Вече не правят такива книги :(

Всеки път, когато вляза в книжарница, виждам рафт на който има етикет "Наука" или "Научно-популярни книги" и където се излагат книги по различни теми. За съжаление напоследък виждам какви ли не глупости, като започнем от езотерични такива и стигнем до тайни истории на тайни общества. Намират се и такива като на Сейгън, Голдейкър и т.н., които контрират и атакуват псевдонауките, но честно казано това не би трябвало да е основната цел на книги, които се тагват като "Наука".

Малко е разочароващо, че изчезнаха онзи тип книги, които бяха едновременно забавни и образователни. Книги, които те потапяха в дадена област и бяха подходящи за малки и големи. И които се използваха както от начинаещи, така и забавляваха напреднали.
Тук не говорим за професионална литература, пълно е с такава, а за онзи тип книги, които те караха да се влюбиш в дадена наука и тя се превръщаше в нещо като странично хоби, което използваш от време на време за да си потренираш мозъка. Поне да не закостенее на стари години :)

Не говоря и за енциклопедии, също е пълно с тях, повечето от които са прекалено детински и имат повече картинки (не че това е лошо, де).

Ето няколко, които са останали от дядо ми и от тях съм научил доста неща, помагаха дори като бях ученик и студент:

• Забавна механика 

Да си призная, като остарея планувам да напиша порно-механика, като ще има задачки като тази по-долу, но вместо шейна, момченцето ще е яхнало момиченце, а вместо наклонена равнина ще има счупено легло :р Смятате ли, че ще имам успех? А? :р

• Пътуване из електротехниката

Покрай псевдонауките тази схема долу стана твърде популярна. Наистина е страхотна книга, ако я намерите си я вземете. Основата на електротехниката обяснена в прост и забавен стил :) Точно като за мен, защото сложните думички ме преспиваха в училище и университета :)

• Занимателна география:

Любим предмет в училище :)

• Математическа досетливост

Майк Резник - "Господарите"

 Понякога попадам на страхотни книги и "Господарите" на Майк Резник е една от тях. Тя ми напомни на Станислав Лем и приключенията на Ийон Тихи - смесица от хумор и философия, забъркана с подобаваща доза въображение.

Резник е бил голям любител на африканския бит, история и култура, често посещавал континента и размишлявал върху теми като колониализъм, човешка експлоатация, традиции и прочие. Така му е хрумнала идеята да стартира поредицата от "Хроника на човешкия вид", в която разказва за развитието на човека след като покорява звездите и космоса. Американецът е забелязал, че цялата историята на човечеството се повтаря циклично - появяват се империи като римската, британската, тези на Александър Македонски, на инките и маите (може да включим и САЩ в това число), които доминират, експлоатират, култивират и непрекъснато се стремят да са на върха, а накрая залязват и биват изместени от други. Точно както е устроената натурата на човека.  " Господарите"  не е само едно проследяване на цялата човешка история по един оригинал начин, възползвайки се от инструментариума на фантастиката, но  е и изследване на човешката психика, пориви, желания, на положителните качества и недостатъци.

Творбата е разделена на 5 части озаглавени така: Републиката, Демокрацията, Олигархията, Монархията и Анархията. Всяка част се състои от кратки отделни истории, тематично разделени и носещи заглавия като "Пионерите", "Търговците", "Медиите", "Адвокатите", "Философите", "Олимпийците" и т.н. Резник е иронизирал не само непрекъснатия стремеж на Човека да граби ресурсите на чуждоземни планети и да налага волята си, но и осмива някои чисто социални явления. В главата "Миньорите" е насочил вниманието си върху алчните изнудвачески профсъюзи, в "Администраторите" - върху тромавата бюрокрация и незаинтересованост, в "Дипломатите" се обръща внимание на коварната хищническа политика, в "Медиите" темата пък е свобода на словото и т.н.

Бях си набелязал много цитати, защото книгата е пълна с идеи, но ще посоча само две:

"Говори се, че човек е социално животно, а някои задълбочени мислители твърдят, че той е политическо животно. Познавам жени, които биха се заклели, че той е сексуално животно. Във всички твърдения има известна доза истина, но нито едно от тях не е напълно вярно. Защото човекът е СЪСТЕЗАТЕЛНО животно."


"- Религията е духовна патерица , но и духовно оръжие. В качеството си на патерица тя предлага всеобхватен отговор на необяснимото, докато за далновидни мъже като Мойсей тя е могъщо оръжие, с чиято помощ те налагат своите възгледи, представяйки ги за Божия повеля.
Всяка стъпка по пътя на прогреса превръща глава от библията в безобидна поезия..." 

 Самата история за това как се сдобих с книгата също е поучителна :) След дълго търсене я намерих на "Славейков", разбира се на скромната цена от 15 лева. След дълги преговори, които ми напомниха на времената, когато пазарувах из ориенталските пазари, накрая я взех за 16 лв., но в допълнение получих още две книги на Резник :)


.

Бил Брайсън - "У дома" и историята на тоалетните

Този път Бил Брайсън се е впуснал на пътешествие без да сваля пижамата си и се е разходил в собствения си дом!  А като знаем колко е любопитен (даже досадно любопитен), никак не е странно, че е надраскал над 500 страници, описвайки любопитни факти, които изскачат докато се е разхождал покрай кухнята, избата, хола, спалнята, тавана, стълбището и т.н. Както Бил казва: "Къщите не са убежища от историята. Те са убежища НА историята".

Аз ще концентрирам вниманието върху най-важната част от всеки дом - ТОАЛЕТНАТА. За мен това е чувствителна тема, свещено място, което всеки човек има право да притежава и да разпуска негативната енергия (и материя), насъбрала се в него.

Добре оборудвана тоалетна

Но нека оставя самия Бил да ви разкаже малко повече. (Давай Бил, не ми пипай винцето, а разказвай) :

Водният клозет или т.нар. ватерклозет датира от 1755 г. и първоначално това наименование  обозначавало мястото, където се правела кралската клизма. След 1770 г. французите наричат вътрешната тоалетна   "а "un lieu l'anglaise  "  или "английско място  "  (коментар от мен: мама им француляшка ;р)

....

Друг французин, горе-долу по същото време, поискал цукало и му отговорили да действа през прозореца, като всички останали. Когато настоял да му дадат нещо, в което да си свърши работата, удивената му домакиня му донесла котле, но му напомнила, че ще й бъде нужно на следващата сутрин, навреме за закуската. 

....

Имало и хора, които се занимавали с почистване на помийните ями и ако някога е съществувал по-неприятен начин да си изкарваш прехраната, той все още не е описан... 
Работниците били изложени на риск от задушаване и дори експлозия, защото работели на светлината на фенер в изпълнена с газове среда. През 1753г. списанието "Джентълменс Мегъзин" разказва как един чистач на помийни ями влязъл в подземието на клозета в лондонска кръчма и почти веднага бил покосен от зловонния въздух. "Извика за помощ и веднага падна по очи" - разказва очевидец. Още двама мъже влезли в подземието, но не успели да излязат заради лошия въздух, макар че успели леко да отворят вратата и да изпуснат част от газовете. Когато спасителите най-накрая успели да извадят падналите, единият бил мъртъв, а другият получил необратими увреждания.

....

Много тъжна история, нали? :(

Нека благодарим на Бил за разказа, както и на преводача Вл. Германов :)
Аз още не съм я прочел докрай де, дебеличка е, но си седи на рафта за книги в тоалетната (специална моя изработка) и я чета бавно, но славно, докато акам. Не е толкова интересна колкото "Кратка история на почти всичко", но има и интересни моменти, както верочтно забелязахте от по-горните абзаци :р
.

Магизточник - Тери Пратчет

Тери Пратчет така пише книгите си, че всеки може да ги интерпретира по свой начин. Ето и моята интерпретация на "Магизточник", петата книга от поредицата за Света на диска. Имайте предвид, че я четох след като седях известно време на слънце, при това без шапка, и е твърде вероятно слънчевите лъчи да са повредили апаратурата, настанена в проветливата област между ушите ми.

Но първо да представя героите и историята накратко. Ипслор, осми син, му се ражда осми син - Коин, който се превръща в Магизточник, т.е. източник на огромна сила. Ипслор измамва Смърт и подготвя сина си да се възкачи като Архиканцлер на Невидимия университет. Така той ще превърне магьосниците в господари на Диска, а по-късно ще настане Апокралипсис - т.е. краят на света. По неволя на пътя му застава Ринсуинд, най-некадърният магьосник, живял някога. Към него се присъединяват крадлата Конина Варварката (дъщеря на Коен Варварина), чиято мечта е да стане фризьорка, както и Найджъл Разрушителя, който е решил да стане варварски герой. Действието пренася героите в Ал Кхали, един от главните градове на Клач, където ги посреща серифа на областта Креозот - той се вживява като истински Омар Хаям и си пада по приказки, разказани от надарени девойки.

Това е една от по-леките истории на Пратчет - забавна, неангажираща и пъстра като всички негови произведения. Тук можем да видим как конниците на Апокралипсиса - Мор, Глад и Война се напиват и пеят песнички в кръчма, Багажа с крака е с разбито сърце и решава да се напие с Клачианско кафе - питие, с което човек може да прави покривите водоустойчиви. Към тях може да добавим непослушно летящо килимче, Библиотекаря, който прави операция на книга, както и най-мощното оръжие на Ринсуинд - неговия закърпен чорап...

А сега е време за моята интерпретация! Както знаете магията и магьосниците в Света на диска символизират науката и образованието като цяло. Запитах се "какво е магизточник в творчеството на Пратчет?".  Предполагам, че това е ядрено оръжие, а Пратчет леко ни намеква до какво може да доведе злоупотребата с науката, т.е. тогава когато използваме науката за военни цели или за печелене на власт. Ето кои предпоставки ме карат да си мисля така - ледените великани може би представляват ядрена зима, която настъпва обикновено след ядрена катастрофа, а Тварите са  мутирали същества, дошли от друго измерение (вероятно вследствие от радиация?). А може пък аз да съм слънчасал, кой знае?  :)

Междувременно, "Магизточник" ще бъде 5-ят роман на Пратчет, който ще бъде филмиран от медийния гигант Sky One.  Преди това адаптирани бяха "Пощоряване", "Дядо Прас" и първите две истории от света на Диска: "Цветът на магията" и "Фантастична светлина". 

За завършек един цитат: " Не е лесно да приковеш истината към книжната страница. Във ваната на историята истината се улавя не по-лесно от изтърван сапун, а и се открива далеч по-трудно"...

Ревю от Христо Блажев
Ревю от Ел
.

Writers...

Дъглас Адамс 
Айзък Азимов
Жорже Амаду
Симон дьо Бовоар
Бил Брайсън
Чарлз Буковски
Боб Бърман
Бернар Вербер
Гор Видал
Кърт Вонегът
Ромен Гари
Нийл Геймън
Дмитрий Глуховски
Робърт Грийвс
Роал Дал
Ричард Докинс
Харлан Елисън
Георгий Зотов
Албер Камю
Артър Кларк
Джоузеф Конрад
Майкъл Крайтън
Стиг Ларшон
Станислав Лем
Марио Ливио
Хауърд П. Лъвкрафт
Йън Макюън
Нагиб Махфуз
ХАХ. Мелер
Чайна Миевил
Майкъл Муркок
Джордж Оруел
Чък Поланик
Тери Пратчет
Филип Пулман
Айн Ранд
Салман Рушди
Жузе Сарамагу
Робърт Стивънсън
братя Стругацки
Брус Стърлинг
Марк Твен 
Хърбърт Уелс
Ървин Уелш
Кен Фолет
Сам Харис
Хари Харисън
Робърт Хайнлайн
Тахир Шах
Бърнард Шоу


Знаете ли какво е общото между всички гореизброени писатели?
;)

Шотландски легенди

Вчера набързо прегледах малък сборник с шотландски легенди на  Барбара Кер Уилсън. Какво да ви кажа, шотландците не са хора :) В една от тях се разказваше за пиреновата бира - бира с невероятни качества според легендите. Тайната й се пазела от едно семейство пикти. По онова време Шотландия била разделена на две - Кралството на Пиктите, които били коренното население , и Кралство на шотландците, които дошли от Ирландия и завладели Алба. Та това семейство пикти били заловени от шотландците и било измъчвано за да издаде тайната на тази пиренова бира. Главата на семейството обещал да издаде тайната, само ако нашествениците убият бързо единствения му син, който бил жестоко изтезаван. Те го убили, а бащата им се изсмял в лицата. Обяснил им, че никога няма да издаде тайната, а помолил да убият сина му, защото той бил млад и не издържал на мъчения и бил на път да изпее рецептата. Шотландците се ядосали и го хвърлили от една канара. КРАЙ

Ей такива ми ти истории са шотландските.

След това се замислих и направих списък с нещата в които си приличаме с шотландците. Ето какво разкрих:

1. Ние сме планинска страна, Шотландия също е предимно планинска.
2. Характерен музикален инструмент за България е гайдата, такава е тя и за шотландците.
3. Националните герои на България и Шотландия, съответно Васил Левски и Уилям Уолъс, са били предадени все от свои сънародници (поп Кръстю и шотландски благородници).
4. Шотландците имат два доминиращи отбора по футбол - Селтик и Рейнджърс, ние пък си имаме Левски и ЦСКА.
5. Национални символи на България и Шотландия са все бодливи растения - българската роза и магарешкия трън съответно.
6. Като заговорихме за футбол, двете най-големи имена на българския и шотландския футбол - Димитър Бербатов и Дарън Флетчър (и на двамата имената им започват с "д"!) търкат резервната скамейка на един и същи отбор - Манчестър Юнайтед.
7. България граничи на юг с Гърция, древните гърци са били ментор на тогавашната Римска империя и културен център на западната цивилизация. Шотландия пък граничи на юг с Англия - ментор на сегашната глобална сила САЩ и културен център на сегашната западна цивилизация.
8. И двете страни се гордеят с алкохолните си постижения: Шотландия с уискито, а България - с ракията.
9. Традиционното ястие на шотландците е "Хагис", а това си е точно копие на българския бахур!
10. Гъстотата на населението на двете държави е едно и също - 66 души/ кв. км

НЕ МИ КАЗВАЙТЕ, ЧЕ ВСИЧКО Е СЛУЧАЙНО :Р

Бен Голдейкър - Псевдонауката

Поръчайте си вълшебните таблетки "Пръц прас" само за 99.99 лв.! Ако поръчате сега ще получите 2 опаковки!

Живеем в доста странен свят, в който непрекъснато някой се опитва да ни пробута поредния чудотворен медикамент. Някои от тези шарлатани станаха милионери благодарение на наивността и лековерието на хората, липсата на осведоменост, като се възползват и от доверието към науката (и съответно съсипват имиджа  и същността й). Точно поради тази причина, в книгата си "Псевдонауката",  Бен Голдейкър се е заел да разкрие тези измами от страна на фармацевтични, козметични компании, както и на различни нутриционисти, хомеопати и други евтини печалбари. Не искам да разтягам локуми, затова ще се спра върху някои от основни точки, които ми направиха впечатление в книгата:

Плацебо ефект -  както знаете, плацебото е лъжливо лечение, при което се изписват различни терапии, хапчета или инжекции, които нямат никакъв реален ефект, но се цели да се въздейства върху психиката на пациента, който уж може да се почувства по-добре след това. Типичен пример за това е хомеопатията, при която на практика се ползват "захаросани" хапчета, които в действителност не вършат нищо. Бен Голдейкър се е заел да разбули всички измами, които седят зад този бизнес с хомеопатични лекарства, както с детоксикациите, антиоксидантите и т.н.

Ефектът на Хоторн -имало теория, според която при по-добро осветление можело да се увеличи производителността в даден завод. Лично Томас Едисън отишъл и направил експеримент в завода "Хоторн" на Уестърн Електрик" в щата Илинойс. И действително - когато увеличавали нивото на осветеност, изследователите установили, че производителността се увеличавала. Но когато намалявали осветеността, производителността пак се увеличавала. Това е така, защото като кажете на работниците, че са част от специално изследване, проучващо производителността и после направите нещо....те наистина я повишават. Това е като плацебо ефекта. Голдейкър ясно доказва  как се нагласяват някои резултати от изследвания, как се избира неправилен подход, като с това излиза извън рамките на медицината и дава точно определение каква е същността на науката.

Учените-авторитети - много често някои учени и професори се мислят за недосегаеми и недостижими авторитети, и започват да злоупотребяват с това. Щом са професори значи много знаят и лековерните хора биха ги последвали без много да мислят. Бен Голдейкър отделя специално внимание на два феномена - професор Патрих Холфорд и д-р Джилиан Маккийт, доктор на науките. Двамата са нутриционисти, т.е. специалисти по храненето. За да си създадат пазарно пространство и да оправдаят съществуването си, те забулват храненето с тайнственост и го правят свръхсложно, за да подхранят нашата зависимост от тях. Д-р Джилиан Маккийт е телевизионна знаменитост, авторка на бестселъри, има асортимент от храни и загадъчни прахчета, може да ви даде хапчета за всичко. Вече е и мултимилионерка. В книгите си тя препоръчва да ядем по-тъмните листа на спанака, защото съдържали повече хлорофил, а те са били "богати на кослород" и щели "наистина да оксигенират кръвта ви". Богат на кислород ли е хлорофила? Не! Той спомага за производство на кислород. При слънчева светлина. А в червата ни е доста тъмно. Колкото и хлорофил да изядем, дори и д-р Маккийт да ми навре в ЗАДНИКА фенерче, пак нямаше да усвоя кислород чрез червата си, защото червата са приспособени да усвояват храна, а белите дробове са оптимизирани за усвояването на кислород.
Голдейкът направо я разнищва отвсякъде, нея и всички останали нутриционисти :)

Медиите - медиите са много сериозно средство за дезинформация, манипулация, както и за популяризиране на всякакви съмнителни продукти и теории. Медиите правят пари. Журналистите винаги гледат да публикуват някакви гръмки и шокиращи заглавия, с които да привлекат вниманието на масите, обикновено базирайки се на гореспоменатите авторитети-самозванци. Голдейкър обръща сериозно внимание и на тях в може би най-любопитната част от книгата.

Статистически данни - Голдейкър шеговито ни учи как да станем профита в манипулирането на данни и статистики.  Шегата настрана, но наистина той ни дава ясна представа какво представляват науччните изследвания и статии, както и науката като цяло.

Въпреки, че на моменти е "суха" и понякога изпъстрена с ненужни данни, аз наистина ви я препоръчвам :) Още повече, че можете да си я вземете с голямо намаление (наистина е голямо) от издателство "Изток-Запад" ( а и да се похваля, получих напълно безплатно каталози и показалец :))
Тук е мястото да благодаря на Блажев от Книголандия за препоръката му на тази чудесна книга, а и може да прочетете далеч по-професионалното му ревю тук :)
.