през кръгъл проход зърнахме, отдето
излязохме: и пак звездите блеснаха"
Пасаж от "Ад" на Данте
В творбата на Данте, героите се измъкват от Ада и виждат прекрасните творения небесни, а както отбелязва и главният герой на Динау - Стефанос, никой не може да разбере този пасаж по-добре от африканец, защото това е техния живот. Всекидневен ад и само понякога поглед към небето.
Напоследък темата за бежанци и хора, бягащи от конфликтни зони, е много актуална.Такъв е и Стефанос, етиопец, избягал от разпокъсаната му от кървави революции родина. Революционерите пребиват и извеждат баща му, който е адвокат, и малкият етиопец никога не го вижда повече, а с последните спестявания майка му го изпраща извън Етиопия, за да спаси неговото бъдеще. Прощалният поглед на неговия баща преследва Стафанос дълги години, но това не е книга, в която разказвачът разказва тъжни истории или реди оплаквания и укори.
Напротив, това е съвсем различен роман. Стефанос заминава за Америка, страната на неограничените възможности, където обаче постепенно мечтите му започват да помръкват. И ако очаквате обвинения към света, Америка и приказки за несправедливостта, няма да ги получите. Етиопецът съвсем честно признава слабостите си, грешките си, липсата на амбиции и образование, както и неумението да се впише в американската сложна система. Дошъл от друг свят Стефанос се сблъсква със самотата, сивото ежедневие, живее в негърски пропадащ и постепенно опустяващ квартал, държейки скромна бакалия.
Романът съдържа цяла палитра от емоции - едновременно е и забавен, и тъжен, и меланхоличен. Забавно и тъжно е когато слушаш Стефанос и двамата му приятелите как се забавляват с игра - един от тях казва името на един диктатор, а останалите трябва да познаят през кой период и в коя страна е управлявал, и колко души е избил. Тъжно и меланхолично е когато слушаш Стефанос как разказва за майка си и брат си в Етиопия и за мечтите, които е имал като млад.
Разказът на героят в книгата на Динау е съвсем безпристрастен, и като такъв показва големите недостатъци и предимства на американското общество - общество от консуматори, все още раздирано от предразсъдъци и големи социални пропасти, които самите чернокожи ги създават с начина си на живот и поведение. Отново се усеща честността и прямотата на разказвача. Едновременно неговата признателност и реална представа за това какви са проблемите, които създават тези пропасти.
"Прекрасните творения небесни" е и роман за самотата, за нещастието да няма на кого да подариш подаръците за Коледа, да споделиш празничното настроение и малките радостни мигове . Неумението да се впишеш в обществото. В крайна сметка героят на Динау се запитва дали трябва да се радва на спокойния, макар и съвсем невзрачен и сив живот тук в Америка, да извлече максимума от него, след като алтернативата е да живее в конфликтна Африка, където деца с разхождат с оръжия? Романът на Динау Менгесту е роман за хора, които искат с честен труд да намерят мястото си, след като вече са загубили своето в своята родина, но осъзнават, че никой не е длъжен да им го осигури. А те трябва да си го спечелят.
--
Няма коментари:
Публикуване на коментар