Книги, които не дочетох - част 3

Ядосаната част от мен пак се обажда. На книжния пазар има толкова много книжни лайна, че колкото и да внимаваш да не настъпиш някое от тях, винаги може да изкърца обувката ти.  Да почнем с разочарованията:

• 1. Ерик Уайнър - "Сенчестият пазар" 

Признавам, тази книга искаха да ми я подарят, но от свян не позволих и си я купих. За което съжалявам :(

Ерик Уайнър е типичният хамерикански драскач, който хал хабер си няма от елементарна география и икономика, но тръгнал да пише книга на геополитическа и икономическа тематика. Това все едно атеист да напише книга в подкрепа на креационизма.

Отворих главата, която ме интересуваше и там прочетох следното:
".....Иран, който исторически е един от най-силните съюзници на Катар, защото 30% от катарското население е от персийски произход".
".....катарското правителство поддържа ислямистки паравоенни организации като Хизбула и Хамас...."

Леле, леле! Това само един пълен лаик може да го напише. Всеки, запознат с Близкия изток ще се хване за главата.
ПЪРВО, твърдението че 30 % от населението на Катар е от персийски произход НЕ Е ВЯРНО. Явно нашият приятел е объркал Катар с Бахрейн. Данни за етническия състав може да намерите в уикипедия. Публична тайна е, че в Катар не се допускат много, много шиити, каквито са иранците, а Катар е една от двете сунитско-уахабитски държави, заедно със Саудитска арабия. Уахабитските С.Арабия и Катар са като дупе и гащи, заедно са вплетени в ожесточен спор с шиитския Иран за господство в околността, а да кажеш, че Катар и Иран са исторически съюзници е все едно да кажеш че Турция е исторически съюзник на Армения ебаси.... Или че ИРА е протестантска организация - същото е. А твърдението, че уахабитският Катар спонсорира шиитската организация Хизбула е направо смехотворно. Кога най-накрая тия геополитически драскачи ще почнат да правят разлика, а тя наистина е ОГРОМНА!

Чудя се дали нарочно с цел пропаганда Уайнър ги пише тези неща или пък просто е скаран с географията и геополитиката.  В икономически аспект нещата са такива, сякаш са събрани от безделна клюкарка, четяща икономическите статии в някой второразряден вестник. За съжаление повечето геополитическо-икономически книжлета са такива.

....и такива писатели стават известни....
---

2. Керстин Гир - "Неморално предложение" 

Взех си я на Панаира на книгата миналата година, като ми обясниха, че е подобна на любимата ми "Кофти карма" от Давид Зафир, който също е немски автор. А и се притеснявах, че повечето ми книги са писани от мъже, като коч парти е в библиотеката ми, баси :/

Не я издържах много. Няма хумор, по-точно той е някакъв такъв кухненски, стерилен хумор. Пак се прекарах :/  Вероятно с  такива книжки е пълно на пазара.

----

3. Масару Емото 

Не, не съм тръгнал да му чета глупостите. Просто покрай фейсбук осъзнах колко наивни и суеверни хора има, далеч надвишаващи безопасния % от населението.

Не, нямам и намерение да се занимавам с един от най-известните псевдонаучни кретени по нашата планета . Но просто недоумявам как е възможно да има толкова много ГЛУПАЦИ, които да му се връзват! Виждам, че някои се впечатляват от докторската му титла, а даже някои го мислят и за професор. Всъщност докторската му степен е дадена в Индия, в някакъв Институт по Алтернативна медицина!!! ХАХАХАХА. Разбира се, всеки може да си изкара такова нещо в Индия, нужно ли е да обяснявам?

Та, псевдо-доктора печели милиони от продажба на книгите си, а зомбираните му неграмотни последователи се множат всеки ден. Джеймс Ранди, един от най-известните критици на псевдонаучните и паранормални явления, чрез неговата организация JREF, е обещал 1 милион долара на японския тарикат, ако последния докаже чрез контролирани научни доказателства тезите си, но както се досещате Масару се прикрива като ТЪПА П*ТКА под предлога, че той е  от Ню Ейдж движението, и че той е представител на т.нар. субективна наука. Субективна какво? Я се скрий!

Първият, който  се опитва да докаже наличието на памет във водата е Жак Бенвенист, чиито изследвания се финансират от познайте кой? Ами от хомеопатична компания. Малоумните му обяснения до такава степен разсмиват научната общественост, че това му донася две анти-нобелови награди. Джеймс Ранди предлага един милион долара и на Бенвенист, ако докаже публично и открито твърденията си, но и той се прикрива и не участва. Защо ли?

Всеки път, когато се появи някой псевдонаучен парцал, който твърди, че може да докаже наличието на памет във вода, този велик човек - Джеймс Ранди, отива и му предлага 1 млн. за да го докаже. Така се случва и с Мейдлийн Енис, професор от кралския институт в Белфаст, която през 1999г.  обявява, че е получила резултатите на Бенвенист. Ранди се заема, организира открити за обществеността анализи (чрез BBC) и се оказва.....отново измама ,зад която стоят парите на мазните хомеопатични компании. Отново те, и отново неуспешно, в програма на ABC се опитват да докажат глупостите на Емото и Бенвенист. Резултатите са тук.

Но такива са си масите...
Понякога се чудя дали да не почна и аз такъв бизнес като обявя на всеослушание за чудотворното действие на лайната, и да напиша книгите "Как лайната лекуват всичко" и "Как да се мажем с лайна - натуралният дар на природата". Все няколко милиона хора ще се вържат :D
.
.

Книги, които не дочетох. Част 2

Последните вечери попадам все на разочароващи книги. Както вече знаете, мразя да си губя времето с тях, затова ги изоставям недочетени, поне засега.

• "Великият Гетсби" - Скот Фицджералд

Нямам никаква представа как този роман е обявен за един от най-великите американски такива, дори е смятан за еталон, символизиращ тогавашната ера. Стилът на Фицджералд не е лош, но пък историята повече напомня на американските сапунени сериали от типа на "Далас" например.

Гетсби е някакъв богаташ, натрупал състояние по времето на сухия режим чрез продажби на алкохол. Основната тема на романа е опитът на Гетсби да си върне неговата стара любов, Дейзи, която пък е женена за друг милионер, Том Бюканън. Той пък от своя страна е влюбен в Мъртъл...Разказващият историята, Ник, има афера с мацка на име Джордън. Получават се някакви драматични триъгълници, предполагам с драматичен край.
Поне за мен "Великият Гетсби" не е нищо освен една сапунка, с претенциите, че засяга сериозни теми като расизъм, депресия, хай-лайф.

----

• "Дългата разходка" - Славомир Равич

Това е роман, в който авторът Равич разказва за преживяните от него събития по време на втората световна война, когато е пратен в Сибир като затворник. Отначало всичко ми се стори правдоподобно. Равич подробно ни описва как са го третирали в лагера - дадени са му крайно широки панталони, като идеята е, че при опит за бягство затворникът да е зает да ги придържа с едната ръка. После ни описва т.нар. "кишки" - това са килии, наподобяващи клоаки, в които затворниците сe пускат да живеят сред собствените си фекалии.
По едно време обаче романът започва да прилича на самовъзхвала на стоическия героизъм на автора. Той никак не е убедителен за това как е попаднал там, защо е там и какви са обвиненията. Ей така, взели са го защото са били лоши и са го тормозили за да подпише някакъв документ. Ако го подпишел щели да му видят сметката. Сякаш не могат да му видят сметката и без да подпише този "документ".
Поразрових се по интернет и разбрах за разследване на BBC, което показва, че действително Равич присъства в аналите, но той е освободен през 1942гг., а регистрите показват че той е бил в Иран и Палестина по време на "голямата разходка".
На всичкото отгоре прочетох, че Равич е описал и срещи с "йети".....
С две думи, аз стоически издържах 80-90 страници и се отказах. Барон мюнхаузен

Е, тук можете да прочетете едно по-позитивно ревю на Блажев, с който много рядко сме на противоположни мнения :)

---

• "Вила Инкогнито" - Том Робинс

Няма да се разпростирам много за романа на Робинс. Много ми се искаше да го харесам, но уви ми се стори прекалено наивен и лигав, а авторът ми напомни за Пелевин и неговите напъни непрекъснато да оригиналничи, пръскайки на всеки ред цинизми. Много се разочаровах.

Ето сами виждате, че много често си купуваме книги, които се оказват посредствени. Какво да правим с тях след това? ...
.
.

Книги, които не дочетох

Винаги съм гледал да пиша за книги, които ми харесват и да игнорирам разочарованията. Е, почти винаги, де. Но за книгите даваме пари, а като не ни харесат, се чудим къде да ги заврем. Не съм от хората, които се церемонят - когато една книга не ми върви до 50-та или до 100-та страница, аз просто я захвърлям.
През последните месеци попаднах на много такива.
Не твърдя, че съм мерило за качествата на дадена литература, напротив, не съм. Идеята е, ако има несъгласни с мен (убеден съм, че ще има), да посочат неправилния ми поглед върху тези творби :).

1. "Вълка от Уолстрийт" - Джордан Белфърт

Това е автобиография на човек, който чрез игри на борсата става милионер на 26, а десет години по-късно се сгромолясва и затъва в дългове. Очаквах точно това - представяне на кипящия живот на борсата в детайли, но вместо това Белфърт в 2/3 от произведението описва креватните си приключения, социалния си живот, партита и други досади, характерни за романчетата на Джаки Колинс, Нора Робъртс и други от сорта. Издържах до 8-9 глава, т.е. около 90-100 тромави страници и я захвърлих. Белфърт е написал 500 страници, но вероятно само в няколко от тях има нещо съществено. Останалото бе булевардни клюки.Ужасна е :/

2. "Върколашки метаморфози" - Виктор Пелевин

Разбирам, че всички писатели се опитват да бъдат оригинални, различни, да се харесат на младото поколение и да получат някакъв култов статут. Но когато това стане самоцел, резултатът е с обратен знак. Пелевин на всяка страница се е мъчил да оригиналничи, да покаже колко е cool, да включи мъдри мисли,  да спомене заглавия на филми и игри от Плейстейшъна , на имена на поп-икони, да ползва някакъв web-жаргон...на моменти имах чувството, че чета туитър статусите на тийнейджър, който неистово иска някой да му обърне внимание. Вероятно на много ще се стори оригинален, ала за мен си беше мъка да го чета. И него го издържах 80-90 страници.

3. "Къщата на джамията" - Кадер Абдола

Да кажем, че този приказен/магически реализъм не ми е особено по вкуса.  Като добавя безбройните религиозни нишки, вплетени в творбата, става ясно защо я издържах само до 50-а/60-а страница. Надявах се да е нещо в стила на Халед Хосейни и "Ловецът на хвърчила" но уви, не беше. Някой ден ще я прочета докрай, кой знае, може и да греша за нея.  

4.  "Фирмин" - Сам Савидж

Почти съм убеден, че в по-късен етап от живота ми ще харесам романа на Савидж, но поне засега нещата не се получиха. Страшно много се възхищавам на писателя, защото той написва първите си романи, когато е преминал 60-те. Чудесен пример за това, че никога не е късно да осъществиш плановете или мечтите си. Много ми бяха симпатични и рисунките на мишлето в книгата, и въобще всичко подсказваше, че ще си паснем. За жалост, тази старческа меланхолия, тъжен интелектуализъм и плахите опити за хумор ми бяха скучни, въпреки огромното ми желание да харесам Фирмин и Сам Савидж. Може би по-нататък...

5. "Измерването на света" - Даниел Келман

Най-продаваната немска книга от 1945г. до днес., преведена на 43 езика, отличена с множество награди....Историята е за двама велики немци - Александър фон Хумболт и Карл Фридрих Гаус. Двамата тръгват да измерват света, всеки със свой собствен подход. Всичко звучи чудесно до момента, в който почнах да я чета. Все се надявах, че ще бъда погълнат в историята, но така и не стана. Прекалено стерилна и суха, сякаш дъвчех стереопор, вместо искания шоколад. Може и да не съм дорасъл, знам ли? :)
...

to be continued
/о, неее/
.