Гир - "Неморално предложение"
*Джона Лерър - "Изкуството, сталкерът на ума"
*Виктор Пелевин - "Върколашки метаморфози"
Славомир Равич - "Дългата разходка"
Том Робинс - "Вила Инкогнито"
Ленард Съскинд - "Космическият пейзаж"
*Ерик Уайнър - "Сенчестият пазар"


понеделник, 17 декември 2012 г.

Книгата, която ще ви накара да повярвате в Бог - "Животът на Пи" от Ян Мартел

В началото на книгата Ян Мартел е написал нещо като предговор, в който разказва как е стигнал до решението да напише този роман. С цел да получи вдъхновение той заминал за Индия, позната като страната на чудесата, където някакъв старец му разказал настоящата история, с твърдението, че тя щяла да ни накара да повярваме в Бог.

Наскоро излязлата екранизация открехна някакви мъждукащи спомени, че някъде в библиотеката ми има такова заглавие, което преди много лета се мъчех да прочета. От чисто любопитство извадих книжката от скромната ми библиотечка и започнах да чета, пък можеше да стане чудо и аз да повярвам в Бог (да бе!).



 Колкото и да е банално, да ви представя и историята. А тя е за едно момче, Писин, или накратко Пи, израсло като индус, но което проявява голям интерес към исляма и християнството. Баща му е директор на зоологическа градина, поради което Пи изпитва симпатия към животните. Политическата нестабилност на постколониална Индия кара семейството да реши да се премести в Канада и то заминава с част от животните с кораб. Но по пътя се случва инцидент и Писин едва успява да се спаси в лодка с няколко животни, като именно вярата му помага да оцелее...

Въпреки че интуицията ми ме караше да погледна скептично на произведението на Мартел,  то се оказа далеч не толкова религиозно и далеч не толкова едностранно, колкото бях убеден че е. Мартел е написал романа така, че поставя нас, читателите, насред океана, чудейки се дали тeзи води са божествени или не.

Ще ви извадя няколко цитата от "Животът на Пи", които ми направиха впечатление, и които като цяло дават добра представа за идеите на писателя:
"Когато бях на твоята възраст, аз живеех на легло, защото страдах от детски паралич. Всеки ден се питах: "Къде е Бог, къде е Бог?" Бог така и не се появи. И не Бог ме спаси, а медицината. Разумът е моят пророк и той ми казва , че когато часовникът спре да тиктака, ние умираме. Това е краят. Ако часовникът спре, ние сме тези, които трябва да го поправят - тук и сега. Един ден ще вземем в свои ръце средствата за производство и на Земята ще се възцари справедливост".
Това са думи на един учител, отправени към главния герой, Пи. Аз не усетих някаква ирония към атеистите. Дори напротив. Пи заявява, че не ги е оспорил, защото го е било страх от силното дар слово на учителя, което би убило вярата му в Бог.  

Пи решава да следва три религии - индуизъм, ислям и християнство, което пък довежда до спор между един брахман, един имам и един отец:

Отецът: Къде е Бог във вашата религия? Вие нямате ни едно чудо, което да докаже Пръста Божи!
Имамът: Това да не ви е цирк - мъртви хора току да изскачат от гробовете? Ние мюсюлманите вярваме в голямото чудо на съществуването! 
И много добро е видял Бог, от това, че е бил с вас, християните - опитали сте се да го убиете! Заковали сте го за кръст с големи гвоздеи. Много цивилизовано отношение към пророк! Пророкът Мохамед - Аллах да го благослови и с мир да го дари - ни е дал словото Господне, без да загуби достойнството си, и е умрял на преклонна възраст!
Отецът: Словото Господне? Някакъв неграмотен търговец насред пустинята ще ви даде словото Господне! Това са епилептични брътвежи, породени от дългото клатушкане на камилата, а не божествено откровение. Може и слънцето да му е изпържило мозъка.
Имамът:  Има само един Бог!
Брахманът: И с този Бог мюсюлманите предизвикват само проблеми и насилие. Доказателство за това е колко е лош ислямът е нецивилизованият нрав на мюсюлманите.
Имамът: Кой го казва - създателят на робската кастова система! Индуистите заробват хората и се кланят на натруфени идоли.
Отецът: И коленичат пред крави! Въпросът е, дали Писин се нуждае от истинска религия, или от митове във вид на комикси.
Имамът: От Бог или от идоли.
Брахманът: От нашите богове или от боговете на колониалистите.*
*Превод: Магдалена Куцарова - Леви

 Много е оригинално хрумването да представиш цялото лицемерие на религиите чрез спор между техните служители, нали? Съжалявам за дългите цитати, но държах да ги имам в блога. 
Към атеистите Мартел се отнася с уважение, но забелязах, че е доста язвителен към агностиците. Интересното е, че в "Животът на Пи" са пренебрегната вярванията на будистите - много често наричани безбожници, тъй като те нямат Бог в религията си. Не съм сигурен дали това игнориране е добро решение на Мартел.

Но остава следният въпрос: "Книгата религиозна притча ли е, или е религиозна сатира?".
Може да се интерпретира всякак, в зависимост от това как си устроен. Не случайно чух много противоречиви мнения и от двете страни. В третата част на книгата, Пи се среща с японци, които са изпратени за да установят причините за катастрофата с кораба. Те не вярват на историята, която Пи им разказва, затова той представя и друга история, този път с хора вместо животни. Тук и аз си зададох въпроса "Коя история е вярната, все пак?" Аз поне мога да интерпретирам романа по следния начин - Мартел не е искал да ни накара да повярваме в Бог, а просто ни показва защо някои хора се чувстват по-сигурни с вярата и се нуждаят от нея. Дори ако трябва да си измислят и абсурдни истории в нейна подкрепа...

Интересно ще ми е да чуя или прочета и други мнения за книгата. С нетърпение очаквам и филма - дали отново не е осрано поредното литературно произведение?
.





сряда, 12 декември 2012 г.

"Часът на чудовището" - Шавон Доуд § Патрик Нес


Историята около написването на “Часът на чудовището” е точно толкова тъжна и тро- гателна, колкото и самата история в книга- та.  През 2004г. на британската писателката  Шавон Доуд е поставена диагноза рак на  гърдата в напреднала фаза.  Въпреки болките тя намира сили и  продължава да твори и пише. През 2007г.  Доуд желае да напише своята лебедова песен.  Концепцията е в главата й, но тя осъзнава, че времето й изтича. Представете си огор- чението в очите й. Но тя не се отказва.  С последни усилия Доуд предава идеята на  издателя си, който се свързва с Патрик Нес. Така Нес се захваща с този проект и от талантливото му перо се ражда “Часът на чудовището”. Сивата и мрачна визия на книга- та, изпъстрена с илюстрациите на художни- ка Джим Кей, сякаш идват да ни покажат, че светът около нас не винаги е цветен, но  в сивите моменти се налага да намерим сили, да се изправим и преодолеем мрачната  действителност.

“Часът на чудовището” е роман за едно обикнове- но момче, чиято разведена майка е болна от рак  на гърдата. И за едно обикновено чудовище, рожба на самотата на стрховете, болката и мъката, както и на отказа да приемеш реалността.  Това чудовище разказва три истории на момчето. Три ИСТИНСКИ истории, от онези, в които  истината буйно и безмилостно препуска през реалния свят.  След което чудовището призовава момчето самó да разкаже четвъртата история. Дали то ще намери сили да го направи? Ще успее ли да пребо- ри страховете си и да приеме ралността?  “Аз съм гръбнакът, от който са израсли планините! Аз съм сълзите, с които изтичат реките! Аз съм дробовете, които издишат вятъра! Аз съм вълкът, който убива елена, аз съм ястребът, който сграбчва мишката, аз съм паякът, който  умъртвява мухата! Аз съм разкъсания елен, аз съм убитата мишка, аз съм изядената муха! Аз съм  Световната змия, захапала опашката си!  ......и дойдох за теб!

Други ревюта:
Неколов
Бран
Блажев
Габриела от Аз чета
Преслав от Литературата днес* (още е потресен и емоционално разбит от книгата, но доколкото разбрах, скоро ще напише ревю. Тогава ще добавя линка :р)
.
.

понеделник, 10 декември 2012 г.

Разочарованието Джона Лерър и "Изкуството, сталкерът на ума".

Знам, че много хора ще се разсърдят от това ревю. Защото ще е негативно и се чудех въобще дали да го напиша. Но не мога да толерирам псевдонаука, която се представя като наука и дори да не сте съгласни с мен, моето мнение е, че книгата на Лерър попада изцяло под сянката на "ненаучното".  



Ето за какво става на въпрос. Лерър разглежда биографиите и произведенията на някои от най-известните представители на литературата и изкуството като писателите Джордж Елиът, Вирджиния Улф и Марсел Пруст, композитора Игор Стравински, художника Пол Сезан и др., като се опитва да свърже творчеството им с постиженията на невробиологията и генетиката. И дори да ги постави над тях. Разбира се, че се е получило манджа с грозде.

Така например, в главата посветена на писателката Джордж Елиът, Лерър  разказва за геномите и как всъщност нашата ДНК е нещо като аналог на литературата. Да де, но това вече го прочетохме в книгата на Мат Ридли - "Геномът". И какво от това?  Да препишеш нещата от Мат Ридли, а след това по неясни и неведоми пътища да стигнеш до заключението, че видите ли, нашата ДНК има способността да интерпретира едни и същи неща по различен начин, така както всеки интерпретира творчеството на Джордж Елиът по свой начин и затова стигаме до заключението, че "животът подражава на изкуството". Сериозно ли? А защо да не е обратното? За какво ни се разказва цялата тази плетеница като почнем от теорията на вероятностите до ДНК и геномите? За да изглежда колко е запознат с материята и алогичните му тези да придобият тежест ли? Дали е за това, че литературата много преди науката ни е казала "истините за живота"? Или с "гениалните" проникновения от сорта на "хората са уникални с това, че всеки един от нас е уникален". Съжалявам, но за мен това са елементарни и абсолютно ненужни заключения от територията на пара-философията, а ако исках да знам за геномите, със сигурност Ридли ми предлага много по-подробно и рационално четиво. Лерър също възхвалява Елиът за това как, цитирам, "критикува всички научни теории, които не уважават свободата ни...". Хм, кои са тези теории, които са толкова страшни и не ни уважават? Леле, боже, а на мен ми изглежда, че Лерър е преписал, разбрал-недоразбрал, от няколко научни източника или както казва една от читателките в goodreads, чието ревю съвпада на 100% с моето мнение: It seems like Lehrer is just trying to play to people who want to feel smarter than scientists, and sell more books by making it sound like he has discovered something exciting (that art is so much smarter than science).

Много точно е дала и пример за това какво представлява книгата: "Тезите на Лерър изглеждат нещо като твърдението, че пещерните хора са рисували по стените използвайки зелено и червено, а науката много по-късно открива, че това са комплементарни цветове, следователно пещерняците са били много по-напреднали".

Всъщност, такива заключения може да препишем за кое и да е произведение на кой и да е автор.  Аз мога да кажа, че 14-те пространствени решетки на Браве отговарят на 14-те типа човешко поведение, които са описани много добре още в "Илиада" на Омир. Може ли някой да докаже противното? :)

Да, има мостове между науката и изкуството. Доказват го работите на Жул Верн, който с голяма точност е описвал пътувания със совалки и подводници, далеч преди да бъдат изработвани, а спътниците са идея на сър Артър Кларк. Има още - ползването на златно сечение в архитектурата, изкуството и музиката, картините на Кандински и т.н. Нищо от това не бе споменато. 

Е, аз я изтраях до 4-та глава, има интересни истории, така че вие преценявайте дали ще ви промени светогледа. На мен не го промени. Елементарните и наивни заключения на Лерър ми бяха досадни. И ако му погледнем биографията, ще прочетем, че е бил изгонен от работата си заради  плагиатство и рециклиране на негови стари работи , а книгата му "Imagine" е изтеглена от пазара, защото си е изфабрикувал част от цитатите. Останалите му книги също се "проверяват". Нещо, което не ме изненадва. Лерър няма нищо общо с науката, нито с изкуството.

Съжалявам, ако има обидени, но съм длъжен да изкажа разочарованието си.

Може да погледнете положителното ревю на Блажев, ако ми нямате доверие :)
.
.



петък, 7 декември 2012 г.

31-ви панаир на книгата, 2012

Както казват умните англичани: "Eдна картина или снимка може да замени хиляда думи", т.е.


Е, това са книжките, които си взех от панаира. Скромно, но пък с голям ентусиазъм.
"Религия и политика" я взех за друг човек, но ще я прочета, преди да я подаря :р (колко пошло от моя страна). На мен ми се стори, че тази година имаше много по-малко издателства, отколкото миналата, но може и да се лъжа.
"Изкуството, сталкерът на ума" ми я препоръча Блажев, който искаше да ме изнасили пред щанда на издателството, заради долното видео, но се изнизах навреме :р Шегувам се, просто наблюдавах как Блажев майсторки пробута половин дузина книги на един чичко.
Като споменах Блажев, вероятно сте гледали видеото, което пуснах на живо във Фейса :р
Вижте какъв ентусиазъм ври в него :Р :



След този зрелищен танц, продължавам нататък. 
Нямаше как да пропусна новата книга на Пратчет - "Нация", а по нея в лондонските театри вече върви и успешна адаптация. 
Не намерих така търсената от мен "Един американец в Европа", но си взех друга книжка на любимия Бил Брайсън.
Да похваля изданието на "Часът на чудовището" от П. Нес. Наистина много красиво са го направили, даже ги похвалих.

Всеизвестната Ташева ме разпозна, но за мое щастие не изядох обещания пердах :р

Сега се чувствам като кифла, излязла от Мола с нови обувки и чантичка, и която сега се фука пред отегчените й приятелки. :( Ама какво пък толкова. Нали затова са блоговете... :)
.
.
Може да разгледате книговодителя на Блажев, той има усет за тези неща :Р

Или ревюто на Светли.