Джо Абъркромби и "Отмъщението на Монца"

Ще ви призная нещо - никога не съм харесвал ортодоксалното фентъзи, от онези  с  провлачени истории за смели герои, красиви принцеси, принцове, страшни войни, магии и драми.

Затова бях малко резервиран към Джо Абъркромби и романа му "Отмъщението на Монца". Но още от първите страници ми стана ясно, че това е широко скроен писател, с извратено  чувство за хумор, разказващ развлекателно и най-важното - той не се церемони и не следва никакви правила. Всъщност ето ви едно интервю, в което британецът говори за книгата. Ще се убедите, че е симпатяга:

 Влияние - В интервюто Джо признава, че се вдъхновява както от литературни произведения, така и от киното.  Основно е черпил вдъхновение от филма на Джон Боорман - Point Blank (1967), както и от книгите на Макиавели, който е описал сблъсъците и междуособиците в политиката на италианските градове-държави през 15-16 век.

Свят и атмосфера -  Абъркромби е изградил един мрачен и тъмен свят на непрекъснати войни и политически интриги, изпъстрен с коварство, алчност, лицемерие и сервилност. Парите определят действията. Свят, в който липсва какъвто и да е морал. Приятелите стават врагове, а враговете - съюзници. Различаването на доброто и злото зависи от коя страна си застанал.
 
Тема и история - Темата за отмъщението е стара като света, тя заема централна роля в голяма част от класическите творби, като започнем от "Хамлет" и стигнем до "Граф Монте Кристо", а и до днес тя е актуална.
Главната героиня е жена, Монца Муркато, сама издигнала се от фермерка до военен лидер. Популярността й се увеличава, а нейния работодател, херцог Орсо, се притеснява да не заеме неговото място. Херцогът организира покушение, в което загива братът на Монца, а самата тя едвам оцелява. Хирург успява да я сглоби и излекува. Монца обаче иска вендета, кърваво отмъщение, и е готова на всичко за да го изпълни докрай. Нищо не може да се спре пред пътя й, не случайно я наричат Змията на Талинс. Голяма кучка е, несъмнено :)

Герои - Нещото, което наистина ме удиви в Абъркромби, е умението му да изгражда пълнокръвни герои, с всичките им тъмни страни и слабости. В книгата положителни образи няма, всички са готови да вземат своето и да следват целите си. В този свят на власт и сребролюбие, оцеляват само лукавите, хитрите и безкомпромисните. Британецът не ни е спестил нищо и не е тръгнал да ни залъгва с истории за идеализъм и справедливост. За съжаление този свят твърде много наподобява нашия, реален такъв... Има вероятност направо да намразите Абъркромби, заради начина по който се отнася с главните му герои. Ще ви накара наистина да тъжите за някои от тях.

Освен красивата и силна като характер Монца, в романа блестят още няколко героя. Дошлият от север здравеняк Тръпката, който иска да заживее по-спокоен и по-честен живот. В началото той казва:

"Кръвопролитието носи само кръвопролитие. Уреждането на една сметка само създава нова. Войната оставя горчив привкус в устата на всеки, който не е откачил"

Но в края на романа възгледите му се променят:

" Животът беше гадно копеле и даваше само на тези, които сами си вземаха. Животът беше на страната само на най-безскрупулните, най-кръвожадните, най-коварните и аплодисментите на тези глупаци го доказваха...."

Друг образ, който ми хареса бе този на Коска, вечно пияният командир и учител на Монца. Води предимно битка с бутилките, но той е генератор на онaзи жизнерадостна , честна и неприлична смесица от мъдрост и хумор:

" Всички се превръщаме в лайна като умрем, но не всички сме лайна като живи...Само повечето. Бог знае, че аз съм"...

Хумор - варира от черен през многоцветен, до направо гнусен :) Благодарение на него аз минах през тези 600 страници. Оригинален, странен, директен хумор, типичен британски. Някои от сцените направо не мога да ги забравя - след като прави секс, Монца хвърля 5 монети на любовника й, а той изсумтява: " К'во е т'ва? Чувствам се като курва", а Монца му отговаря:

"Значи ще убиеш човек за пари, но няма да лижеш жена за пари? Страшни принципи. Искаш ли съвета ми? Вземи парите и в бъдеще се придържай към убиването. Там поне имаш талант"

Сещам се за още една сцена, в която Монца пак прави секс, но я залавят както е гола, а един от наемниците вижда белезите от покушението и я пита от къде са й. Тя му отговаря:

"Ами бръснах си оная работа, и ми трепна ръката"

Не, не си мислете, че книгата е пълна със секс сцени, не знам защо, по дяволите, само тях помня :( Книгата всъщност е доста по-мрачна и тежка, отколкото изглежда. Без да помпозничи, Джо е наситил с точната доза хумор и мъдрост, толкова, колкото те да не досаждат и да направят приключението по-интересно.

Недостатъци - Абъркромби знае как да стигне от началото до края в една история, от точка А до точка Б. Проблемът е, че избира най-дългия път дотам. Ще е добре следващите му книги да са с няколкостотин страници по-малко :) Хич не ми се иска да е поредния автор на фентъзи тухли четворки, твърде ангажиращо и затормозяващо е. Иска ми се романите му да са по-концентрирани и по-директни, за да не се губи динамиката на действието. И да не се провлачва във времето. Това все едно да отидеш на кино и да изгледаш 5-часов филм.  Колкото и да е добър, ще ти писне някъде към третия час. Поне на мен ми се иска да е така, а Абъркромби наистина е страхотен писател, ще е жалко да се загуби из хилядите страници на дебелотомна поредица.

Леле...Това ревю стана бая дълго! Е, не всеки ден чета книжки по 600 страници все пак :)  Много по-различна е от всичко останало, каквото бях чел и се радвам, че се запознах с този млад, извратен и интересен британец. Не знам дали ще имам нервите да му прочета останалите му романи, но определено той е глътка свеж въздух във фентъзи-пространството. :) Не случайно трупа цели армии от фенове.