"Делян Пеевски - официална автобиография" (откъси)

 Представям ви откъси от сърцераздирателната автобиография на Делян Пеевски:

....
Ох, днес имах много тежъг парламинтарен работен ден, какви ли не жертви давам в името на Балгария! Изядох 16 кюфтита с руска салата в парламинтарната лафка и получих запик. И докато изживяфах духовен катардзис и се мъчех в туалетната, постояно се чуваше тропане на вратата, което ми стресираши стомаха и фследствие задръстих туалетната.  Като излязох видях цяла редица от измъчени лица на политици, начело с Станишката, който се беше насрал, имал раструйство. Казах си, днешнити политици са много разглезини и всички все се насират, никва воля  немат.
...
Днес мама ми подари още два пичатни весника и 3 интернет медии за рожденият ден! Много убичам мама! Направи ми и цяла тава баница и аз я изядох наведнъж. Пак получих запик и задръстих канализацията на квартала. Общината дойде и се наложи да смини целия канал. Отново се проявих като отговорин политик и допринесох за подобряванито на ифнрастроктурата на страната!
...
14 февроари. За денят на флюбенити реших да взема Цветелинчито на театър, стига сме ходили на тия фолк-партита на Милко Калайджиев и Галена, а и Цветелинчито като пее, все получавам запик. Требва да дадем рамо и на балгарската калтура, да дадем пример на обществуто.  Та отидохми на театър Иван Вазув и аз нали, след тежкия работен паралминтарен ден (а и пък бяха заредили лафката там), се унесох и заспах. Цветелинчето ме прасна, патката, точно по стомахчето, а знае че там съм много чуфствителен. Човещинка е, изпуснах се, а аз съм мъжко момче, не се лигавя. От вълната отнесох завесите на сцената, отвях и декорите, бях на първи ред за нещастие. Казах си, тия чалгарки съвсем съсипаха калтурата в Балгария.
...
Днес Шефа ми са обади и ми прекъсна обяда, а стомахчето ми каркореше. Лютфито ми вика да отида да вразумя некакъв тютунджия, който не искал да работи с наште фирми. Оставих черпака и се заех. Чувечето беше вързано, махнах парцала от устата му и му казах, че ако не садейства ще му седна на лицето. Всички се страхуват като го кажа, виждали са как троша орехи с заднити челюсти и как съм правил тикви на кайма със сексапилнуто ми дупи. Човечеца пребледня и се сагласи да работи на ниски цени. Така е, с твърда рака се управлява, истински лидер сам малко аз!
...
Днес изядох само 8 татарски кюфтета с балканска лутеница и 6 омлета с майонеза. На диета сам все пак.  Пуснах си телевизора и гледам пак протести. Хората са наизлязли и размахфат лозонги "Кой е Делян Пеевски". Хората ме убичат. Не ме искат на малка длъжност като шеф на ДАНС. Осещат путинциала ми. Искат ме за президент!

.

Нинко Кирилов - "Двойници и животни"

Попадам на книга, дебют на млад български автор. "Двойници и животни". Отнасям се скептично, както към всичко българско. Престрашавам се и отварям книгата вечер у нас, в леглото. Книгата ми засмуква единия ръкав на пижамата,  опитвам се да си го изтегля обратно, но вместо това попадам в друг ръкав на реалността. В реалността на нереалното.

На входа на този друг портал ме посреща Джереми Айрънс. Усмихва се и ми намигва. Праща ми въздушна целувка. Повдигам вежди и се опитвам да мисля за Джулиън Мур. Нея поне я харесвам. Поглеждам към небето, то е с кехлибарен цвят. Усещам, че някой ме чеше по главата. Осъзнавам, че съм котка, а някаква жена ме гали по козината. Изведнъж ръцете й кървят. Това е щото съм се превърнал в кактус. Кръвта ѝ се стича по почвата под мен и аз усещам топлината ѝ.

"Копеле!?",  прекъсна ме Ки, който заговори с вътрешния ми глас, "нали това трябваше да е ревю на сборник от разкази, какво ще разберат хората от сюреалистичните горни абзаци?"
"Аз не пиша ревю", отвръщам, "просто преживявам сивото ежедневие на обикновен гражданин, с обикновени проблеми, но по необикновен начин."

Гмуркам се пак в книгата. Има огледало. Решавам да погледна да видя дали съм още животно. Виждам образ на кон до мен в огледалото. Ръката ми преминава през самото огледало и разрошвам гривата на коня. Яхвам го и препускам отново през страниците. Осъзнавам, че съм самият кон. Отнякъде прозвучава музиката на Брамс. Музиката ми тече по вените, а аз съм осъществил още една кафкова метаморфоза и съм се превърнал в птица. Скоростта от препускането е толкова висока, че осъществявам темпорален скок и се озовавам в София през 2051г. Същата сивота, различни трамваи.

Едва в ранното утро успявам да се измъкна от другия край на корицата. Изпотен, но възхитен. Наистина браво.

Алберто Анджела и "IMPERIUM - пътешествието на една монета из Римската империя"

Циркус максимус. Арена, побираща 150 000 души се къса по шевовете. Приглушаващият тътен,  идващ от огромната тълпа, отеква на десетки километри, а напрежението и ентусиазмът вибрират във въздуха. Целият Рим е говорил за предстоящото надбягване с коне седмици наред. Коментари, залагания, слухове и новини заливат града.
Досущ като във Формула 1 е имало и отбори, със съответния антураж - техници, коняри, момчета, които с кофи с вода охлаждат нагорещените колела на т.нар. квадриги (колесници с 4 коня) и т.н.

Вместо Ферари, Макларън и Лотус, имало е 4 отбора, наречени factiones, които се различавали по краските, а оттам идват и имената - зелен отбор (prasina), червен (russata), син (veneta) и бял (albata). Всеки отбор участвал с по три квадриги. Всеки кон е бил селектиран от специалисти, които напомнят футболните скаути - те оглеждат коне от Иберия, Египет, Сирия и други места. Отборите имали богати и известни собственици-покровители.

Надбягването започва, като всяка квадрига до първия завой трябва да следва начертаните "пътеки" задължително, след което започва същинското състезание. Нямало е колела с шипове както във филма "Бен Хур", но кочияшите имали право да удрят с камшик конете на съперника (обикновено се целели в очите на горките коне, имало е повече от 14 мехлема за очни рани по онова време). Битката на арената е свирепа, една от квадригите задира,  кочияшът губи равновесие, изхвръква и се озовава на земята, където бива прегазен жестоко от останалите зад него квадриги, под одобрителния рев на възбудената публика...
----

Преразказвам малка част от книгата на Алберто Анджела, който проследява интересната въображаема история на една сестерция в Римската империя, по времето на император Траян. Преминавайки от ръка на ръка, сестерцията се впуска в истинско приключение, което я завежда на различни места, като почнем от Рим, преминем през Лондиниум (Лондон) и Лутеция Паризиорум (Париж), които били малки селища с дървени сглобяеми къщурки (като направени в ИКЕА), и стигнем до Месопотамия, та чак до Индия.

Научаваме как римляните са строели пътищата - изкопавали са ровове, поставяли са един слой едри скали, след което слой по-дребни речни камъни,  а после чакъли и глина, след което слагали "паветата" (техника, запазила се донякъде и до днес). Много римски пътища са оцелели и се ползват и до днес.
Алберто ни разказва и как се е правело виното в Трир, каква е била стратегията на центурионите и римските легиони в битките, как постепенно жената се е еманципирала в Милано, как са плавали по море римляните и т.н.

Едно трябва да се признае - Алберто Анджела е действително невероятен популяризатор и умее да представя иначе суха информация по вълнуващ и интригуващ начин. "IMPERIUM - пътешествието на една монета из Римската империя" е пример за това как трябва да се пишат исторически книги и определено ми допадна много.

Свят на смъртта I, II и III - Хари Харисън

Оригиналната трилогията на Хари Харисън се оказа не само много приятна приключенска поредица в космоса, но и истинска епопея на рационалното мислене,  осмиващо суеверното начало и неговото тесногръдие.

Свят на смъртта I

Джейсън динАлт е авантюрист, който мами с хитрост и умения казината из вселената. Един ден получава необичайна поръчка, която го довежда на Пиръс - изключително опасна планета, чиято сурова среда е накарала еволюцията да създаде смъртоносни за човека отровни растения и чудовищни животни.  Като споменах еволюция, първата част на "Свят на смъртта" прекрасно илюстрира идеите на автора - да пресъздаде силата и законите на природата, кактo и нейното развитие в различна среда. Хората заселели тази планета се борят за живота си в много тежки условия, а естественият подбор и борбата за оцеляване са ги направил мощни, мускулести, невероятно бързи и ловки бойци. Джейсън динАлт спечелва огромна сума, с която пирейци купуват оръжия и се опитват да оцелеят на тази планета. Но на планетата живеят и други хора, които без оръжия и сила са успели да се интегрират в този свят и заживяват в хармония с природата. Започва война...

Това е другата страна на романа. Елементарният милитаризъм, безсмислените убийства, когато хората могат да разрешават проблемите с главите си, а не с първобитни методи:

Това са духовете на всички онези негодници, които са дрънкали оръжие и са възхвалявали благородната война. Те дори разпознават и неизменния лозунг: „Ние сме на страната на светлината, а врагът е създание на мрака.“ И, по дяволите, няма значение, че и противниковата страна твърди същото. Ти продължаваш да си служиш със същите онези думи, с които са се убивали хора още в зората на човешкото съществуване.

 Свят на смъртта II

Най-добрата част от поредицата. В нея Харисън изправя рационално мислещия Джейсън динАлт  срещу религиозния и суеверен Мика Самон, като и двамата попадат на една планета с изостанало в развитието си племенно общество. Тази част е далеч по-забавна, с много леки хумористични нотки, в която Харисън осмива и показва целия "блясък" на суеверната глупост и религиозно лицемерие. Неумението на Мика да се впише в това различно общество само подчертава безсмислието и безполезността на философски и религиозни приказки за морал и етичност.
Втората книга от поредицата освен страхотно сървайвъл приключение е и истинска ода, истинска възхвала за превъзходството на науката и логическото мислене, които процъфтяват в лицето на "изобретателя" Джейсън, попаднал на планета, където все още хората вярват в магии, докато другите ги дирижират с научните постижения. И в която трябва да оцелее, отново използвайки интелекта си. Долните цитати сами говорят за себе си:

  "Истинският закон за гравитацията е формулата F = (gM1.M2)/D^2 и тя служи да се изчисли гравитационната сила между две тела, където и да се намират те. Това е начинът да се изразяват фундаментални и неизменяеми принципи, които важат при всякакви обстоятелства. Ако ще има истински закони на етиката, те трябва да притежават същата универсалност. Да могат да се прилагат и на Касилия, и на Пиръс, и на всяка друга планета, във всяко съществуващо общество. Онова, което тъй високопарно зовете — с главни букви и екот на фанфари — Закони на Етиката, не са никакви закони, а просто племенни порядки, аборигенски наблюдения, стъкмени от неколцина пастири в пустинята, колкото да въведат ред в къщата или палатката си. Тези правила не могат да имат универсално приложение, дори ти го разбираш. Помисли си за различните планети, на които си бил, и за всички чудати и прекрасни начини, чрез които хората осъществяват своето общуване. Би ли могъл да си представиш десет правила на поведението, които да са в сила за всички тези общества? Невъзможна задача. Но се обзалагам, че си имаш десет правила, на които искаш аз да се подчинявам."

 ..........

"— Той е великолепен! — отвърна Мика с блеснали очи. — Във всеки ред се чувства Красотата и човек се натъква на Истини, забравени в суетнята на съвременния живот. При него се постига примирението между Мистичното и Конкретното, доказва се, че двете са взаимно свързани. Чрез символи той обяснява всичко по пътя на чистата логика.

— Той съвършено нищо не доказва — натъртено произнесе Джейсън. — Само изобретява игри на думи. Взема една дума, прикача й абстрактна и нереална стойност, след което се залавя да доказва тази стойност, отнасяйки я към други думи със същия фалшив произход. Неговите факти не са факти, а безсмислени звуци. Това е ключовият пункт, по който моята и твоята вселена се различават. Ти живееш в свят от кухи, лишени от значение факти, които не съществуват реално. Моят свят съдържа факти, които могат да бъдат претегляни, проверявани, свързвани по логически път с други факти. Моите факти са непоклатими и неоспорими. Те съществуват."

Свят на смъртта III

Третата част я прочетох малко по-мудно, вероятно защото се наситих от приключенията на Джейсън динАлт, а и Хари Харисън като че се е изчерпал с предните две книги.
"Свят на смъртта III" е кръстоска между I и II, действието се развива на планетата Фесилити, където напреднала технически армия на пирийците ще се сблъска срещу безмилостни диваци. Свирепият воин Тремукин напомня лекo на хунския вожд Атила. Тук се появява и вярата на Харисън, че цивилизованият живот е много по-привлекателен и много по-устойчив от варварския. Затова Джейсън насочва Тремукин да завладее уседналите градове, да усети вкусът на цивилизацията и в крайна сметка да бъде асимилиран и победен от нея. Не със сила, а с предимствата, които предоставя тя.

------------

С тази трилогия (казвам трилогия, защото останалите части, въпреки присъствието на името на автора, не са писани от него), Хари Харисън определено се превръща в един от любимите ми фантасти. И като се има предвид, че книгите излизат през 60-те години (първата през 1960 г.) - това само показва, колко напредничаво мислене е имал.

Книгопол

Направих си "Кногопол" :)
Идеята и правилата са като в оригиналната игра "Monopoly", само вместо улици и квартали има автори и библиотеки, например Библиотека "Класика", която включва авторите Кафка, Достоевски и Оруел. Вместо затвор има книжна борса, защото там се губят пари и време за лутане из щандовете. Вместо летища и гари има книжарници, блогове и goodreads, който може също да си купите. Вместо паркинг има "Четене в парка". Къщичките и хотелите са заменени от издателства и печатници (4 издателства = 1 печатница).
Пак има пари, но са с лика на писатели :)

 

Остава да разпечата и да си намеря зарчета и ентусиасти за игра :))

.

Алкохолен реализъм, "Поща" и Чарлз Буковски

- Когато не ни се обаждаш, знаеш ли какво ни казваш?
- Не.
- Чинаски, ти тогава казваш "Да ѝ го начукам на пощенската станция!".
- Така ли казвам?
- И, г-н Чинаски, знаеш ли какво значи това?
- Не, какво значи?
- Това значи, г-н Чинаски, че пощенската станция ще ти го Начука на теб!

Когато хванеш книга на Буковски, нямаш усещането за четене, а сякаш се прехвърляш в задимен бар, а до теб е самият Буковски, с чаша уиски в ръка, който ти разказва история, с дебел, плътен и дрезгав, алкохолизиран глас. А историите на Буковски са за обикновени хора, които не изпъкват с нищо, напълно посредствени, каквито са повечето. Пропаднали хора, зарити в лайна, измъкващи се от смазващата социална тоалетна дупка, само за да се хвърлят след миг в алкохолно тресавище, от което няма измъкване. Алкохолен реализъм, получен от ежедневния стрес.
Буковски разказва с прости думи и изречения, без излишни описания и метафори, без философски напъни и сложни термини. Простичко, но истинско. 

"Поща" се явява нещо като полу-автобиографична книга, която описва дългогодишната тежка и еднообразна работа на Буковски в пощите. Главният герой Чинаски е вероятно алтер-егото на писателя, който пропилява живота си в заливане с алкохол, залагания с конни надбягвания и разпиляна дружба с пропаднали жени. Покрай него съществуват хора, които никой не забелязва - като стария пощальон Дж. Г., който раздава бонбони на децата в неговия район, докато накрая една истерична майка не го обвинява в опит за блудство, което психически разстройва и съсипва кроткия старец. Или Бети - първата любима на Чинаски, чийто край идва без дори някой да се опита да ѝ помогне, един жалък край на самотна и нещастна жена.

В "Поща" обаче преобладават сатиричните, самоиронични елементи. В залупения си живот Чинаски попада в комични, жалки ситуации, които подчертават нищожното му съществуване, за което на никого не му пука, на което Чинаски отговаря - майната му на цялата система, и на мен не ми пука.

"- Какво не им е наред на гъзовете, бейби? Аз имам гъз, ти имаш гъз. Отиваш в магазина иси купуваш пържола, която също е имала гъз. Гъзовете покриват целия свят...светът е пълен с милиарди гъзове. Президентът има гъз, момчето, което мие колите има гъз, съдията и убиецът има гъз....даже пурпурната карфица има гъз." 

Чайна Миевил - "Морелси"

Или Миевил среща Мелвил.

Спомням си, че преди няколко години прочетох едно интервю на Миевил, в което той изразява амбицията да напише по един роман във всеки жанр. И ако "Градът и Градът" си е криминален роман, пречупен от странното миевилско въображение, то "Морелси" е едно отдаване на чест към класическите приключенски романи, които са разпалвали въображението на милиони деца по света и са оставили своя магичен, авнатюристичен отпечатък върху всички тях.

Като всяко произведение на Миевил, "Морелси" е смесица от много жанрове, водещ от които е приключенският, към който са добавени примеси от пост-апокалиптичния жанр, малко стиймпънк, и за десерт - ужаси. Миевил е създател на едни от най-чудноватите светове в литературата, които досущ като сложните механични стиймпънк джаджи, са събрани и сглобени по един  странен начин от различни познати литературни елементи, в една по-сложна конструкция. 

Сетинг и история
Сетингът в "Морелси" е подобен на онези в морските и пиратските романи, с тази разлика, че вместо кораби имаме влакове, а вместо морски чудовища - мутирали до огромни размери гризачи, които изскачат от песъчливия пейзаж и всяват ужас, напомнящ атмосферата на  "Дюн". Но за литературните препратки по-нататък.

Да си представим суха земя, върху която се разпростира безкрайна плетеница от железопътни релси, кръстосвани  от всякакъв тип влакови композиции, от дървени до модерни парни машини, от влакове теглени от животински тягове, до такива, които ползват ядрено гориво. Главният герой е Шам, сирак, който е помощник на лекар в един къртоловен влак. Да, хората ловят огромни мутирали животни, дълбаещи в пясъчната шир, а живеят в "грунднорма" - твърди земя, върху която човеците са в безопасност от същите тези твари. Но не всички се занимават с лов. Това е свят на пирати, които разграбват влаковете, на търговци, на търсачи, които издирват архи- или ню- останки, мародери и т.н.

Като във всеки приключенски роман за подрастващи, и тук главният герой е на кръстопът и се чуди на къде да поеме в този живот. Среща много хора, печели врагове и приятели, пътува, открива своята цел, своята "философия", преследва я и преминава през много препятствия за да я достигне. Класически сценарий, превърнат в култов роман от уникалното въображение на Чайна Миевил.

Литературни препратки
Така както героите в "Морелси" търсят следи и останки, така и авторът е "заровил" множество препратки, да ги наречем лит-останки, които читателите могат да открият.
Разбира се, основната препратка е към класиката "Моби Дик" на Хърман Мелвил. Името на капитанката на къртоловния влак, Абакат Нафи, е всъщност анаграма на Капитан Ахав, централна фигура в романа на Мелвил ( от английски като смените буквите на Abacat Naphi се получава Captain Ahab). Те двамата гонят почти митични същества - съответно гигантски бял кит и гигантска бяла къртица. Шам пък е подобно на Ишмаел.
Препратките към друг класически приключенски роман - "Островът на съкровищата" на Робърт Стивънсън, също са много сериозни. Доктор Лимзи на практика е аналог на доктор Фремло, а търсенето на съкровища и пиратските истории, вечери в кръчми са също взаимствани.
До голяма степен атмосферата и сетингът са препратки към историите на Джак Ванс от цикъла му "Умираща земя", където също имаме пост-апокалиптичен свят с небе, изпълнено с отровни газове, и земя със странни животни. Както и към поредицата "Смъртоносни машини" на Филип Рийв. Има ги и червеите от "Дюн" на Франк Хърбърт. 
Препратки има и към Даниел Дефо - Шам претърпява "влакокрушение" и попада в ситуацията на Робинзон Крузо ( островите в "Морелси" са скални местности, заобиколени от пясъци). Самото приспиване на Шам е във връзка с детския роман на Ерих Кестнер "Емил и детективите"
Така симпатичното прилепче на Шам, Дейби, пък напомня на отака от "Магьосникът от Землемория" на Урсула Ле Гуин. Е, слава богу Дейби е с по-щастлива съдба. Ха, дори Схватливия Ом, едно от божествата в "Морелси", е намигване към Тери Пратчет и "Малки Богове".  Миевил е направил поклон и към братя Стругацки, сталкерите и "Пикник край пътя"

----

След като я прочетох със сигурност пътуванията с влак няма да са същите :)
Well done China, you weirdo!