Последните вечери попадам все на разочароващи книги. Както вече знаете, мразя да си губя времето с тях, затова ги изоставям недочетени, поне засега.
Нямам никаква представа как този роман е обявен за един от най-великите американски такива, дори е смятан за еталон, символизиращ тогавашната ера. Стилът на Фицджералд не е лош, но пък историята повече напомня на американските сапунени сериали от типа на "Далас" например.
Гетсби е някакъв богаташ, натрупал състояние по времето на сухия режим чрез продажби на алкохол. Основната тема на романа е опитът на Гетсби да си върне неговата стара любов, Дейзи, която пък е женена за друг милионер, Том Бюканън. Той пък от своя страна е влюбен в Мъртъл...Разказващият историята, Ник, има афера с мацка на име Джордън. Получават се някакви драматични триъгълници, предполагам с драматичен край.
Поне за мен "Великият Гетсби" не е нищо освен една сапунка, с претенциите, че засяга сериозни теми като расизъм, депресия, хай-лайф.
----
Това е роман, в който авторът Равич разказва за преживяните от него събития по време на втората световна война, когато е пратен в Сибир като затворник. Отначало всичко ми се стори правдоподобно. Равич подробно ни описва как са го третирали в лагера - дадени са му крайно широки панталони, като идеята е, че при опит за бягство затворникът да е зает да ги придържа с едната ръка. После ни описва т.нар. "кишки" - това са килии, наподобяващи клоаки, в които затворниците сe пускат да живеят сред собствените си фекалии.
По едно време обаче романът започва да прилича на самовъзхвала на стоическия героизъм на автора. Той никак не е убедителен за това как е попаднал там, защо е там и какви са обвиненията. Ей така, взели са го защото са били лоши и са го тормозили за да подпише някакъв документ. Ако го подпишел щели да му видят сметката. Сякаш не могат да му видят сметката и без да подпише този "документ".
Поразрових се по интернет и разбрах за разследване на BBC, което показва, че действително Равич присъства в аналите, но той е освободен през 1942гг., а регистрите показват че той е бил в Иран и Палестина по време на "голямата разходка".
На всичкото отгоре прочетох, че Равич е описал и срещи с "йети".....
С две думи, аз стоически издържах 80-90 страници и се отказах. Барон мюнхаузен
Е, тук можете да прочетете едно по-позитивно ревю на Блажев, с който много рядко сме на противоположни мнения :)
---
Няма да се разпростирам много за романа на Робинс. Много ми се искаше да го харесам, но уви ми се стори прекалено наивен и лигав, а авторът ми напомни за Пелевин и неговите напъни непрекъснато да оригиналничи, пръскайки на всеки ред цинизми. Много се разочаровах.
Ето сами виждате, че много често си купуваме книги, които се оказват посредствени. Какво да правим с тях след това? ...
.
.
- "Великият Гетсби" - Скот Фицджералд
Нямам никаква представа как този роман е обявен за един от най-великите американски такива, дори е смятан за еталон, символизиращ тогавашната ера. Стилът на Фицджералд не е лош, но пък историята повече напомня на американските сапунени сериали от типа на "Далас" например.
Гетсби е някакъв богаташ, натрупал състояние по времето на сухия режим чрез продажби на алкохол. Основната тема на романа е опитът на Гетсби да си върне неговата стара любов, Дейзи, която пък е женена за друг милионер, Том Бюканън. Той пък от своя страна е влюбен в Мъртъл...Разказващият историята, Ник, има афера с мацка на име Джордън. Получават се някакви драматични триъгълници, предполагам с драматичен край.
Поне за мен "Великият Гетсби" не е нищо освен една сапунка, с претенциите, че засяга сериозни теми като расизъм, депресия, хай-лайф.
----
- "Дългата разходка" - Славомир Равич
Това е роман, в който авторът Равич разказва за преживяните от него събития по време на втората световна война, когато е пратен в Сибир като затворник. Отначало всичко ми се стори правдоподобно. Равич подробно ни описва как са го третирали в лагера - дадени са му крайно широки панталони, като идеята е, че при опит за бягство затворникът да е зает да ги придържа с едната ръка. После ни описва т.нар. "кишки" - това са килии, наподобяващи клоаки, в които затворниците сe пускат да живеят сред собствените си фекалии.
По едно време обаче романът започва да прилича на самовъзхвала на стоическия героизъм на автора. Той никак не е убедителен за това как е попаднал там, защо е там и какви са обвиненията. Ей така, взели са го защото са били лоши и са го тормозили за да подпише някакъв документ. Ако го подпишел щели да му видят сметката. Сякаш не могат да му видят сметката и без да подпише този "документ".
Поразрових се по интернет и разбрах за разследване на BBC, което показва, че действително Равич присъства в аналите, но той е освободен през 1942гг., а регистрите показват че той е бил в Иран и Палестина по време на "голямата разходка".
На всичкото отгоре прочетох, че Равич е описал и срещи с "йети".....
С две думи, аз стоически издържах 80-90 страници и се отказах. Барон мюнхаузен
Е, тук можете да прочетете едно по-позитивно ревю на Блажев, с който много рядко сме на противоположни мнения :)
---
- "Вила Инкогнито" - Том Робинс
Няма да се разпростирам много за романа на Робинс. Много ми се искаше да го харесам, но уви ми се стори прекалено наивен и лигав, а авторът ми напомни за Пелевин и неговите напъни непрекъснато да оригиналничи, пръскайки на всеки ред цинизми. Много се разочаровах.
Ето сами виждате, че много често си купуваме книги, които се оказват посредствени. Какво да правим с тях след това? ...
.
.
За Гетспи можеш да се напънеш - просто чети бързо, пък и книжката е тъничка, Слънце, можеше да е...
ОтговорИзтриванеЗори, за да се напъне Ламот за Гетсби трябва да е минимум петдесетгодишен :) Книгата е строго таргетирана към определена възрастова група :)
ОтговорИзтриванее, аз съм си надскочил групата явно, а може би съм остарял преждевременно :D
ИзтриванеИ на мен ми се стори изключително бозава, когато я четох преди две-три години. Добра стилистика, но нищо впечатляващо откъм сюжет или герои.
ИзтриванеКогато се пенсионирам, пак ще я прочета, само за да тествам теорията, че е възрастово таргетирана.
значи мненията ни съвпадат на 100% :))
Изтриване>"Той никак не е убедителен за това как е попаднал там, защо е там и какви са обвиненията. "
ОтговорИзтриванеАми добре знаем, че в ГУЛАК се е попадало и без никакви обвинения - трябвала е работна ръка и са я осигурявали по списък.
Факт е, че ако някой в списъка в момента е липсвал, хващали са друг на негово място, а той е оцелявал - много такива случаи има.
Божо, точно защото в ГУЛАГ може да те гръмнат без никой да научи за това, ми бе странно защо се церемонят за автора и крайно наивни бяха обясненията му, че са го държали за да подпише документ, който щял да го погуби... Да не говорим, че като потърсих инфо за Равич, прочетох редица критики на някои от най-известните пътешественици и изследователи, които категорично смятат романа за измислица и нищо достоверно няма. А и самият роман не ме впечатли кой знае колко, по-скоро приличаше на детско-юношески роман :) Поне моето мнение е такова :)
ОтговорИзтриванеВал, много си прав, бая бабешки роман е това :Р
Ностро, само не ми казвай, че си харесал тая сапунка :р Добре де, може и аз да не съм дорасъл за такава литература :))
Зори, тъничка е, но я имам с дебели корици :Р Поне може да се ползва за други удоволствия :Р хехе :Р Иначе аз я почнах, точно защото е по-тъничка :Р
Понеже все още не ги печатат на ролка и от мекичка, перфорирана на равни интервали и ароматизирана хартия, най-простото е да им намериш нов стопанин, който ще ги оцени - като четиво или като подпалки, а ти ще си разринеш място за нови. Подаряваш, продаваш на символична цена на антиквари и в разните сайтове ... лесно е и многократно пробвано.
ОтговорИзтриванеЖалко, че скоро си възстанових един невърнат от някого Гетсби, иначе с огромно удоволствие бих те отървала от боклука ти.
Ее, Точке, не си ги давам защото съм стиснат, а освен това Гетсби ми е с твърди корици! :Р
ОтговорИзтриванеМоже пък като порастна да ми харесат :р
За "Великият Гетсби" съм изненадана, точно защото е "лека" и тъничка винаги съм си мислела, че никой не би имал проблем с изчитането и харесването й. На мен ми харесва, някакви небуквални паралели с "Цар плъх" съм си направила. Но пък и те разбирам, защото храня огромна антипатия и неразбиране към друга класика - "Спасителят в ръжта".
ОтговорИзтриванеСкай, винаги съм уважавал автори, които не губят времето на читателите си и рамките на 200 страници успяват да разкажат силна история и да предадат мислите си. Не харесах Гетсби, защото темите в нея са някак "outdated" и като цяло не ми се четеше как Гетсби е бил влюбен в старата си любов, печели пари по незаконен начин, едва ли не за да достигне нейната класа, и как мъжът й пък е влюбен в друга и т.н. и т.н. И накрая Гетсби получава "наказанието си". Разбирам какво иска да каже Фицджералд - да развенчае лицемерието, простотата и празнотата на хай-лайфа в онази епоха, може би да ни каже, че щастието не се крие в парите, но просто историята му е прекалено бозава, предсказуема, а аз не си падам по такива книги.
ОтговорИзтриванеА аз четох "Великия Гетсби" два пъти, понеже не можах да разбера, какво добро има в тази книга )))) Много се старах, но не намерих нищо.
ОтговорИзтриванеА освен това, също не дочетох "Измерването на света". Имах комплекси затова, много рядко не дочитам книги. Благодарение на теб ще се отървя от комплекси ))