10-те филма на 2014, базирани по книги

Смея да твърдя, че близо 70-80% от най-добрите филми тази година са адаптации на книги (или на графични романи). Киното не може без сценарии, а литературата има нужда от популярността на киното. Затова избрах 10-те най-добри филма от 2014, които са свързани с любимите ни книжки:

• 10.  "Снежен снаряд" (Snowpiercer) - по графичния роман "Le Transperceneige" от Жак Лоб и Жан-Марк Роше.

Пуф-паф, тут-туут! Очаквах евтина фантастика, правен по комикс на неизвестни француля, но корейският режисьор Пон Чжун-Хо ( или един корейски бог знае как се произнася името му) е успял да спретне много добре изглеждаща пост-апокалиптична атмосфера в антиутопична среда. С оглед на посредствените опити да се създаде такава антиутопия от тинейджърските "The Giver" и "Divergent" ( а и нещо загубих интерес по "The Hunger Games"), "Снежен снаряд" е определено приятна изненада.

• 9. Теорията на всичко (The Theory of Everything) - по романа на Джейн Хокинг "Мusic to Move the Stars: A Life with Stephen"

Не може да пренебрегнем този филм за една от най-гениалните личности през последните десетилетия, а смата му история е интересна за проследяване. Прдвид коварната болест на Стивън Хокинг, със сигурност се изисква огромна воля за да е това, което е - един от най-брилянтните астрофизици на нашето време. Филмът е адаптация по биографична книга за Хокинг, написана от първата му съпруга.
Бонус: Подобна тежка тема се разглежда и в "The Fault in Our Stars/Вината в нашите звезди" (по романа на Джон Грийн), но той е предназначен за по-млада аудитория. 

• 8. "Враг" (Enemy) -  по романа "Двойник" на Жузе Сарамагу

Режисьорът Денис Вилньов затвърди репутацията си на творец, който обича комлексни истории и вероятно романът на Жузе Сарамагу "Двойникът" е бил перфектен за неговата работа. От първо гледане не го харесах, но чак на второто разбрах символиките и усетих цялата красота на филма, чийто шокиращ край ме остави с отворена уста. Чудесна интерпретация има при Скротума, а и също в youtube.
Бонус: Филм по роман на Достоевски, засягащ същата тема също излезе "The Double/Двойникът",  но няма чара на "Враг".

• 7. "Лекарят" (The Physician) - по едноименния роман на Ноа Гордън.

Отличен германски филм, чиято тема е доста актуална, особено имайки предвид събитията в близкия изток. Среща ни с Авициена (Ибн Сина), който се счита за "баща на медицината". Под негово ръководство евреи, християни и мюсюлмани са се обучавали, а медицината достигнала невиждани висоти. До момента, в който селджукските турци не завземат Исфахан и заплашват със смърт светско настроения "безбожник" Ибн Сина. Силен филм, но темата едва ли интересува всекиго.

• 6. "Патрул на времето" (Predestination), по разказa "Всички вие зомбита..." на Робърт Хайнлайн

Отлична адаптация на разказа от Робърт Хайнлайн, който е същински пример за т.нар. "Predestination paradox", един от възможните парадокси, свързани с пътуванията във времето. Филмът  върви точно по оригинала, поради което повечето фенове на Хайнлайн ще останат доволни.

• 5. Стогодишният старец, който скочи през прозореца" - (Hundraåringen som klev ut genom fönstret och försvann) - по едноименния роман на Юнас Юнасон

Бууум. Вярно е, че съм леко пристрастен към Швеция, както и към книгата на Юнас Юнасон, което обяснява по-предната позиция на филма.  Но режисьорът Феликс Хенгрен ме зарадва, а и филмът притежава макар и малка част от привлекателността на романа. Да кажем, че е приятен европейски свеж въздух, въпреки миризмата на тротил и на слонски дарадонки.

• 4. "На ръба на утрешния ден" (The Edge Of Tomorrow) 7/10  по романа "All You Need Is Kill / オール・ユー・ニード・イズ・キル" от  Хироши Сакуразака

По този роман на Сакуразака, чието оригинално заглавие е "Всичко, което трябва е да убиваш", първо излиза манга, а сега и холивудски филм, който за щастие се оказа много сполучлив, въпреки наличието на противната томкрузова физиономия. "The Edge Of Tomorrow" пък е заглавие на сборник от Айзък Азимов, така че и тук се е получила лека закачка към феновете на фантастиката, особено на time-loop тематиката.

• 3. "Вълкът от Уолстрийт" (The Wolf of Wall  Street) - по романа на Джордан Белфърт

Да си призная честно романът на Белфърт не ми хареса особено, но Скорсезе е кино-магьосник и е успял да извлече най-същественото от книга, а актьорският състав добавя допълнителен колорит. Темите също са актуални, а след като го изгледах така се напих в РокИт, че... .
Бонус: Ако си падате по разврат и нео-ноар, може да прегледате и Син Сити 2, където визията е чудесна, почти колкото зашеметяващата Ева Грийн (за разлика от сценария).

• 2. "Пазителите на галактиката" (The Guardians of the Galaxy) 8/10 - по комиксите на Дан Абнет и Анди Ланинг

Никога не съм харесвал филмите по комиксите (особено тези на Марвел), никога не съм предполагал, че режисьорът Джеймс Гън може да създаде нещо интересно (не бях го и чувал), да не говорим, че имах сериозни съмнения за кастинга и сценария, след като във филма с главни роли са сложени бездарни кечисти и залязващи актьори. В крайна сметка сякаш тази трупа от отритнати аутсайдери си е изляла душата (колкото и селски да звучи) във филм точно за група от аутсайдери, и се е получил може би най-добрата приключенска космическа опера от десетилетие насам. Не си спомням кога за последно се радвах като дете на филм, но "Пазителите..." го направи,  а Гън изгради едни от най-симпатичните образи тази година.
Бонус: Ако харсвате чаровни бойни мацки като Зои Салдана, игращи комиксови филми, тогава може да изгледате и "300 - Rise of an Empire", където Ева Грийн пак е убийствено яка.

• 1. "Гранд Хотел Будапеща" (The Grand Budapest Hotel), повлиян от творчеството на Стефан Цвайг

Филмът не е правен точно по някое произведение, но Уес Андерсън го е посветил на Стефан Цвайг, а и режисьорът споделя, че за сценария е взаимствал от романите "Post Office Girl" и "Beware of Pity).  Цел в творчество на австрийския писател от еврейски произход винаги е било да поставя "мост между различните хора", чрез които да "превъзмогне противоречията и политическите сблъсъци". Не случайно в главните герои са момче на име Мустафа, и бедно момиче с белег на лицето. Действието се развива във "фиктивна" държава в Централна Европа. Топлите цветове и приятната музика спомагат за носталгичните нотки и меланхоличното усещане, които предизвиква "Гранд Хотел Будапеща". Дори да не знаех, че режисьор на филма е Уес Андерсън, само 30 секунди от лентата са достатъчни да разпозная неповторимия му стил.
Бонус: Зората на планетата на маймуните (Dawn of the Planet of the Apes) не е правен по отделна книга, но самата поредица започва от книгите на Пиер Буле. А и пък е достоен бонус за филм.

-----

Смятах да пусна класацията около Нова година, но тогава съм на работа (по дяволите!), а сега имам няколко дена отпуск, от които са зароди и горната субективна статия.

.

Филми vs. Книги (2012)

През вече изминалата 2012 бяха направени страшно много филми, базирани на книги (а и на разкази), затова се постарах да изгледам голяма част от тях в последните две седмици. Не останах особено впечатлен, но има 5-6 филма, които си заслужава да се гледат. Забравете пристрастните ми оценки  - все ще си харесате 5 филма от долу изброените. Тъкмо ще си сверим часовниците и ще видим с колко минути (или часове) се разминават :)



Добрите (над 7.0) :

* Облакът Атлас (по Дейвид Мичъл) - 7.6

Филмът не предава и 50% от силата на книгата, не може да се усети заигравката със стиловете, но поне киното е способно по-добре да представи жанровото многообразие на произведението. Все още се двоумя дали това решение на режисьорското трио да сменя историите през 5-10 минути е сполучливо и не знам дали няма да обърка много зрители, но със сигурност одобрявам използването на едни и същи актьори за всичките истории, което от една страна е предизвикателство за самите тях, всеки един влиза в кожата на 6 коренно различни образа, а от друга - така се представят и някои от идеите на Мичъл. И не, не са за прераждането. Три от историите са променени до неузнаваемост, но като цяло полученият резултат е добър .
Ревю на книгата.

* Животът на Пи (по Ян Мартел) - 7.8

Очевидно липсват най-интересните за мен пасажи от книгата, но съм наясно, че няма как да бъдат представени във филма.Те са много важни, ала в крайна сметка силата на киното се различава съществено  от тази на литературата и точно нейната добра страна е показана от режисьора Ang Lee. Той се е постарал да представи "Животът на Пи" възможно най-близко до оригинала, поне като събития, а и пищната многолика феерия с животните в началото, показването на жестоката реалност на природата в средната част, и двете истории, съпоставени накрая - всичко това е добре изпипано.
Ревю на книгата .

* Огледалце, огледалце (по братя Грим) - 7.2
От двете екранизации на приказката, чиято история ни е банално и болезнено позната,  по-цветната, по-весела и дори по-лигава версия на Тарсем Сингх ми допадна много, много повече. В "Огледалце, огледалце" се вплитат западното и източното изкуство, като почнем от  същества от различни митологии, и стигнем до финалната песен в индийски стил. Не мога да разбера защо мнозинството не хареса това наивно, но красиво и симпатично творение. Точно така бих филмирал приказки и аз.

* Хобит (по Дж. Р.Р. Толкин) - 7.5
 Всеки има правото да харесва каквото си поиска, но за мен Питър Джаксън е извлякъл най-доброто, което може да получи от детинско книжле, чиято комиксова версия в сп. "Дъга" ме забавляваше още преди да се науча да чета на български. Джаксън за киното е това, което Толкин е в литературата - създател на светове. Внушителни, епични, мащабни. Оставят те да се потопиш в тях, въпреки наивността на историите им. Е, ако искаш, де. Единствено тези 48 fps ме накараха да се чувствам като стар компютър с недостатъчно RAM за да преработи гладко някой avi-файл.
PS Не вярвах, че някой може да направи по-добра песен по Толкин от Blind Guardian:

но ето, че успяха:

*Сивият (по разказ на Йън Макензи Джефърс) - 7.0
Бруталната сурова действителност, показана в един нелош сървайвъл филм. Някъде прочетох, че вълците не били много реалистични, но това не влияе на историята. Клишетата са налични, но в кой ли пък филм ги няма?

Ставащите (6.0 - 6.9)

*Зов за завръщане (бегло по Филип К. Дик) - 6.2
 Въпреки своята попкорн същност и всички холивудски клишета натъпкани във филма, "Зов за завръщане" е една от малкото фантастики от 2012, които стават за гледане. Или поне визуално е приятен, и то не само защото Джесика и Кейт са в плътни латексови дрешки.

* Наследството на Борн (по Ерик ван Лустбадер) - 6.2
Оригиналната трилогия на Лъдлъм е продължена с още 7 части след смъртта му, за съжаление от един пълен бездарник, наречен Ерик ван Лустбадер. От него ми е попадало само романчето "Нинджа", което бе достатъчно да разбера що за парцал е.  Лустбадер праска кухненски политически трилъри, изпълнени с пошла порнография. Цяло чудо е, че от този долнопробен източник се е получил приличен трилър, най-вече благодарение на актьорския дует Рейчъл Вайс - Джереми Ренър и благоразумието да не се следва точно романа. Става.

Посредствените (5.0 - 6.0)

* Игрите на глада (по Сюзан Колинс) - 5.8
Не съм чел трилогията на Колинс, която подозрително много прилича на "Дългата разходка" на Стивън Кинг в женски вариант, но доколкото разбирам, повечето читатели са разочаровани от филма. Най-вече защото са претупани някои витални моменти от книгата. На мен ми се стори, че липсва каквато и да е химия между Дженифър Лоурънс и плужека Джош Хътчерсън, но в крайна сметка филмът е търпим.

* Арго (по Антонио Мендес) - 5.8
Арго е от филмите, които имат много добри и много лоши страни. От една страна прави чест на създателите, че в началото подчертават интересите на Америка и Британия към находищата на нефт и газ, както и тяхното дирижиране на процесите чрез шаха-марионетка Пехлави (има няколко грешки, обаче). Друга добра страна е чудесната комбинация от истински исторически кадри с игрални, както и сполучливата седемдесетарска атмосфера. Но дотук. Нататък следват лошите страни - стерилното и безчувствено представяне на иранците, които са сякаш само маса от хора за декор, нагласен финал, както и неособено добрия тайминг за такава история.

*Линкълн  (по биографичната книга на Дорис Гудуин) - 5.5
През 2011 се навършиха 150 години откак Линкъл е избран за президент на една от най-великите нации, а тази година се навършват 150 години, откак той внася предложението за прословутата поправка в конституцията, известна като Прокламация за освобождение, с която се слага край на робството в САЩ. Това разбира се отприщи Холивуд да изкара какви ли не щуротии - Линкълн срещу вампири, Линкълн срещу зомбита, документален филм за Линкълн, както и тази лента, режисирана от не кой да е, а от Стивън Спилбърг. Още преди да излезе ми беше ясно, че неговата цел е глорификация на национален символ и дърпане на  патриотичните струни, както и възхваляване на борбата за правата на чернокожите. Въпреки че историята подсказва, че това е бил политически ход, а не морален, бъдете сигурни, че този филм ще бъде номиниран за всички престижни филмови отличия, оскари и глобуси. На мен ми бе по-скоро скучен, дори направо жалък и смешен, но пък Даниъл Дей-Люис отново показа, че е велик.

*Абрахам Линкълн - ловецът на вампири (по Сет Греъм-Смит) - 5.6
Споменах вече за Линкълн и вампирите, нали? Може и да съм затъпял, но определено предпочитам да гледам филм, в който южняците са представени като вампири, а Линкълн - като боец със сребърна брадва.

* По пътя (по Джак Керуак) - 5.3
 Наперени младежи тръгват на път за да намерят своя хедонистичен свят и да настроят пулса на живота с джаз ритми, и да напоят желанията си с уиски, жени и наркотици. Да уловят момента на младостта, преди той неусетно да отлети. Предадено ли е това във филма? Донякъде. Само че не усетих  онова житейско търсене на удоволствия от героите, а само сбирщина глупави младежи, които се друсат и правят секс. Женските образи бяха толкова безлични, сякаш са само средство за задоволяване. Скука, скука и непоносима скука.

* Жената в черно (по Сузан Хил) - 5.4
Това трябваше да е мрачна история в готически стил, уви, дали заради посредствения източник (който не съм чел) или слабото изпълнение, се е получило нещо, което никой няма да запомни.


Боклуците (под 5.0)

*"Бел Ами" (по Мопасан) - 4.0
Не съм чел романа на Мопасан, който го познавам като великолепен разказвач от сборника "Нормандска шега". Режисьорите обаче са го направили да изглежда като отегчителна сапунена опера, вместо да наблегнат на безскрупулните и безнравствени страсти сред френската буржоазия в  епоха, позната като Бел епок.

*Снежанка и ловецът (по приказката на братя Грим, ако въобще те са я писали) - 3.6
Гнус и гняс! Достатъчно псувах този филм. Стига толкова. 

* Фауст (инспирирана от пиесата на Волфганг Гьоте)- 2.0
Филм за псевдоинтелктуални люде, чиито немощни интелектуални дупки имат нужда от това псевдоинтелектуално гориво, с което да поддържат жалкото реактивното къркорене на хипстър контра-културата. Очаквам годишните им класации да са пълни с наградени фестивални филми, преписани един от друг, а Фауст освен че е гнусен за гледане, е и досадно дълъг и цяло чудо ще е, ако нормален човек го издържи докрай.

*"Талисманът" (по Никълъс Спаркс) - 2.0
Спаркс пише романи за влюбени момиченца и сексуално фрустрирани застаряващи жени, но нали и те се нуждаят от книги и филми? Не мога да трая романтиката в този стил, а откак прочетох няколкостотин страници от Спаркс, като му видя името бягам далеч. Все пак хвърлих едно око за да не кажете, че съм с предразсъдъци.

*"Алекс Крос" (по Джеймс Патерсън) - 2.0
Какво очаквате от филм, правен по роман на Патерсън? Той ежегодно бълва своите банални затъпяващи трилърчета. Горкото тъпо копеле вече е написало над 100 романа, всичките едни и същи - за политически афери, конспирации и преследвания, с участието на ФБР и ЦРУ. Можете ли да повярвате, че това е най-продаваният американски писател през последното десетилетие? О'времена, О'нрави!

*"Космополис" (по Дон ДеЛило) - Х
Дори не успях да го догледам. Бихте ли ме обвинили? Няма ли кой да удави Патинсън в някой кенеф?

*"Здрач - зазоряване" (по Стефани Майър) - Х
Това  не бих и помислил да го гледам.  Даже две кофи шоколад да ми дадете, пак няма да го гледам.
.
-------------------
За новата година останаха екранизациите на "Ана Каренина" от Лев Толстой, "Клетниците" от Виктор Юго и "Джак Ричър" от Лий Чайлд


Какво да очакваме през 2013? Ето какво са обявили засега:

Град от кости (Касандра Клеър)
Топли тела (Айзък Мериън)
Z-та световна война (Макс Брукс)
Кери (Стивън Кинг) 
Играта на Ендър (Орсън Скот Кард)
Великият Гетсби (Скот Фицджералд)
Gangster Squad (Пол Либерман)
Хензел и Гретел (братя Грим)
Хобит II (Дж. Р.Р. Толкин)
Игрите на глада II: Възпламеняване (Сюзан Колинс)
Джак, убиецът на великани (английска приказка)
Оз: великият и могъщият (Франк Баум)
Седмият син (Джоузеф Дилейни)
Вълкът от Уолстрийт (Джордан Белфърт)

Edit:  Не мога да спра да слушам и тази песен, посветена на Хобита :)

.

10 любими филма по книги

Така или иначе е скука, реших да редактирам и довърша започната преди много време статия за мои любими филми, правени по книги.

• "Ловецът на хвърчила" (2007)- по Халед Хосейни 

Страхотен роман, страхотен филм. Разбира се, че от книгата може да научите повече неща - за взаимоотношенията между пущуни (които са сунити) и хазари (шиити), идването на талибаните, както и тъжната съдба на някой от второстепенните герои ( като на сирачето Али, баща на един от героите). Но цялата палитра от  чувства са предадени невероятно във филма. Отлична работа на режисьора, както и отличен подбор на актьори. Подготвят филм по другата нашумяла книга на Хосейни - "Хиляда сияйни слънца".

• "Парфюмът - историята на един убиец" (2006) - по Патрик Зюскинд 

Признавам, книгата ми бе трудно да я чета. Муден ми бе стилът на автора, но пък е уникална и заслужава да й отдадете част от времето. Режисьорът Том Тиквер наистина успява да улови сентенцията, "аромата" на романа и да предаде цялата сила на зрителите. Във Фейсбук бях пуснал откъси от книгата, ако си спомняте :р Гледайте и четете :)

• Боен клуб (1999) - по Чък Поланик

Един от любимите ми писатели, един от любимите ми филми. Какво да кажа повече. Надявам се да адаптират още поне няколко романа на Поланик (добре де, Паланюк, ако не трябва да елитарнича), най-вече "Оцелелият".

• "Денят на чакала" (1973) - по Фредерик Форсайт

Още в училище ми бяха дали да чета съкратения вариант на опростен английски. Форсайт е написал много правдоподобен политически трилър, който сякаш си плаче за филмиране, а версията от 1973г. е отлична адаптация и дори днес изглежда много добре. Наскоро видях в една книжарница и романа на Мартин Бут - "Един много потаен господин". Филмовата адаптация се нарича Американецът (2010) и страшно много напомня на "Денят на чакала". И той ми хареса,  макар и книгата да не съм я чел.

• Звезден прах (2007) - по Нийл Геймън 

За да обхване по-широк диапазон от зрители, във филма са спестили много от по-циничните моменти в книгата (например главният герой постоянно пикаеше някъде), както част от по-черничкия хумор на Нийл, но в крайна сметка се е получила една от най-добрите и оригинални адаптации на фентъзи-приказки, които съм гледал.

• Трейнспотинг (1996) - по Ървин Уелш 

О, какви неща не бяха дадени във филма! Сещам се за няколко - Даян беше почнала работа като сервитьорка, едни клиенти я ядосаха и тя си изцеди тампона в манджите им....после те ахваха колко е вкусно..... Марк пък се кефеше, че ебе Даян, защото баща й бил фен на Хартс (докато той е на Хибс)...да не продължавам, нали? :)) Е, и филмът заслужено има култов статут, а това дава повод пак да ви пусна любимата ми сцена :р

• "Изкуплението Шоушенк"(1994) § "Бъди до мен" (1986) - по Стивън Кинг 

Слагам ги заедно, защото и двата филма са правени по новели (съответно на "Рита Хейуърт и изкуплението Шоушенк" и "Тялото), включени в "Особени сезони" - едно от любимите ми неща на Краля. Знам, малко е банално да ги поставям в листата, но прекалено са добри за да се пропуснат. От сборника единствено зимната приказка "Начин на дишане" не е филмирана, а тя е най-доброто произведение, поне според мен. Освен тях ще спомена "Мъглата" и "Зеленият път" като други любими екранизации. 

•  "Пътят" - Кормак МакКарти

За наше щастие във филма са ни спестили някои излишни и досадни философии на Кормак, предадени чрез героите му, затова "Пътят" е от малкото филми, които харесвам повече от книгата. Много добра атмосфера, леко се разминава с книгата на финалната права, но основната идея е предадена.

•  "Специален доклад" - по Филип К. Дик

Направо не е за вярване как от един разказ, Спилбърг е създал такава хай-тек-кибер вселена. Разказът не е нищо особено - там Андертън е много по-възрастен, отколкото е представен във филма, цялата драма с детето я няма, но това показва колко много са работили сценаристите. Те заслужават похвали, защото са развили сюжета по чудесен начин. Всъщност, като говорим за разкази, ще спомена и "Джони Мнемоник", правен по разказ на Уилям Гибсън, бащата на киберпънк явлението. Като го гледах бях още ученик без особени претенции, затова много му се накефих.

Нарочно не споменавам "Властелинът" и трилогията на Питър Джаксън по Толкин или "Кръстникът" от Марио Пузо, защото са твърде очевиден избор. Ето тук ще намерите по-разширен списък с филми, правени по романи. .