Алберто Анджела и "IMPERIUM - пътешествието на една монета из Римската империя"

Циркус максимус. Арена, побираща 150 000 души се къса по шевовете. Приглушаващият тътен,  идващ от огромната тълпа, отеква на десетки километри, а напрежението и ентусиазмът вибрират във въздуха. Целият Рим е говорил за предстоящото надбягване с коне седмици наред. Коментари, залагания, слухове и новини заливат града.
Досущ като във Формула 1 е имало и отбори, със съответния антураж - техници, коняри, момчета, които с кофи с вода охлаждат нагорещените колела на т.нар. квадриги (колесници с 4 коня) и т.н.

Вместо Ферари, Макларън и Лотус, имало е 4 отбора, наречени factiones, които се различавали по краските, а оттам идват и имената - зелен отбор (prasina), червен (russata), син (veneta) и бял (albata). Всеки отбор участвал с по три квадриги. Всеки кон е бил селектиран от специалисти, които напомнят футболните скаути - те оглеждат коне от Иберия, Египет, Сирия и други места. Отборите имали богати и известни собственици-покровители.

Надбягването започва, като всяка квадрига до първия завой трябва да следва начертаните "пътеки" задължително, след което започва същинското състезание. Нямало е колела с шипове както във филма "Бен Хур", но кочияшите имали право да удрят с камшик конете на съперника (обикновено се целели в очите на горките коне, имало е повече от 14 мехлема за очни рани по онова време). Битката на арената е свирепа, една от квадригите задира,  кочияшът губи равновесие, изхвръква и се озовава на земята, където бива прегазен жестоко от останалите зад него квадриги, под одобрителния рев на възбудената публика...
----

Преразказвам малка част от книгата на Алберто Анджела, който проследява интересната въображаема история на една сестерция в Римската империя, по времето на император Траян. Преминавайки от ръка на ръка, сестерцията се впуска в истинско приключение, което я завежда на различни места, като почнем от Рим, преминем през Лондиниум (Лондон) и Лутеция Паризиорум (Париж), които били малки селища с дървени сглобяеми къщурки (като направени в ИКЕА), и стигнем до Месопотамия, та чак до Индия.

Научаваме как римляните са строели пътищата - изкопавали са ровове, поставяли са един слой едри скали, след което слой по-дребни речни камъни,  а после чакъли и глина, след което слагали "паветата" (техника, запазила се донякъде и до днес). Много римски пътища са оцелели и се ползват и до днес.
Алберто ни разказва и как се е правело виното в Трир, каква е била стратегията на центурионите и римските легиони в битките, как постепенно жената се е еманципирала в Милано, как са плавали по море римляните и т.н.

Едно трябва да се признае - Алберто Анджела е действително невероятен популяризатор и умее да представя иначе суха информация по вълнуващ и интригуващ начин. "IMPERIUM - пътешествието на една монета из Римската империя" е пример за това как трябва да се пишат исторически книги и определено ми допадна много.