Умберто Еко - "Връща ли се часовникът назад"

Умберто Еко е една от най-ерудираните личности в литературата и като истински библиофил има огромни познания, особено в областта на историята.
"Връща ли се часовникът назад" е сборник от есета, публикации и статии за различни издания, тематично подредени и издадени като книга. Първата ѝ половина ми бе по-безинтересна, тъй като засяга предимно проблемите на Италия, най-вече свързани с медийния монопол на прословутия премиер-циркаджия Силвио Берлускони, който сполучливо е сравняван от Еко с ексцентричните римски императори Нерон и Калигула. Концентрирах се върху втората половина на книгата, защото в нея се разглеждат вече по-глобално събитията и проблемите в нашия свят, позовавайки се на логиката и чисто научно изследване. Това е основната идея на тази книга - авторът събира накуп уроците, които ни е оставила историята, за да ни покаже, че техниките на управление и манипулация на масите не се различават от тези в миналото. Умберто Еко търси и се опитва да извлече от историята модели и схеми на поведение, социални феномени и търси причините за тях. А те са едни и същи, и циклично се повтарят.

Във втората част основните теми са глобализацията и толерантността - докъде може да се разпростират те, сблъсъкът между различните култури, религии и етноси, медийният популизъм и т.н. Еко не само безпристрастно анализира различните обществени проблеми, наводнили света, а и търси евентуални решения, промяна в начина ни на мислене, поведение и т.н. Все неща, които са втръснали на всички и са се превърнали в досада, но не можем да избягаме от тях. Отбелязал съм няколко цитата, които са повече от показателни:

"Възпитанието на младежите в бъдещото училище не трябва да се основава върху прикриването на различията, а върху педагогически техники, които водят до разбиране у приемане на различията."

"Какво представлява обикновено един терористичен акт? Тъй като терористичната организация следва въстаническа утопия, тя цели преди всичко да попречи да бъде установено между опозицията и управлението съгласие от какъвто и да било тип(...). На второ място, цели да тласне действащото правителство към истерична репресия, възприемана от гражданите като антидемократична, непоносимо диктаторска, и по този начин да се стигне до въставането на предварително съществуващ широк фронт от "пролетарии или отчаяни лумпени", които само чакат последна провокация, за да започнат революционни действия."

"Един призив към нетолерантните фундаменталисти: разберете и приемете нравите и обичаите на страната, която ви е приела. И един призив към домакините: направете така, че вашите нрави и обичаи да не бъдат налагане на вярата ви. "

"Рядко една гражданска война достига генерални размери - обикновено става въпрос за война между банди. Войната на банди също е движение на съпротива , състоящо  се от удари в стил "хапеш и бягаш". Понякога във войната на банди се включват "Господари на войната" с техните частни банди, даже банди без идеология, които се възползват от безредиците".*

*Превод: В.Костова-Върлакова

 Не че съм съгласен с Умберто Еко (още повече с нещо като ревюто му за филма "Страстите Христови" и критиките му към Мел Гибсън), но определено харесвам начина му на мислене. Тази книга я четох от време на време, периодично, което ще рече, че едва ли е за директно четене от кора до кора. Но хора, които се занимават с обществени и социални науки, политологоия, антропология и т.н, определено има какво да научат.