Наскоро излязлата екранизация открехна някакви мъждукащи спомени, че някъде в библиотеката ми има такова заглавие, което преди много лета се мъчех да прочета. От чисто любопитство извадих книжката от скромната ми библиотечка и започнах да чета, пък можеше да стане чудо и аз да повярвам в Бог (да бе!).
Колкото и да е банално, да ви представя и историята. А тя е за едно момче, Писин, или накратко Пи, израсло като индус, но което проявява голям интерес към исляма и християнството. Баща му е директор на зоологическа градина, поради което Пи изпитва симпатия към животните. Политическата нестабилност на постколониална Индия кара семейството да реши да се премести в Канада и то заминава с част от животните с кораб. Но по пътя се случва инцидент и Писин едва успява да се спаси в лодка с няколко животни, като именно вярата му помага да оцелее...
Въпреки че интуицията ми ме караше да погледна скептично на произведението на Мартел, то се оказа далеч не толкова религиозно и далеч не толкова едностранно, колкото бях убеден че е. Мартел е написал романа така, че поставя нас, читателите, насред океана, чудейки се дали тeзи води са божествени или не.
Ще ви извадя няколко цитата от "Животът на Пи", които ми направиха впечатление, и които като цяло дават добра представа за идеите на писателя:
"Когато бях на твоята възраст, аз живеех на легло, защото страдах от детски паралич. Всеки ден се питах: "Къде е Бог, къде е Бог?" Бог така и не се появи. И не Бог ме спаси, а медицината. Разумът е моят пророк и той ми казва , че когато часовникът спре да тиктака, ние умираме. Това е краят. Ако часовникът спре, ние сме тези, които трябва да го поправят - тук и сега. Един ден ще вземем в свои ръце средствата за производство и на Земята ще се възцари справедливост".Това са думи на един учител, отправени към главния герой, Пи. Аз не усетих някаква ирония към атеистите. Дори напротив. Пи заявява, че не ги е оспорил, защото го е било страх от силното дар слово на учителя, което би убило вярата му в Бог.
Пи решава да следва три религии - индуизъм, ислям и християнство, което пък довежда до спор между един брахман, един имам и един отец:
Отецът: Къде е Бог във вашата религия? Вие нямате ни едно чудо, което да докаже Пръста Божи!*Превод: Магдалена Куцарова - Леви
Имамът: Това да не ви е цирк - мъртви хора току да изскачат от гробовете? Ние мюсюлманите вярваме в голямото чудо на съществуването!
И много добро е видял Бог, от това, че е бил с вас, християните - опитали сте се да го убиете! Заковали сте го за кръст с големи гвоздеи. Много цивилизовано отношение към пророк! Пророкът Мохамед - Аллах да го благослови и с мир да го дари - ни е дал словото Господне, без да загуби достойнството си, и е умрял на преклонна възраст!
Отецът: Словото Господне? Някакъв неграмотен търговец насред пустинята ще ви даде словото Господне! Това са епилептични брътвежи, породени от дългото клатушкане на камилата, а не божествено откровение. Може и слънцето да му е изпържило мозъка.
Имамът: Има само един Бог!
Брахманът: И с този Бог мюсюлманите предизвикват само проблеми и насилие. Доказателство за това е колко е лош ислямът е нецивилизованият нрав на мюсюлманите.
Имамът: Кой го казва - създателят на робската кастова система! Индуистите заробват хората и се кланят на натруфени идоли.
Отецът: И коленичат пред крави! Въпросът е, дали Писин се нуждае от истинска религия, или от митове във вид на комикси.
Имамът: От Бог или от идоли.
Брахманът: От нашите богове или от боговете на колониалистите.*
Много е оригинално хрумването да представиш цялото лицемерие на религиите чрез спор между техните служители, нали? Съжалявам за дългите цитати, но държах да ги имам в блога.
Към атеистите Мартел се отнася с уважение, но забелязах, че е доста язвителен към агностиците. Интересното е, че в "Животът на Пи" са пренебрегната вярванията на будистите - много често наричани безбожници, тъй като те нямат Бог в религията си. Не съм сигурен дали това игнориране е добро решение на Мартел.
Но остава следният въпрос: "Книгата религиозна притча ли е, или е религиозна сатира?".
Може да се интерпретира всякак, в зависимост от това как си устроен. Не случайно чух много противоречиви мнения и от двете страни. В третата част на книгата, Пи се среща с японци, които са изпратени за да установят причините за катастрофата с кораба. Те не вярват на историята, която Пи им разказва, затова той представя и друга история, този път с хора вместо животни. Тук и аз си зададох въпроса "Коя история е вярната, все пак?" Аз поне мога да интерпретирам романа по следния начин - Мартел не е искал да ни накара да повярваме в Бог, а просто ни показва защо някои хора се чувстват по-сигурни с вярата и се нуждаят от нея. Дори ако трябва да си измислят и абсурдни истории в нейна подкрепа...
Интересно ще ми е да чуя или прочета и други мнения за книгата. С нетърпение очаквам и филма - дали отново не е осрано поредното литературно произведение?
.
