Харесвам книги, в които се заиграват с историята и ни я представят по различен начин. Федерико Андахази разменя ролите в сценария на историята и едно осиновено момче, Кетца, което служи на племената на мехиките, се превръща в откривател на Европа и земите отвъд Америка.
Книгата се състои от три части, като може да послушате моя съвет и съвсем спокойно да пропуснете първите две. В първата се разказва за детството на Кетца, за кръвожадните индиански богове, жреци и за дивия индиански живот в красиви градове с огромни храмове. Кетца едва се спасява от това да не бъде принесен в жертва на поредния свиреп бог, след което бива изпратен на мисия по море, заедно със затворници и пленници. Втората част проследява самото пътуване, изпълнено с препятствия, премеждия и лишения.
Интересните моменти и същността на книгата започват в третата част, когато вече капитан Кетца акостира в малкото пристанище Уелва в Испания, и се сблъсква с една съвсем чужда култура, обитавана от диваци, със силна пристрастеност към златото и виното. Индианецът със своята свита всъщност попадат в една много интересна епоха - тази на светата Инквизиция, която също като при мехиките изисква жертви и се горят хора в името на главния бог Исус Христос. Кетца започва да крои завоевателни планове и да разучава слабостите на местните, но много скоро осъзнава, че тези алчни туземци имат могъщи оръжия, а ненаситността им може да ги изведе до неговата родина, където лесно могат да разграбят и опустошат разпокъсаните от вечни разпри и войни местни племена.
Кетца вижда много сходства между религиите и основните водачи - Мойсей, Исус, Мохамед и Теноч, или както той ги нарича - Повелители на войната.
Кетца достига до Апенинския полуостров и става свидетелна един от най-важните моменти в историята на съвременното общество - Ренесанса:Но най-много изненада Кетца фактът, че всички виждаха - Аллах, Бог Баща и Йехова бяха всъщност едно и също божество. Освен това мюсюлманите приемаха Исус Христос за пророк, а Аврам (великият прародител на древния народ на Израел, откъдето произлизаше Исус Христос) - за свой прародител. Всъщност храмът в Мека, люлката на мохамеданството, е бил съграден от Аврам. В такъв случай, питаше се Кетца, каква в крайна сметка беше причината за тази безспирна война. Може би, казваше си младият мъж, имената на боговете бяха претекст, за да си оспорват територии, богатства и власт.*
Ако съществуването ни беше един кратък миг, изпълнен с копнежи, миг между две вечности, в които нямаше нищо, абсолютно нищо: едната, преди да се родим, а другата, след като умрем, то тогава имаше изобилие от причини да празнуваме живота и да поддържаме огъня жив. Това беше Ренесанса: противопоставяне на нищото и страстно отдаване на живота, независимо колко кратък е той.*Превод: Ана Лулчева
Или както отбелязва индианецът, някои живееха и умираха за да служат на боговете, а други живееха, за да могат боговете да им служат.
Кетца решава да следва легендите и да се срещне с праотците на народа си, затова поема към Ацтлан, което се оказва Китай. Доказателство за това е календарът на мехиките - пет йероглифа от мехикския календар съвпадаха с тези от Йи календара: змията, кучето, маймуната, тигърът (ягуарът) и заекът присъстваха и в двата календара, разположени по един и същи начин.
В това приключение Кетца тръгва за да открие нови територии и владения, а открива любовта, жестокостта и красотата на човешката природа. Общо взето оригинална концепция, интересни идеи, но сякаш доста сухо представени от Андахар. Ако тръгнете да я четете, може да си спестите времето с първите две глави и да почнете от третата, пак ще уловите основната нишка и няма да изпуснете нищо.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар